Решение по дело №7449/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№1249/28.3.2017г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                            

при участието на секретаря Р.Ч., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7449 по описа за 2016 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от „В.и к.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде прието за установено съществуването на вземането му срещу М.Д.С., ЕГН ********** за сумата от 453,72 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1198930 за периода от 05.04.2013 г. до 19.04.2016 г. за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Парижка комуна” № 35, ап. 2, и сумата от 101,56 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2013 г. до 19.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за което е издадена Заповед № 2213/26.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4636/2016 на ВРС.    

Исковата молба се основава на твърденията на ищеца, че като В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е доставил на ответника в имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Парижка комуна” № 35, ап. 2, В и К услуги, отчитани по партидата на абонатен номер  1198930, като общият размер на непогасените задължения за плащане на доставените услуги 05.04.2013 г. до 19.04.2016 г. е 453,72 лв. Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяко едно задължение до датата на окончателното плащане, чийто размер за периода до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 101.56 лева

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника, с който изцяло се оспорва вземането по основание и размер. Посочва, че не е титуляр на партидата и собственник на имота. Оспорва съдържанието на справките за недобора. Оспорва за посочения недвижим имот да са използвани ВиК услуги в претендираните количества. Счита, че определянето на използваните кубици вода е ставало произволно и без да са отчетени показанията на водомера. Евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №4636/2016г. по описа на ВРС, 42-ри състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №2213/26.04.2016 г. като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

Спорни по делото са въпросите има ли ответника М.Д.С. качеството потребител на ВиК услуги, както и осъществена ли е реална доставка от ВиК опрератора.

Не се спори, а и видно от представения нот.акт №39, том втори, рег.№1967, дело №239/30.06.2008г./л.80/,  че М. Сиеонов е носител на вещно право на ползване за имот гр.Варна, ул.Парижка комуна №35, ап.2, за който имот е открита партида абонатен №1198930.

Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество /одобрени от ДЕКВР с реш. от ОУ-018/09.06.2006г./, доколкото само за тези ОУ има данни за оповестяване, качество потребител имат физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Рапоредбите на ОУ –чл. 2, ал.2 допускат правата на потребител да се упражняват от няколко лица. Доколкото по настоящото дело не е спорно, че в полза на ответника е учредено вещно право на ползва по отношение на имота на потребление, съдът намира, че същият има качеството на потребител на ВиК услуги, дори и абонат на партидата да е трето лице, поради което е  материално легитимиран да отговаря по иска на доставчика на услугата. За учредяване на договорно правоотношение за доставка на тези услуги не се изисква сключване на нарочен договор при липса на данни за началния момент на откриване на абонатния номер. Така отношенията между страните следва да се уредят в съответствие с ЗВ и Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Според чл.8, ал.1 и 3 от посочения подзаконов акт, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на В и К системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.

Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл.21 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел.

Ищецът е представил карнетни листи за целия процесен период 05.04.2013 г. до 19.04.2016 г., но видно от същите в по-голямата си част при проверките те не са подписвани от потребителя. Доколкото ответникът е оспорил съдържанието на тези документи, в тежест на ищеца е да установи доставянето на отчетеното количество ел.енергия. В тази връзка по делото е назначена счетоводна експертиза за установяване отделните пера на месечните задължения по фактури и справка за недобора, лихвите за забава върху всяка от неплатените главници, налице ли е плащане на фактурите. Вещото лице е посочило дължимите суми отделни пера и е отразило, че не е извършвано плащане по фактурите. Приетото заключение на вещото лице, обаче не може да установи количеството потребена вода, а само, че начислените суми не са заплатени от абоната.

По делото е представен и констативен протокол № 192/13.10.2015г. за извършен отчет на водомера. Видното от документа при проверката е констаирано показание от 248 кубика. Протоколът е подписан от служител на ищцовото дружество от Милена Желязкова – наемател.

В случая, макар при тази проверка да са спазени изискванията по чл.21 ал.4 от Общите условия за отчитане на водомерите, от този протокол не става ясно за какъв период е извършено отчитането. Дори да се приеме, че потреблението е от началото на исковия период 05.04.2013 г. до датата на проверката 248 куб. при липса на твърдения и представени доказателства за цената на кубик вода, съдът не може служебно да извърши изчисления.

Поради изложеното, съдът намира, че искът за главницата се явява недоказан и следва да се отхвърли. Поради отхвърляне на главния иск, следва да се отхвърли и иска за лихва за забава.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал.3 ГПК  и в тежест на ищеца следва да се възложат сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лева, съобразно представените доказателства.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявен от „В.и к.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за  приемане за установено съществуването на вземането срещу против М.Д.С., ЕГН ********** за сумата от 453,72 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1198930 за периода от 05.04.2013 г. до 19.04.2016 г. за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Парижка комуна” № 35, ап. 2, и сумата от 101,56 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2013 г. до 19.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, за което е издадена Заповед № 2213/26.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4636/2016 на ВРС.    

ОСЪЖДА „В.и к.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.С., ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет )лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатски хонорар, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: