№ 48
гр. Тополовград, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20232320100069 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
Ж. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Т., ул.“Б.“ № ** и С. И. Ж.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.п., общ.Т., ул.“*******, чрез
пълномощник адв.М.К. от АК – Ямбол със съдебен адрес: гр.Т., ул.“С.Р.“ **
против Община Тополовград с адрес: Т., пл.“Освобождение“ № 1.
Обстоятелствата, на които ищците основават претендираните права и
предявения иск са следните:
Ищците твърдят, че процесният имот по разписен списък към плана на
село Б.п. е записан на Ж.К.К. – дядо на ищците и представлява ПИ-290 в
квартал 12. Имотът е с площ от 6630 кв.м., като 1867,32 кв.м. попадат в
регулация, а останалата част от 4762,68 кв.м. е извън регулация. След смъртта
на наследодателя К. през 1988 г., а и преди това в имота е живяло
семейството на синът му И.Ж.К. – баща на ищците. Когато са починали
родителите им, ищците са установили свое самостоятелно владение върху
имота, всички останали наследници доброволно са им го отстъпили, защото
такава е била волята на наследодателя.
Твърди се, че границите на този имот никога не са били променяни от
1
влизането в сила на плана от 1962 г. до настоящия момент. Имотът е владян
без прекъсване, явно и спокойно от ищците и никога не е имало спор с когото
и да е било, относно собствеността на имота. При поискване на скица за
имота са установили, че значителна част от имота попада извън регулацията
на селото и за него е образуван следния имот от Картата на възстановената
собственост на землището на село Б.п., община Т., а именно: поземлен имот с
идентификатор 07346.96.7, с площ от 4762 кв.м., с адрес на имота: село Б.п.,
общ.Т., местност „Чукарата“, трайно предназначение на територията:
земеделска, с НТП – нива, десета категория, номер по предходен план:
096007, при съседи: имоти с идентификатори: 07346.96.6; 07346.96.97;
07346.96.56; 07346.96.12; 07.346.96.9; 07346.96.8 и 07346.888.9901.
Останалата част от имота е в регулация.
След съгласуване с ОСЗГ на скицата за поземлен имот ПИ-290, в кв.12
по плана на селото се оказва, че имот с идентификатор 07346.96.7 е
собственост на Община Тополовград, въпреки че не е съставен акт за
общинска собственост. Като основание е записано „земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ“, което според ищеца е абсурдно, тъй като този имот никога не е бил
одържавяван и никога не е бил във владение на друг субект. Имотът е бил
третиран от собствениците като дворно място и затова не е бил заявен за
възстановяване по ЗСПЗЗ.
Твърди се, че имотът се владее от ищците повече от 10 години явно,
спокойно, непрекъснато и никой не им е оспорвал собствеността, затова
ищците се позовават на придобивна давност, изтекла в тяхна полза.
Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което на
основание чл.124 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено по отношение на
ответника ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД, че ищците Ж. И. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Т., ул.“Б.“ № ** и С. И. Ж. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Б.п., общ.Т., ул.“******* са собственици на
следния недвижим имот по Картата на възстановената собственост на
землището на село Б.п., община Т., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07346.96.7 с площ от 4762 кв.м., с адрес: село Б.п., общ.Т.,
местност „ЧУКАРАТА“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с НТП – НИВА, десета категория, номер на предходен план:
096007, при съседи: имоти с идентификатори 07346.96.6; 07346.96.97;
2
07346.96.56; 07346.96.12; 07.346.96.9; 07346.96.8 и 07346.888.9901.
Претендират се и направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 12.10.2022 г. В законоустановения срок същият е подал
писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. В
отговора се сочи, че с писмо вх.№ 24-00563 от 08.12.2008 г. на ОСЗ
Тополовград на ответника е изпратено протоколно решение № 26-32 от
07.07.2008 г., с което са определени имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ по землища и
на стр.96 от това решение под № 137 е описан имот № 96007 с площ 4,763
дка. Ответникът посочва, че към настоящият момент не е съставен акт за
общинска собственост за този имот. Моли искът да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
Ищците Ж. И. Д. и С. И. Ж. – редовно призовани – явява се Ж. Д.,
заедно с пълномощника си адв.М.К. от АК – Ямбол.
Ответникът Община Т., редовно призовани, не изпращат представител
в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от скица № 261 от 07.07.2020 г. на Община Т. процесният имот е
записан на Ж.К.К., съгласно разписен лист, ПИ-290, кв.12 по ПУП на с.Б.п.,
общ.Т. и е с площ от 6630 кв.м., като в регулацията попадат 1867, 32 кв.м., а
извън регулацията 4762,68 кв.м. След съгласуване с ОСЗ – Тополовград се
установява, че частта извън регулация е с идентификационен номер
07346.96.7 по КВС на с.Б.п., общ.Т..
От представеното удостоверение за наследници № 15 от 10.03.2022 г. на
Кметство село Б.п., общ.Т. е видно, че ищците са наследници на Ж.К. К..
От скица № 15-181452 от 17.02.2023 г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър – Хасково е видно, че имотът от 4762 кв.м. с
идентификатор № 07346.96.7, в землището на село Б.п. е със собственик
Община Т., с основание за собственост – предоставени земи за стопанисване
от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на
3
свидетелите Д.Д. и Е.К. се установява, че процесният недвижим имот, който
представлява дворно място около 7 дка, с построени в него къща и плевня и е
собственост на ищците Ж. и С., като са го наследили от баща си И., а той го е
наследил от своя баща Ж.. Същите заявяват, че границите на имота не са
променяни, никой не е предявявал претенции спрямо имота и всички в
селото знаят, че това е техния имот.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан,
и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се
касае за имот, който се е владял от ищците по делото и който и в момента
владеят. Имотът никога не е бил отчуждаван, никога не е влизал в ТКЗС нито
в АПК и за този имот през всичките години са плащани данъци. По делото е
установено, че макар имотът да е бил изключен от регулация, същият никога
не е бил включван в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван и причисляван
към държавен поземлен фонд по реда на ЗПИНМ /отменен/ или ЗТ/отменен/.
Следователно същият не е бил държавна собственост. В случая не е следвало
да се провежда реституционна процедура, предвидена от ЗСПЗЗ по
отношение на спорния имот и след като не е сторил това, това че имотът е
попаднал в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането на
предвидения в разпоредбата срок е станал частна общинска собственост е
неправилно. Съдът счита, че имотът на ищците не е бил в категорията на
имотите, собствеността върху които подлежи на реституцията по реда на
ЗСПЗЗ. В различните хипотези на нормата на чл.10 се регламентират
случаите, при които се възстановяват правата на собствениците на земеделски
земи и съгласно ал.1 по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на
собственост, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС и
са били отнети от техните собственици, независимо дали в последствие са
били включени в стопанства или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Липсват всякакви доказателства процесният
имот след изключването му от регулация да е бил внесен в ТКЗС или
4
включен в него по установения ред. Не са ангажирани и доказателства той да
е бил стопанисван от ТКЗС или друга организация, да е бил безвъзмездно
отстъпван, отчуждаван на някакво правно основание или отнеман
неправомерно, а напротив, доказано е непрекъснато и несмущавано владение
от страна на ищците. Поради това по отношение на спорния имот не е
следвало да бъдат провеждани реституционни процедури, а придобивната
давност не може да бъде заличена, както предвижда разпоредбата на чл.5 ал.2
от ЗВСВОНИ за имотите подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Следователно, той не попада и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не
може да бъде третиран като незаявена за възстановяване земеделска земя,
която да премине в управление на ответната община, а 10 години след
влизане в сила на плана за земеразделяне да се трансформира в общинска
собственост. Категорично и еднозначно е доказано, че към момента на
предявяване на установителния иск – 10.03.2023 г. ищците са били
собственици на процесния недвижим имот, придобит по наследство. Още
повече, че Община Т. не е представила доказателства за съставяне на акт за
общинска собственост.
Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на
Община Т., че ищците са собственици на процесния недвижим имот.
При този изход от делото ответникът Община Т. следва да бъде осъдена
да заплати на ищците направените от тях разноски по делото в размер на
750,00 лв., от които 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв.внесена
държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са
представени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА Т., с адрес: Т.,
площад”Освобождение”, че Ж. И. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Т., ул.“Б.“ № ** и С. И. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.п.,
общ.Т., ул.“******* са СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот по
Картата на възстановената собственост на землището на село Б.п., общ.Т.,
обл.Хасково, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07346.96.7 с
площ от 4762 кв.м., с адрес: село Б.п., общ.Т., местност „ЧУКАРАТА“, с
5
трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП – НИВА, десета
категория, номер на предходен план: 096007, при съседи: имоти с
идентификатори 07346.96.6; 07346.96.97; 07346.96.56; 07346.96.12;
07.346.96.9; 07346.96.8 и 07346.888.9901.
ОСЪЖДА Община Тополовград ДА ЗАПЛАТИ на Ж. И. Д. с ЕГН
********** и С. И. Ж. с ЕГН ********** направените от тях разноски по
делото в размер на 750,00 лв./седемстотин и петдесет лв./, от които 700,00 лв.
/седемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. /петдесет лв./
внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6