Р Е Ш Е Н И Е
№ 261034 30.07.2021 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на осми юли през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6627 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, конкретизирана с уточнения, от „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ж.к. „ представлявано от управителя Ч. Т. Т, в качеството му на представляващ Етажна собственост, находяща се на адрес: град Бургас, ж.к. , против Х. Г.В. ЕГН *********** и П.П.С. ЕГН **********, двете с адрес: ***, за осъждане на ответниците да платят солидарно на ищеца сумата 626 лева, дължима за заплащане на ежемесечни такси и разноски по Договори за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Исковата молба и уточненията към нея са основани на фактически твърдения за това, че дружеството, което подава исковата молба, представлява етажната собственост на основание решения на общо събрание на етажната собственост от 28.11.2017 година и 27.11.2019 година, с които е решено да бъдат сключени договори за предоставяне на услугата професионален домоуправител с посоченото дружество. В тази насока ищецът посочва, че е налице хипотезата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС и чл.41 от ЗУЕС. Уточнено е още, че първият договор е сключен на 27.11.2017 година с дружеството „Акритос ТТ“ ООД и е с предмет: извършване на цялостна дейност по управление на етажната собственост включително: водене на домова книга, книга на разходите и приходите, организиране провеждане на общи събрания на етажната собственост, управление на бюджета на входа, заплащане на дължимите такси на входа за ел. енергия, стълбище, хигиенист и други, подробно описани дейност. На 15.10.2019 година е сключен анекс към този договор за предоставяне на услугата професионален домоуправител, с който „Акритос ТТ“ ООД преотстъпва на „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД всички свои права, задължения и имуществени отношения, които е поело като изпълнител към етажната собственост. В исковата молба е посочено още, че ответниците са съсобственици на апартамента, на който е адреса, посочен в исковата молба, но не са изпълнявали задълженията си по чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС за заплащане на разходите за управление и поддръжка като цяло, както и възнаграждение по договора за предоставяне на услугата професионален домоуправител. Отделните претендирани задължения са посочени по основание за всеки месец от периода в исковата молба.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си, към исковата молба и уточненията към нея са приложени писмени доказателства.
Преписи от исковата молба и приложенията са изпратени на ответника П.П.С., която се представлява от назначения на основание чл.47 от ГПК процесуален представител – адвокат Д.П.К.. В писмения отговор от името на ответната страна са направени възражения по допустимостта на предявения иск, като е посочено, че в случай, че дружеството действа като представител на етажната собственост, липсва представителна власт за ищеца, тъй като не се установява съответствие с чл.23, ал.4 от ЗУЕС и чл.19, ал.8 от ЗУЕС. Направено е възражение за нередовност на исковата молба в частта, в която е поискано присъждане на суми за минали периоди, начислени като задължение за месец ноември 2017 година, тъй като не са посочени основания, размер и период за всяко едно от вземанията, дадени като сбор в исковата молба. В писмения отговор е посочено, че не се установява, в случай, че дружеството действа като представител на етажната собственост, упълномощаването му да води общ исков процес, тъй като съгласно чл.1, ал.19 от договора му е възложено да води единствено заповедни производства. Уточнено е, че представения по делото анекс също не дава възможност на дружеството да събира вземания за задължения, възникнали по договора с „Акритос ТТ“ ООД. На следващо място в писмения отговор е оспорена материално правната легитимация на представлявания ответник да отговора за посочените задължения, тъй като не се установява, че той притежава идеални части от правото на собственост по отношение на имота. Посочено е, в случай, че бъде прието, че дружеството е материално правно легитимирано да води предявения иск и ответната страна е материално правно легитимирана да отговоря за задълженията, искът е оспорен по основание и размер. Уточнено е, че за месец ноември е претедирана сума в размер от 319 лева, от която сумата 312, 50 лева е за задължения за стари, неплатени такси към предходното ръководство на етажната собственост, които не са конкретизирани по основание и размер, но са примерно изброени. Процесуалният представител на ответника счита, че сумата представлява сбор от евентуално дължими суми за поддръжка и управление на общите части за месеците, предхождащи месец ноември 2017 година и прави възражение за погасяване на задължението по давност като периодични плащания с изтичане на тригодишен срок. На следващо място е посочено, че сумите представляват задължения за предоставяне на услугата „Професионален домоуправител“, фонд „Ремонт и обновяване“ и съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС следва да са приети с решение на общото събрание на етажната собственост, като протокол за провеждане на такова събрание не е представен. По отношение на разходите за управление и поддръжка процесуалният представител на ответника посочва, че в представените документи срещу апартамента като брой обитатели е посочена сумата „0“ и следва да се приеме, че апартамента не се обитава повече от 30 дни в годината и съответно е налице хипотезата на чл.51 от ЗУЕС за недължимост на суми на това основание. На следващо място е посочено, че не е налице солидарност по отношение на индивидуализираните задължения. Поради изложеното е поискано постановяване на решение за отхвърляне на предявените искова като неоснователни и недоказани.
