Р
Е
Ш Е Н И Е № 626
гр.
Пловдив 19.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Пламен
Чакалов
Членове: Бранимир Василев
Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 719 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е разпределение от 26.01.2017г. изготвено по изп. д. № 20148230400389
по описа на Частен съдебен изпълнител Мариана Кирова, предявено с протокол от
14.02.2017г.
Жалбоподателят – Г.Х.Х., ЕГН **********,*** моли съда да отмени
разпределението, като излага подробни съображения в тази насока.
По делото е постъпило писмено възражение от първоначалния взискател ЕТ
„Джовани 77 – В.Ф.“, но то е подадено по друга жалба – на длъжника „БМД – М“
ЕООД, поради което не следва да се обсъжда. Останалите страни не вземат становище.
Съдебният изпълнител дава мотиви, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът като прецени доказателствата по делото и ги прецени с оглед
направените оплаквания в жалбата, намери за установено следното:
Оплакванията на жалбоподателя могат да се обособят в две групи, а
именно: нарушен е реда на привилегиите, уреден в нормата на чл. 136, ал.1, т. 1
от ЗЗД и посочената сума от 1 206.27лв. заделена за взискателя ЕТ „Джовани
77 – В.Ф.“ като привилегия от групата по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
По първото оплакване: Изпълнително дело № 20148230400389 е образувано
за събиране вземането на взискателя В.К.Ф. в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ „Джовани-77-В.Ф.“ против длъжника „БМД-М“ ЕООД гр. Пловдив,
като към това дело е присъединено вземането на взискателя А.А.В., в качеството
й на едноличен търговец с фирма ЕТ „В. – А.В.“ гр. Пловдив, по което е
образувано изпълнително дело № 390/2014 г. при същия Частен съдебен изпълнител,
както и на взискателя Г.Х.Х., присъединен с разпореждане от 14.12.16г. (л.303) на
Частния съдебен изпълнител. По силата на нормата на чл. 458 от ГПК Държавата е
присъединена като взискател за дължимите към нея публични вземания. По делото е
присъединена и Община Пловдив за дължимите местни данъци. Следователно
първоначалният взискател е ЕТ „Джовани-77-В.Ф.“, а останалите са присъединени
взискатели.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разноските на присъединените взискатели не се
включват в привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Ето защо в настоящото
разпределение привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД следва да се признае
само за разноските по изпълнението, направени от първоначалния взискател ЕТ „Джовани-77 В.Ф.“, а за останалите
взискатели сумите за разноските им ще следва да се прихванат от останалата
сума, след удовлетворяване на привилегированите вземания по реда посочен в чл.
76, ал. 2 от ЗЗД.
Не се подкрепя от доказателствата по делото изложеното в мотивите на
съдебния изпълнител, че и взискателят ЕТ „В. – А.В.“ е заплатил такси по ТТР,
които обезпечават изпълнението по настоящето изпълнително производство.
Напротив, таксата по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ (л. 274 и л. 275) е внесена от ЕТ
„Джовани – 77 – В.Ф.“.
По второто оплакване: В обсъжданото разпределение е посочено, че на
взискателя ЕТ „Джовани – 77 – В.Ф.“ се разпределя сума в размер на
1 206.27лв. като привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД представляваща
такси и разноски по изпълнителното дело, като са посочени размерите на адвокатския
хонорар и авансовите такси и са посочени съответните точки от ТТРЗЧСИ. За т. 31
е посочена сума от 270.90лв., без да е конкретизирано за какво е тази
допълнителна такса, а за таксата по т. 20 и посочен размер от 341.37лв. и е
указано, че е прихваната от т.26.
Таксите по т.1, т.2, т.3 – 10 бр., т.5 – 3 бр., т.9 – 4 бр. и т.11 биха
могли да се установят от справка по приложения препис от изпълнителното дело. Неясен
остава обаче начина, по който е установен размера на таксата по т. 20, защото,
както се посочи по – горе на л. 274 взискателят ЕТ „Джовани – 77 – В.Ф.“ е
заплатил такса по т. 20 от Тарифата в размер на 433.27лв., която не съвпада с
размера посочен в разпределението. От друга страна не е посочен размера на
таксата по т. 26, за да се установи твърдяното прихващане.
Налице е и още едно нарушение на императивна правна норма при
извършване на обжалваното разпределение, защото за процесната публична продан е
следвало да се начисли данък добавена стойност, тъй като тази сделка попада в
предметния обхват на нормата на чл. 131 от ЗДДС, а също така и защото длъжникът
е регистрирано лице по същия закон.
Начисляването на този данък ще се отрази и върху коефициента, спрямо
който ще се разпределя съразмерно между кредиторите остатъка от сумата
след
удовлетворяване на
привилегированите вземания.
Установените до тук нарушения при изготвяне на обжалваното
разпределение обосновават извода, че разпределението е незаконосъобразно
-стр.3 от решение по гр. д. № 719/17г. на ПдОС-
извършено, които не
могат да бъдат поправени от съда, понеже съдебният изпълнител следва да извърши
конкретизация на основанието и размера на съответните разноски, а от размера на
тези вземания зависи и коефициентът за изплащане, който следва да се определи
като съотношение между събрана по
изпълнението сума за изплащане и общия дълг на взискателите.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло разпределение от 26.01.2017г. изготвено по изп. д. №
20148230400389 по описа на Частен съдебен изпълнител Мариана Кирова с район на
действие Окръжен съд Пловдив, предявено с протокол от 14.02.2017г.
Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му
пред Пловдивския апелативен съд.
Председател:
Членове:1.
2.