№ 130
гр. Велико Търново, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110201653 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят К. П. П. е обжалвал НП № *** г. на началник група,
сектор "ПП" в ОДМВР-***, с което за нарушение по чл. 50, ал.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.
1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
заема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН Серия GA
*** г. и НП № *** г. на началник група, сектор "ПП" в ОДМВР-*** съдът не
констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.1-13
от ЗАНН. Няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на *** г., в 23.25 часа, в гр.*** жалбоподателят
К. П. П. е управлявал л.а. *** с рег. № ***, движейки се по низходящ наклон
по ул. *** в посока към кръстовище с ул.***. Заедно с него в автомобила
пътували свидетелите *** и ***.. Кръстовището било регулирано със
1
светофарна уредба, която в тъмната част на денонощието била само с
работеща мигаща жълта светлина, както и с пътен знак Б-2“ „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ от страната на движещите се по ул. ***.
Жалбоподателят не се съобразил с този пътен знак и без да спира навлязъл в
кръстовището, завивайки наляво по ул.*** като не пропуснал движещият се
по пътя с предимство в посока гр.*** л.а. *** с рег. № ***, управляван от
свидетеля Е. С. Ч.. Настъпило ПТП в резултат на удар между предна лява част
на лекия автомобил на жалбоподателя и дясна странична част на лекия
автомобил на свидетеля Е.С.Ч.. Вследствие на удара последният автомобил
преустановил движението си на десния тротоар откъм неговата посока.
Свидетели на ПТП станали полицейските служители А. А. И. и Е. В. С.,
изпълняващи в този момент служебните си задължения на ул. ***, в близост
до мястото на удара. Двамата полицейски служители посетили
местопроизшествието. Жалбоподателят бил тестван с техническо средство за
употребата на алкохол в кръвта, което дало отрицателен резултат. Свидетелят
Е.В.С. предложил на двамата водачи да попълнят двустранни констативни
протоколи за ПТП, но жалбоподателят не носил със себе си задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Обадил се по
телефона на баща си да му я донесе. Полицейските служители решили да
съставят Протокол за ПТП № *** г., 00.14 часа, в който били отразени данните
по ЗЗГО на двамата водачи, получени по електронен път. Бил съставен и
АУАН на жалбоподателя, който същият отказал да подпише.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът не даде вяра на показанията на
свидетеля Н.П.*** в частта им, че жалбоподателя е спрял на знак „Стоп“. В
тази им част показанията са изолирани, неподкрепени с други доказателства, в
противоречие с показанията на свидетелите А.А.И., Е.В.С., Е.С.Ч., П.П.***И..
По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно този текст „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“. Обозначението на пътя с предимство – ул.*** било
сигнализирано с пътен знак Б-2“ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, позициониран на ул.“***“. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП
този пътен знак има следното значение: „Пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен
знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство.“ Жалбоподателят не е съобразил
поведението си с този пътен знак, не спрял и не спазил правилата за
предимство, продължил движението си завивайки наляво и навлязъл в пътя с
предимство, вследствие на което настъпило ПТП между управлявания от него
л.а. *** с рег. № *** и л.а. *** с рег. № ***, управляван от свидетеля Е. С. Ч..
Наказващият орган правилно е приложил материалния закон, налагайки
наказание глоба в твърд размер от 200 лева съгласно приложимото право – чл.
2
179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.
Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на
жалбоподателя, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради
непредоставената му възможност да състави и представи заедно с другия
участник в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП и съставянето
вместо това от контролния орган на протокол за ПТП с материални щети.
Двустранният констативен протокол за ПТП и Протокол за ПТП с
материални щети, представляват документи – писмени доказателствени
средства относно констатираното нарушение по ЗДвП – ПТП с материални
щети, а не са основания за започване на административнонаказателната
процедура за това деяние. Контролните органи като свидетели-очевидци на
нарушението и с оглед на извършената проверка за евентуалното наличие на
алкохол са посетили същото в изпълнение на задълженията им по чл. 125, т. 5
от ЗДвП. Контролните органи са съставили протокол за ПТП с материални
щети съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд и съгласно чл. 2, ал. 2 от
същата наредба са заснели ППС. Непредставянето на документ ЗЗГО от
жалбоподателя, който същият е бил длъжен съгласно чл. 100, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП да носи със себе си при управление на МПС не е задължавало
контролните органи да изчакат този документ да им бъде представен в по-
късен момент. Не ги е задължавало и след проверка в информационната
система да предоставят пълните данни за този документ на двамата водачи,
които самостоятелно след това да попълнят двустранни констативни
протоколи за ПТП. Защото и съгласно чл. 9, ал. 1 т. 5 от цитираната наредба
двустранните констативни протоколи за ПТП следва да съдържат „Данни за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
към датата и часа на настъпване на ПТП за всяко МПС според документите,
предоставени от водачите.“
Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
При този изход на делото – потвърждаване на наказателното
постановление, както и с оглед на липсата на договор за правна помощ и
липсата на основания по чл. 38, ал. 1 от ЗА искането на жалбоподателя за
присъждане на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН на разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
Потвърждава като законосъобразно НП № *** г. на началник група,
3
сектор "ПП" в ОДМВР-***, с което на жалбоподателя К. П. П. за нарушение
по чл. 50, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя К.
П. П. за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4