О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../…......10.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1040 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Националната агенция за приходите, с
адрес: гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от Директора на
дирекция “Държавни вземания“ Венцислава Петкова, против “Трема Груп“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цар Симеон“
№30, ет.6, ап.7, с управител Иван Георгиев И., действащ чрез адв.Е.К.,***, с
назначен синдик Т.Д.И., с адрес: ***, офис 18, с която е предявен иск с правно
основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, за установяване на съществуването на неприето
в производството по несъстоятелност на ответника вземане в размер на
33460.34лв., от които 18784.68лв.-главници и 14675.66лв.-лихви, възникнали по
АУЗ №6/15.01.2009г., АУЗ №25/16.01.2009г., АУЗ №89/15.12.2009г., АУЗ №83/22.12.2011г.,
АУЗ №44/07.12.2011г., АУЗ №30/14.12.2012г. и АУЗ №17/08.11.2013г., както и за установяване
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в
размер на 871.99лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност, по справки-декларации и
декларации образец 6 и в размер на 88.90лв.-лихви, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, начислени
върху главници, представляващи осигурителни вноски, възникнали по декларации
образец 6, както и в размер на 1.04лв.-лихви, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, начислени
върху главници, представляващи държавни такси, като обезпечени със запори,
наложени по реда на ДОПК.
Исковата
молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128
от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответното дружество /в несъстоятелност/ и синдика са
депозирали писмени отговори, с които оспорват иска като неоснователен.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са налице
положителните предпоставки визирани в чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Страните не са представили писмени доказателства, поради което съдът не
дължи произнасяне по допускане на събирането на такива.
Следва да се допусне и исканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза със задача посочена в исковата молба, тъй като със същата ще се
установяват относими за спора обстоятелства.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от НАП, против
“Трема Груп“ ЕООД, с управител Иван Георгиев И. и синдик Т.Д.И., с която е
предявен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, за установяване на
съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност на
ответника в размер на 33460.34лв., от които 18784.68лв.-главници и
14675.66лв.-лихви, възникнали по АУЗ №6/15.01.2009г., АУЗ №25/16.01.2009г., АУЗ
№89/15.12.2009г., АУЗ №83/22.12.2011г., АУЗ №44/07.12.2011г., АУЗ
№30/14.12.2012г. и АУЗ №17/08.11.2013г., както и за установяване поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в размер на
871.99 лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност, по справки-декларации и декларации обр.6, в
размер на 88.90лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност, начислени върху главници,
представляващи осигурителни вноски, възникнали по декларации обр.6 и в размер
на 1.04лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност, начислени върху главници, представляващи
държавни такси, като обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК.
В исковата молба се
твърди, че с Решение №185 от 01.03.2019г. постановено по т.д.№1991/2018г. по описа
на Окръжен съд Варна, е открито производство по несъстоятелност на ответника.
Твърди се, че по партидата на длъжника в TP под №20190419085042, е публикуван
списък с приетите от синдика и предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ вземания,
в които са включени публични вземания на ищеца в размер на 63635.72лв.-главници
и лихви. В последствие ищеца е сезирал съдът по несъстоятелността, с искане за изменение
на списъка, по отношение на публични вземания в размер на 871.99лв.-лихви,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, по справки-декларации и декларации обр.6, в размер на
89.09лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност, начислени върху главници, представляващи
осигурителни вноски, по декларации обр.6 и в размер на 1.04лв.-лихви,
възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност, начислени върху главници, представляващи държавни такси, при
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като обезпечени със
запори, наложени по реда на ДОПК. Сочи се, че срещу включването на публичните
вземания в списъка, от страна на длъжника, е подадено възражение. Сочи се още,
че с Определение №1982 от 29.05.2019г., съдът по несъстоятелността се е
произнесъл, като е оставил без уважение възражението на агенцията, съответно е
уважил частично възражението на длъжника като от Списък №1 на приети вземания,
предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, са изключени сумите, както следва: 49.66лв.-главница,
104.58лв.-лихви, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството
по несъстоятелност и 0.19лв.-възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност, с основание вземания за
задължителни осигурителни вноски по декларации обр.6 за
м.10.2007г.-м.12.2007г., за м.01.2008г. и за м.11.2008г. Твърди се, че с Определение №2184 от 12.06.2019г.,
постановено по т.д.№1991/2018г., по описа на Окръжен съд Варна, съдът по
несъстоятелността е одобрил списъците на приети вземания, обявени в ТРРЮЛНЦ на
27.03.2019г., 19.04.2019г. и 08.05.2019г., при следните корекции: от приетата
сума за главница в размер на 22882.27лв., лихва 22193.79лв. и лихва след датата
на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу
длъжника, 89.09лв. се изключват суми по пера: главница в размер на 49.66лв.,
лихва до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност срещу длъжника в размер на 104.58лв., лихва след тази дата в
размер на 0.19лв. с основание вземания за задължителни осигурителни вноски по
декларации обр.6 за м.10.2007г.-м.12.2007г., за м.01.2008г. и за м.11.2008г.
Сочи се, че от списъка на приетите вземания обявен в ТРРЮЛНЦ под
№20190508163117, съдът по несъстоятелността, е изключил вземания на кредитора
Община Трявна, както следва: 6248.31лв.-главница и 6786.27лв.-лихва с основание
на вземането ДНИ, ТБО по АУЗ №6/15.01.2009г., АУЗ №25/16.01.2009г. и АУЗ
№89/15.12.2009г.; 6920.03лв.-главница и 4852.28лв.-лихва, с основание на
вземането ДНИ, ТБО по АУЗ №83/22.12.2011г., АУЗ №44/07.12.2011г. и АУЗ
№30/14.12.2012г. и 5616.34лв.-главница и 3037.12лв.-лихва, с основание на
вземането ДНИ, ТБО и ДПС по АУЗ №17/08.11.2013г. Сочи се, че общия размер на
дължимите публични общински вземания е 33460.34лв., от които
18784.68лв.-главници и 14675.66лв.-лихви, възникнали по гореописаните АУЗ. На
следващо място се твърди, че поредността на удовлетворяване на публични
вземания в размер на 871.99лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност, по
справки-декларации и декларации обр.6, в размер на 88.90лв.-лихви, възникнали
след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност,
начислени върху главници, представляващи осигурителни вноски, по декларации
обр.6 и в размер на 1.04лв.-лихви, възникнали след датата на съдебното решение
за откриване на производството по несъстоятелност, начислени върху главници,
представляващи държавни такси, е при условията на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като
обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК. Поддържа се, че на основание
чл.687, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.164, ал.4 от ДОПК, когато вземането е
установено с влязъл в сила акт, синдикът е длъжен да го включи в списъка на
приетите вземания на кредиторите на дружеството така, както е предявено. Сочи
се, че въпросната разпоредба е въведена с оглед защитата на обществения интерес
от попълване на фиска и предвижда изключение от общия ред за приемане на
вземания от страна на синдика, установен в Глава четиридесет и трета от ТЗ и по
специално чл.687, ал.2 от ТЗ. Сочи се, че чл.164, ал.4 от ДОПК не въвежда срок
за предявяване на публични вземания, установени с влязъл в сила акт, както и не
прави разграничение между вземания, възникнали преди или след датата на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника. Поддържа се, че с ревизионен акт се признават права или
задължения, а не се създават такива, като той има само декларативно действие, а
не конститутивно, защото с него не се създава същинско данъчно задължение, а се
признава вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане
или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. Сочи се, че
според ТР №1 от 07.05.2009г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСНК, данъчните
задължения възникват по силата на закона и стават изискуеми с настъпването на
определеният в данъчния закон падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена
данъчна ревизия като една от формите за осъществяване на данъчно-осигурителен
контрол от органите по приходите, наред с данъчната проверка. Когато едно
ликвидно и изискуемо задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде
събрано по принудителен ред-чл.127 от ДОПК, като основната функция на ревизионния акт, е да
послужи за изпълнителен титул за констатираното с него и вече възникнало по
силата на закона данъчно задължение. Твърди
се, че изложеното следва
да намери приложение и по отношение на актовете за установяване на задължения
по декларации, издавани от общинските органи по реда на ДОПК. Твърди се, че с издаването на акта, е осъществен контрол
относно спазването на относимите законови разпоредби на данъчното
законодателство, относно дължимите за съответния период публични вземания, част
от които, като определени по основание, период, субект и размер, са възникнали
по силата на закона преди да бъде открито производството по несъстоятелност на
дружеството. Сочи се, че след като срокът за плащане на данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци, не е поставен в зависимост от някакво действие
на орган по приходите-пр.съобщаване по чл.23 от ЗМДТ, а дължи се по силата на
закона, то и при неизпълнение на задължението в срок, длъжникът изпада в забава
и се начисляват лихви върху просрочените главници. За начисляване на лихвите,
също не се изисква съобщение, тъй като чл.4, ал.2 от ЗМДТ императивно предвижда,
че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Твърди се, че лихвите върху главниците за публичните
общински вземания са дължими на основание чл.1 от същия закон и са в размер на
законната лихва за забава. Сочи се, че съгласно чл.195, ал.1 от ДОПК на
обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания, като
обезпечението се извършва, чрез налагане на някоя от обезпечителните мерки
посочени в чл.198, ал.1 от ДОПК. Твърди
се, че съгласно чл.195,
ал.2 от ДОПК налагането на обезпечителни мерки се извършва от публичния
изпълнител, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Сочи се,
че с молбата за предявяване на вземания от НАП са предявени публични вземания,
за които са ангажирани доказателства, че са обезпечени, чрез наложени запори по
реда на ДОПК и за вписвани на същите в Централния регистър на особените залози.
Ето защо се поддържа, че поредност на удовлетворяване на тези вземания е при
условията на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ,
съгласно който кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ,
има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени
при реализация на обезпеченото имущество. Поддържа се, че наличието на наложени
по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в ЦРОС, дава право на НАП като
кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването, на които е наложена
обезпечителната мярка при разпределение на суми, получени от реализация на
обезпеченото имущество, което създава привилегия за държавата спрямо останалите
кредитори на несъстоятелността.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответникът “Трема Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/, е депозирал писмен отговор, с
който се поддържа становище за неоснователност на иска. Излага се, че предвид
факта, че към исковата молба не са приложени описаните в нея 11 броя писмени доказателства, подробни
съображения за неоснователност на претенцията ще бъдат изложени, след
представянето на въпросните документи.
В депозираното в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК становище, подадено от Т.Д.И., в
качеството му на синдик на ответника “Трема Груп“ ЕООД /в несъстоятелност/, се
поддържа, че предявения
иск е неоснователен и недоказан. Относно доводите на ищеца за поредността на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в размер на
961.93лв., представляващи лихви възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност, като обезпечени със запори,
наложени по реда на ДОПК, се сочи, че с Постановление №С160003-022-0031428 от
01.11.2016г. на публичен изпълнител, е наложен запор на банковите сметки на
длъжника, като същото е вписано в ЦРОЗ под №2019031201680, с Постановление
№С170003-022-0000272 от 13.01.2017г. на публичен изпълнител, е наложен запор
върху три броя МПС-та, като същото е вписано в ЦРОЗ под №20190312201950 и с
Постановление №С180003-022-0022802 от 04.04.2018г. на публичен изпълнител е
наложен запор на банкови сметки на длъжника в “ОББ“ АД, “Интернешънъл Асет
Банк“ АД и “Алианц Банк България“ АД, вписан в ЦРОЗ под №2019031201967. Твърди се, че според датата на вписване в ЦРОЗ, по време
откриване на производството по несъстоятелност, т.е. към датата на обявяване на
решението за обявяване в неплатежоспособност и откриване на производството по
несъстоятелност, тези вземания не са били обезпечени. Ето защо се поддържа, че
цялото предявено вземане на НАП, не е обезпечено и не са налице предпоставки да
бъде включено в предвидения ред за удовлетворяване на вземания, обезпечени със
запор, вписан по реда на ЗОЗ. Поддържа се още, че когато се касае за запор на
банкови сметки, няма как да бъде налице сума при осребряването, която да бъде
получена при реализация на това обезпечение, за да се приеме, че то е било
наложено ефективно и да бъде предпочитателно удовлетворено преди вземанията на
другите кредитори на масата на несъстоятелността. Сочи се, че според
императивното правило на чл.638, ал.4, изр.3 от ТЗ, не се допуска налагане на
обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника, след
откриване на производството по несъстоятелност. Твърди
се, че в случая постановленията,
издадени от публичен изпълнител, за налагане на обезпечителни мерки-запор, са
преди откриване на производство по несъстоятелност и няма пречка да се впишат в
ЦРОЗ и след тази дата, както е сторено в конкретния случай. Сочи се, че
вписването на наложения запор в ЦРОЗ не би могло да има действие, различно от
предвиденото по закон, а съгласно чл.30, ал.1 и ал.2 от ЗОЗ вписаното
обстоятелство, се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването. Сочи се, че действието на
вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване
на обстоятелството по чл.26, ал.1 и ал.3, т.1 от ЗОЗ и същото може да бъде
продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Твърди се, че в случая заложният кредитор не би могъл да противопостави наличието на
особен залог на третите добросъвестни лица, а именно останалите кредитори на
несъстоятелния длъжник, след като вписването е осъществено след откриване на
производството по несъстоятелност. Твърди
се още, че след датата
на обявяване в TP на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, не е възможно длъжникът, чрез своите действия да се разпореди
със своето имущество по начин увреждащ един или друг кредитор, както и не е
възможно един или друг кредитор след тази дата да иска вписване на
обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване от имуществото на длъжника
по реда на ЗОЗ и същия да се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ето защо се поддържа, че за да е приложима привилегията по цитираната
правна норма, запорът следва да е бил вписан в ЦРОЗ, преди датата на откриване
производството по несъстоятелност, което не е настоящия случай. На следващо
място се сочи, че в срока по чл.685 от ТЗ Община Трявна е предявила вземанията
си към неплатежоспособния длъжник за данък недвижими имоти, такса битови
отпадъци и данък върху превозни средства за периода 2008г.-2018г., вкл.,
установени с Актове по чл.106 и сл. от ДОПК и са предявени от Община Трявна.
Сочи се, че в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, НАП са предявили същите вземания на
Община Трявна, които са възложени за събиране на публичен изпълнител, т.е. в
случая се касае за два пъти предявено вземане. На следващо място се сочи, че
процесните вземания за публични задължения правилно са изключени от списъка на
приетите вземания, като са развити подробни съображения за погасяването им по
давност с изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, в която е трябвало да се плати публичното задължение. По
отношение на вземанията за лихви върху публичните вземания, се подържа че
предвид липсата на изрична дерогираща норма в специалният закон, следва да
намери приложение разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, според която с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. Сочи се, че общата 5 годишна давност за
посочените по-горе вземания е изтекла много преди образуването на
изпълнителните производства през 2019г., поради което тези вземания правилно са
изключени от Списък №2 на приетите вземания на кредиторите на
неплатежоспособния длъжник. Ето защо се моли за отхвърляне на иска, предявен от
НАП, като неоснователен и недоказан.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.694,
ал.2, т.2 от ТЗ.
Съгласно изложеното от страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават,
нито обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно наличието на изискуеми публични задължения, както и
тяхното основание и размер. Ответната страна носи доказателствената тежест за
установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, в т.ч. погасяването на вземането по давност.
Указва на ищеца, че не сочи доказателства в
подкрепа на твърденията си за наличие на АУЗ установяващи публични общински
вземания.
Ответника не сочи никакви доказателства.
ДОПУСКА
Съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на задачите формулирани от ищеца в ИМ.
Определя депозит за възнаграждението и разноските,
свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 600лв., вносими от ищеца, в едноседмичен
срок от съобщаване на определението, като в същия срок се представят
доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице Р С, което да се призове след представяне на доказателствата за
внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1040/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2018г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: