Р Е Ш Е Н И Е № 407
гр. Хасково,
30.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд…………….………………..…………………………..…… в открито
заседание
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Димитрийка Христова…………...........….………и
в присъствието на прокурора…………..…….……………….…………….………………………………………..като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А в. гр. д. № 519 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството е по чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ
– Г.Н.К., С.Н.Н. и Н.Н.Н. са останали
недоволни от решение
№ 408 / 17.06.2019 год.,
постановено по гр.д. № 1692 / 2018 год. по описа на Районен съд - Хасково, с
което е уважен предявеният срещу тях иск
с правно основание чл.124 от ГПК, поради което го обжалват с искане решението
да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли
установителния иск.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ – Г.Д.Г.
и Н.А.Г. - оспорват жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск, предявен от Г.Д.Г. и Н.А.Г. против Г.Н.К., С.Н.Н. и Н.Н.Н., за
установяване правото им на собственост върху урегулиран поземлен имот IV – 9 в кв.16 по плана на ******, одобрен със заповед №
84 / 1990 год., целият с площ от 2 255 кв.м. Заявеният в исковата молба
придобивен способ е давностно владение, установено през 2004 год. С молба от
08.10.2018 год., ищците са заявили, че претендират установяване право на
собственост върху имота и на основание
договор за покупко – продажба.
Като
писмено доказателство по делото е приет нотариален акт /НА/ за продажба на
недвижим имот № 125, том 3, рег. № 5475, дело № 496 / 2004 год., от
съдържанието на който се установява, че на 15.09.2004 год. Д.Д.Л.е продала на
ищеца Г.Д.Г. урегулиран поземлен имот IV – 9 в
кв.16 по плана на *****, одобрен със заповед № 84 / 1990 год., целият с площ от
2 255 кв.м. /спорния имот/ и урегулиран поземлен имот III – 9 в кв.16 по плана на *****, одобрен със заповед №
84 / 1990 год., целият с площ от 1 615 кв.м.,
ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, навес и плевня. Правото
на собственост върху двата имота е придобито от ищците в режим на съпружеска
имуществена общност – данна, която съдът възприема от приложеното по делото
удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт № 350 от
29.06.1986 год.
С НА № 180,
том 3, рег.№ 6048, дело № 545 / 2004 год. е извършена поправка на цитирания по-горе нотариален акт
№ 125 / 2004 год. за продажба на спорния имот, съгласно която предметът на сделката е определен на ½ ид.ч. от
имота. Като причина за извършване на поправката в НА, ищците посочват, че при
вписването му установили, че за ½
ид.ч. от същия имот е бил издаден констативен НА № 56, том VII, дело № 3014 / 1995 год. за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност, легитимиращ като
собственик на посочената част от имота наследодателя на ответниците Н. И. Н.,
починал на ***** год.
На
03.08.2018 год. ответниците С.Н.Н. и Г.Н.К. са дарили ответника Н.Н.Н. с притежаваните от тях 5/12
ид.ч. от спорния имот „представляващ лична собственост и получен по наследство
от Н.И.Н..“ – данна, която съдът възприема от приложения по делото НА № 92 /
2018 год.
От
заключението, представено по допуснатата техническа експертиза се установява,
че по кадастралния и регулационен план на ****, в сила от 1990 год., за дворно място с пл. № 9, с площ от 3 928 кв.м. са
отредени УПИ III – 9 с площ
от 1 616 кв.м. и УПИ IV – 9 с площ от 2 312 кв.м. За
дворно място с пл. № 8 с площ от 1 323 кв.м. е отреден УПИ V – 8 с площ
от 1 323 кв.м. За дворно място с пл. 7 с площ от 2 473 кв.м. са отредени УПИ VI – 7 с площ от 1 338
кв.м. и УПИ VIII – 7 с площ от 1 135 кв.м. По кадастралния и регулационен план в сила от 1934 год. за
дворно място с пл. № 114 с площ от 6 712 кв.м. са отредени УПИ IV – 114 с площ от 3 994 кв.м. и УПИ V – 114 с
площ от 2 830 кв.м. За дворно място с пл.№ 112 с площ от 1 422 кв.м.
е отреден УПИ II – 112 с площ от 1 618 кв.м.
За дворно място с пл. № 113 с площ от 1 397 кв.м. е отреден УПИ III – 113 с
площ от 1 311 кв.м. В заключение вещото лице посочва, че УПИ IV – 9 по плана от 1990 год. попада в дворно място с пл.№
114 по плана от 1934 год., с площ на дворното място от 6 712 кв.м.
Границите на УПИ IV – 9 по
плана и разписния лист от 1934 год. са УПИ IX – 115 / по разписен лист на П.Л./, шосе за Минерални бани, УПИ III
– 113 /по разписен лист на Ж.К./, УПИ II – 112 / по разписен лист на
Н.И./, УПИ V – 114 по разписен лист на Д.П., УПИ
VII – 206 /липсва в разписния
лист/ и УПИ VIII – 206 /липсва в разписния лист/. В
дворно място с пл.№ 114 по плана от 1934 год. попадат следните УПИ по плана от
1990 год., а именно: УПИ III – 9, УПИ IV – 9, част от УПИ VI – 7, част от УПИ VIII – 7, УПИ XIV – 6 и УПИ XIII – 6. В
устния си доклад вещото лице посочва, че
в разписния лист към плана от 1990 год.
като собственик на дворно място с пл.№ 9 е записан Д.Я.А..
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от страните
свидетел. От показанията на свидетеля П. се установява, че преди 14 – 15 години
ищците закупили имот с площ от около два декара, намиращ се в съседство с негов
имот. Като предишен собственик на закупения от ищците имот, свидетелят сочи Д.
А., чиято дъщеря – баба Д. продала имота на ищците. От закупуването на имота до
момента само и единствено ищците го обработвали – сеели люцерна, засаждали зеленчуци,
а от преди няколко години – царевица. Имотът бил ограден с мрежа, а от
северната страна – зид с двойна метална врата. Н. Н. имал имот, който се
намирал в съседство със спорния имот, разположен от източната му страна. Твърди, че между страните по делото е нямало
спорове за ползването на имота. От показанията на свидетеля Р. се установява,
че имотът на ищците бил с площ от около 2300 – 2 400 кв.м.,
представляващ обработваема земя, без
постройки и се намирал на около 150 метра от негов имот. Когато ищците го
закупили, имотът бил запуснат и буренясал. Ищците го почистили и от
закупуването до момента го обработвали постоянно, отглеждайки зеленчуци. Имотът
бил ограден с мрежа с циментови колове.
Само от единия край, където граничел с друг имот на ищците нямало поставена
ограда. Други лица не били заявявали претенции за имота. Твърди, че ответниците Г. и Н. имали имот с площ от около
декар и половина - два, разположен в съседство на спорния. Преди ищците да
закупят имота, същият се ползвал от Д. А.. От показанията на свидетеля П. се
установява, че ответниците притежавали идеална част от незастроен имот, целият
с площ от около 2 д-ка. Имотът бил ограден с едновремешна ограда – от горния
край с мрежа, а от долния – с каменна ограда. Ответниците не ползвали имота,
защото не знаели коя е тяхната идеална част.
През 2018 год. ответникът Н.Н. поискал да се свърже с другите
съсобственици, за да поделят имота. Свидетелят твърди, че е виждал ищците да
ползват само част от имота – с площ по-малка от половината, която засадили с
дръвчета и зеленчуци. Ответникът Н. си идвал всяка седмица през почивните дни,
но отсядал в имота, представляващ дворно
място с къща, намиращ се в съседство на спорния, в който можело да се влезе от
горната страна през пролука на мрежата. В долния край вратата била заключена.
Свидетелят твърди още, че назад във
времето – преди 2004 год., когато ищците закупили имота, друг не го е работел.
От показанията на свидетеля К. се установява, че е посещавал имота на
ответниците преди повече от 20 години. В имота имало къща – друго не си
спомнял. От разговори от трети на спора лица разбрал, че имотът се продава.
При
така установената по делото фактическа обстановка, като безспорно съдът приема,
че ищците са придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху ½ ид.ч. от урегулиран поземлен имот IV – 9 в кв.16 по плана на ****, одобрен със заповед №
84 / 1990 год., целият с площ от 2 255 кв.м., по силата на извършена в
тяхна полза разпоредителна сделка – договор за покупко - продажба, обективиран
в НА № 125 / 2004 год., поправен с НА № 180 / 2004 год. Като безспорно съдът
приема и това, че останалата ½ ид.ч. от имота ищците са придобили по
силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, установявайки фактическа
власт и върху спорната част от имота през 2004 год., при което към момента на
предявяване на исковата молба – 10.07.2018 год., е изтекъл визирания в чл.79,
ал.1 от ЗС десет годишен давностен срок. От показанията на свидетелите,
посочени от ищците се установява, че след закупуването на ½ ид.ч. от
спорния имот, същите са установили фактическа власт и върху останалата ½
ид.ч., която обработвали и до настоящия момент. След сключването на договора за
покупко - продажба, ищците почистили целия имот, включително и
останалата ½ ид.ч., поставяйки огради от всички страни, с изключение на другия притежаван от тях УПИ III
– 9 – съседен на спорния, закупен също през 2004 год. От събраните по делото
гласни доказателства съдът приема за безспорно установено, че до 2018 год.
упражняваната от ищците фактическа власт е била явна и необезпокоявана от
никой, включително и от ответниците и от техния наследодател, починал на 10.11.2015
год., отчитайки в тази насока и обстоятелството, че спорният имот се намира в
съседство с притежаван от ответниците жилищен имот, който са обитавали и посещавали
редовно, при което са имали възможност да добият впечатления относно установената
през 2004 год. и упражнявана от ищците и до момента фактическа власт и по
отношение на ½ ид.ч. от имота, за която наследодателят им се е снабдил с
констативен НА за собственост през 1995 год. От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че ответниците, а приживе и техния наследодател
нито са се противопоставяли на
упражняваната от ищците фактическа власт върху имота, нито са заявявали свои
права по отношение на същия. Данъците върху частта от имота са заплатени едва
през 2016 год. – след смъртта на наследодателя на ответниците. Заявените от тях
претенции, изхождайки от показанията на свидетелят П., датират едва от 2018
год., към който момент обаче десет годишния давностен срок е изтекъл, поради
което давността не е могла да бъде прекъсната, включително и с извършените от
тях действия на разпореждане, обективирани в НА № 92 от 03.08.2018 год. за
дарение на недвижим имот, сключен след подаване на исковата молба – 10.07.2018
год. – обстоятелство, обуславящо и необосноваността на заявения в жалбата довод
за недопустимост на обжалваното решение, като такова постановено срещу
ненадлежна страна. Обстоятелството, че спорната ½ ид.ч. от имота е била
декларирана от наследодателя на ответниците също не може да се приеме като
действие, което нарушава установената от ищците фактическа власт върху частта
от имота, отчитайки и това, че данъците върху същата не са били заплащани до
2016 год. От разпитаните по делото свидетели, включително и от показанията на
свидетеля П., посочен от ответниците се установява, че преди ищците да закупят
през 2004 год. част от имота, същият не е бил обработван от други лица. Като
лице, което е ползвало последно имота – преди закупуването му от ищците, се
сочи лицето Д. А., от страна на чиято наследница – дъщеря – Д.Д.Л.е извършена и
разпоредителната сделка в полза на ищците. Никой не е заявявал собственически
претенции по отношение на имота и никой не се е противопоставял на
упражняваната от ответниците фактическа власт върху същия. Изложените по-горе
фактически обстоятелства обуславят извода за това, че от страна на
наследодателя на ответниците не е била упражнявана фактическа власт върху
спорната част от имота нито до 1995 год., когато се е снабдил с констативен НА
за собственост на ½ ид.ч. от същия, нито след този момент, което обуславя
недоказаността на заявеното от тях придобивно основание – изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност. Единствено посоченият от ответника
свидетел П. твърди, че ищците не са обработвали целия имот, а само част от него
с площ по-малка от половината, които съдът не цени, поради противоречието им с
останалите, събрани по делото доказателства, установяващи противното. От друга
страна, показанията на посочения свидетел са и взаимно противоречиви, доколкото
от същите се установява, че целият имот е бил ограден от ищците и само те са
имали достъп до него. Все от показанията на посочения свидетел се установява,
че едва през 2018 год. от страна на ответника Н. са извършени действия,
оспорващи правата на ищците.
Достигайки
до същите фактически и правни изводи за основателност на предявения
установителен иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
по изложените по – горе съображения следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 408 от
17.06.2019 год., постановено по гр.д. № 1692 / 2018 год. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН ********** ***, Г.Н.К.,
ЕГН ********** *** и Н.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на Г.Д.Г., ЕГН **********
и Н.А.Г., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева –
разноски по делото – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителство пред въззивния съд.
ОСЪЖДА
Г.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати на
Г.Д.Г., ЕГН ********** и Н.А.Г., ЕГН **********,*** сумата в размер на 300
/триста/ лева – разноски по делото – възнаграждение за особен представител за
осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: