№ 979
гр. П., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:А. Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело № 20245220100446
по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Г. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „С. В.“ №4, ет.5, ап.51, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 14, адвокат
К. Ш. от АК П., против Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М. С.“ № 10.
Ищцата твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение
№ 1025/08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 4229/2017г. по описа на PC П., влязло в
законна сила на 08.12.2017 г..
Посочва, че по време на брака с ответника, той сключил договор за банков
потребителски кредит на физическо лице от 12.06.2013 г. за сумата от 3200 евро. По този
договор за кредит ищцата била солидарен длъжник. Този кредит бил изтеглен за
рефинансиране на овърдрафт и кредитна карта на ответника от „У. Б.“ АД, лизинг на Г. П.
/брачната фамилия на ищцата/ от „И. К.“ и за ремонт. По време на брака съвместно
погасявали месечните вноски по кредита.
Твърди, че след развода по силата на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
2529/2019 г. по описа на PC П., страните били осъдени да заплатят солидарно на „Е. М.“
ЕООД, главница в размер на 2131,12 лева - частично, дължими по посочения договор,
частично от общо дължимата главница в размер на 3386,75 лева, сумата в размер на 868,88
лева - договорни лихви за периода от 12.07.2016 г. до 12.06.2019 г.- дата на падежиране на
договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 18.06.2019 г. до
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 60 лева
държавна такса. Въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД №
20208870400143/2020 г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, per. № 887, район на действие
1
ОС П.. Посочва, че по цитираното изпълнително дело заплатила следните суми - на
02.08.2022 г. - 50 лева; на 31.08.2022 г. - 50 лева; на 06.10.2022 г. - 50 лева; на 03.11.2022 г.- 50
лева; на 06.12.2022 г. - 50 лева; на 27.01.2023 г.- 50 лева; на 26.09.2023 г. - 440 лева, тоест
общо по изпълнителното дело сумата в размер на 790 лева. Сочи, че на 06.09.2023 г. превела
по банковата сметка на взискателя по изпълнителното дело „Е. М.“ ЕООД сумата от 50 лева
и на 20.09.2023 г. сумата от 4200 лева. По този начин общо платената от ищцата сума по
процесния договор за кредит е 5040 лева..
Посочва, че изпълнителното дело е прекратено, тъй като задължението е изплатено.
Много пъти се обаждала на ответника по телефона и го молила да започне да изплаща
задължението си по кредита, той обещавал, но не започнал да го плаща.
Въз основа на твърденията се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата в размер на 2702,71 лева /исковата претенция е изменена, на основание чл.214 ГПК/,
представляваща 1/2 част от платените от нея в качеството й на солидарен длъжник суми за
погасяване на задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от
12.06.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат К. Ш. от АК П.,
който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
В срока по реда на чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба чрез
адвокат А. П. от АК П., с който оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер.
Не оспорва, че през 201З г. е бил сключен Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице за сумата от 3 200 евро, сключен с „У. Б.“' АД, както и че бил изтеглен за
извършване на ремонт на жилището, в което са живеели тогава. Не оспорва, че когато е
изтеглен кредитът страните са били съпрузи.
Оспорва твърдението, че по време на брака изплащането на погасителните вноски по
кредите е било извършвано от двамата съпрузи, тъй като твърди, че само той е изплащал
вноските. Причината била, че след изтеглянето му ищцата останала без работа, а след това
получавала само майчинство.
Сочи, че след прекратяването на брака останал без работи, като поради това заявил на
ищцата, че тя следвало да плаща задълженията по кредита.
Уточнява, че парите от кредита били вложени в ремонт на жилището на бабата на
ищцата, в което живеели страните. Уточнява какво точно се ремонтирало и на каква
стойност е било – около 7000 лева.
Смята, че не могъл да се облагодетелства от процесния кредит, тъй като след развода
бил принуден да напусне жилището, в което били вложени средствата.
Оспорва, че дължи сумата предмет на иска, тъй като бил погасил по-голяма част от
кредита, както и че не бил облагодетелстван от получения кредит.
Моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.
2
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът се
представлява от адвокат А. П. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция,
като неоснователна. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че през 2013 г. е бил сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице за сумата от 3 200 евро с „У. Б.“ АД, по който
ответникът е бил кредитополучател, а ищцата солидарен длъжник, че по това време
страните са били съпрузи. Горното се установява и от приетите по делото писмени
доказателства - Решение № 1025/08.12.2017 г. по гр.д. № 4229/2017 г. по описа на РС П., с
което бракът между страните е прекратен и договор за банков потребителски кредит на
физически лице № 376/0189/21748005 от 12.06.2013 г., сключен между „У. Б.“ АД в
качеството на кредитор и Й. П. /ответникът/ в качеството на кредитополучател и Г. П.
/ищцата/ в качеството на солидарен длъжник, от който се установява, че длъжните са
получили сумата в размер на 3200 евро, със срок на кредита 12.06.2013 г. - 12.06.2019 г..
Установява се, че ответникът е сключил с „У. Б.“ АД и договор за залог върху
вземанията № 91/12.06.2013 г., за обезпечаване на горепосочения кредит. Приложено е и
искане за кредит от 10.06.2013 г., от което се установява, че ответникът е бил трудово
ангажиран и е получаван възнаграждение в размер на 780 лева, а ищцата е получава
възнаграждение в размер на 360 лева, като основание е посочено „от борсата по програма“.
По делото е приложено писмо, изходящо от „Е. М.“ ЕООД, изпратено до ищцата, в
което е посочено, че вземането по процесния кредит е придобито от дружество, както и че
размерът на задължението е 4315,63 лева.
От приложения по делото изпълнителен лист № 2437/11.10.2019 г. се установява, че
страните по делото са осъдени да заплатят солидарно на „Е. М.“ ЕООД сумата в размер на
2131,12 лева, частично, дължими по договор за банков потребителски кредит на физически
лице № 376/0189/21748005 от 12.06.2013 г. от общо дължимата сума в размер на 3386,75
лева, сумата в размер на 868,88 лева договорна лихва за периода от 12.07.2016 г. до
12.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда – 18.06.2019 г.
до изплащане на вземането, като и сторените разноски в размер на 60 лева.
По делото е приложено съобщение от ЧСИ Добромир Даскалов по изпълнително
дело № 20208870400143/2020 г., изпратено до ищцата, в което е посочено, че задължението
по делото е в размер на 4849,60 лева, от които 2131,12 лева главница, ведно със законната
лихва в размер на 258,10 лева за периода 18.06.2019 г. – 27.08.2020 г., 868,88 лева
неолихвяеми вземания, 60 лева присъдени разноски, 765 лева разноски по изпълнителното
дело и 766,50 лева такси.
Представени са разписки за платени суми по сметка на ЧСИ Добромир Даскалов.
От разпореждане с № 121-00-970-1/14.04.2016 г, на ТД на НОИ гр. П. се установява,
3
че на ответника е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 06.03.2016 г.
до 05.12.2016 г.. Също се установява, че осигурителният му стаж до датата на прекратяване
на правоотношението е 10 г. и 10 месеца, като осигурителния доход за периода 01.03.2014 г.
до 29.02.2016 г., от който е определен размерът на обезщетението е в 12119,14 лева.
От завереното копие на трудовата книжка на ищцата се установява, че в периода
01.01.2013 г. до 05.12.2013 е била в трудово правоотношение, като е получава
възнаграждение в размер на 460 лева; в периода от 17.04.2015 г. до 17.04.2016 г. е била в
трудово правоотношение, като е получавала възнаграждение в размер от 360 лева до 420
лева, както и че в периода от 16.05.2016 г. до 22.03.2018 г. също е била в трудово
правоотношение.
От получена информация от банка „У. Б.“ АД се установява какво е движението по
сметка на ответника в периода от 12.06.2013 г. до 04.12.2017 г., както и че в периода от
12.06.2013 г. до 04.12.2017 г. сумата постъпила за погасяване на кредита е в размер на
4720,67 лева.
По делото е получена информация от ОД на МВР гр. П., от която се установява, че
ответникът е регистрирал на 18.06.2013 г. лек автомобил марка и модел „Хюндай купе“.
За изясняване фактическата страна на делото, в качеството на свидетели са разпитани
Гана Г. Калоферова – баба на ищцата, Г. А. С. А. и И. Д..
От показанията на свидетелката Г. К. – баба на ищцата се установява, че страните са
бивши съпрузи, като пред 2013 г. изтеглили кредит, за да погасят други кредити и част от
парите дали за ремонт на жилището, а с другата част ответникът си купил лек автомобил.
Свидетелката уточнява, че тя и ищцата също теглили кредит за ремонта на жилището.
Посочва, че била сменена дограмата, ламинат в едната стая, била направена шпакловка и
ремонт на банята, който бил направен от ответника. Сочи, че жилището не е било санирано
от външната страна. Твърди, че тя сама направила шпакловките на жилището, а Й. само
обърнал прозорците. Посочва, че кредитът бил изплащан и заедно от двете страни, като
уточнява, че ответникът плащал по-малко, тъй като бил останал без работа за период от
шест месеца, а през това време ищцата работила. Сочи, че през процесния период ищцата е
работила винаги, с изключение на един месец, през който е била на борсата.
От показанията на свидетеля Г.. С. се установява, че познава страните, както и че е
помагал на ответника с ремонта в жилището през 2013 г. – 2014 г.. Уточнява, че са правили
заедно с ответника – коридора, обръщали са дограма /новозакупена/, правили са банята.
Сочи, че му било заплатено за свършената работа. Посочва, че ответникът си бил закупил
кола марка „Хюндай“ в същия период, когато правили ремонта. Свидетелства, че ответникът
бил съкратен от работа 3-4-5 г. след като правили ремонта. Посочва, че ответникът бил
теглил и друг кредит, като не е сигурен дали с тези пари е закупил колата.
По делото е разпитан и свидетелят А. Д.. От показанията му се установява, че знае за
изтегления кредит от страните, като с него правили ремонт на жилището си. Посочва, че
през този период ответникът е работил и взимал заплата около 700-800 лева в „МИО“, като
4
прекратил трудовите правоотношение преди около 2-3 г., като уточнява, че бил съкратен за
период, който не си спомня и после бил започнал отново работа в дружеството.
Свидетелства, че ответникът си е плащал кредита, до момента, в който го съкратили.
Посочва, че ремонтът бил на голяма стойност, както и че ищцата работила на 4 часа като
барманка. Изяснява, че във връзка с ремонта били сменени дограмата на всички прозорци,
правили изолация, сменяли плочките в банята и в коридора, правили шпакловка, като
уточнява, че били правени от ответника с помощта на свидетеля Г.. Посочва, че Й. си бил
купил кола „Хюндай“, която закупил по време на брака.
Проведена е очна ставка между свидетелите Калоферова и Джунеорв, като и двамата
заявяват, че поддържат казаното от тях, досежно правена вътрешна изолация на жилището и
правена шпакловка.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и
неоспорено от страните се установява, че общо платените суми по изпълнително дело №
20208870400143 от Й. П. са 140 лева, а от Г. Н. са 1155,42 лева. Общо платените суми в
полза на „Е. М.“ от ищцата са 4250 лева.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета СТЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и
неоспорено от страните се установява че е извършена вътрешна изолация по външната
ограждаща стена на всекидневната и прозорец. Вещото лице е посочило, че на място по
външната ограждаща стена на кухненския бокс и прозорец отново е извършена вътрешна
изолация на площ. вътрешната топло и шумо изолация по външните ограждащи стени била
изпълнена от стиропор - екструдиран полистирен /XPS/, с дебелина до 5 см., включително
лепило, полагане на стъклотекстилна мрежа, поставяне по ъглите на алуминиеви ъгли,
направа на гипсова шпакловка и боядисване с цветен латекс.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.32, ал.2 СК предвижда, че за задължения, поети за задоволяване
на нуждите на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Тази солидарна отговорност
ползва само кредиторите на семейството. В своите вътрешни имуществени отношения,
доколкото от тях не следва друго, съпрузите отговарят разделно и поравно /чл.127, ал.1 ЗЗД/
като платилият общия дълг съпруг има иск по чл.127, ал.2, изр.2 ЗЗД срещу другия за
разликата, надхвърляща припадащата му се част от задължението. За да бъде уважен този
иск обаче, освен факта на плащането на задължението, следва да бъде установено, че то е
поето именно за задоволяване на семейни нужди. Това обстоятелство, съгл. чл.154, ал.1 ГПК,
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от всяка от страните
по предявените от тях искове.
5
По делото няма спор между страните, че последните са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 1025/08.12.2017 г. по гр.д. №
4229/2017 г. по описа на РС П..
Няма спор между страните, че по време на брака ответникът в качеството си на
кредитополучател, а ищцата в качеството си на солидарен длъжник са сключили договор за
банков потребителски кредит на физически лице № 376/0189/21748005 от 12.06.2013 г., за
сумата в размер на 3200 евро, която сума съобразно твърденията на страните е била вложена
за семейни нужди – рефинансиране на друг кредит, изплащане на лизинг и ремонт на
жилище.
Не е спорно и че ищцата е заплатила общо сумите в размер на 5405,42 лева за
погасяване на задълженията по кредита.
Единственият спорен по делото въпрос е дали в периода от 13.06.2013 г. до
прекратяването на брака между страните, вноските по кредита са изплащане с общи
средства на страните или само от страна на ответника, каквото твърдение е направил.
От приложените по делото писмени доказателства – справка от банката кредитор се
установява, че в периода от 13.06.2013 г. до 18.11.2016 г. всички плащания по процесния
кредит са правени от банкова сметка на ответника - № BG09UNCR*****. От страна на
ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства, че в посочения период е предоставял,
респективно превеждал парични суми по сметката, по която се е обслужвал кредита и със
същите са погасявани вноски по него. От приложеното извлечение от горепосочената
банкова сметка се установява, че няма извършени преводи от ищцата, а основният източник
са трудови възнаграждения, изплатени на ответника. Във връзка с горното в настоящото
производство е установено по категоричен начин, че средствата за погасяване на процесния
кредит в горепосочения период са от работната заплата на ответника, която е изключена от
съпружеската имуществена общност по смисъла на чл.21, ал.1 СК. До противния извод не
води и единственото възраженията на ищцата, че през този период ответникът не е бил
постоянно на работа, както и че ищцата е получава възнаграждения. Напротив, от
показанията на свидетелите и приложените разпореждания от ТД на НОИ се установява, че
ответникът не е бил трудово ангажиран след 06.03.2016 г., но след тази дата се установява,
че е получавал обезщетения – от бившия си работодател и обезщетение за безработица, от
които отново е генерирал доходи. Установява се също, че ищцата е работила, но няма
доказателства, че е предоставяла суми за погасяването на процесния кредит.
От горното следва извода, че ищцата е платила сумата в размер на 5405,42 лева, а
ответникът е заплатил сумата в размер на 4860,67 лева или общо от двамата е платено
10266,09 лева. С тези суми се твърди, че задълженията по процесния кредит са погасени.
Всеки един от солидарните длъжници е следвало да погаси половината от горепосоченото
задължение, т.е. сумата от по 5133,05. Установи се, че ищцата е заплатила повече от
дължимото с 272,37 лева. Половината от тази сума – 136,19 лева следва да бъде заплатена от
ответника в полза на ищцата и до този размер следва да се уважи исковата претенция, като
за разликата до претендирания размер исковата претенция следва да се отхвърли.
6
Като законова последица от уважаването на главницата, следва да се присъди и
законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Относно разноски:
На основание чл.78, ла.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от
него разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция в общ размер на 46,55
лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят и
сторените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в общ
размер на 1120,53 лева.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски, в настоящото производство в размер на 2264 лева, съразмерно на уважената част
от исковата претенция.
По изложените съображения, Районен съд-П.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М. С.“ № 10, ДА ЗАПЛТИ
на Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. В.“ №4, ет.5, ап.51, със съдебен адрес: гр.
П., ул. „Ц. С.“ № 14 сумата в размер на 136,19 лева, представляваща част от платените от
ищцата в качеството й на солидарен длъжник суми за погасяване на задължение по Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице № 376/0189/21748005, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 02.02.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 136,19 лева
до претендираната от 2702,71 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М. С.“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. В.“ №4,
ет.5, ап.51 сумата в размер на 46,55 лева, сторени разноски, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. В.“ №4, ет.5, ап.51, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК на Й. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„М. С.“ № 10сумата в размер на 1120,53 лева, сторени разноски, съразмерно на уважената
част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7