Решение по дело №1405/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от К.П.П. против Заповед № 23 – 0819 - 000685/ 12.06.2023 г на полицейски инспектор при ОДМВР-Варна, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 1 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането и. Излага, че в случая не е установено по безспорен начин административно нарушение, налагащо прилагането на ПАМ. Поддържа, че два три дни преди проверката е приемал медикаменти, чиито съставки реагират на полевия тест, но не е употребявал наркотични вещества. Отправя искане отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и постановяване връщане на отнетото СУМПС. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Б. Й., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ - наличие на положителен за наркотични вещества полеви тест, което е достатъчно основание да се постанови мярката. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на писмените доказателства се установява, че на 11.06.2023 г. в 22:45 ч., при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, е установено че оспорващия К.П.П. управлява л. а. Опел Корса, с рег. № *********, в гр. Варна, по ул. „Васил Ставрев“, до бензиностанция „********“, посока бул. „Христо Смирненски“, като отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

На К.П.П. съставен АУАН Серия GA № 987110/ 11.06.2023 г., за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДв.П – отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/ или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Издаден е талон за медицинско изследване № 0155388/ 11.06.2023 г., връчен на лицето в 23:59 ч. на същата дата, в който е отразено къде, в какъв времени период следва да се яви лицето за даване на биологична проба.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 23-0819-000685/ 12.06.2023 г. за установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение 2 от ЗДв.П, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, полицейски инспектор В. С. И. към ОД на МВР – Варна, съобразно правомощията си по Заповед № 812з-1632/ 02.12.2021 г., прилага спрямо К.П.П. ПАМ – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В хода на съденото производство, във връзка с изискана от съда информация, от ВМА-Варна е постъпило писмо с. д. № 13711/ 28.09.2023 г., съгласно което съгласно които поради претоварване на лабораторията, все още не е извършен химико – токсикологичен анализ на дадените от К.П.П. биологични проби, с талон за изследване № 0155388/ 11.06.2023 г. Същите са предмет на анализ на допусната по ДП № 663/ 2023 г. по описа на 02 РУ – Варна СХЕ, който ще бъде извършен в рамките на наказателното производство. Посочено е също така, че наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемане на биологичните проби, като този резултат е положителен за амфетамин и метаамфетамин. Уточнено е, че цитираният резултат е получен посредством медико-диагностични средства тип „бърз тест“, които не се явяват по същество химико-токсикологичен анализ и имат ограничена достоверност. По тази причина цитираният резултат е с ориентировъчен характер, няма доказателствена стойност и използването му за съставянето на категорични заключения е научно необосновано.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложените с преписката Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

От оспорващия не са наведени конкретни твърдения, а и при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДв.П. Визираната разпоредба предвижда прилагане на ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Уредената от законодателя материалноправна предпоставка за прилагане на този вид ПАМ в случая е отказ на водач на МПС да му бъдат извършени полеви тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

От приложената към административната преписка писмени доказателства, събрани в хода на съдебното дирене, се установява по несъмнен и категоричен начин, че на 11.06.2023 г. оспорващият К.П. ***, и е отказал да му бъде извършен тест за употреба на нартокични вещества и техните аналози.

На следващо място, отказът на проверяваното лице за извършване на тест се потвърждава и от положените от жалбоподателя подписи върху талона за изследване и както и в съставения на мястото на проверката АУАН, където същите обстоятелства са подробно описани, и не са оспорени от самия нарушител при личното предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН.

В случая, от писмените доказателствата в административната преписка се установява възникване на гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ – управлението на л. а. от водач, който отказва извършването на тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. При установяването и административният орган издава заповедта за прилагане на ПАМ в условията на обвързана компетентност, поради което не следва да мотивира произнасянето си при констатираната доказаност на правопораждащия факт. ПАМ е приложена за определения с приложимата материалноправна норма максимален срок от 18 месеца, което изключва необходимостта и от изрично мотивиране на това произнасяне в оперативна самостоятелност.

В съответствие с правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, доказани са от ответникът обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.

В тежест на оспорващия е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Доказателства, които по същество да оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания не са представени.

На следващо място, спазена е и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от К.П.П., ЕГН: **********, с адрес *** против Заповед № 23 – 0819 - 000685/ 12.06.2023 г на полицейски инспектор при ОДМВР-Варна, с която на оспорващия е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т. 1 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до разрешаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: