Р
Е Ш Е Н И Е № 260067 / 29.1.2021г.
гр.
П., 29.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5541 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на дружеството
срещу Е.С.Н. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките
на ч.гр.д. № 4181/2020 г. по описа на ПРС за сумата от 110,38 лева,
представляваща 1/6-та от стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия в общ размер на 662,26 лева за апартамент, находящ се в град П.,
ул.“***, от които главница в размер на 95,79 лева (1/6 та от 574,74 лева) за
периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 14,59 лева за периода от 07.02.2017 г. до
18.03.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 95,79 лева, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Не оспорва доставката и размера на исковата претенция, както и изпадането в
забава, но оспорва качеството си на потребител с твърдението, че не е
собственик и носител на вещно право на ползване на процесния имот.
След дадени от съда указания, е посочил
конкретно, че във връзка с подаденото възражение по чл. 414 ГПК не оспорва
дължимостта на исковата претенция за главница в размер на 53,40 лева за периода
от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. и 6,75 лева за лихва в периода от 08.09.2017
г. до 18.03.2019 г., представляващи 1/6та от общата претенция в посочените
периоди.
Останалата част от исковата претенция
замира за неоснователна като погасена по давност.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да прекрати производството по отношение на
признатото вземане, а в останалата част да отхвърли предявените искове като
погасени по давност.
Претендира разноски и релевира възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С определение от 17.11.2020 г. и влязло
в сила, производството по делото е прекратено по предявените от „Топлофикация -
П." АД срещу Е.С.Н. искове за сумите от 53,40 лева за главница за доставка
в периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. и 6,75 лева лихва в периода от
08.09.2017 г. до 18.03.2019 г., представляващи 1/6-та от стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в град П., ул.“***като процесуално недопустими, тъй като това задължение не е
оспорено и дори е признато от ответника с подаване на възражение по чл. 414 ГПК. С това определение е разпределена и отговорността за разноски като „Топлофикация
- П." АД е осъдена да заплати на Е.С.Н. сума в размер на 164,48 лева
разноски в настоящото производство съобразно прекратената част, а Е.С.Н. е
осъдена да заплати на „Топлофикация - П." АД сума в размер на 40,87 лева
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от задължението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим в непрекратената част от производството.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
С определение от 17.11.2020 г. за
безспорно е обявено извършването на доставка на топлинна енергия до процесния
имот, изпадането в забава на ответника и размера на исковите претенции, както и
влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на
потребителите в гр. П., одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г.
От представения по делото договор за
продажба на недвижим имот от ***г. и удостоверение за наследници на С.Д.Б.,
ответницата като негова дъщеря притежава 1/6-та от правото на собственост върху
апартамент, находящ се в град П., ул.“***, поради което пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявените искове.
Основният спорен въпрос по делото е
дължими ли са вземанията с оглед своевременно въведеното от ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Съдът, при анализ на
събраните по делото доказателства, намира този довод за основателен по следните
съображения:
В настоящия случай, вземането,
представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера
на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница (изискуемо на датата, означаваща края на отчетния период), възникнало
в тригодишен срок преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните правни изводи
и с конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.08.2020 г. – действие, водещо до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът
намира, че цялата искова претенция е погасена по давност. Това е така защото
при съобразяване с данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в
приетото по делото извлечение от сметка в графа първа от него - „месец/година“
кореспондира пряко с исковия период – 01.12.2016 г. до 30.06.2017 г., а графа
пета „за периода“ се явява неотносима към исковия такъв, защото се отклонява с
над два месеца от отчетните периоди.
Както бе посочено чл. 34, ал. 1 от
общите условия определя изискуемостта на всяко месечно вземане (прогнозните по
чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня, следващ
изтичането на тридесет дена след края на отчетния период. В този период
задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да
изпълни (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е
изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Изтичането на 30-дневния срок е относим
към изискуемостта и изпадането в забава на длъжника, като се санкционира с
начисляване на обезщетение за забава – чл. 34, ал. 6 ОУ.
При тези обективни данни и правни
изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания за главница са
погасени по давност тъй като са падежирали и изискуеми до 01.08.2017 г., от
който момент е започнала да тече погасителна давност за последното от тях, а
заявлението е подадено на 12.08.2020 г. – в период, по – дълъг от три години.
По отношение на задължението за заплащане
на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид
акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта
на главното вземане и неизпълнението му в срок и на основание чл. 119 ЗЗД
същото е погасено по давност.
При тези правни изводи, предявените
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при
този изход от такива не му се дължат в исковото производство. Съгласно т. 12 от
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив, като това е вече
сторено с определението от 17.11.2020 г. при прекратяване на част от
производството.
Ответникът също е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство. В по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени в настоящото производство в размер на 136,52 лева
(разликата от вече присъдените 163,48 до заявения и доказан размер от 300,00
лева). Разноски са претендирани от ответника и в рамките на заповедното
производство. Доказани са в размер на 300,00 лева, като следва да му бъдат
присъдени такива в размер на 136,52 лева, съразмерна на приетата за
неоснователна искова претенция, а в останалата част са недължими с оглед извън
процесуалното му поведение.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователни
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Е.С.Н.,***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД съществува изискуемо вземане срещу Е.С.Н. за сумата в размер на 42,39 лева, представляваща 1/6-а от стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот, находящ се в град П., ул.“***за периода от 01.12.2016 г. до 30.06.2017 г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.08.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 7,84 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода 01.02.2017 г. до 18.03.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
4181/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********
да заплати на Е.С.Н.
сумата от 136,52
лева – разноски пред Районен
съд П. в исковото производство и 136,52 лева разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________