№ 3466
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгени Г.ев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело №
20231100106686 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 08.06.2023 г. Л. и Г. Д.и са заявили, че са родители
на С. Д., която е починала вследствие на ПТП от 12.01.2023 г., предизвикано
от З. А.. От смъртта на С. Д. Л. и Г. Д.и са претърпели болки и страдания,
които те оценяват на по 200 000,00 лeва за всеки.
[2] Гражданската отговорност (ГО) на З. А. не е била застрахована. На
26.04.2023 г. Л. и Г. Д.и са поискали от ответника Гаранционен фонд (Фонда)
да им изплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им.
Фондът не го е направил. Затова Л. и Г. Д.и молят съда да осъди Фонда да
заплати на всеки от тях по 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди плюс законна лихва върху обезщетенията от 26.04.2023 г. (датата на
подаване на претенцията) до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-
1
8).
2. На ответника
[3] Фондът е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:
1. не З. А., а С. Д. е причинила ПТП;
2. Л. и Г. Д.и не са претърпели сериозни болки и страдания, а освен
това търсените обезщетения са прекомерни;
3. за настъпване на ПТП са допринесли:
- Б. Д., братът на С. Д., с когото тя е пресичала пътното платно, понеже
не е упражнил необходимия надзор върху сестра си, а и той самият е пресичал
неправилно;
- Л. и Г. Д.и, понеже са оставили без надзор С. Д.;
- С. Д., понеже: а) е предприела пресичане на необозначено място; б) е
излязла внезапно на пътното платно без да съобрази скоростта и отстоянието
до автомобила на З. А.. Затова Фондът моли съда да отхвърли исковете
(писмения отговор, л. 177-184).
3. На третото лице помагач на ответника
[4] З. А. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:
1. Фондът не следва да отговаря, понеже З. А. е имал валидна
застраховка ГО със ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД (ЗДРАВЕ);
2. той не е причинил ПТП, тъй като С. Д. внезапно е навлязла в
неговата лента на движение и в опасната му зона за спиране и З. А. не е имал
възможност да избегне удара;
3. поради предната причина С. Д. е допринесла за настъпването на
ПТП. Затова З. А. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 314-
316).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
2
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[5] Л. Д. е била родена на ********* г., Г. Д. е бил роден на 07.08.1980
г., а тяхната дъщеря С. Д. е била родена на ********* г. (удостоверението за
родствени връзки, л. 133; удостоверението за раждане, л. 15). Л. и Г. Д.и са
имали и двама сина – Б., роден през 2002 г., и Д., роден през 2004 г.
(удостоверението за родствени връзки, л. 133).
[6] Те всички заедно са живеели в къща на бул. „Инж. Иван Иванов“ в
София. Л. Д. е работила в сладкарския цех на сладкарница „Лагуна“ и е била
силна и уравновесена личност. Г. Д. е работил в строителството и е бил много
разговорлив, и с чувство за хумор.
[7] С. Д. е била много чакано и обгрижвано дете. Тя не се е отделяла от
майка си, а родителите са били много всеотдайни към нея. Същевременно
С. Д. е била отлична ученичка, рисувала е и е танцувала хип-хоп, помагала е
на съучениците си и на учителите си. Тя е била възпитана, културна, много
добра и зряла за възрастта си (показанията на свидетелите Б., Ц. и К., л. 328-
331; служебната справка, л. 144; снимките, л. 148-153).
[8] На 12.01.2023 г. около 18:22 часа С. Д. е пресичала заедно с по-
големия си брат Б. Д. и братовчед си С. Д. пътното платно на бул. „Константин
Величков“ в посока към отсрещния парк. Те не са пресичали по място,
предназначено за това, било е тъмно, но е имало улично осветление от двете
страни на бул. „Константин Величков“. С. Д. е била облечена с по-светла
горна дреха и с тъмна долна дреха. Б. Д. е бил висок 1,70 метра, а братовчед
му е бил по-нисък. Никой от тримата не се е държал за ръката на друг от тях.
[9] Вдясно от платното за движение на бул. „Константин Величков“ в
посока бул. „Цар Б. Трети“ е имало бензиностанция „Лукойл“.
Непосредствено преди отбивката за нея е имало стълб на улична лампа.
Броено от този стълб на лампа към бул. „Александър Стамболийски“,
пешеходците са се движили към района на петия подред стълб на улична
3
лампа.
[10] Платното за движение на бул. „Константин Величков“ в посоката
към бул. „Александър Стамболийски“ е било напълно свободно от
автомобили. Едва около седмия стълб за улично осветление в посока от
бензиностанция „Лукойл“ към бул. „Александър Стамболийски“ е имало
спрял автобус, т. е. два стълба на улични лампи след пресичащите в посока
бул. „Александър Стамболийски“.
[11] В платното за движение на бул. „Константин Величков“ в посоката
към бул. „Цар Б. Трети“ е имало интензивно движение на автомобили, които
са се движили бавно. Единствено най-дясната лента за движение на това
платно е била свободна.
[12] С. Д., брат и братовчед са пресекли цялото платно на бул.
„Константин Величков“ в посока към бул. „Александър Стамболийски“. След
това С. Д. е предприела пресичане и на платното, което е било в посока към
бул. „Цар Б. Трети“. Тя е пресякла най-лявата, след това и средната лента,
където движещ се автомобил е спрял, за да я изчака. Когато С. Д. е навлязла в
най-дясната лента, е била ударена от лек автомобил „Лексус“ (огледа на
видеозаписа от съда, л. 429-430; стр. 35-39 от допълнителното заключение на
вещото лице доцент Х., л. 537-590 ).
[13] З. А. е управлявал автомобила „Лексус“ с 65,47 км/ч (стр. 51 от
допълнителното заключение на вещото лице доц. Х., л. 537-590). Тази скорост
е била видимо значително по-висока от скоростта, с която са се движили
автомобилите в другите две ленти на неговото платно за движение (огледа на
видеозаписа на съда, л 429-430; разпита на вещото лице доцент Х., л. 526-
530).
[14] Когато лекият автомобил „Лексус“ е бил на 27,42 метра от мястото
на удара, С. Д. е ставала видима от кръста нагоре за З. А. през дясната колонка
на спрелия автомобил в лявата лента за движение спрямо посоката на
4
движение на автомобила „Лексус“. Когато лекият автомобил „Лексус“ е бил
на 22,68 метра от мястото на удара, С. Д. е била изцяло видима за З. А..
Автомобилът в лявата лента спрямо движението на автомобила „Лексус“ е
бил спрял, за да изчака преминаването на пешеходците. Светлините на
неговите стопове са били видими от над 109 метра (разпита на вещото лице
доцент Х., л. 526-530; стр. 35-36 от допълнителното заключение на вещото
лице доцент Х., л. 537-590).
[15] З. А. не е спрял, за да изчака пресичането на пешеходците. Нещо
повече, той дори не е намалил скоростта си. Така лекият автомобил „Лексус“ е
ударил С. Д. (огледа на видеозаписа от съда, л. 429-430). Към момента на ПТП
ГО на З. А. не е била застрахована (писмото от Фонда, л. 322, което съдът цени
като официален свидетелстващ документ). На 17.01.2023 г. С. Д. е починала от
уврежданията, получени от удара (акта за смърт, л. 16; заключението на
вещото лице д-р Ш., л. 277-290).
[16] Ударът е бил непредотвратим за З. А. при скорост на движение на
лекия автомобил „Лексус“ от 65,47 км/ч. При скорост от 40 км/ч (11,11 м/с)
опасната зона за спиране на автомобила „Лексус“ би била 24,54 метра[1], а С.
Д. е станала видима от кръста нагоре за З. А. на 27,42 метра от мястото на
удара (стр. 36-39 от допълнителното заключение на вещото лице доцент Х., л.
537-590; показанията на вещото лице доцент Х., л. 526-530).
[17] Ако З. А. е управлявал автомобила с 50 км/ч към момента, в който
С. Д. е станала видима за него от кръста нагоре, т.е. на 27,42 метра от мястото
на удара, и той е предприел спиране с максимална интензивност, автомобилът
„Лексус“ би ударил С. Д., защото опасната му зона за спиране би била 33,49
метра. В този случай обаче, ударът между автомобила и С. Д. би настъпил при
скорост на автомобила в момента на удара от 32,88 км/ч.
[18] Нещо повече, ударът би настъпил между предния десен ъгъл на
автомобила „Лексус“ и задната странична част на тялото на С. Д.. Поради два
пъти по-ниската скорост в момента на удара и различното място на удара, той
не би бил смъртоносен за С. Д. (стр. 36-39 от допълнителното заключение на
5
вещото лице доцент Х., л. 537-590). Следователно, ако З. А. е управлявал
автомобила „Лексус“ със скорост по-ниска от 50 км/ч, евентуален удар между
автомобила и С. Д. не би бил смъртоносен за нея.
[19] Л. и Г. Д.и са възприели много тежко смъртта на дъщеря си С. Д..
Непосредствено след нейната смърт Г. Д. не е могъл да се държи на краката
си. Л. Д. се е променила, тя е рухнала. Г. Д. е бил като зомби, не е говорил и не
е бил добре психически. И двамата са били съсипани (показанията на
свидетелите Б. и Ц., л. 328-330).
[20] След смъртта на С. Д. е настъпила рязка промяна в емоционалното
и психилогическото състояние на Л. и Г. Д.и. Смъртта на дъщеря им е довела
до остра стресова реакция, от която те са получили посттравматично стресово
разстройство в параметрите на адапционно разстройство. Това е невротично
заболяване, което в повечето случаи завършва с излекуване. За да се
излекуват, за Л. и Г. Д.и е необходима медикаментозна терапия. И двамата са в
крайно негативно емоционално състояние (заключението на вещите лица д-р
К. и З., л. 299-313).
[21] На 26.04.2023 г. Л. и Г. Д.и са поискали от Фонда да им изплати
обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на С. Д. (претенцията, л.
145-146). Не се спори, че Фондът не го е направил.
[22] Съдът е освободил Л. и Г. Д.и от заплащането на държавна такса
(определението, л. 165). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л.
249), а са заплатили 1 125,00 лева за вещи лица (л. 246). Фондът е заплатил:
525,00 лева за вещи лица (л. 238-239); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 240);
5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 241).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
6
[23] Л. и Г. Д.и са предявили искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховане (КЗ) за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на застрахователно събитие.
1. По иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
[24] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Фондът изплаща
обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за
неимуществени вреди вследствие на смърт. Фондът прави това, когато
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от моторно превозно средство, за което не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Майката и бащата на
починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение
за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).
[25] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. да е настъпило ПТП на територията на страната;
2. това ПТП да е било причинено от автомобила „Лексус“, за който не е
била сключена застраховка ГО;
3. ПТП да е причинило смърт на С. Д., която да е била дъщеря на Л. и Г.
Д.и;
4. Л. и Г. Д.и да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на С.
Д.;
5. Фондът да не е изплатил на Л. и Г. Д.и обезщетение за тези вреди.
[26] Съдът установи, че на 12.01.2023 г. е настъпило процесното ПТП в
София. Съдът приема, че ПТП е било причинено от З. А., управлявайки
автомобила „Лексус“, за който не е имало валидна застраховка ГО.
[27] Съдът приема, че З. А. е причинил ПТП поради следното: водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с характера и интензивността на движението, както и с
7
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал.
2 от ЗДвП).
[28] В случая съдът приема, че З. А. не е съобразил скоростта си с:
- движението на автомобили в лентите вляво на неговото движение,
което е било много интензивно;
- не добрата видимост вляво от него поради наличието на автомобили;
- спирането на автомобила, който се е движел преди него и вляво от
него, а това спиране е било сериозна индикация за наличие на препятствие.
[29] Съобразената скорост на автомобила „Лексус“ със сигурност би
била 40 км/ч, защото при тази скорост опасната зона би била 24,54 метра и, ако
З. А. е предприел спиране с максимална интензивност веднага след като С. Д.
е станала видима за него - на 27 метра преди мястото на удара - удар не би
настъпил. Предвид липсата на движение в лентата на З. А. скоростта от 40
км/ч не би създавала никаква опасност за автомобилите, движещи се след
него, а същевременно би му позволила да спре и да избегне удара със С. Д..
Вместо това З. А. е управлявал автомобила с 65 км/ч, значително по-бързо от
автомобилите, вляво от него. Ето защо съдът приема, че З. А. е причинил
ПТП.
[30] Съдът установи, че С. Д. е починала, защото автомобилът „Лексус“
я е ударил. Тя не би починала, ако ударът е бил при скорост на автомобила
„Лексус“ от 32 км/ч, която би била възможна, ако З. А. е управлявал
автомобила с 50 км/ч, каквото е била разрешената скорост, а не с 65 км/ч.
[31] Съдът установи, че С. Д. е била дъщеря на Л. и Г. Д.и, които са
претърпели болки и страдания от нейната смърт. Съдът установи, че Фондът
не е изплатил на Л. и Г. Д.и обезщетения за неимуществените вреди от смъртта
на дъщеря им С. Д..
[32] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът
8
следва да определи размерите на обезщетенията за неимуществени вреди,
които се дължат.
[33] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на
обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент
се определя обезщетението за неимуществени вреди.
[34] Моментът на определянето на обезщетението е датата на
увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в
икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009
г.). В настоящия случай увреждането за Л. и Г. Д. е настъпило със смъртта на
С. Д. на 17.01.2023 г. Затова съдът определя размера на обезщетението за
неимуществени вреди към 17.01.2023 г.
[35] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на обстоятелства, които са конкретни и обективно съществуващи,
и, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:
1. възрастта на увредения;
2. общественото му положение;
3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и
решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.).
[36] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
смъртта на пострадалия (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.;
1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).
[37] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
9
постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото
дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му
отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на
съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.
Затова съдът отчита и този фактор.
[38] Съдът установи, че към 17.01.2023 г. Л. Д. е била на 44 години, Г.
Д. е бил на 42 години, а дъщеря им С. Д. е била на 10 години. Л. и Г. Д.и са
имали и двама сина – Б. на 20 години и Д. на 18 години.
[39] Те всички заедно са живеели в къща на бул. „Инж. Иван Иванов“ в
София. Л. Д. е работила в сладкарския цех на сладкарница „Лагуна“ и е била
силна и уравновесена личност. Г. Д. е работил в строителството и е бил много
разговорлив, и с чувство за хумор.
[40] С. Д. е била много чакано и обгрижвано дете. Тя не се е отделяла от
майка си, а родителите са били много всеотдайни към нея. Същевременно
С. Д. е била отлична ученичка, рисувала е и е танцувала хип-хоп, помагала е
на съучениците си и на учителите си. Тя е била възпитана, културна, много
добра и зряла за възрастта си.
[41] Л. и Г. Д.и са възприели много тежко смъртта на дъщеря си С. Д..
Непосредствено след нейната смърт Г. Д. не е могъл да се държи на краката
си. Л. Д. се е променила, тя е рухнала. Г. Д. е бил като зомби, не е говорил и не
е бил добре психически. И двамата са били съсипани.
[42] След смъртта на С. Д. е настъпила рязка промяна в емоционалното
и психилогическото състояние на Л. и Г. Д.и. Смъртта на дъщеря им е довела
до остра стресова реакция, от която те са получили посттравматично стресово
разстройство в параметрите на адапционно разстройство. Това е невротично
заболяване, което в повечето случаи завършва с излекуване. За да се
излекуват, за Л. и Г. Д.и е необходима медикаментозна терапия. И двамата са в
10
крайно негативно емоционално състояние.
[43] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до
01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1
000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ
(отм)).
[44] Икономическата обстановка в страната се е подобрила значително
от 2015 г. до 17.01.2023 г. Така например размерите на минималната работна
заплата (МРЗ) са били: 380,00 лева към 26.07.2015 г.[3]; 780,00 лева към
17.01.2023 г.[4]. Следователно увеличението на МРЗ е било 78,95% (780,00-
380,00/380,00) от 26.07.2015 г., когато е починал пострадалият по решението
на ВКС, цитирано в следващия параграф, до 17.01.2023 г., когато е починала
С. Д..
[45] В правно-информационната програма Сиела съдът откри едно
решение на ВКС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществени
вреди на родител от смъртта на негово малолетно дете, която е настъпила на
26.07.2015 г. – решение на ВКС 44-2020-I T.O. по т. д. 1 879/2019 г. С
решението са били определени 200 000,00 лева обезщетение за
неимуществените вреди на баща от смъртта на едногодишния му син[5].
[46] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че към
момента на смъртта С. Д. е била на 10 години, а пострадалият по
цитираното решение на ВКС е бил на година и четири месеца. По-
продължителният контакт на родителите на С. Д. с нея от този на ищеца по
решението на ВКС с починалия му син със сигурност води до по-силна
емоционална връзка и съответно по-тежко приемане на прекъсването на тази
връзка. Съдът отчита, че цитираното решение на ВКС е за случай от 2015 г.,
когато икономическата обстановка в страната е била по-неблагоприятна от
тази през 2023 г., когато е починала С. Д.. Затова съдът приема, че 250 000,00
лева за всеки от ищците е справедливо обезщетение за неимуществените
11
вреди, които Л. и Г. Д.и са претърпели от смъртта на дъщеря си С. Д..
[47] Фондът е възразил, че за настъпване на ПТП са допринесли:
- Б. Д., братът на С. Д., с когото тя е пресичала пътното платно, понеже
той не е упражнил необходимия надзор върху сестра си, а и той самият е
пресичал неправилно;
- Л. и Г. Д.и, понеже са оставили без надзор С. Д.;
- С. Д., понеже: а) е предприела пресичане на необозначено място; б) е
излязла внезапно на пътното платно без да съобрази скоростта и отстоянието
до автомобила на З. А..
[48] Съпричиняване не е налице, когато трето лице, различно от
пострадалия, е допринесло за настъпването на увреждащото действие или
самото увреждане (вж. и цитираното решение на ВКС). Ето защо чрез
действията си/бездействията си нито родителите на С. Д., нито нейният брат
са допринесли за настъпването на ПТП, съответно смъртта й. Дори техните
действия да са довели до съизвършване на увреждащото действие – нещо,
различно от съпричиняването – това съизвършване е без правно значение за
определянето на отговорността на Фонда по настоящото дело.
[49] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако
увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване,
приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено
действие (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-
[6]
2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова
може да бъде определено само действието или бездействието, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
[50] При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни
да преминават по пешеходните пътеки. Преди да навлязат на пътното платно
12
пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства (чл. 113, ал. 1 от ЗДвП). В случая съдът установи, че С. Д. не е
пресичала по пешеходна пътека или на място необозначено за това. Съдът
също така установи, че навлизайки в лентата за движение на лекия автомобил
„Лексус“, С. Д. не се е съобразила с по-високата му скорост на движение. Ето
защо съдът приема, че С. Д. е допринесла за настъпването на ПТП. Съдът
определя 30% съпричиняване (при близки факти подобен процент
съпричиняване е определил и ВКС в решение 50 009-2023-I Т. О. по т. д.
2 214/2021 г.).
[51] При приетия процент на съпричиняване съдът осъжда Фонда да
заплати на всеки от Л. и Г. Д.и по 175 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди. Съдът отхвърля исковете за разликата над 175 000,00
лева до предявените размери от 200 000,00 лева.
2. По разноските
[52] Л. и Г. Д.и търсят разноски. Те са заплатили 1 125,00 лева за вещи
лица; били са представлявани безплатно от адвокат; съдът ги е освободил от
заплащането на държавна такса.
[53] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на всеки от ищците
за по 175 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Ето защо съдът
осъжда Фонда да заплати на Л. и Г. Д.и общо 984,38 лева разноски по делото,
а на адвокат Н. Д. 22 137,50 лева адвокатско възнаграждение (200 000,00-
100 000,00х0,04+8 650,00х(175 000,00/200 000,00)х2). На основание чл. 78, ал.
6 от ГПК съдът осъжда Фонда да заплати по сметка на СГС 14 000,00 лева
държавна такса (2х175 000,00х0,04).
[54] Фондът също търси разноски. Той е направил такива за 560,00 лева
и е бил представляван от юрисконсулт.
13
[55] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на Л. и Г. Д.и
за 50 000,00 лева при предявен размер за 400 000,00 лева. Затова съдът осъжда
Л. и Г. Д.и да заплатят на Фонда 70,00 лева разноски по делото
(560,00х50 000,00/400 000,00) и 62,50 лева юрисконсултско възнаграждение
(500,00х50 000,00/400 000,00). Ето защо съдът
[1] Съдът стигна до този резултат, като използва формулата на стр. 37 горе от допълнителното заключение на
вещото лице доцент Х. на л. 537-590 – (1+0,2+0,5х0,4)х11,11+11,11x11,11/2x6,867).
[2] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се
съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[3] ПМС № 139/04.06.2015 г.
[4] ПМС № 497/29.12.2022 г.
[5] Съдилищата са установили, че към 26.07.2015 г. ищецът е бил на 44 години, а синът му, който е починал
вследствие на увреждания от ПТП, е бил на година и четири месеца. Ищецът и майката на починалия му син са
живеели на съпружески начала. Те дълго време са нямали деца и починалият е бил много чакан. След раждането
на детето, то и родителите му са били неразделни. По време на ПТП, от което е загинало детето, баща му е
преживял силен емоционален стрес с водеща емоция страх за живота на детето му и чувство за безпомощност, че
поради собствените телесни травми не е могъл да бъде при него. Това е продължило и по време на лечението на
бащата в болница. Вследствие на смъртта на сина си ищецът се е отчуждил от близките си. Малко повече от
година след смъртта на сина си на ищеца и майката на сина му им се е родила дъщеря. Въпреки това те са се
разделили поради влошените им отношения вследствие на смъртта на сина им. Ищецът е бил потиснат,
тревожен, уморен и опустошен.
[6] И двете решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
РЕШИ:
[56] ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати следните суми:
1. на всеки от Л. Б. Д. и Г. С. Д. по 175 000,00 лева на основание чл. 432,
ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря им С. Г.ева Д., настъпила на 17.01.2023 г. вследствие на
пътно-транспортно произшествие от 12.01.2023 г., плюс законната лихва от
26.04.2023 г. до окончателното изплащане;
2. общо на Л. Б. Д. и Г. С. Д. 984,38 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС 14 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
4. на адвокат Н. Д. 22 137,50 лева адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Л. и Г. Д.и са с постоянен адрес в гр. София,
14
бул. „Инж. Иван Иванов“ 1А и със съдебен адрес – адвокат Н. Д., гр. София,
ул. „Христо Белчев“ 2, четвърти полуетаж, офис 4. Гаранционен фонд е с
адрес в гр. София, ул. „*********.
[57] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ на Л. Б. Д. и Г. С. Д. срещу Гаранционен фонд за разликата над
175 000,00 лева всеки до предявените размери от по 200 000,00 лева всеки.
[58] ОСЪЖДА Л. Б. Д. и Г. С. Д. да заплатят на Гаранционен фонд на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК 70,00 лева разноски по делото и 62,50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
[59] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[60] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 7 000,00
лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението,
той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи
вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Ищците са освободени от държавна такса.
[61] Решението е поставено при участието на З. А., трето лице помагач
на Гаранционен фонд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15