№ 14985
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110172577 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от С. И. Н., представлявана от адв. И. Р.
срещу „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД, с която са предявени субективно съединени главен
установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за
потребителски кредит № **********от 02.05.2019 г., сключен между страните е
недеиствителен, както и осъдителен иск ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 238 лв., представляваща недължимо платена сума по договора.
В исковата молба се твърди, че на 02.05.2019 г. между С. И. Н. в качеството и на
кредитополучател и „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД – в качеството му на кредитодател е сключен
договор за потребителски кредит № **********от 02.05.2019 г., по силата на които
кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 1 300 лв.
за срок до 05.04.2021 г., която сума следвало да бъде върната на 23 месечни вноски.
Съгласно чл. 7.1. от договора общата стоиност на кредита била 1 679, 23 лв., която
включвала 1 300 лв. – главница, 199, 31 лв. – застрахователна премия, включваща: 98, 67 лв.
– застраховка „Банк комбо живот“ и 100, 64 лв. – „Банк комбо безработица“, 179, 92 лв. –
еднократна такса за оценка на риска. В чл. 9.1. от договора е отразен годишен лихвен
процент /ГЛП/ - 26.21 %, а в чл. 10 годишен процент на разходите /ГПР - 46, 18 %, като
общодължимата сума по кредита е в размер на 2 154, 09 лв. На 09.08.2019 г. между С. И. Н.
в в качеството и на кредитополучател и „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД – в качеството му на
кредитодател е сключен нов договор за потребителски кредит No **********/09.08.2019 г., с
част от които се погасява задължението по договор за потребителски кредит №
**********от 02.05.2019 г. Според ищцата първоначалния договор е недеиствителен поради
наличие на неравноправни клаузи в съдържанието му и неправилно посочен ГПР, които не
отразява деиствителното оскъпяване на кредита, поради което и се дължи връщане само на
чистата стоиност по кредита. Сочи още, че договорът противоречи на добрите нрави.
Според ищцата допълнителните услуги като застраховки, свързани с отпуснатите средства и
така наречената оценка на риска са услуги, чиято цена следва да бъде включена в общия
разход по кредита. Твърди, че по сключения договор за кредит заплатила на ответника
1
сумата от общо 1 538 лв., а сумата от 238 лв.била недължимо платена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от
ответника „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД чрез редовно упълномощен юрисконсулт К. З., в които
исковата молба се оспорва като нередовна и неоснователна. Според ответникът ГПР е
изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания. Възразява, че
таксата за застрахователна премия не следва да бъде включвана в ГПР, тъи като
допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за сключване на договора,
следователно тя не е разход по кредита. По отношение на таксата за оценка на риска е
посочено, че при сключването на договора е включена като разход при изчислението на ГПР
и потребителят е бил надлежно информиран и уведомен за разходите, които би платил при
сключването на договор за кредит. Начислената такса не е свързана с управлението на
кредита, а се дължи еднократно и предварително, като само за удобство на потребителя е
включена и се погасява са месечните погасителни вноски. Представя справка от системата
на банката, според която ищцата е заплатила сумата от общо 1 820 лв., представляваща сбор
от 1 679, 23 лв. – главница, 139, 13 лв. – лихва и 0,70 лв. – наказателна лихва. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Претеднира разноски. В отговора се съдържа и възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С определението за насрочване на делото е изготвен проект на доклад, обявен за
окончателен в проведеното на 01.07.2025 г. открито съдебно заседание и са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че е сключен №
**********от 02.05.2019 г., по силата на които на С. И. Н. бил отпуснат заем в размер на 1
300 лв., като посоченият ГПР в договора е 46, 18 % и в него не са включени
застрахователните премии по сключените по повод договора застраховки „Банк комбо
живот“ и „Банк комбо безработица“, както и че задълженията по договора са погасени от
креидтополучателката.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства по делото
писмени документи. Видно от приетия договор за потребителски кредит № **********от
02.05.2019 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството му на кредитодател –
заемодател и С. И. Н. в качеството й на кредитополучател - заемател, между страни е
сключен договор, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат заем –
потребителски кредит, в размер на 1 300 лв. Посочено е, че годишният процент на разходите
по кредита е в размер на 46.18%. Сумите следва да се върнат на 23 месечни вноски по
погасителен план при падеж на първата вноска 05.06.2019 г., като размерът на погасителната
вноска е 93, 65 лв., с изключение на последната – 93, 79 лв. Уговорено между страните било
заплащане на застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ – 99, 67 лв. и
застраховатлена премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА в размер на 100, 64
лв., като тези суми били включени в общия размер на кредита и той от 1 300 лв. ставал
1 679, 23 лв. в чл. 19 от договора е предвидено, че при сключване на договора потребителя
не е длъжен да сключва застраховка, той по собствено желание може да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие
за сключване на договора. Към договора е приложено Потвърждение за приемане и съгласие
по застрахователен договор № 81001NLB2011. Уговорено било и заплащане на еднократна
такса за оценяване на риска в размер на 179, 92 лв., като същата била дължима в деня на
подписване на договора за кредит, но се финансира от кредитора и се погасява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, обективиран в
2
договора. Така в чл. 10 от договора е посочено, че общодължимата сума възлиза на 2 154, 09
лв.
Приета като доказателство е платежно нареждане от 02.05.2019 г., видно от която в
полза на С. И. Н. с наредител „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е преведена сумата от 1 300 лв., както
и платежно нареждане от С. И. Н. в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за сумата от 1 538 лв.
от 09.08.2019 г., с основание реф. на дог **********.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК за прогласяване на нищожност на
договор за потребителски кредит № ********** от 02.05.2019 г., сключен между ищцата С.
И. Н. и ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, евентуално съединен с осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 238лв., представляваща недължимо платена
сума по недеиствителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.12.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете е и за
двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи
недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, както и докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора, както и че клаузите на сключения между страните
договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с
клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.
Процесният договорът за кредит е сключен при действието на Закона за
потрбителския кредит /ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение,
физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност,
поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание §
13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая в договора е посочен ГПР в размер от
46, 18 %.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПКр, съгласно които това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението,
съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европеиския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно които "общи разходи по кредита за
потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
3
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия.
Страните не спорят, че сумите, представляващи дължими застрахователни премии не
са включени в ГПР. Същевременно в отговора на исковата молба ответника сочи, че
застрахователната премия е включена в главницата, която е компонент на ГПР. Според съда
обаче изложеното няма как да бъде вярно и неправилно застрахователната премия е
включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. Това е
така, доколкото съдържанието на сключения договор по формуляр съдържа предварително
изготвени клаузи относно сключването на застраховка и този извод не се променя от
обстоятелството, че в чл. 19 е указано, че тя се сключва единствено по желание и
усмотрение на потребителя. Освен това от договора е видно, че застрахователната премия се
превежда директно по сметка на застрахователя от „Ти Би Аи Банк” ЕАД и в нито един
момент сумата не е била на разположение на потребителя, т.е. С. И. Н. не е имала
възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в
полза на застрахователя. Въпреки че потребителката реално в нито един момент не е
разполагала със сумата от 199, 31 лв. и не е имала избор как да я използва, същата е
включена в общия размер на главницата по заема. Нещо повече с приложеното платежно
нареждане й е предоставена именно заетата сума от 1 300 лв., не и сумата за застрахователни
премии от 199, 31 лв., с които на това основание, ако потребителката заемателка желае да се
разпореди. Ето защо и според настоящия състав застрахователната премия представлява
разход, които е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недеиствителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и
даденото определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европеиския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, както и съдебната практика – пр.
Решение № 395/22.01.2024 г. по в. гр. дело No 5786/2023 г. по описа на СГС.
Както вече беше посочено страните не спорят, че застрахователните премии не са
включени в ГПР. Освен това е очевидно и без нужда от специални знания, че при включване
на премиите в ГПР, същият ще надмине нормативно определения размер в чл. 19, ал. 4 ГПР.
За изчерпателност следва да се посочи, че в договора е посочен ГПР, но липсва
съдържание относно методиката как е формиран той и какво съдържа, което противоречи на
изискванията за засилена защита на потребителя, доколкото в посочената величина /като
глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Макар в отговора ответникът да се посозовава на
нормативно установената методика за изчисления на ГПР, очевидно е липсата на
съдържание на договора в тази посока, а съображенията му за безполезност на нормативно
установеното изискване за несъстоятелни. ГПР е величина, чиито алгоритъм е императивно
заложен в ЗПКр и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита
по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишаваики цената на ресурса.
За да се произнесе относно действителността на задължението за заплащане на такса
за еднокретно разглеждане съдът съобрази, че съгласно чл. 10а ЗПКр кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
4
свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие, а видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Според чл. 16, ал. 1 ЗПКрпреди сключване на договор за кредит
кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република
България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
В случая съдът намира за необходимо на първо място да посочи, че еднократна такса
за оценка на риска е предвидена в договора само като размер, но не е посочено нито какво
представлява, нито за какви услуги се дължи. Освен това таксата, така както е наименувана,
е такава за управление и усвояване на кредита. Нещо повече с допускането й се прехвърля
от кредитора рискът за неплатежоспосбонст на длъжника. Предвидената в чл. 7 от
процесния договор еднократна такса за оценка на риска е дължима в деня на подписване на
договора, финансирана от кредитодателя и възстановима с дължимите месечни вноски по
отпуснатия кредит. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че еднократната такса
за оценка на риска е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора, т.е.
ответникът счита, че не е свързана с усвояването на кредита и плащането на същата не
обуславяло дали потребителя ще усвои кредита, или не, като тя покривала разходи,
извършени от банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него.
След като по отношение на кредитора обаче има законоустановено изискване / чл. 16/ за
извършване на проверка на кредитоспособността на потребителя, предвидената еднократна
такса за оценка на риска не се дължи, доколкото в договора не е посочено за какви деиствия,
извън законово изискуемите се дължи. Следователно предвидената еднократна такса за
оценка на риска е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и на основание чл.10а, ал.2 ГПК е
недължима, освен това е е такава, свързана с усвояване на кредита, поради което чл. 7.1 от
договора заобикаля разпоредбата на чл. 10а ЗПК и същата е нищожна.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недеиствителен, потребителят връща само чистата стоиност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ето защо, дължима от страна на потребителя е единствено
сумата от 1 300 лева. Събрани са доказателства, че ищцата е заплатила на ответника сумата
от 1538 лв., поради което и сумата от 238 лв., предмет на осъдителния иск е платена без
основание, поради което следва да бъде възстановена на ищеца. Предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяването на исковата молба до погасяването
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен списък на сторените разноски от ищца, както следва 102 лв. –
държавна такса и 700 лв. – адвокатски хонорар, за чието изплащане са представени
доказателства.
Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар от страна на ответника. Делото не се отличава с правна или
фактическа сложност, същото е разрешено в едно открито съдебно заседание, като са
събирани само писмени доказателства, по спорните въпроси е налице задължителна
практика на СЕС, както и обилна и непротиворечива казуална практика, а размерът на
цената на исковете не може да служи като единствен фактор обосноваващ присъждане на
адвокатско възнаграждение в необосновано завишен размер. Ето защо и дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 400 лв.
5
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между С. И. Н., ЕГН **********, с
адрес в *********************************************** и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, че сключеният между страните Договор за потребителски
кредит № ********** от 02.05.2019 г. е нищожен поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на С.
И. Н., ЕГН **********, с адрес в ***********************************************
сумата от 238 лева недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №
********** от 02.05.2019 г.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на С.
И. Н., ЕГН **********, с адрес в ***********************************************
сумата от 502 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Присъдените суми на С. И. Н., ЕГН **********, с адрес в
*********************************************** могат да бъдат преведени по
банковата й сметка в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД – IBAN **********************.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6