Определение по дело №45/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе , взе предвид следното :

Въззивното производство пред Окръжен съд –Благоевград е инициирано по жалба на Д. К. М., от [населено място] –частен тъжител в първоинстанционното производство ,срещу невлязлата в сила присъда № № 4250/10.06.2014г ,постановена по НЧХД № 2069/2013г по опис ана Районен съд –Благоевград.

С атакуваната присъда първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия по делото Г. Н. Ч. по предявените в тъжбата и поддържани в съдебното заседания обвинения на частния тъжител за престъпления по: 1). чл.148, ал.1, т.1 НК във връзка с чл.146,ал.1 НК, извършено на 14.10.2013г в съдебното заседание по НЧХД № 1239/2014г по описа на РС –Благоевград; 2).чл.148,ал. НК във връзка с чл.147,ал.1 НК, извършено на неустановена дата,чрез твърдения в обяснения по преписка № 605/2013г по описа на РП –Б. и 3).чл.148,ал.2 във връзка с ал.1 НК във връзка с чл.147,ал.1 НК, извършено на 15.05.2013г в съдебно заседание по НЧХД № 355/2013г по описа на РС –Благоевград. По същество първия съд е приел, че отделните деяния не осъществяват съставите на престъпленията обида и клевета.

В жалбата се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна. Твърди се, че в хода на производството са били събрани достатъчно доказателства, установяващи извършването на престъпленията, както и че същите са извършени от подсъдимия и то умишлено. Поради това се излагат съображения за неправилността на извода на решаващия съд,че съответните изрази не били обидни, респективно клеветнически.

Ето защо се иска присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.

Тъй като жалбата е била депозирана преди изготвянето на мотивите към първоинстанционната присъда, непосредствено преди първото заседание на въззивния съд жалбодателя е депозирал писмени допълнителни съображения към жалбата си. В същите подробно са развити доводи за неправилността на изводите на първия съд ,касателно това дали изразите са обидни или клеветнически. Същевременно са направени и оплаквания за допуснати от първия съд процесуални нарушения, свързани с квалификацията на деянията, направени с разпореждането на съдията докладчик, както и такива свързани с предубеденост от страна на докладчика от първия съд и наличие на основания същия да се отведе от делото. Поради това, наред с искането за постановяване на нова, осъдителна присъда, е направено и искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Във въззивното производство жалбодателя първоначално се явява лично и с пълномощник, като поддържат жалбата и представят нови писмени доказателства в подкрепа на своите твърдения. Впоследствие, в заседанието по същество не се явява и не се представлява, като представя писмено становище, с което подкрепя жалбата си.

Въззиваемият Ч.- подсъдим в първата инстанция, се явява лично. Оспорва жалбата и настоява присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Не сочи доказателства.

Пред въззивната инстанция бяха събрани нови писмени доказателства.

След като прецени събраните пред двете инстанции доказателства и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт на основание чл.313 НПК, въззивния съд приема следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна, в установеният законов срок и до компетентният съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна в частта относно твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение, поради което останалите основания ,касаещи правилността на присъдата ,не следва да бъдат обсъждани.

Въззивният съд намира за основателно направеното в допълнителните съображения оплакване за наличие на предубеденост у първоинстанционния съдебен състав, което е довело до ограничаване правата на частния тъжител.

От събраните във въззивната инстанция доказателства се установи, че в Районен съд –Благоевград има множество дела (около 50), по които страна е тъжителя М. (в качеството си на подсъдими или тъжител). В голям брой от тези дела участва и подсъдимия по настоящото дело (Ч.) като процесуален представител на други лица. Някои от тези дела са били разглеждани от същия съдия-докладчик, който е и в настоящото производство – съдия Г. Я.. Установи се, че същия първоначално е бил и съдия –докладчик по НЧХД № 1259/2013г по описа на Районен съд –Благоевград , образувано по тъжба на Г. И. срещу Д. М. (настоящ жалбодател и съответно –тъжител по настоящото първоинстанционно производство). В съдебното заседание на 26.09.2013г по това НЧХД № 1259/2013г съдия Я. си е направил самоотвод, мотивирайки се с обстоятелството ,че „се намира в близки приятелски отношения с основния свидетел –очевидец по делото С. Б. и за да не се пораждат съмнения за безпристрастност…“ .

По настоящото първоинстанционно производство по НЧХД № 2069/2013г , в съдебно заседание на 10.04.2014г (л.94-100 от първоинстанционното производство) подсъдимия по делото Ч. е довел двама свидетели , които са допуснати от съда. Един от тези свидетели е именно лицето С. Б., във връзка с когото и в същото му качество (на свидетел) съдия Я. се е самоотвел от разглеждането на НЧХД № 1259/2013г , като това (този самоотвод) е станало преди заседанието по настоящото първоинстанционно дело. Вместо да бъде последователен и да се отведе от разглеждане и на настоящото дело, съдът , в лицето на съдия Я. е разпитал въпросния свидетел, а впоследствие е и ползвал неговите показания при обосноваване на своята присъда.

С оглед изложеното въззивния състав,В СВОЕТО МНОЗИНСТВО, намира, че първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Принципно наличието на приятелски или близки взаимоотношения между съдия и свидетел по делото не са основания за отвод на съдията. В случая обаче ,още преди разглеждането на настоящото производство, съдия Я. вече е декларирал, че именно близките му приятелски взаимоотношения със С. Б. и то в качеството му на свидетел (по друго дело) биха довели до съмнения за безпристрастност и са основания за самоотвод. Щом като веднъж е декларирал,че не може да разглежда дело , по което като свидетел ще участва С. Б., съдия Я. е следвало да отстоява тази своя принципна позиция и да се отведе от разглеждане и на настоящото дело. Липсата на такъв самоотвод по настоящото дело създава впечатление за избирателност (относно делата, по които съдия Я. да се самоотведе) и е довело до разглеждане на делото от незаконен състав, тъй като са били налице основания за отвод на съдията ( в този смисъл е и константната практика на ВКС). При това следва да се има предвид, че е без значение дали наистина тези приятелски взаимоотношения между съдията и свидетеля са повлияли върху правилността на присъдата. Важното е , че съдът следва да бъде последователен в своите действия и след като веднъж съдия Я. е приел,че такива взаимоотношения са пречка за участието му в едно производство, то е следвало да се отведе и от настоящото прозиводство.

С оглед изложеното атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Новият докладчик следва да прецени съответствието на тъжбата с изискванията на закона, следва да прецени дали същата съдържа данни за престъпление и евентуално –какво е то, както и дали всички твърдения в тъжбата сочат на данни за престъпление.

С оглед изложеното и на основание чл.334,т.1,предл.2 НПК и чл.335,ал.2 НПК във връзка с чл.348,ал.3 ,т.1,предл.2 и т. 3 НПК въззивния съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 4250/10.06.2014г, постановена по НЧХД 2069/2013г по описа на Районен съд- Благоевград и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : (о.м.)

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.