№ 384
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500583 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 220/20.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1576/2024 г.
по описа на РС – Червен бряг е осъден на основание чл. 45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД
Д. В. Д., ЕГН **********, с. **, обл. П, ул. „Г. Д. № да заплати на Ц. В. Ц.,
ЕГН **********, с. *, обл. П., ул. „Ал. С.“ № *, сумата от 900,00 лв. като
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат
от нанесената му на 18.10.2024 г. в с.*, общ. Ч. „клевета“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 18.10.2023г.-датата на настъпване на
увреждането, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
претендиран размер от 4 500,00 лв.,искът е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение РС е осъдил Д. В. Д., ЕГН *********,да заплати
по сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху уважения размер на иска
в размер на 36,00 лв.
Осъдил е Ц. В. Ц., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Д., ЕГН
**********, от с. **, обл. Плевен, направените по делото разноски по
компенсация и при съобразяване на чл.78 от ГПК съразмерно с
уважената/отхвърлената част от иска сумата от 310,00 лв., представляваща
направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.
С Определение № 406/09.07.2025 г., постановено по гр. дело №
1576/2024 г. по описа на ЧРС е оставена без уважение молбата на ищеца за
1
изменение на постановеното по делото Решение № 220/20.06.2025 г. в частта
за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от Ц. В. Ц. – ищец в първоинстанционното
производство срещу постановеното решение от РС – Червен бряг в частта му,в
която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от
ЗЗД ,за разликата от 900,00 лв. до претендираните 4500,00 лв. като
неоснователен, както и в частта досежно присъдените разноски в полза на
ответника в размер на 310,00 лв. по компенсация.
Въззивникът твърди, че в обжалваната му част решението на ЧРС е
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че
е налице влязла в сила присъда по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, с
която ответникът Д. В. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.148 ал.ІІ вр. чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК, поради което
предявеният иск за неимуществени вреди от престъплението се явява
основателен.
Въззивникът твърди, че предявеният иск е доказан и по своя размер,
като посочва, че от разпита на свидетелите се установява, че от така
приписаното му от обвиняемия престъпление е изживял и продължава да
изживява сериозни по интензитет и продължителни по времетраене
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания. Твърди, че е
бил силно огорчен от тези твърдения, бил е подтиснат, затворил се е в себе
си, изживял е негативни емоции от изреченото по негов адрес, ограничил е
напълно контактите си с хората, което продължава и до днес. Посочва, че
твърденията на обвиняемия за извършено от него престъпление са се отразили
и на публичния му образ, станал е предмет на обсъждане от съселяните му. И
до днес, при среща със съселяни, му се задава въпроса относно приписаното
му от обвиняемия престъпление. Твърди, че все още не се е съвзел от така
нанесения му морален удар.
Въззивникът твърди, че изобщо не е взет предвид факта, че се касае за
квалифициран случай на клевета, публично нанесена, при която тези
престъпни твърдения са възприети от широк кръг лица, на публично място и
по повод предизборно събрание, кандидатът в които избори е самият той.
Счита, че размерът, в който е уважен предявения иск е крайно занижен и в
тази част, решението противоречи на принципа на справедливостта, заложен в
чл.52 от ЗЗД.
Въззивникът моли Окръжния съд, да измени решението в частта
досежно размера, при който е уважен иска и да уважи изцяло същия по
размер, както и да му присъди пълния размер на направените разноски в
първата инстанция. В случай, че искът бъде уважен в пълния му размер, моли
съда, направените разноски в първоинстанционното производство да му бъдат
присъдени в пълен размер. Претендира направените разноски за двете
инстанции.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Д. В. Д. чрез пълномощника
му адв.Ц. Ц. от Пл.АК, в който се изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, явно
2
справедливо и мотивирано, като съдът много задълбочено и подробно е
анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в
своето решение.
Въззиваемият посочва, че правилно ЧРС е приел, че влязлата в сила
присъда по НЧХД № 346/2023 г. по описа на Районен съд - Червен бряг
съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
По отношение преценката за размера на претърпените неимуществени вреди
твърди, че въззивникът не е изживял и не продължава да търпи сериозни по
интензитет и продължителни по времетраене неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания, произтичащи от публично
приписаното от него престъпление, както посочва въззивникът,а именно, че е
силно огорчен от неговите твърдения, чувства се подтиснат, затворил се е в
себе си, изживявал е негативни емоции от изреченото от него, както и че
напълно е ограничил контактите си с хора, станал е предмет на обсъждане от
съселяните си, все още не се е съвзел от нанесеният му морален удар, което
продължава и до днес - почти една година и шест месеца. В тази връзка,
въззиваемият посочва, че въззивникът е многократно осъждан, което
определя, до известна степен, неговия характер и начин на поведение в
обществото. Посочва, че въззивникът не ангажира други доказателства, освен
разпита на двама свидетели, с оглед доказването на исковата му претенция.
Въззиваемият моли окръжния съд да постанови решение, с което да
оставите без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно, законосъобразно и основателно.Претендира
направените разноски във въззивното производство, съгласно списък по чл.80
от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът Ц. В. Ц. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. И. А. от Пл.АК, който моли съда да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част, като уважи предявения иск в претендирания размер,
като основателен и доказан. Претендира присъждане на пълния размер на
направените разноски в първоинстанционното производство, както и
направените разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА. Развива подробни съображения по съществото на
спора.
В съдебно заседание въззиваемият Д. В. Д. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. Ц. Ц. от Пл.АК, който моли съда да
потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Развива
подробни доводи по съществото на спора.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По съществото си е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
3
Пл.РС е сезиран с иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД вр.чл.52 от
ЗЗД ,предявен от Ц. В. Ц., ЕГН ********** от с. ** против Д. В. Д., ЕГН
********** за заплащане на сумата от 4500,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от извършено от
ответника спрямо ищеца престъпление по чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.1 вр.
чл.147 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието - 18.10.2023 г. до окончателното й изплащане
За уважаване на предявения иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД следва да са налице
следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки, а
именно: противоправно поведение на ответника; вреди, причинени на ищеца;
причинените вреди на ищеца да са в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника и неговото поведение да е виновно, като досежно
последната предпоставка действа оборима презумпция.
Безспорно е установено по делото, че с влязла в сила Присъда №
7/13.03.2024 г., постановена по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС,
подсъдимият Д. В. Д. е признат за виновен в това, че на 18.10.2023 г. в
Пенсионерски клуб на с. Ракита, обл. Плевен около 10:00 ч., при провеждане
на предизборно събрание и среща с избирателите от с. ** на кандидата за кмет
тогава, се обърнал към Ц. В. Ц. пред насъбралото се множество с думите:
„Какво се обаждаш като строиш с крадени материали!“, с което публично го е
наклеветил, като му е приписал извършване на престъпление по смисъла на
чл.148 ал.2 вр. чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, като на основание чл.78а
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв. С Решение №
277/18.12.2024 г., постановено по ВНЧХД № 784/2024 г. по описа на Пл.ОС е
потвърдена Присъда № 7/13.03.2024 г., постановена по НЧХД № 346/2023 г.
по описа на ЧРС.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от
НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно в
4
гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и
съдът е обвързан да приеме установеното с Присъда № 7/13.03.2024 г.,
постановена по НЧХД № 346/2023 г. по описа на ЧРС, с която подсъдимият Д.
В. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр.
чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, изразяващо се публично наклеветяване
на Ц. В. Ц., като му приписал извършване на престъпление.
Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а се
приема установеното в проведеното наказателно производство.
Причинната връзка между отправената публично клевета спрямо Ц. В.
Ц. и произтичащите от това негативни изживявания се установява от
събраните по гласни доказателства.
От показанията на свидетелката А. Д. А., която е присъствала на
събранието се установява, че на събранието, Д. Д. е казал на Ц. Ц., че е окрал
материалите на селото. Свидетелката твърди, че оттогава Ц. Ц. се е обидил, не
се е хранил и не е излизал от селото. Свидетелката твърди, че след този случай
Ц. Ц. не е излизал в селото и е пазарувал от други градове – гр. Луковит, гр.
Червен бряг и др. След този случай Ц. Ц. е отслабнал много и е неспокоен.
Твърди, че нервите на Ц. Ц. са разбити и когато се виждат той трепери. На
въпрос на свидетелката от какво са нервите му, Ц. Ц. й е казвал, че е от
случилото се с Д..
В показанията си свидетелят П. В. П. твърди, че е бил на събранието, на
което Д. е обидил Ц.. Твърди, че Ц. не излиза на центъра, защото е обиден.
Когато се срещат, Ц. му е казвал, че е подтиснат и причината е обидата от
страна на Д.. Свидетелят твърди, че това продължава и досега.
От показанията на свидетелката С. И. В. се установява, че същата не е
присъствала на събранието, но на следващия ден пред магазина хората са
говорели и са обсъждали случилото се, което Д. е казал, че Ц. е крал
материали и си строи къщата. Свидетелката заявява, че според нея, това не е
вярно, тъй като и тя прави ремонт вкъщи и е ходила с Ц. по складове да
пазарува. Твърди, че тогава Ц. се е притеснил много, срамувал се е от хората,
5
отслабнал е, засрамен е и не може да спи от това. Твърди, че и досега Ц.
продължава да е под стрес, не иска никъде да ходи, споделя, че е подтиснат и
не може да спи. Свидетелката заявява, че селото е малко и всички го
коментират, като и до ден днешен Ц. не иска да контактува с хората и не
излиза на празници в селото.
От показанията на свидетеля М. И. М. се установява, че Ц. слиза по
центъра, пазарува си, ходи по градовете, защото прави ремонти и трябва да
пазарува. Свидетелят твърди, че Ц. контактува с хората и не е свит и
подтиснат. Твърди, че не е провеждал разговори с Ц., но го е виждал как
разговаря с другите хора и не е бил в стресиран.
В показанията си свидетелят И. П. И., който е присъствал на събранието
твърди, че след събранието поведението на Ц. е било закачливо, както и че е
ходил по магазини и по центъра. Твърди, че по празници не е виждал Ц. в
селото и след като е приключило делото не е общувал с него, като посочва, че
с Ц. са в добри отношения, но не говорят, защото няма за какво да общуват с
него.
В показанията си свидетелят И. Х. И. заявява, че е виждал Ц. на центъра,
но няма разговори с него, не знае какво е поведението му.
В показанията си свидетелят В. Н. И. заявява, че след събранието е
виждал Ц. на центъра, виждал го е да ходи до пощата и до кметството.
Свидетелят твърди, че не е говорил лично с Ц., не го е виждал всеки ден на
центъра, а 1-2 пъти в седмицата, както и не го е виждал да контактува с други
хора.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице изискуемите
предпоставки на чл.45 ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск е
основателен.
Спорно по делото е в какъв размер следва да бъде определено
обезщетението за неимуществени вреди за претърпени негативни
изживявания от въззивника Ц. В. Ц., вследствие публичното наклеветяване в
извършване на престъпление от въззиваемия Д. В. Д..
Относно интензитета и продължителността на търпените от въззивника
Ц. В. Ц. негативни изживявания, вследствие публичното наклеветяване в
извършване на престъпление от въззиваемия Д. В. Дочев следва да се вземат
предвид показанията на разпитаните по делото свидетели А. Д. А., П. В. П. и
6
С. И. В., от които се установява, че вследствие случилото се на процесното
събрание, Ц. Ц. е бил обиден, не се е хранил и не е излизал от селото,
отслабнал е много и е станал неспокоен, чувствал се е подтиснат и това
продължава и досега. Оттогава Ц. Ц. се е притеснил, срамувал се е от хората,
засрамен е и не може да спи от това. Селото е малко и всички го коментират,
като и до ден днешен Ц. Ц. не иска да контактува с хората и не излиза на
празници в селото. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като
изложеното от тях е въз основа на техни лични възприятия. Досежно
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, съдът съобрази
техните показания в контекста на заявеното от същите, че нямат разговори с
Ц. Ц., когато се срещнат са на „здравей – здрасти“ и не говорят лично с него,
както и не знаят какво е поведението му. Освен това, следва да се има
предвид, че подобен вид негативни изживявания са типични при клеветата и
са непосредствен резултат от това деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Досежно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи, че
справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
причинените вреди, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, както и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането.
При определяне на размера на неимуществени вреди, отчитайки
установените по делото обстоятелства, съдебната практика, както и
конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване
процесния инцидент, когато минималната работна заплата е била в размер на
933,00 лв., съдът намира, че в конкретния случай справедливо по смисъла на
7
чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на 1500,00 лв. За да определи справедливия размер на обезщетението,
съдът отчете характера на отправените клеветнически твърдения и
съдържащата се в тях степен на позорност, както и обстоятелството, че
вредите са нанесени на публично място и са станали достояние на широк кръг
лица, степента на засягане самочувствието, доброто име и достойнството на
ищеца, което несъмнено е довело до силно негативно преживяване у ищеца.
Думите, с които Д. Д. се е обърнал към Ц. Ц. пряко засягат честта и
достойнството на личността, представляват приписване на извършване на
престъпление, както и са изречени при провеждане на предизборно събрание
и среща с избиратели, т.е. клеветата е изречена публично, на общодостъпно
място, където има повече лица, които биха могли да възприемат значението на
казаното. Съдът взе предвид и данните по делото, че негативните
изживявания при въззивника Ц. Ц., вследствие публичното наклеветяване в
извършване на престъпление и към настоящия момент дават отражение върху
неговото състояние.
Обстоятелството дали ищецът и въззивник е осъждан за други деяния по
смисъла на НК,е ирелевантно относно преценката за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в настоящия конкретен случай,тъй като тази преценка
се извършва от съда за всеки отделен казус и съобразно установените по
делото конкретни обстоятелства въз основа на събраните по конкретното дело
доказателства.
Предвид изложеното следва да бъде отменено решение №
220/20.06.2025 г., постановено по гр. дело № 1576/2024 г. по описа на РС – Ч.
бряг в частта му, в която е осъден на основание чл.45 ал.1 и чл.86 от ЗЗД Д. В.
Д., ЕГН **********, от с. **, обл. П, ул. „Г. Д. №, да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН
**********, от с. *, обл. П., ул. „Ал. С.“ № *, обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, настъпили в резултат от нанесената му на 18.10.2024 г.
в с. Ракита, общ. Червен бряг „клевета“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.10.2023 г. - датата на настъпване на увреждането, до
окончателното й изплащане за разликата над присъдените 900,00 лв. до
сумата от 1500,00 лв., като вместо него и на осн.чл.271,ал.1 от ГПК следва да
бъде постановено решение по съществото на спора. На осн.чл.45 от ЗЗД
вр.чл.52 от ЗЗД следва да бъде осъден Д. В. Д., ЕГН **********, с. **, обл. П,
ул. „Г. Д. № да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН **********,с. *, обл. П., ул. „Ал. С.“
№ * сумата от 600лв.,или общо сума в размер на 1500,00лв. като обезщетение
за причинените на Ц. В. Ц. неимуществени вреди, в резултат от нанесената му
на 18.10.2024 г. в с. Ракита, общ. Ч. бряг „клевета“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.10.2023г.-датата на настъпване на увреждането
8
до окончателното й изплащане на сумата.
Следва да бъде потвърдено решението на РС-Ч.бряг в останалата му
обжалвана част.
Следва да бъде отменено решението на РС и в частта му относно
присъдената ДТ съобразно уважената част от предявения иск,както и досежно
присъдените деловодни разноски.
При този изход на делото Д. В. Д., ЕГН ********** следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметка на Пл.ОС върху уважената част
от предявения иск в размер на 60,00лв.
Въззиваемият Д. В. Д., ЕГН ********** следва да заплати на Ц. В. Ц.,
ЕГН ********** направените деловодни разноски в първоинстанционното
производство в размер на 283,33 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно
уважения размер на предявения иск,както и на осн. чл.38 ал.2 от ЗА да заплати
на адв. И. А. от АК-Плевен адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 250,00 лв.съразмерно с уважената и отхвърлена част от
жалбата.
Въззивникът Ц. В. Ц., ЕГН ********** следва да заплати на Д. В. Д.,
ЕГН ********** направените деловодни разноски в първоинстанционното
производство в размер на 400лв. съобразно отхвърлената част от предявения
иск,както и направените деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 233,33 лв., съразмерно с уважената и отхвърлена част от жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 220/20.06.2025
г., постановено по гр. дело № 1576/2024 г. по описа на Районен съд – Червен
бряг в частта му, в която е осъден на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД Д. В. Д.,
ЕГН **********, от с. **, обл. П, ул. „Г. Д. № да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН
**********,с. *, обл. П., ул. „Ал. С.“ № * ,обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, настъпили в резултат от нанесената му на 18.10.2024 г.
в с. Ракита, общ. Червен бряг „клевета“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.10.2023 г.-датата на настъпване на увреждането до
окончателното й изплащане за разликата над присъдените 900,00 лв. до
сумата от 1500,00 лв.,присъдената ДТ и деловодни разноски, като вместо него
и на осн.чл.271,ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн.чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД Д. В. Д., ЕГН
**********, с. **, обл. П, ул. „Г. Д. № ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Ц., ЕГН
9
**********,с. *, обл. П., ул. „Ал. С.“ № * сумата от 600лв.,или общо сума в
размер на 1500,00лв. като обезщетение за причинените на Ц. В. Ц.
неимуществени вреди, в резултат от нанесената му на 18.10.2024 г. в с. Ракита,
общ. Ч. бряг „клевета“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.10.2023г.-датата на настъпване на увреждането до окончателното й
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220/20.06.2025 г., постановено по гр.
дело №1576/2024г. по описа на РС–Ч. бряг в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ ДТ по сметка на
Пл.ОС върху уважената част от предявения иск в размер на 60,00лв.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Ц., ЕГН
********** направените деловодни разноски в първоинстанционното
производство в размер на 283,33 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно
уважения размер на предявения иск.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.38 ал.2 от ЗА на адв. И. А. от АК-Плевен адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 250,00 лв.съразмерно с уважената и
отхвърлена част от жалбата.
ОСЪЖДА Ц. В. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН
********** направените деловодни разноски в първоинстанционното
производство в размер на 400лв. съобразно отхвърлената част от предявения
иск.
ОСЪЖДА Ц. В. Ц., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН
********** направените деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 233,33 лв., съразмерно с уважената и отхвърлена част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10