Препис от исковата молба е връчен и на назначения на ответника Християна Г.В. процесуален представител – адвокат Н.Г.. В постъпилия писмен отговори и от тази страна са направени възражения за липса на твърдения и доказателства за прието решение на основание чл.19, ал.8 от ЗУЕС. В писмения отговор е посочено още, че не се установява на основание кое решение на общото събрание на етажната собственост се претендират посочените суми, как е формира размера им, както и че не са представени разходооправдателни документи за претендираните разходи за заплащане възнаграждение на хигиенист и за заплащане на ел. енергия. Конкретно за претенцията за 2017 година е посочено, че по размер сумата, посочена в приложената таблица, и сумата, посочена в исковата молба, не е идентична, а като задължено лице в тези документи е посочено лице с фамилия Костова. По отношение на тези задължения е направено възражения за изтекла погасителна давност, като е изложен довод, че сумите са за периодични плащания и приложение намира кратката тригодишна погасителна давност. На следващо място в исковата молба е посочено, че в случай, че сумите са дължими на валидно правно основание – взети решения на етажната собственост, които не са оспорени по реда на чл.40 от ЗУЕС, не е налице основание за присъждане на сумата 4,50 лева, представляваща възнаграждение за професионален домоуправител с твърдението, че апартамента на ет.1, с № 6 не се обитава повече от 30 календарни дни в годината, съответно собствениците не дължат разходи на основание чл.51, ал.1 от ЗУЕС на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС. В писмения отговор са изложени подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявените искове, посочени са доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Александрова поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание особеният представител на ответника Християна Г.В. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че следва да бъде постановено решение за отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание особеният представител на ответника П.П.С. – адвокат К. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.
С оглед въведените като предмет на спора фактически твърдения и приложените към молба за уточнение на предявените искове от 19.04.2021 година писмени доказателства /протоколи за проведени общи събрания и документи относно процедурата по провеждането им/ настоящият състав приема, че предявените искове са допустими.
По отношение на материално правната квалификация на предявените искове:
Предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС и е за изпълнение на твърдяни задължения от страна на ответника за заплащане на възнаграждение и поддръжка на общи части на сградата по договор за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“, включително и за твърдяни задължения по предходен договор за предоставяне на услугата с друго дружество.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна и приема следните правни изводи:
Като писмено доказателство по делото е приет Нотариален акт за покупко -продажба на апартамент по реда на и условията на ЗУПГМЖСВ №122, том II, рег. № 7127, дело № 291 от 2009 година на Нотариус И. К, рег. № 255 на НК с район на действие района на Бургаски районен съд, с който е сключен договор за покупко - продажба на ½ идеална част от апартамент, находящ се на адрес: град Б, по който договор страните са: Т. П. С, като продавач, и Х. Г. Д, като купувач. От приетата като писмено доказателство справка на всички служби по вписванията за периода от 01.01.1991 година до 04.11.2020 година, приложена към исковата молба, се установява, че вписване на договора и не се установява страната да се е разпоредила с имота за периода.
По отношение на посочения по делото ответник П.П.С. не е представен документ, от който да се установява, че тя е придобила ½ идеална част от имота, в който смисъл за изложени твърденията в исковата молба, включително от приетата по делото справка от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1997 година до 09.10.2020 година. Нейното име е посочено единствено в книгата на собствениците, водена от етажната собственост, но там не се съдържа отразяване на единен граждански номер, за да се приеме, че лицето е идентично с лицето, посочено като оттветник в исковата молба, а и този документ не установява при условията на пълно и главно доказване правото на собственост. В този смисъл възражението на процесуалния представител на ответника за това, че тя не е собственик на имота и съответно не е материално правно легитимирана да отговаря по предявения иск е основателно. Следва да бъде постановено решение, с което искът, насочен срещу този ответник да бъде отхвърлен.
Претенциите следва да бъдат разгледани относно правопораждащите ги факти и процесуално правната и материално правна легитимация на ищеца да предяви иск, насочен срещу Християна Г. Димова.
Като писмено доказателство е приет препис от протокол за проведено на 28.11.2017 година общо събрание на етажната собственост, в който е посочено, че след запознаване с офертата на „Домконсулт 6“ ЕООД общото събрание е взело единодушно решение за сключване на договор с тази фирма за срок от 2 години, като общото събрание упълномощава дружеството да води съдебни дела срещу неизрядните платци. Взето е решение да се събират по 2 лева за фонд „Ремонт“ и фонд „Текуща поддръжка“. Приложени като писмени доказателства са списък на присъстващите и съобщение за изготвяне на протокола от 29.11.2017 година. Видно от приложения препис е сключен договор на 28.11.2017 година между етажната собственост, представлявана от председателя г-жа С. А. К, съгласно решението, и дружеството „Акритос ТТ“ ООД, действащо съгласно договор за съвместна дейност и сътрудничество от 07.01.2016 година, представлявано от управителя Ч. Т. Т, който от своя страна е представляван от адвокат М.Т.. Предмета на договора е изчерпателно посочен като сред задълженията на дружеството са организиране на общи събрания, изготвяне на индивидуален правилник за вътрешния ред, управление на бюджета на входа, предлагане на размер на фонд „Ремонти“, заплащане на дължимите такси за електроенергия, поддръжка и електроенергия за асансьор, представяне на ежемесечни таблици за събираемостта на месечните такси на етажната собственост и други, като в чл.1, ал.16 е посочено и съдействие и събиране на стари, легитимни задължения /такси, които са одобрени от общото събрание и за разходи и поддръжка на общите части/ от некоректни платци към етажната собственост. Съгласно чл.5, ал.2 при точно изпълнение на договорните задължения изпълнителят получава месечно възнаграждение в размер от 4, 50 лева от всяко едно домакинство.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че въз основа на влязло в сила решение на общото събрание на етажната собственост, е сключен договора от 28.11.2017 година, който е породил своето действие и който представлява едно от основанията на иска с оглед посочения в исковата молба период. Липсват твърдения за оспорване на това решение по реда на чл. 40 от ЗУЕС или оспорване валидността на договора.
По повод направеното възражение от процесуалния представител на ответника Х. Г.В. следва да бъде посочено, че решението на общото събрание е взето при присъствие на събранието на 48 човека със сумарен процент от собствеността на идеалните части от 33 % от общите части на сградата. Както беше посочено липсват твърдения за това, че решението е оспорена от етажен собственик по реда на чл.40 от ЗУЕС поради което настоящият състав приема, че в това производство не следва да бъде правена преценка за законосъобразността му и за наличието на противоречие с чл.15 от ЗУЕС относно кворума, при който се взима решение за избор на управител на етажната собственост.
На 27.11.2019 година е проведено общо събрание на етажната собственост, за което е представен като писмено доказателство протокол за провеждането му и видно от който на събранието са присъствали 52 човека със 40,95 % сумарен процент от собствеността върху общите части на сградата. Взето е решение за сключване на договор с дружеството „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД , както и решение за водене на дела от управителя срещу неизрядните платци към етажната собственост със задължения над 100 лева. На 29.11.2019 година е залепено съобщение за изготвяне на протокола от проведеното общо събрание. На 27.11.2019 година е подписан договора между страните – етажна собственост, представлявана от председателя Кирил Иванов Колев, упълномощен видно от съдържанието на решението на общото събрание, и „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, представлявано от управителя, чрез адвокат М.Т., с идентичен предмет на посочения в договора от 2017 година, идентичен размер на възнаграждението, дължимо на изпълнителя – 4, 50 лева на месец от домакинство във входа. Относно чл.1, т.19 от договора регламентираща възможността управителят да събира вземания на етажната собственост е посочено: изготвяне на покани за доброволно изпълнение относно неизрядни платци в етажната собственост, съгласно изискванията на ГПК, водене на заповедни производства по ГПК и изпълнителни дела.
Предвид възраженията на процесуалния представител на ответника Х. Г.В. в отговора относно липсата на мнозинство за вземане на решения настоящият състав приема следното и с оглед представените впоследствие писмени доказателства от ищец:
Съгласно чл.19, ал.8 от ЗУЕС по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.
Настоящият състав приема, че видно от приложения препис от протокол от проведените събрания са присъствали лица, притежаващи съответно 33 % и 40, 95 % от идеалните част в сградата в режим на етажна собственост, липсват твърдения решенията да са оспорени като незаконосъобразни по реда на чл.40 от ЗУЕС и съответно в настоящото производство не следва да бъде правен инцидентен контрол за това предвид влизането им в сила. Относно възраженията за това, че К. Д. К, подписал договор за управление от името на етажната собственост, е подписал договора с права и задължения, за които не са му били делегирани пълномощия от общото събрание на етажната собственост настоящият състав приема, че не се основателни, предвид съдържанието на решението и съдържанието на договора.
По посочените съображения ищецът притежава представителна власт да представлява етажната собственост в настоящото производство. Предвид изложеното в договора, че представителната власт съгласно договора е за подаване на заявление в заповедно производство, беше взето предвид, че в протокола от проведеното общо събрание е посочено, че се приема решение за водене на съдебни дела срещу неизрядните длъжници, както и предвид цитираното правило на чл.19, ал.8 от ЗУЕС за възлагане на функциите на управител на дружество и чл.23, ал. 4 от ЗУЕС относно представителната власт на управителя в производства пред съд, настоящият състав приема, че довода на ответната страна е неоснователен и представителната власт е общата, регламентирана в чл.23, ал.4 от ЗУЕС, включваща и предявяване на искове срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.
По отношение на възражението от ответника, че не дължи заплащане на такси за етажната собственост, предмет на спора, тъй като имота е бил необитаем, настоящият състав приема следното:
Съгласно §1, т.11 от ДР на ЗУЕС "Разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Съгласно чл.51, ал.3 от ЗУЕС общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет /управителят/.
В случая процесуалният представител на ответника Х. Г.В. не твърди и не установява, че представляваното от нея лице е уведомила управителя на етажната собственост за това, че не пребивава в имота. Съдебната практика обаче приема, че факта на неуведомяването е релевантен за хипотеза на чл. 50, ал.3 от ЗУЕС, но не е относим към хипотезата на чл. 50, ал.2 от ЗУЕС. Съгласно чл.50, ал.2 от ЗУЕС не се заплащат разходите по ал. 1, които са разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Правилото е императивно и следва да бъде приложено при установяване на тези факти.
Видно от постъпилата от ЕВН ЮГ справка, изискана по повод доказателствено искане на ответната страна, на името на ответника Х. Г.В. не е открита партида за доставка на ел. енергия. В хода на настоящото производство ответната страна не беше намерена на посочения адрес и на основание чл.47 от ГПК й беше назначен особен представител. От своя страна ищецът не е твърдял и не е посочил доказателства за това, че имота е бил обитаван за посочения период. Видно от представените от процесуалния представител на дружеството таблици за начислени задължения към етажната собственост, които не са подписани, но страната е представила за да докаже иска си и следва също да бъдат взети предвид при преценка основателността му, за апартамента, записан в тях на името на втория ответник по иска С., находящ се на ет.1, ап.2, като брой лица е посочено „0“. Отразени са предходни задължения, предмет и на настоящия иск и са начислявани суми за периода. Поради това и следва да се приеме, че за периода, описан в исковата молба имота е бил необитаем.
Поради изложеното настоящият състав приема, че се установяват правнорелевантните факти по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗУЕС и ответникът не дължи заплащане на суми за разходи и управление за поддържане на общите части на сградата. Като такива следва да бъдат квалифицирани претенциите посочени в исковата молба относно месец ноември 2017 година за сума в общ размер 319 лева и представляващи задължения за неплатени такси и сметки от предходното ръководство на етажната собственост за хигиенист, ел. енергия, такса асансьор и домоуправител, фонд Ремонт и обновяване и такса домоуправител.
Поради неоснователност на този иск не следва да бъде обсъждано и направеното възражение за изтекъл погасителен давностен срок.
За останалия период – от месец декември 2017 година до месец септември 2020 година задълженията са начислени с основания фонд „Ремонт и обновяване“ и такса „Домоуправител“. От тях посочените съображения не следва да бъде начислявана такса домоуправител, които суми се дължат на основание чл.6, ал.1, т. 10 от ЗУЕС, в случай че не е налице посоченото изключение от правилото.
По отношение на претенциите за заплащане на такса за фонд „Ремонт“ настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.50 от ЗУЕС общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване". В ал.2 е посочено, че средствата във фонда се набират от: ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
Тези задължения са извън задълженията за заплащане на които ответникът е освободен по смисъла на чл.50, ал.2 от ЗУЕС поради това, че не обитава имота. По отношение на претенцията на това основание, претендирана като част от вземането за месец ноември 2017 година по делото не е представено решение на общото събрание за определяне на размера на тези задължения. Факта е релевантен, тъй като това е въпрос от компетентността на общото събрание и е обвързан с притежаваните от всеки един от собствениците идеални части от правото на собственост по отношение на общите части.
За останалия период посочен в исковата молба, тези задължения са в размер на 2 лева месечно, съгласно решението от 28.11.2017 година. По делото не е представено друго решение на общото събрание на етажната собственост за промяна на този размер на задължението. Поради това за периода от месец декември 2017 година до месец септември 2020 година следва да бъде присъдена съответна част от сума в общ размер 68 лева / за тридесет и четири месеца по 2 лева месечно/. Не е налице основание за заплащане на такса в размер от 4 лева месец април 2019 година, като за месец март 2019 година е начислена такса в размер от 52 лева, но не е конкретизирано друго основание за начисляване на тези задължения, както беше посочено по – горе. Тъй като ответникът Х. Г.В. е собственик на ½ идеална част тя следва да заплати сумата 32 лева. Задължението е за собственик съгласно чл.6 от ЗУЕС, а съгласно чл.30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че ответникът Х.Г.В. да бъде осъдена да плати на ищеца сумата 32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.10.2020 година до окончателното й плащане. Искът, насочен срещу Християна Г.В. до пълния предявен размер и на останалите основания, както и срещу втория ответник П.П.С., за който ищецът счита, че отговаря солидарно, следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора в тежест на ответника Християна Г. В. и по правилото на чл. 78 от ГПК следва да бъде присъдена съответна част от разноските, направени по водене на делото от ищеца. По отношение на този ответник разноските са в размер от 150 лева за назначаване на особен представител и 50 лева за внесена държавна такса. Съответно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер от 10, 22 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х. Г.В. ЕГН ********** с адрес: ***, да плати на „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ж.к. „ представлявано от управителя Ч. Т. Т, в качеството му на представляващ Етажна собственост, находяща се на адрес: град Б, ж.к. „, ап.6, сумата 32 лева /тридесет и два лева/, представляваща такса „Ремонт“, дължима към посочената етажна собственост за притежавана от нея ½ идеална част от правото на собственост по отношение на апартамент, находящ се на този адрес, начислена за периода от месец декември 2017 година до месец септември 2020 година включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.10.2020 година до окончателното й плащане, както и сумата 10, 22 лева /десет лева, двадесет и две стотинки/ представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б, ж.к. „, представлявано от управителя Ч. Т. Т, в качеството му на представляващ Етажна собственост, находяща се на адрес: град Б, ж.к. „“ бл. ет., ап. против П.П.С. ЕГН **********, двете с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 626 лева /шестстотин двадесет и шест лева/, дължима за заплащане на ежемесечни такси и разноски по Договори за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане и за присъждане на разноски по делото, както и иска, предявен срещу Х. Г.В. ЕГН *********** с адрес: ***, за разликата между присъдената сума от 32 лева /тридесет и два лева/, представляваща такса „Ремонт“ за периода от месец декември 2017 година до месец септември 2020 година, до пълния предявен размер на тази претенция от 626 лева /шестстотин двадесет и шест лева/, която сума е конкретизирана както следва: до пълния предявен размер на претенцията за фонд „Ремонт“, за останалите посочени за месец ноември 2017 година основания и за периода от месец декември 2017 година до месец септември 2020 година за такса „Домоуправител“.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ::п/ Магдалена Маринова
Вярно соригинала: З.М.