Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./18.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6930/2020 г.
Производството е образувано по предявен от З. „А.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, адрес: град Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на Общината обективно
кумулативно съединени искове с правно основание §22 КЗ във връзка с чл. 213 КЗ
/отм./ във връзка с чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2021,17 лева, представляващи размера на изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ***********, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 23.06.2020 г. /датата на
пощенското клеймо, с което е изпратена исковата молба/ до окончателното
изплащане на същата, както и сумата от 615,88
лева, представляваща дължима лихва за забава, изчислена върху сумата от
2021,17 лева, за периода 23.06.2017 г. до 23.06.2020 г. /.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
На 03.04.2016 г. в град Варна, при управление на л. а.
БМВ 740Д ДК № В 7008 ВС, собственост на „Варна карс“ ООД по бул. „Левски“ по
посока ул. „Д.И.“ Д.Я.Ч. преминава през необезопасена дупка на пътното платно,
в следствие на което претърпява увреждания на предна дясна гума и задна дясна
гума. Собственикът на увредения автомобил е сключил договор за застраховка
„Каско“ с ищеца, валидна към датата на ПТП – 03.04.2016 г. Образувана е
преписка по щета № като са описани
повредените детайли, причинени от произшествието. Последните са възстановени с
изплащането на застрахователно обезщетение за собственика на процесното МПС,
съгласно договорната отговорност на З. „А.“ АД. С отстраняване на щетите, причинени
в резултат на застрахователното събитие ищецът изпълнил задълженията си по
договора за имуществено застраховане. След изплащане на застрахователното
обезщетение твърди, че е встъпил в правата на увредения кредитор и се ползва с
правото на регресен иск спрямо причинителя на вредите – Община Варна. Посочва,
че собственик на общинските пътища, булеварди, улици, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната
община. Изграждането и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините, в настоящия случай – Община Варна. В резултат на бездействието на
лицето, респ. лицата, на които Общината е възложила отговорността за поддържане
изправността на пътното платно, възникнало ПТП на 03.04.2016 г., с оглед на
което са причинени вредите по застрахованото при ищеца МПС, отговорността за
поправянето на които се носи от Община Варна. З. „А.“ АД *** да възстанови
заплатеното застрахователно обезщетение като е изпратило покана до ответника на
20.09.2016 г., но същият отказва да възстанови търсената сума. На основание
гореизложеното се претендира уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което моли за неговото
отхвърляне. Оспорва механизма на настъпилото ПТП като твърди, че няма съставен
протокол за ПТП, поради което не могат да се приемат за доказани твърденията за
наличието на дупка на процесното място. Заявява, че щетите не са настъпили от
преминаване през такава. Твърди, че не се установява по безспорен начин
наличието на причинно – следствена връзка между настъпилата вреда и
бездействието на кмета на общината. В отговора е посочено още, че е налице
съпричиняване, тъй като причина за настъпилото ПТП е преминаването на
автомобила с висока и несъобразена скорост по пътното платно. Оспорва и размера
на главната искова претенция като твърди, че същата е завишена. Моли за
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани като
претендира присъждане и на сторените разноски в настоящото производство. Прави
възражение за размера на претендираното възнаграждение от страна на ищеца.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа
страна:
Видно от декларация на водач на МПС от 04.04.2016 г.,
подадена от водача на МПС "БМВ" 740Д с рег.№ В 7008 ВС, е че на
03.04.2016 г. при движение в град Варна по бул. „Левски“ по посока „Хеи“ и на
светофар на ул. „Д.И.“ завива надясно по ул. „Д.И.“ като попада в дупка с
десните колела, при което настъпват увреждания на горепосочения автомобил.
Застрахователното събитие не е регистрирано от компетентните органи и в
„Асистанс центъра“ на застрахователя. Представената и приета като писмено
доказателство декларация е неоспорена от страните, поради което съдът следва да
я цени при изграждане на правните изводи.
Съгласно приетата като писмено доказателство по делото
комбинирана застрахователна полица *********************г. за застраховка
„Каско и злополуки“ е видно, че е сключен договор за имуществена застраховка
"Каско", Клауза П- пълно каско относно автомобил "БМВ" 740
с рег.№ В 7008 ВС, със срок на действие от 12.12.2015 г. година до 11.12.2016
година, валидна към датата на ПТП. Договорът за застраховка е сключен между
собственика на автомобила „Варна карс“ ООД и ищеца застраховател.
В резултат на настъпилото ПТП е заведена щета № **********/04.04.2016
г., направен е опис на уврежданията и щетите. Съгласно приетите писмени
доказателства, а именно опис заключение по щета се установява, че са настъпили
следните увреждания по процесния автомобил – гума предна дясна и гума задна
дясна. Установява се, че ремонта е възложен на автосервиз „Варна Карс“ ООД, видно
от възлагателно писмо от 29.07.2016 г. Същият е извършен и е на стойност
2021,17 лева, видно от приетата като писмено доказателства фактура №
**********/30.06.2016 г. Изготвен е също доклад по щета № , приет като
доказателство по делото, от който се установява, че размера на обезщетението е
2021,17 лева, която е заплатена, видно от приетото като писмено доказателство -
преводното нареждане от 09.08.2016 г. С оглед представеното преводно нареждане
от 09.08.2016 г. се установява, че застрахователят е заплатил застрахователното
обезщетение в посочения размер от 2021,17 лева. От гореизложеното следва
изводът, че е застрахователното обезщетение е заплатено на увреденото лице.
По делото се съдържа писмо, изходящо от Община Варна с
рег. № ПНО 16000429ВН/17.09.2016 г., от което се установява, че последната
отказва да извърши доброволно плащане по процесната регресна претенция **************
по отправената покана с вх. № Л-15349/20.09.2016 г.
По делото е прието заключение по назначена съдебно
автотехническа експертиза, неоспорена от страните в производството, която съдът
цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото
доказателствен материал. От нея се установява, че при съпоставяне механизма на
произшествието и установените увреждания е налице причинно следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите увреждания на лек автомобил БМВ 740Д с рег.
№ В 7008 ВС и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото
ПТП. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер от 2021,17 лева,
съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно
действащата към момента на събитието методика за определяне на обезщетенията по
застраховка каско. Посочената стойност е при извършен ремонт на процесния
автомобил от официалния представител на марката за град Варна при възраст на
процесния автомобил към момента на събитието 4 месеца и 17 дни, предоставена
търговска отстъпка от резервните части в размер на 10%. Общата стойност по
средни пазарни цени като се направи справка в поне три сервиза е 913.39 лева.
При извършения оглед на 04.04.2016 г. от представител на застрахователя,
процесният автомобил е бил на възраст 4 месеца и 17 дни, което го класифицира
като нов. Вещото лице приема, че автомобилните гуми, с който е бил оборудван
л.а. БМВ 740Д с рег. № В 7008 ВС е възможно да се класифицират като нови. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че ремонтът е извършен в официалния
представител и е нормално същият да е на по-висока стойност от средно
пазарната. Още повече, че автомобилът е бил нов и гумите, които са доставени са
оригинални резервни части и затова се получава разликата.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Д.Я.Ч., който заявява, че си спомня за процесното ПТП,
което се е случило на ул. „Д.И.“, при който попада в дупка. Заявява, че няма
спомен за метрологичните условия, но там е нямало маркировка. Не си спомня дали
е имало други автомобили, но заявява, че е бил с ниска скорост – 20 км/ч преди
настъпване на ПТП. Не си спомня размера на дупката, нейната дълбочина, ширина и
форма.
Въз основа
на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна
страна:
С оглед срокът на действие на договора за имуществена
застраховка, който в настоящия случай е от 12.12.2015 година до 11.12.2016
година, следва изводът, че приложимата правна норма е чл. 213 КЗ /отм./,
аргумент от § 22 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, който посочва, че за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В настоящия случай от
събраните по делото доказателства не се установява между страните да е
договорено друго след влизане в сила на действащия КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, аргумент от чл. 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./. За уважаване
на предявената главна искова претенция следва да се установи от страна на ищеца
наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
увреденото лице по договор за застраховка на МПС, на което в резултат на ПТП,
настъпило вследствие на противоправното бездействие на лица, на които ответника
е възложил извършването на определена работа /поддържането на общински път/, е
причинена вреда; изпълнение на задълженията си по договора за застраховка -
плащане на обезщетение на застрахованото лице за вредите, причинени в резултат
на деликта; размер на заплатеното обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства и
приетата по делото САТЕ, които съдът цени в тяхната съвкупност, по безспорен
начин се установява, че процесният автомобил е реализирал пътно-транспортно
произшествие, като е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, и са му били нанесени щети, изразяващи се в увреждане на предна дясна
гума и задна дясна гума. С оглед липсата на оспорване на представената
декларация на водач на застраховано МПС от 04.04.2016 г. и при съблюдаване на
изводите на вещото лице по назначената САТЕ и при съблюдаване на събраните
гласни доказателства, които съответстват на останалия събран по делото
доказателстве материал съдът приема, че на описаното в исковата молба място и
дата 03.04.2016 г. е била налице неравност на пътя - дупка, необозначена по
начин, позволяващ избягването й. С оглед гореизложените мотиви, неоснователни
се явяват възраженията на ответника, че не се установява механизма на ПТП и че
щетите не са настъпили от преминаването през дупка.
От приетата по делото застрахователна полица се
доказва, че към датата на ПТП автомобилът е бил застрахован и е било налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобила и ищеца.
Последният е имал качеството застраховател по застраховка "Каско" с
предмет увредения автомобил, съгласно валидна застрахователна полица.
Реализираното пътно-транспортно произшествие съставлява покрит риск. Ищецът е
изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 2021,17 лева на 09.08.2016
година. С оглед заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца на
увреденото лице, следва изводът, че е налице основание за суброгация на ищеца
срещу ответника до размера на платеното застрахователно обезщетение.
Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата
на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия - в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността
е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е общинска собственост, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1,
т.2 от Закона за общинската собственост във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на
Закона за местното самоуправление и местната администрация, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му. В чл. 31 ЗП е разписано, че изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съответно общината следва да предприеме мерки за предупреждаване на участниците
в движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях -
относно предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията
със задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и
за даване на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в
движението, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и
други средства за сигнализиране, аргумент от чл. 13 ЗДвП. Съгласно § 6, т. 37
ЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението.
В настоящия случай не се установи да е имало
сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице препятствие на пътя,
каквото представлява дупката. Този извод на съда се установява от събраните
гласни доказателства, които са непротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Въз основа на този извод, следва и
другия такъв, че е налице бездействие от страна на служители на Община Варна
във връзка с поддържането на пътя. Това бездействие е противоправно такова, тъй
като не са изпълнени вменените законови задължения, предвидени в нормите на чл.
19 ЗП, чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. С оглед гореизложеното следва да се ангажира
отговорността на ответника за причинените при процесното ПТП вреди, на
основание чл. 49 ЗЗД.
Твърденията, заявени своевременно в отговора на
исковата молба, за съпричиняване на вредоносния резултат, поради несъобразяване
поведението на водача със скоростта на движение и другите обстоятелства,
визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, остават неподкрепени с доказателства и съответно
недоказани по делото, поради което и това възражение на ответника следва да
бъде оставено без уважение.
Според заключението на САТЕ стойността на щетите,
определена по средни пазарни цени към момента на застрахователното събитие
възлиза на 913,39 лева, а изплатеното обезщетение е в размер на 2021,17 лева, но
същото съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети,
съобразно действащата към момента на събитието методика за определяне на
обезщетения по застраховка автокаско. Същото е в такъв размер, с оглед
обстоятелството, че ремонтът е извършен в официалния представител на марката,
автомобилът е нов с оглед възрастта към датата на ПТ /4 месеца и 17 дни/ и
подменените части са оригинални такива.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. От
съвкупния анализ се установява, че застрахователят е платил сумата от 2021.17
лева. Същата съответства на нужните средства за отстраняване на причинените
щети и е в този размер предвид факта, че автомобилът към датата на
застрахователното събитие е нов /4 месеца и 17 дни/, ремонтът е извършен в
официалния представител на марката и подменените части са оригинални. Ето защо
в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно
2021,17 лева. Съдът счита, че именно това е действителната стойност по цена, с
която ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената
вещ. Поради изложеното, искът следва да бъде изцяло уважен в този размер ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 23.06.2020
година до окончателното заплащане, а не в размер по средни пазарни цени към
момента на застрахователното събитие - 913,39 лева, които не отговаря на
действително претърпените вреди и заплатеното от застрахователя обезщетение.
По предявения аксесорен иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД: Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право,
но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходима покана. В този смисъл
решение № 89 от 30.06.2010 г. по търг. д. № 985/2009 г. на Върховен касационен
съд. От събраните по делото доказателства се установява, че е налице изпратена
покана до ответника, както и че същият отказва да заплати претендираната сума,
поради което същият е в забава.
Не се установява да е настъпило погасяване на
вземането, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва за процесния период - 23.06.2017 г. до 22.06.2020 г. Обезщетение за
забава не се дължи за датата 23.06.2020 г., тъй като от тази дата се дължи /и
се претендира/ законна лихва върху главницата. Присъждането на обезщетение за
забава и за нея би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като ще
получи компенсацията два пъти за един си същи период. Конкретни доказателства
за размера на същата не са ангажирани, поради което същият следва да бъде
определен от съда на основание чл. 162 ГПК. Чрез използването на Апис Финанси
съдът изчисли, че за периода от 23.06.2017 г. до 22.06.2020 г. вкл. дължимата
сума се равнява на 615,38 лева. За разликата над 615,38 лева до пълния
претендиран размер от 615,88 лева искът за мораторна лихва е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на разноските:
Направено е
искане и от двете страни за присъждане на сторените в производството разноски.
Ищецът претендира сумата от 200 лева, представляваща внесен депозит за
изготвяне на САТЕ, сумата от 131 лева, представляваща заплатена държавна такса
по предявените искове, 30 лева за призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът претендира сторените в исковото производство
разноски - юрисконсултско възнаграждени. При съобразяване на разпоредбата на
чл. 78, ал.8 във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на по
100 лева и за двете страни в производството. С оглед гореизложеното и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в размер на 460,91 лева, съобразно уважената част от исковете, а на
основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски
в размер на 0,02 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна, адрес: град Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на Общината да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание § 22 КЗ във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ във връзка с
чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД сумата
от 2021,17 лева, представляващи размера на изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **************, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на същата
ОСЪЖДА Община Варна, адрес: град Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на Общината да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 86 ЗЗД сумата
от 615,38 лева, представляваща
дължима лихва за забава, изчислена върху сумата от 2021,17 лева, за периода 23.06.2017
г. до 22.06.2020 г. вкл. като отхвърля
исковата претенция за разликата над 615,38 лева до пълно претендирания размер
от 615,88 лева и за датата 23.06.2020 г.
ОСЪЖДА Община Варна, адрес: град Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на Общината да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 460,91 лева, представляваща сторени в производството разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати
на Община Варна, адрес: град Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
представлявана от кмета на Общината сумата
от 0,02
лева, представляваща сторени в производството
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
УКАЗВА на Община Варна, адрес: град Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, представлявана от кмета на Общината, че може да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** присъдените суми по банковата
сметка, посочена на стр.4 от делото с IBAN ***ежи на обжалване пред
Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: