РЕШЕНИЕ
№ 1136
гр. Пловдив, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Величка П. Белева
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502109 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника
по спора К. Х. В. срещу Решение № 2765 от 16.06.2023 г., пост. по гр.д. № 13 217/2022 г. на
Районен Съд – Пловдив, с което е уважена молбата за защита на А. П. В. за осъществено от
К. Х. В. спрямо него домашно насилие на дата 28.08.2022 г. и място – улицата пред дома му
в***, като по отношение на въззивницата са наложени мерките за защита по чл. 5 ал. 1 т.т. 1
и 3 от ЗЗДН, а именно задължена е да се въздържа от насилие спрямо въззиваемия и й е
забранено да приближава същия, жилището му, неговите месторабота и обичайни
местопребивавания, както и местата му за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет
месеца. Съответно на въззивницата е наложена глоба по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200
лева.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна преценка от съда на събраните
доказателства и неправилно негово вътрешно убеждение относно осъществилите се факти и
обстоятелства, поради което решението се явява и необосновано и е неправилно приложен
материалния закон.
Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на молбата за защита от домашно
насилие.
Въззиваемият е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Пледира за
потвърждаване на решението като допустимо и правилно.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по молба за защита от домашно
насилие на А. П. В. срещу бившата му съпруга К. Х. В..
Молителят твърди, че ответницата е негова бивша съпруга, като през
1
дългогодишното им брачно съжителство тя злоупотребявала с алкохол и проявявала
агресивно поведение спрямо него – крясъци, обиди, ругатни и дори физически
посегателства / удари и ритници /, което й поведения търпял с години заради дъщеря им.
Обидното и агресивно поведения на К. продължило и след развода им и особено след като
молителят сключил през 2021 г. брак с А.И. П.. К. узнала настоящия им адрес – жилище на
сутеренния етаж на ***, сама или в компания с други мъже се често ходела в близост до
дома им и виждайки молителя и съпругата му на улицата вървяла след тях, като ги обиждала
и псувала. На 22.08.2022 г. след 22, 30 ч. на прозореца на жилището на молителя и
настоящата му съпруга откъм улицата, започнало да се удря силно и мъжки и женски
гласове крещяли „ ***“. Разпознал гласа на К., излязъл и я видял в компанията на двама
познати му мъже, с които тя се срещала още по време на брака им – С. и Е., последният по
прякор „ Коня „. И тримата били във видимо нетрезво състояние. Пристъпил към тях и им
заявил да се махат. К. закрещяла “ ***„, молителят се обърнал към нея и в това време
единият от мъжете го ударил силно в областта на тила. От удара молителят паднал, мъжете
започнали да го ритат по тялото, възползвайки се от безпомощното му състояние К. също го
ритнала два пъти в лицето – в областта на долната челюст и над горната устна. Съпругата на
молителя излязла и се спуснала към тях, К. я пресрещнала, започнала да я блъска и удря,
замахнала с ножче към нея и го забила дълбоко в ръката й. Съпругата на молителя успяла да
извади телефона си и да позвъни на 112. Разбирайки, че е повикана полиция К. избягала, а Е.
и С. престанали да бият молителя и започнали да му се молят да не подава оплакване.
Предвид изложеното поведение на ответницата счита същата да е осъществила акт на
вербално, психическо и физическо насилие спрямо него и моли за мерки за защита по
ЗЗДН.
В подкрепа на горните си твърденията си молителят е представил Декларация по чл.
9 ал. 3 от ЗЗДН, Съдебномедицинско удостоверение № 1007/2022 г. от 29.08.2022 г., изд. от
лекар в отделение Съдебна медицина при УМБАЛ Св. Георги – Пловдив, според което при
осъществен на посочената дата в 9,20 ч. преглед на А. В. се установяват кръвонасядания и
охлузвания по главата, шията и и тялото, като в областта на лицето травмите са в областта
над горната устна и долната челюст, които травми е напълно възможно да са получени по
съобщения от пострадалия начин, а именно – удари с юмруци и ритници. Ангажирани са и
гласни доказателства – показанията на съпругата на молителя А. П. – В. и на С.И.Н. –
единия от участвалите в побоя мъже, които са с непосредствени лични впечатления за
случилото се. Депозираните и от двамата свидетели показания са изцяло в съответствие с
твърденията на молителя относно причините за скандала и побоя от 22.08.2022 г., в т.ч. и че
ответницата го е ритнала в лицето, когато е бил повален на земята вследствие нанесените му
от мъжете удари.
Ответницата отрича изнесените факти за осъществено от нея спрямо бившия й съпруг
А. насилие. Признава, че на посочената дата и час е била пред прозореца на жилището му,
заедно с лицата Е. и С. като непосредствено преди това тримата били в кварталното
заведение „ Водолаза „, където употребили алкохол. Признава да е крещяла цинизмите, но
твърди, че същите не били адресирани към бившия й съпруг, а като „ закачка „ към
придружаващия я С., с когото имали „ приятелска забежка „ и в дома на когото отивали.
Твърди, че разпознавайки гласа й, съпругата на А. – А., излязла от дома им и започнала да
обижда нея и дъщеря й, след съпругата си излязъл и А. и двамата й се нахвърлили и й
нанесли удари и ритници, но били спряни от Е. и С.. Последвалият бой бил само между
тримата мъже, тя не е ритала А. и изобщо не го е доближавала. Поддържа да е била ранена
от удар с нож, нанесен й от А..
В подкрепа на възраженията си ангажира гласни доказателства – втория участвал в
побоя мъж – Е.С. В. чиито показания за случилото се на 22.08.2022 г. са изцяло в
съответствие с възраженията на ответницата, както и веществени доказателства – флаш –
2
памет, съдържаща 8 бр. неясни снимки и 1 бр.видеозапис с продължителност 14 секунди,
като заснетите образи са неясни. Не е представено по делото твърдяното от нея съдебно –
медицинско удостоверение/експертиза.
Приложена е в копие полицейската преписка на Второ РУ – Пловдив, съдържаща
обясненията на страните и на свидетелите.
При така установеното съдът е приел да е доказан възведения акт на домашно
насилие, извършен от ответницата на публично място, изразяващ се в агресивно нейно
поведение, осъществяващо състава на словесно и физическо насилие към молителя –
отправени към него вулгарни и цинични обици, впоследствие и ритници в областта на
лицето, като конфликтът на посочените дата, час и място между молителя и третите лица да
е бил провокирал изцяло от бившата му съпруга вследствие агресивното й вербално
поведение. Изложените в тази насока мотиви се основават на съдебномедицинското
удостоверение - доказващо нанесени травми по лицето на молителя в областта на долната
челюст и над горната устна, на Декларацията на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като е преценено, че
декларираното в нея авторство на молителката по отношение на физическото насилие се
подкрепя от показанията на свидетелите П. и Н. / очевидци с непосредствени лични
впечатления / и не се опровергава от представената флаш – памет, нито от показанията на
свидетеля В., които не са кредитирани в частта им, че първо ответницата е била обиждана и
нападната от молителя и съпругата му поради това, че не се подкрепят от другите данни по
делото.
Във въззивната жалба се поддържа оплакване за съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на събраните доказателства, имащо за
последица необосновано и постановено в противоречие с материалния закон решение. В
тази насока въззивникът поддържа, че формирайки извода си за осъщественото от
въззивницата спрямо въззиваемия - молител насилие съдът не е съобразил дадените от
молителя и от неговите свидетелите П. и Н. обяснения пред полицейските органи и
конкретно, че в тези си обяснения никой от тях не е твърдял въззивницата да го е ритала в
лицето. Не бил съобразен и безспорно установения според въззивницата факт /от
представената флаш – памет/, че е била нападната от А., който държал в ръката си отверка,
както и съдебно медицинското удостоверение/експертиза за нанесени й физически травми.
По делото е безспорно установено, че на 22.08.2022 г., след 10,30 ч., на улицата пред
прозореца на дома на бившия си съпруг А. В., ответницата – след употреба на алкохол, и в
компанията на третите лица Е.В. и С.Н. / също употребили алкохол/ е крещяла твърдяните
от В. вулгарни изрази - цинизми. Този факт не се оспорва от нея, като настоящия съд не
приема защитната й теза, че тези изрази тя изрекла - на висок глас, към непосредствено
стоящия до нея в този момент С.Н., а не за да бъдат възприети от явно намиращия се в дома
си А. В. – жилището е било осветено. Ето защо съдът намира, че е налице извършена спрямо
последния от страна на въззивницата вербална агресия, съставляваща акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН , както и че това й поведение е станало причина за
възникналия скандал и побой, тъй като А., провокиран от обидите, е излязъл от дома си.
Неоснователно е и възражението на въззивницата, че тя е била нападната от А. и съпругата
му, като показанията на свидетеля Е.В.в тази насока правилно не са кредитирани, тъй като
не се подкрепят от други доказателства по делото, нито от съдържанието на представената
флаш – памет, съдържаща – както се каза по горе, записи с неясно съдържание и
неразпознаваеми образи. Медицински документ за нанесени на въззивницата телесни
повреди не е представен по делото – противно на поддържаното от нея.
Предвид изложеното налице е осъществен от въззивницата спрямо въззиваемия акт
на вербална и психическа агресия по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН.
Относно действията на въззивницата, съставляващи физическа агресия – ритници по
3
лицето на въззиваемия е безспорно, че единия от придружаващите ответницата мъже е
ударил А. по тила, вследствие което той е паднал на земята, а те са му нанесли ритници по
тялото. Безспорно установено е – от представеното съдебно медицинско удостоверение, че
на А. са причинени и твърдяните от него травми по лицето в областта на долната челюст и
горната устна, като се спори за авторството на въззивницата по отношение на тях.
Действително, в обясненията на молителя и на свидетелите П. и Н., съдържащи се в
полицейската преписка няма твърдения въззивницата да е удряла / ритала молителя по
лицето, като молителят и свидетелят П. са твърдяли, че А. е удрян по тила и ритан по тялото
от Е. и С., а С. - че от заведение „ Водолаза „ си тръгнали с Е. и К., че минали по улица
***но не си спомня какво е станало там и по каква причина и е отрекъл да се е бил. Така
дадените от свидетеля Н. обяснения пред отзовалите се на сигнала полицейски служители
компрометират показанията му по делото и са основание те да не бъдат кредитирани.
Относно свидетелят П. е налице заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ЗЗДН. Така
относно факта за упражненото от въззивницата физическо насилие е налице само
декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като същата - съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3
и ал. 3 от ЗЗДН, се ползва с материална доказателствена сила и сама по себе си съставлява
доказателство за извършеното спрямо молителя – декларатор насилие и основание за
издаване на заповед за защита от съда в случаите, когато липсват доказателства в обратна
насока, а съответно и в случаите, когато такива са ангажирани от насрещната страна при
дължимото се нея обратно доказване, но същите не я опровергават. В случая съдът приема,
че свидетелят В. е в еднаква степен със свидетеля П. заинтересован по смисъла на чл. 172 от
ГПК, поради което показанията му, че не въззивницата е ритнала молителя в лицето също не
се кредитират. Т.е., чрез неговите показания материалната доказателствена сила на
декларацията по чл.9 ал. 3 от ЗЗДН не е оборена, същата не е оборена и от представената
флаш – памет с оглед казаното по горе относно нейното съдържание. Действително
обясненията на молителя по полицейската преписка са само за нанесения му от мъжете
ритници по тялото, но не и по лицето от въззивницата. За последните обаче, наред с
полицейската преписка той е образувал и настоящото производство по ЗЗДН срещу нея
посредством молбата си по чл. 8 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН, придружена с декларация по чл. 9 ал. 3
от ЗЗДН от 30.08.2022 г. – непосредствено след инцидента. Следователно от негова страна
не е налице извънпроцесуално поведение, компрометиращо изнесените в молбата за защита
и декларацията факти за упражнената от въззивницата спрямо него физическа агресия на
28.08.2022 година. Ето защо настоящата инстанция споделя крайния извод на
първоинстанционния съд за осъществен от въззивницата спрямо въззиваемия акт и на
физическа агресия по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН.
Подходящи са и наложените мерки за защита – забраната по чл. 5 ал. 1 т. 1 и
забраната по чл. чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН за максималния срок от 18 месеца.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и
се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемията страна се присъждат на
направените за производството по жалбата разноски – възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лева.
И съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 2765 от 16.06.2023 г., пост. по гр.д. № 13 217/2022 г. на
Районен Съд – Пловдив.
Осъжда К. Х. В., ЕГН – ********** да заплати на А. П. В., ЕГН – **********
4
разноски за въззивното производство в размер на 500 / петстотин / лева – възнаграждение за
един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5