О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
14.07.2023 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
14.07. |
година |
2023 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
273 |
по описа за |
2023 |
година |
|||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 – чл.202 от Административно
процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и във
вр. с чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Образувано е по
жалба от Х.А.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес - ***,
подадена чрез адв.Д.И.
от АК – ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на книжа - ***, против
Разпореждане №2113-08-999#2
от 16.06.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с
което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО административното
производство по Заявление Вх.№2113-999 от 05.05.2023
год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от жалбоподателката Х.А.Р. от ***.
Жалбоподателят Х.А.Р. заявява в жалбата, че
на основание чл.197 и сл. от АПК, в законоустановения
14-дневен срок обжалва изцяло постановеното Разпореждане №2113-08-999#2 от 16.06.2023
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
като счита, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен в противоречие с материалноправни
разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган е приел, че са налице предпоставките
на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че заявлението на Х.А.Р., с което е поискала да й
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е недопустимо и
пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл
в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни.
Сочи, че за да достигне до този извод, административният орган се е позовал на
факта, че е налице влязло в сила Разпореждане №2113-08-1863#5 от 24.01.2023 год. на длъжностното лице по чл.98,
ал.1, т.1 от КСО, с което на жалбоподателката е
отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага довод, че
на основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и
че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е
отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда
на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване
има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него.
Развива довод, че от съществено значение било обстоятелството, че влязлото в
сила Разпореждане №2113-08-1863#5 от 24.01.2023
год., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица и
че разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено
нещо и че така, въпросът, дали жалбоподателката Х.А.Р.
има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
не бил решен и не била налице абсолютна процесуална пречка за неговото повторно
решаване от органа. Твърди, че административното правоотношение по упражняване
и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя
да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не било преклудирано
и че по това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на
административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя.
Според жалбоподателката, в този смисъл следвало да се
приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на
чл.27, ал.2 от АПК за ново упражняване на правото и че изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия
е незаконосъобразен, като се сочи съдебна практика в този смисъл. С оглед това, жалбоподателката
счита че не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна
отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно - липса на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, като сочи, че
съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган е задължен, преди да
развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, но че в случая
административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с
което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя, представлява влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2,
т.1 от АПК. Счита, че това е така, тъй като се касае за индивидуален
административен акт, с който, както вече било посочено, не се признават права,
а напротив – отказват се, поради което не можело да се говори за преразглеждане
на предмета с влязъл в сила административен акт. С оглед на гореизложеното
счита, че като е прекратил производството по заявление с Вх.№2113-08-999 от 05.05.2023 год., административният орган е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката следва да му
бъде върната за разглеждане на заявлението по същество. С оглед на изложеното,
с жалбата моли съда да отмени Разпореждане №2113-08-999#2 от 16.06.2023 год., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с което е прекратено
производството по заявлението на жалбоподателката
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-999/05.05.2023 год., като неправилно и незаконосъобразно, а
преписката да бъде изпратена на административния орган за продължаване на
административно производствените действия във връзка с това заявление. С
жалбата моли да му бъдат присъдите направените от жалбоподателката
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – ръководител „Пенсионно
осигуряване”/„ПО”/ при ТП на НОИ - град Кърджали, чрез когото е подадена
жалбата, е изпратил на АдмС – Кърджали окомплектованата
преписка по издаване на оспорения акт със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-294#2 от 13.07.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали. Към
съпроводителното писмо и преписката е представено и писмено становище от
ответника, чрез пълномощника му – ст.юрисконсулт З. Б., в което заявява, че счита
депозираната пред Административен съд - Кърджали жалба за неоснователна и като
такава, моли съда да я остави без уважение. В становището излага подробни съображения
и аргументи в подкрепа на оспореното разпореждане, като с оглед на същите, моли
да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена, като неоснователна,
жалбата на Х.А.Р., подадена срещу Разпореждане №2113-08-999#2 от 16.06.2023 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е оставено без
разглеждане, като недопустимо, заявлението на жалбоподателя за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с
Вх.№2113-08-999 от 05.05.2023 год. и производството
по същото е прекратено. В становището моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.4 от АПК,
актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава
десета, раздел IV – чл.197 и следв. от АПК. Съгласно разпоредбата
на чл.197 от АПК, изричният отказ на административния орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ
административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило
искането, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му.
В настоящия случай, в оспореното разпореждане
също изрично е указано, че то може да се обжалва по реда на глава десета,
раздел IV от АПК, чрез ТП на НОИ – град Кърджали, пред Административен съд –
Кърджали, в 14-дневен срок от получаването му. Видно от извършеното отбелязване
под съдържанието на същото, разпореждането е получено от пълномощник на жалбоподателката – адв.Д.И., срещу подпис, на датата
29.06.2023 год./л., стр./. Жалбата
против това разпореждане е подадена чрез ТП на НОИ – Кърджали, до
Административен съд – Кърджали, на датата 10.07.2023 год., регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-294 от същата дата, видно
от положения на същата и попълнен щемпел/л. /. От това следва, че жалбата е
подадена на 11-ия/единадесетия/ ден сред получаване на разпореждането от пълномощника
на жалбоподателката, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично
указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба
е допустима - подадена е в срок, по предвидения ред, в предвидената от закона
писмена форма, с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, което е подало
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
производството по което заявление е прекратено с оспореното разпореждане и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Като прецени
събраните и приложени по административната преписка писмени доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
От документите, съдържащи се в пенсионното
досие на Х.А.Р. и приложени към изпратената в съда преписка е видно, че по
повод на подадено от жалбоподателката Х.Р. заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-1863
от 12.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.37-л.38/, е издадено Разпореждане
№2113-08-1863#5 от 24.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали/л./, с което, на основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3
от КСО, на Х.А.Р. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали е
посочил, че заявителката Р. няма изискуемия се действителен осигурителен стаж
от 15 години, като е приел, че същата има 14 год., 03 мес.
и 15 дни действителен осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за
осигурителен стаж и възраст й е отказана. Видно от приложеното по
административната преписка известие за доставяне, обр.24,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л. /,
Разпореждането с №2113-08-1863#5 от 24.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали е получено на адреса на жалбоподателката в ***, на датата 27.01.2023 год. Това Разпореждане
№2113-08-1863#5 от 24.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали не е било обжалвано в указания в същото едномесечен срок
от получаването му, поради което е влязло в законна сила на 28.02.2023 год./присъствен
ден – вторник/.
Впоследствие, жалбоподателката
Х.А.Р. ***, е подала ново заявление, обр.УП-1, чрез
упълномощено лице - адв.Д.Е.И., постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№ 2113-08-999
от 05.05.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л. -л. /,
с което отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст/ОСВ/. Към това ново заявление, от страна на жалбоподателката
Р. не са били представени никакви нови документи, удостоверяващи придобит
осигурителен стаж, като в същото, в опис на приложените документи е посочено
единствено издаденото предходно Разпореждане №2113-08-1863#5 от 24.01.2023 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали.
По повод това подадено повторно заявление за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, е издадено и обжалваното Разпореждане
№2113-08-999#2 от 16.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ – Кърджали/л. /, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, това
повторно заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ с Вх.№2113-08-999 от 05.05.2023 год., е оставено без разглеждане и е прекратено
производството по същото. В мотивите към разпореждане са описани посочените
по-горе факти и обстоятелства, касаещи предходно подаденото от Х.А.Р. заявление
да отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите към
разпореждането е посочено също, че към новото заявление с Вх.№2113-08-999 от
05.05.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали Х.Р. иска
отпускане на същия вид, а именно – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
но че към това заявление не са представени никакви нови удостоверителни
документи за придобит осигурителен стаж. В мотивите, предвид изложеното и
предвид обстоятелството, че към новото заявление с Вх.№2113-08-999/05.05.2023 год. за повторна преценка относно право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст е налице само промяна във възрастта, която не
оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични
допълнителни данни за положен осигурителен стаж, то заявлението на Х.А.Р. е
недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет
между същите страни. При тези мотиви и на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали е прекратил производството по
заявление с вх.№2113-08-999 от 05.05.2023 год. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.А.Р.
Следва да се отбележи, че с жалбата против
това Разпореждане №2113-08-999#2 от 16.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, от жалбоподателката
Х.А.Р. и пред съда не са представени никакви нови доказателства, касаещи
осигурителния му стаж, а от административния орган е изпратена административната
преписка, съдържаща изброените по-горе документи във връзка с подаденото
предходно заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ.
По така установените и описани по-горе факти
между впрочем, не се и спори между страните по делото.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Както бе обосновано и по-горе в настоящото
изложение, жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В разпоредбата на
чл.117, ал.1 от КСО е направено изчерпателно изброяване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по
административен ред, в съответствие с правомощията, дадени му с разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. В конкретната хипотеза,
процесното разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които
задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден
в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. При
това положение обжалваното разпореждане подлежи на
съдебен контрол по правилото на чл.56,
ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197
и сл. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото второ заявление
за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
поради което постановеното прекратяване на производството подлежи на съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира
най-напред, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган.
Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава,
е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното
териториално поделение на НОИ, съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО.
Следователно и по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за
допустимост на административното
производство на всички основания по
последно посочената норма и съответно - да прекрати административното
производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая
разпореждането за оставяне на заявлението
на жалбоподателя без разглеждане и
прекратяване на производството е издадено
от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ
- град Кърджали, в пределите на неговата
материална и териториална компетентност.
На следващо място, оспореният акт на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали е издаден в изискуемата се
писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали
постановяването му, както съдържа и посочено правно основание за издаването му.
Съдът в настоящия състав намира, че обжалваното
решение е правилно като резултат и по отношение прилагането на относимите
процесуални норми на закона.
В административното производство, свързано с
издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган следва
да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т.е. в АПК
правила, вкл. следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за
издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК,
преди да започне производството, административния орган задължително следва да
провери за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт, а именно: липса на влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни; липса на висящо административно производство със същия
предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във
фазата на издаване или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг
орган, когато актът не може да бъде издаден без предварително решаване на този
въпрос; дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на
организациите; наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и
встъпилите граждани и организации; наличие на други специални изисквания,
установени със закон.
В конкретния случай, с влязлото в сила на 28.02.2023 год. Разпореждане №2113-08-1863#5 от
24.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали, въпросът дали жалбоподателката Х.А.Р. има
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
съобразно представените от нея документи за придобит осигурителен стаж към
заявлението й за отпускане на пенсия, подадено на 12.10.2022 год., е решен. С последващо заявление с Вх.№2113-08-999 от 05.05.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, от жалбоподателката Х.Р. отново е поискано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, но към това заявление не са представени
никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от нея осигурителен
стаж, т.е. безспорно е налице искане с предмет и страни, по което вече има издаден
и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на
предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т.е. на
нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на Х.А.Р.,
тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж,
респ. правото на лична пенсия за ОСВ, представени от жалбоподателката
с първото й заявление, пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали е направил
своята преценка още при издаването на първото Разпореждане №2113-08-1863#5 от 24.01.2023 год. год., влязло в сила на 28.02.2023 год. Подаденото ново
заявление на 05.05.2023 год., с Вх.№2113-08-999, без
наличието на никакви нови писмени доказателства, т.е. на удостоверителни
документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж
на жалбоподателката, няма как да новира
производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. От това се налага извода, че административният орган - ръководителят
на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали правилно е приел, че при
наличие на влязъл в сила административен
акт със същия предмет и същите страни, е налице основанието по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Влезлият в сила индивидуален административен
акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото
повторно решаване от органа, разбира се, при идентичност на предмета и на страните,
какъвто е и настоящия случай. Разпоредбата на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда като абсолютна
процесуална пречка за провеждане на
административното производство, наличието на
влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и страни, като
в случая, Разпореждането с №2113-08-1863#5 от 24.01.2023 год., влязло в сила на 28.02.2023 год., се ползва със
стабилитет, т.к. с издаването му компетентността на
административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде
искания от жалбоподателката нов административен акт,
по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.
Във връзка с горното следва да се отбележи,
че с влязлото в сила предходно разпореждане, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за ОСВ на жалбоподателката Х.Р.,
пенсионният орган й е отказал не защото жалбоподателката
е нямала изискуемите се навършени години, а защото не са били налице
доказателства, установяващи изискуемият се по чл.68 ал.3 от КСО минимален
действителен осигурителен стаж от 15 години. При това положение, подаденото
по-късно второ заявление, с оглед изминалия период от време, не обуславя
задължение за административния орган да се произнесе по същество по искането за
отпускане на лична пенсия за ОСВ. Отново следва да се посочи, че при повторно
образуваното пенсионно производство, със заявление вх.№ 2113-08-999 от 05.05.2023 год., заявителят Х.А.Р. не е представила никакви нови
доказателства за друг осигурителен стаж, освен вече заявения с предходното
заявление, а на практика се е позовала единствено на новонастъпил
факт във връзка с увеличена възраст. Законосъобразно
предвид това, пенсионният орган е отбелязал, че този новонастъпил
факт - промяна във възрастта/увеличена възраст/ е ирелевантен
досежно предметните предели на заявеното право и не
променя предмета на административното производство. Възрастта, като изискуем и
наличен факт за придобиване правото на пенсия, е била призната от пенсионните
органи още в предходното производство, приключило с посоченото по-горе и влязло
в сила разпореждане. Преодоляването на идентичността в предмета би могло да се
осъществи с нови обстоятелства досежно постигането на
изискуемия минимален осигурителен стаж, а такива жалбоподателката
Р. нито не е представила, нито не е посочила.
Следва да се добави също, че в смисъла на
изложеното по-горе е и актуалната съдебна практика на Върховния административен
съд – Шесто отделение, по идентични казуси/т.напр. – Определение №5482 от 25.05.2023 г. на ВАС по адм. дело №3271/2023 г., VI отд.;
Определение №12076 от 29.12.2022 г. на ВАС по адм.
дело №11367/2022 г., VI отд., постановено по жалба
срещу определение на АдмС – Кърджали; Определение
№10944 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. дело
№9933/2022 г., VI отд.; Определение
№5132 от 31.05.2022 г. на ВАС по адм. дело №4599/2022
г., VI отд.; Определение №1538 от 13.02.2023 г. на
ВАС по адм. дело №962/2023 г., VI отд.; Определение
№10106 от 09.11.2022 г. по адм. дело №9820/2022 на
ВАС, VI отд., постановено по жалба срещу определение
на АдмС – Кърджали; Определение №9964 от 08.11.2022
г. по адм. дело №9450/2022 г. по описа на ВАС, постановено
по жалба срещу определение на АдмС – Кърджали;
Определение №5132 от 31.05.2022 г. по адм. дело
№4599/2022 г. по описа на ВАС, VI отд. и др./.
Съдът намира за нужно да посочи също така, че
намира за неоснователно и твърдението на
жалбоподателя, направено в подадената жалба, че доколкото не е бил осъществен
съдебен контрол върху Разпореждането с №2113-08-1863#5 от
24.01.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, то спорът относно
материалното право на пенсия не бил разрешен със сила на пресъдено
нещо. В тази връзка, на първо място
следва да се посочи, че оспорването на
един административен акт, който засяга правата, задълженията и интересите на дадено лице, е право, а не задължение,
включително и по отношение на
постановените актове от пенсионните органи по реда на чл.98 и чл.117 от КСО. На
второ място, независимо от спецификата на
настоящото производство, то приложима е разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, в която законодателят не е въвел
изискването, по отношение на влезлия в
сила административен акт задължително да е бил осъществен съдебен контрол.
Въведена е като предпоставка за допустимост на
искането за издаването на съответния
индивидуален административен акт, липсата на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, без задължително
този административен акт да е бил предмет на съдебен контрол.
Дори и да се приеме, че разпореждането по чл.98
от КСО не се ползва със стабилитет и че същото може да бъде изменено или
отменено при условията и предпоставките на
чл.99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално
правило, което дерогира общите такива, посочени в
АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се касае за разпореждане, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При
това положение, следва да се има предвид нормата на чл.99, ал.1(Изм., ДВ, бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), т.2, б.„г” от КСО, която изрично регламентира, че
влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени по
инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че отпускането на
пенсията неправилно е отказано, но не и по заявление на лицето, както се иска
това всъщност да стане в настоящия случай. Ясно е, че при тази хипотеза,
правото да инициира административното производство по изменение или отмяна на разпореждането е предоставено единствено и
само на компетентния орган. Така подаденото
на 05.05.2023 год. заявление от жалбоподателката
Х.А.Р. би могло да представлява единствено отправено към пенсионния орган
предложение или сигнал, тъй като след 01.01.2017 год., подателят му не
разполага със защитено от закона субективно потестативно
право да инициира административно производство на
соченото правно основание.
При така установеното фактическо и правно положение,
съдът в настоящия състав намира, че оспорения административен акт -
Разпореждане №2113-08-999#2 от 16.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/„ПО”/ при ТП на НОИ - град Кърджали, е издаден от материално и
териториално компетентен орган, в съответната форма и с изискуемо се съдържание,
спазени са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването
му, като актът е съобразен и с целта на
закона, поради което същият е законосъобразен, а подадената жалба от Х.А.Р.,***,
чрез адв.Д.И. от АК – ***, като неоснователна и недоказана, следва да бъде
отхвърлена с определението по настоящото дело.
С оглед изхода на спора по настоящото дело и
предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника,
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в депозираното, заедно с жалбата и преписката, писмено становище, жалбоподателката Х.А.Р.,***, следва да бъде осъдена да
заплати на Национален осигурителен институт - град София, сумата в размер на
100.00/сто/ лева, представляваща минималния размер на юрисконсултското
възнаграждение, определен от съда на основание чл.24, предл.I
/първо/ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.
Водим от горното и на основание чл.200, ал.1, във вр. с чл.197
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.Р., с ЕГН **********,
с постоянен адрес - ***, подадена чрез адв.Д.И. от АК – ***, против
Разпореждане №2113-08-999#2
от 16.06.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ - Кърджали, с
което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено
производството
по Заявление Вх.№2113-999
от 05.05.2023
год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.63, ал.3 от КСО, подадено от жалбоподателката Х.А.Р.
ОСЪЖДА Х.А.Р., с ЕГН **********,
с постоянен адрес - ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Национален осигурителен институт/НОИ/, с адрес – ***, ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България в
7/седем/-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд – Кърджали,
като съгласно Тълкувателно решение №2 от 24.03.2021 год., постановено по Тълк.дело №10/2019 год. на ОСС на ВАС, определението е
окончателно за ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ - град Кърджали.
С Ъ Д И Я: