Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
10,02,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2140/19 по описа на
Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано въз основа на жалба на
от Т.Х.А., ЕГН: **********. с адрес *** против Наказателно
постановление № 2019-1818-01-835 /18.04.2019
г. на началника сектор в РУ-Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик, с което на жалбоподателката на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложена глоба в размер на 500 лева.
Жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител, поддържа
жалбата и ангажира становище за нейната основателност.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателката Т.А. страда от
„лека умствена изостаналост с намален контрол на подтиците и влеченията“, което
й състояние на задържано или непълно
развитие на интелекта, се характеризира с нарушение на уменията, възникващи в
процеса на развитие и даващи своя дял във формирането на общото ниво на
интелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социални умения.
Тя от години се занимава с
проституция. Предлага секс-услуги на главен път І-8 Пазарджик-Пловдив, като
стои демонстративно и предизвикателно встрани на пътя, за да привлече вниманието
към себе си на пътуващите в преминаващите автомобили. Позната е от години и на
служителите на ОД МВР Пазарджик, които редовно извършват обход на този път (
трикратно в деня ) в частта, попадаща в
административна област Пазарджик част. Често била предупреждавана( докладна
записка на инсп. Г. и У.) да престане с
тази се дейност , тъй като съставлява престъпление по чл. 329, ал.1 от НК и за
да не създава опасност за движението по пътя.
На 02,04,19г. пол. служител св.
Хр. А. ( л. 34) бил дежурен автопатрул и забелязвайки при един от обходите по
посочения горе участък от пътя І-8 жалбоподателката да навлиза на платното, я
предупредил да не навлиза, за да не създава опасност за движението по
него.
На връщане и при извършване на
следващия обход на същия участък , свидетелят отново забелязал жалбоподателката
да пристъпва към платното и да навлиза 2-3 крачки в него. Поради това й
съставил акт за неизпълнение на дадено от него полицейско разпореждане.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис.
Въз основа на акта е издадена описаното горе НП.
В хода на съдебния контрол за
законосъобразност не се констатират процедурни нарушения. Описанието
на нарушението, изразяващо се в неизпълнение на дадено полицейско разпореждане
- от полицейски орган, който е посочен по име и длъжност, е
напълно достатъчно като обстоятелства. Ясно и в необходимия обем в описателната
част на констативния и на санкционния акт е описано, че на жалбоподателката
била отправено полицейско разпореждане „да не престоява до пътното платно и да
не навлиза внезапно в него, с което създава предпоставки за ПТП, същата не се е
подчинила и не е изпълнила отправеното й полицейското разпореждане от мл. инсп.
Х.А.“. Следвайки състава на нарушението, административните органи, постановили
двата акта, са описали в какво конкретно се състои неизпълнението, в което се
изразява приетото от тях нарушение и по отношение на какво разпоредено действие
е. И това е достатъчно, за да формира ясна фактическа основа за реализиране на правото
на защита.
В хода на цялостния контрол за
законосъобразност не се установиха нарушения на процедурните правила, които да
съществени, тъй като са рефлектирали върху правото на защита. Описанието на
нарушението, и в акта и в НП, е с достатъчни по обем и яснота факти и е
съответното на възприетата правна квалификация.
В процеса жалбоподателката се
защитава от процесуален представител - адвокат. Защитната теза се основава
главно върху информацията от СППЕ, депозирана по делото. На първо място тук следва уточнението, че по
жалби на същата жалбоподателка против НП на началника на РУ са образувани 41
административно-наказателни дела. Затова и информацията за психо-интелектуалния
статус на жалбоподателката се събра от заключението по изготвена по дело против
нея от общ характер (за престъпление по чл. 329, ал.1 от НК) психиатрична
експертиза. При големия брой дела, евентуалното експертното изследване по всяко
би създало сериозни затруднения на страната, в тежест на която биха се
присъдили разноските за такова изследване. От друга страна, основание
изготвеното по делото от общ характер заключение да се приеме като писмено доказателство бе липсата на
необходимост за всеки отделен случая да се проверява вменяемостта на лицето и
възможността му да участва по конкретно дело. Съдебната практика е категорична,
че експертно заключение, изготвено за нуждите на едно производство, може да се ползва като писмено доказателство
по друго дело от гледна точка на фактите относно лицето - диагноза и
определящия я здравен статус. Такава процесуална възможност и в случая има,
доколкото с него няма да се поверяват въпросите по чл. 144, ал.1 т.4 от НПК за
това конкретното дело, тъй като данните в документа и не сочат такава
необходимост ( с оглед заболяването) . Следва да се има предвид, че
информацията за заключението е базирана на експертно телково решение - на л. 33, с което е поставена възприетата и
в заключението диагноза . Последното за нуждите на настоящото производство може
и ще се ползва като информация от специалист досежно обстоятелствата какво
заболяване има жалбоподателката и ограничава ли я то принципно в едно
административно-наказателно производство. В случая не се наложи експертно
изследване за всяко отделно производство и доколкото от медицинския
документ на л. 39 - 42 на специалист
-психиатър става ясно, че у жалбоподателката е налице умствено дефицитно
страдание, което не е болест, а е умствена недоразвитост и е факт или по
рождение или от първите години след раждането. Тоест още то първите си години
жалбоподателката живее и до този момент с това страдание и това й състояние не
се развива и променя, за да бъде проверявано непрестанно и за всеки конкретен случай. Съобщена от психиатъра е именно такава
поставена диагноза „лека степен на умствена изостаналост с намален контрол на
влеченията и подтиците“ ( л.41), заради която диагноза е и пенсионер по болест
( виж и решение на ТЕЛК) .
В документа е направена оценка на
интелектуалния квотиент на жалбоподателката и резултатът е 60 единици , който
отговаря на дете във възрастов диапазон 9-12 години, но не обуславя
невменяемост или недееспособност ( за каквато оценка следва квотиентът следва
да е под 50 единици). Тази оценка за
жалбоподателата не подлежи на промяна, тъй като и състоянието й не е динамично.
Тя, както се посочи, е придобила умственото си дефицитно страдание по рождение
или първите години от воя живот и установения дефицит не може да се компенсира.
Защото ( виж на л. 42) - лицата с такава
диагноза могат да се справят с елементарни трудови навици и семейни задължения,
както и дори да се справят леки казуси и в леки ситуации. Поради това и както е
посочил психиатърът - леката умствена изостаналост не изключва вменяемост за
леки казуси ( конкретната преценка е била дори за престъпление от общ характер
- придобиване на доходи по неморален начин).
Според психиатъра, умствената изостаналост на жалбоподателката позволява дори да участва и да дава
достоверни обяснения във и по воденото против нея производство от общ характер,
като за последното е препоръчано участие на защитник. Такъв в настоящия процес
участва в неговата съдебна фаза, което е напълно в съответствие с нормата на
чл. 84 от ЗАНН, тъй като тя препраща към норми на НПК за производството пред съда по разглеждане на жалби против НП).
Горното обсъждане бе основание да
се счита, че процедурата по образуване на административно-наказателното
производство със съставянето на процесния акт, неговото предявяване и връчване
на препис и издаването на въз основа на него на НП, е била напълно спазена и в
съответствие с нормативния регулатор.
Изясни се от събраните в хода на
съдебното следствие напълно убедителни показания на полицейския служител св. А.,
че жалбоподателката системно престоява
на пътя Пазарджик - Пловдив, където привлича вниманието на пътуващите в
преминаващите автомобили, за да им предложи секс-услуги. Този факт не е и
спорен. установи Конкретно от
показанията на А. се установи обаче, че за да привлича внимание,
жалбоподателката навлизала 2-3 крачки в платното , а доколкото пътят е
извънградски и движението там е със значително по-висока скорост, а трафикът (
предвид конкретната пътна артерия) е твърде интензивен. Това е обусловило и
даденото от А. като полицейски служител ( виж отразеното за работата му на
процесната дата на л. 27 и сл.)
разпореждане спрямо жалбоподателката да преустанови престоя до пътното платно и
да не навлиза в него. Както сочи авторът на това разпореждане, реакцията му
против неизпълнението е била след като не еднократно при последващите обходи (
в двете посоки) е забелязал , че
жалбоподателаката продължава на престоява до платното и да навлиза на него пред
преминаващите автомобили.
В този смисъл възражението, че
случаят е маловажен , съдържимо в писмената защита не следва да се уважава.
Всъщност, тази претенция е на база на установеното умствено страдание на
жалбоподателката, но пък то не довело до едно тежко имотно състояние и
недоимък. Все пак по собствени признания на жалбоподателката ( виж на л.51) тя
, макар и по един морално укорителен начин, добива месечно със средства
1000-1500 лева. Въпреки многократните й предупреждения да преустанови тази своя
дейност и да се създава опасности по пътя Пазарджик-Пловдив , за което
информация се съдържа в докладната записка на л. 49, тя продължава .
Правилно, на базата на горния
анализ, е възприето нарушение по чл. 64, ал.4 вр. ал 2 и 1 от ЗМВР и е наложена санкция под формата на
глоба на основание чл. 257, ал.1 от същия закон. При отмерване на глобата
следва да се има предвид умствената изостаналост, която е пречка за страдащия
да се развие и живее пълноценно. То следва да се отчете като сериозно
смекчаващо отговорността обстоятелство. Това прави напълно обоснована
преценката на Съда, че в определеният й максимален (?!) размер глобата ще бъде
несъответна на нарушението и несправедлива и поради това и за да обезпечи
поправителен и превъзпитателен ефект към спазване на установения в държавата
правов ред следва да бъде намалена до
предвидения минимум 100 лева.
На чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143
от АПК, предвид изхода на делото и заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (л.19) , ОД на МВР
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя съдебни разноски, пропорционални на уважената част на жалбата (
глобата е намалена от 500 на 100 лева) - 60 лева
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 2019-1818-01-835 /18.04.2019 г. на началника сектор в
РУ-Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН: **********. с адрес ***
на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е
наложена глоба в размер на 500 лева КАТО
НАМАЛЯВА глобата на 100 лв.
ОСЪЖДА ОД
МВР-Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** *** разноски в размер на 60
лева
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: