№ 1540
гр. ****, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20213100101002 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС.
В исковата си молба ищецът Д. П. Д. твърди, че договор за замяна на идеални части
от недвижими имоти с движими вещи, обективиран в нот. акт № 164, том 4, рег. № 11583,
дело № 700/17.12.2018 г., с който Ч.Т. Д. прехвърля на М.Ц. Ч. собствеността върху 1/2 ид.ч.
от апартамент № 6 с идентификатор № 10135.1030.265.1.22 по КК на гр. ****, с площ от
37.05 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалет, коридор и тераса, при граници: обекти
с идентификатори с №№ 10135.1030.265.1.21, 10135.1030.265.1.23, 10135.1030.265.1.2,
10135.1030.265.1.10, 10135.1030.265.1.12 и 10135.1030.265.1.11, от прилежащата му изба №
3, с площ от 5.48 кв.м., при граници: изба № 13, калкан, ул. „****, от припадащите му се
3.7348 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с всички свои 4.25 кв.м. ид.ч. от ПИ №
10135.1030.265 по КК на гр. ****, в който е изградена сградата; 3/4 ид.ч. от гараж № 5 с
идентификатор № 10135.2563.106.1.15 по КК на гр. ****, с площ от 21.67 кв.м., при граници:
обекти с идентификатори с №№ 10135.2563.106.1.14, 10135.2563.106.1.9, 10135.2563.106.1.1,
от припадащите се 2.1384 % ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на
строеж, ведно с всички свои 6.45 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2563.106 по КК на гр. ****, а в
замяна М.Ц. Ч. прехвърля на Ч.Т. Д. собствеността върху следните движими вещи:
ламиниран паркет 126.611 кв.м. на стойност 2271 лева по фактура № 177/14.12.2018 г.,
издадена от „Монтажи 2016“ ООД и телевизор NEO LED-3229 на стойност 299 лева по
фактура № **********/23.07.2017 г., издадена от „Техномаркет България“ АД е нищожен
като привиден, прикриващ договор за продажба на гореописаните недвижими имоти.
1
Отправеното до съда искане е, както следва: да се прогласи нищожността на договор за
замяна на идеални части от недвижими имоти с движими вещи, обективиран в нот. акт №
164, том 4, рег. № 11583, дело № 700/17.12.2018 г., като привиден, прикриващ договор за
продажба, да се обяви за действителен между страните прикрития договор за продажба на
недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 164, том 4, рег. № 11583, дело №
700/17.12.2018 г. и в случай, че се уважат горните искове да се допусне в полза на ищеца да
изкупи гореописаните недвижими имоти, предмет на договор за продажба, сключен между
Ч.Т. Д. като продавач и М.Ц. Ч., като купувач, обективиран в нот. акт № 164, том 4, рег. №
11583, дело № 700/17.12.2018 г. Претендират се направените по делото разноски.
Ответниците Ч.Т. Д. и М.Ц. Ч. депозират отговори на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, с които оспорват предявените искове изцяло. Излага се, че страните са целели
настъпването на правните последици на сключения договор за замяна. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за наследници е видно, че П.Д. Д., б.ж. на гр. **** е поч. на
11.01.2015 г., като негови наследници по закон са Ч.Т. Д. – съпруга и Д. П. Д. – син.
С нот. акт № 164, том 4, рег. № 11583, дело № 700/17.12.2018 г. на нотариус О.С., рег.
№ 196 на НК, с район на действие ВРС Ч.Т. Д. прехвърля на М.Ц. Ч. собствеността върху 1/2
ид.ч. от апартамент № 6 с идентификатор № 10135.1030.265.1.22 по КК на гр. ****, с площ
от 37.05 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалет, коридор и тераса, при граници:
обекти с идентификатори с №№ 10135.1030.265.1.21, 10135.1030.265.1.23,
10135.1030.265.1.2, 10135.1030.265.1.10, 10135.1030.265.1.12 и 10135.1030.265.1.11, от
прилежащата му изба № 3, с площ от 5.48 кв.м., при граници: изба № 13, калкан, ул. „****,
от припадащите му се 3.7348 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с всички свои 4.25
кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.1030.265 по КК на гр. ****, в който е изградена сградата; 3/4 ид.ч.
от гараж № 5 с идентификатор № 10135.2563.106.1.15 по КК на гр. ****, с площ от 21.67
кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№ 10135.2563.106.1.14, 10135.2563.106.1.9,
10135.2563.106.1.1, от припадащите се 2.1384 % ид.ч. от общите части на сградата, както и
от правото на строеж, ведно с всички свои 6.45 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2563.106 по КК на
гр. ****, а в замяна М.Ц. Ч. прехвърля на Ч.Т. Д. собствеността върху следните движими
вещи: ламиниран паркет 126.611 кв.м. на стойност 2271 лева по фактура № 177/14.12.2018
г., издадена от „Монтажи 2016“ ООД и телевизор NEO LED-3229 на стойност 299 лева по
фактура № **********/23.07.2017 г., издадена от „Техномаркет България“ АД, като
съконтрагентите се споразумяват за уравняване на стойностите В. В.а М., като
пълномощник на М.Ц. Ч. ще заплати по банков път на Д. сума в размер на 6000 евро след
подписване на настоящия договор и преди вписването му в Агенция по вписванията.
По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, са разпитани свидетелите
2
**** /без родство и дела със страните/ и **** /без родство и дела със страните/, чиито
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Привидността
на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната
си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се
изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици - абсолютна симулация
или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените -
относителна симулация. Симулативната или привидната сделка е тази, която страните
постигат за външно обективиране на определен резултат, който те във вътрешните си
отношения не желаят да настъпи. А прикритата сделка или дисимулативната е сделката,
която страните искат да породи последиците си помежду им и се подчиняват на
правоотношението, създадено чрез нея.
Според твърденията на ищеца, договорът, обективиран в нот. акт № 164, том 4, рег.
№ 11583, дело № 700/17.12.2018 г. на нотариус О.С., рег. № 196 на НК, с район на действие
ВРС е относително симулативен, защото волята на страните по него е собствеността върху
описаните в същия недвижими имоти да се прехвърлят на ответника Ч. не срещу замяна с
конкретни движими вещи, а срещу парична сума, при което явната сделка - замяната била
нищожна, а прикритата с нея – продажба действителна, като с оглед правилата на чл. 154 от
ГПК, в негова тежест е установяването на тези обстоятелства.
Следва да се отбележи, че по делото няма представено обратно писмо или друг
документ, представляващ "начало на писмено доказателство", че страните по сключения
договор от 17.12.2018 г. са желаели да бъдат обвързани не с договор за замяна, а по друг
начин – с договор за покупко-продажба. Съобразно правилото на чл. 165, ал. 2 изр. 1 от ГПК
допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на
писмено доказателство или удостоверяващи изявления на другата страна пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Това ограничение не
се отнася до третите лица, какъвто е конкретния случай – изр. 2 на чл. 165, ал. 2 от ГПК. От
събраните по делото и допустими гласни доказателства не се установи волята на
съконтрагентите Д. и Ч. по сключения между тях договор, обективиран в нот. акт № 164,
том 4, рег. № 11583, дело № 700/17.12.2018 г. да е да прикрият покупко-продажбата на
процесните недвижими имоти с привиден договор за замяната им с движими вещи. От
показанията на свидетелите **** и **** се установява, че същите не общуват с ответницата
Д. и не познават ответника Ч., съответно не са присъствали на техните разговори и уговорки
по повод прехвърлянето на собствеността върху спорните обекти, не са присъствали и при
изповядването на сделката пред нотариус О.С.. Единствено са ставали свидетели на
3
разговори между ищеца и преживялата съпруга на баща му и от разясненията на Д.
разбират, че двамата не могат да постигнат споразумение за цената на дела на ответницата в
апартамент № 6 с идентификатор № 10135.1030.265.1.22 по КК на гр. **** и че Д. желае да
го закупи. Т.е. в настоящото производство не се доказа, че процесната двустранна възмездна
сделка – замяна на недвижими имоти срещу движими вещи да е относително симулативна.
С оглед изложеното искът на Д. П. Д. против Ч.Т. Д. и М.Ц. Ч. с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за замяна на идеални части
от недвижими имоти с движими вещи, обективиран в нот. акт № 164, том 4, рег. № 11583,
дело № 700/17.12.2018 г. на нотариус О.С., рег. № 196 на НК, с район на действие ВРС, като
привиден, прикриващ договор за покупко-продажба е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 17, АЛ. 1 ОТ ЗЗД:
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото
съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. При относителната
симулация са налице две отделни съглашения - явно и прикрито - това следва пряко от чл.
17, ал. 1 от ЗЗД. Явното, за пред външния свят съглашение е привидното. Привидността се
изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но
нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се крие воля за
друга сделка. При хипотезите на относителна симулация, когато договарящите се
споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни трябва да
са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както на действителната,
прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка. В тежест на страната, която
претендира разкриване на симулацията, е да установи по пътя на прякото и пълно доказване
горните елементи от фактическия състав на симулацията.
В конкретния случай обаче, по делото се установи, че договорът за замяна на идеални
части от недвижими имоти с движими вещи, обективиран в нот. акт № 164, том 4, рег. №
11583, дело № 700/17.12.2018 г., с който Ч.Т. Д. прехвърля на М.Ц. Ч. собствеността върху
1/2 ид.ч. от апартамент № 6 с идентификатор № 10135.1030.265.1.22 по КК на гр. ****, с
площ от 37.05 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалет, коридор и тераса, при
граници: обекти с идентификатори с №№ 10135.1030.265.1.21, 10135.1030.265.1.23,
10135.1030.265.1.2, 10135.1030.265.1.10, 10135.1030.265.1.12 и 10135.1030.265.1.11, от
прилежащата му изба № 3, с площ от 5.48 кв.м., при граници: изба № 13, калкан, ул. „****,
от припадащите му се 3.7348 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с всички свои 4.25
кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.1030.265 по КК на гр. ****, в който е изградена сградата; 3/4 ид.ч.
от гараж № 5 с идентификатор № 10135.2563.106.1.15 по КК на гр. ****, с площ от 21.67
кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№ 10135.2563.106.1.14, 10135.2563.106.1.9,
10135.2563.106.1.1, от припадащите се 2.1384 % ид.ч. от общите части на сградата, както и
от правото на строеж, ведно с всички свои 6.45 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2563.106 по КК на
4
гр. ****, а в замяна М.Ц. Ч. прехвърля на Ч.Т. Д. собствеността върху следните движими
вещи: ламиниран паркет 126.611 кв.м. на стойност 2271 лева по фактура № 177/14.12.2018
г., издадена от „Монтажи 2016“ ООД и телевизор NEO LED-3229 на стойност 299 лева по
фактура № **********/23.07.2017 г., издадена от „Техномаркет България“ АД не е
привиден, поради което същият се явява напълно валиден и годен да породи своите правни
последици. Т.е. не е налице относителна симулация на сделката, респективно и прикрита
сделка, която да бъде разкрита.
С оглед изложеното искът на Д. П. Д. против Ч.Т. Д. и М.Ц. Ч. с правно основание
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД да се обяви за действителен между страните прикрития договор за
продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 164, том 4, рег. № 11583, дело №
700/17.12.2018 г. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главните искове, а именно тяхното отхвърляне и
несбъдване на процесуалното условия за разглеждането му, съдът не дължи произнасяне по
предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.
При този изход на спора формулираното искане от ответниците с правно основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2600 лева, представляваща
действително заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства към него /лист 41 - 43/. В случаите, в които едно лице е
упълномощило повече адвокати, както и когато множество лица в едно и също процесуално
качество и с идентична защитна теза са упълномощили един адвокат, разходите
надхвърлящи еднократния размер на адвокатското възнаграждение следва да останат за
тяхна сметка. Адвокатското възнаграждение се дължи за предоставена услуга. Когато
всички извършени процесуални действия ползват едновременно всички доверители,
предоставената услуга е една и за нея се дължи едно възнаграждение. В противен случай би
се стигнало до неоснователно обогатяване на довереника и ангажиране на отговорността на
насрещната страна с неоправдани разноски. Ищецът, чрез процесуалния си представител,
прави възражение за прекомерност на заплатения от ответниците адвокатски хонорар по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото обаче е неоснователно, тъй като предвид цената
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД от 67049.20 лева, минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. е в размер на 2541.48 лева и не надвишава съществено законовия
минимум.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул „****
против Ч.Т. Д., ЛНЧ ****, род. на ********** г. в Република **** с адрес: гр. ****, ул. ****
и М.Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. **** с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
от ЗЗД, чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС, както следва: да се прогласи нищожността
на договор за замяна на идеални части от недвижими имоти с движими вещи, обективиран в
нот. акт № 164, том 4, рег. № 11583, дело № 700/17.12.2018 г. на нотариус О.С., рег. № 196
на НК, с район на действие ВРС, с който Ч.Т. Д. прехвърля на М.Ц. Ч. собствеността върху
1/2 ид.ч. от апартамент № 6 с идентификатор № 10135.1030.265.1.22 по КК на гр. ****, с
площ от 37.05 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалет, коридор и тераса, при
граници: обекти с идентификатори с №№ 10135.1030.265.1.21, 10135.1030.265.1.23,
10135.1030.265.1.2, 10135.1030.265.1.10, 10135.1030.265.1.12 и 10135.1030.265.1.11, от
прилежащата му изба № 3, с площ от 5.48 кв.м., при граници: изба № 13, калкан, ул. „****,
от припадащите му се 3.7348 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с всички свои 4.25
кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.1030.265 по КК на гр. ****, в който е изградена сградата; 3/4 ид.ч.
от гараж № 5 с идентификатор № 10135.2563.106.1.15 по КК на гр. ****, с площ от 21.67
кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№ 10135.2563.106.1.14, 10135.2563.106.1.9,
10135.2563.106.1.1, от припадащите се 2.1384 % ид.ч. от общите части на сградата, както и
от правото на строеж, ведно с всички свои 6.45 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.2563.106 по КК на
гр. ****, а в замяна М.Ц. Ч. прехвърля на Ч.Т. Д. собствеността върху следните движими
вещи: ламиниран паркет 126.611 кв.м. на стойност 2271 лева по фактура № 177/14.12.2018
г., издадена от „Монтажи 2016“ ООД и телевизор NEO LED-3229 на стойност 299 лева по
фактура № **********/23.07.2017 г., издадена от „Техномаркет България“ АД, като
страните се споразумяват за уравняване на стойностите В. В.а М., като пълномощник на
М.Ц. Ч. ще заплати по банков път на Д. сума в размер на 6000 евро след подписване на
настоящия договор и преди вписването му в Агенция по вписванията, като привиден,
прикриващ договор за продажба; да се обяви за действителен между страните прикрития
договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 164, том 4, рег. №
11583, дело № 700/17.12.2018 г. на нотариус О.С., рег. № 196 на НК, с район на действие
ВРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул „**** да заплати на Ч.Т.
Д., ЛНЧ ****, род. на ********** г. в Република **** с адрес: гр. ****, ул. **** и М.Ц. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. **** сумата в размер на 2600 /две хиляди и
шестстотин/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
6