Решение по дело №67/2023 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 71
Дата: 1 март 2023 г.
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20235530200067
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Стара Загора, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20235530200067 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-003423 от
27.10.2022 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на МВР/, с което на С. А. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 250 лева, за нарушение по
чл.150, във връзка с чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата,
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на така
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На С. А. К. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № АД 417259 от 06.09.2022 година, за това че на същата дата,
около 10.15 часа в град Стара Загора, на улица „Д-р Т.Стоянович“ до № 26 в
посока север-юг, управлява лек автомобил „БМВ“ с регистрационен № СТ
**** ВХ, собственост на Златка Асенова Иванова, като водачът не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство –
неправоспособен. При проверката лицето представя два броя карти, издадени
на името на С. А. К., които не представляват редовни документи за
управление на МПС – не отговарят на образците документи за управление на
МПС, издадени от Италия и невалидни на територията на Р. България.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.150 от ЗДвП. При съставяне
на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, не е
подал такова по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание над средния предвиден размер – „глоба” в размер
от 250 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани и гласни
доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. При неизпълнение
на това задължение в хипотезата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, в зависимост от
начина на отнемане на свидетелството за правоуправление е предвидена
съответната административна санкция – „глоба” в размер от 100 до 300 лева.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателя действително не е бил
правоспособен водач към момента на извършената проверка, тъй като никога
2
не е притежавал свидетелството за управление на МПС издадено му от страна
на българските власти. Що се касае до представеното такова от друга страна –
Италия, то за него не се доказа по един безспорен начин неговата валидност,
включително и на територията на нашата страна. Ето защо съдът го изключва
от доказателственния материал по делото. От друга страна при реализиране
на административно-наказателната отговорност не са допуснати твърдените
от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила. При
съобразяване с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административно-
наказващия орган е направил конкретно описание на констатираното
административно нарушение, пълно точно и ясно – управление на МПС след
като водачът е бил лишен от права за това по съответния ред. Посочени са
обстоятелствата при които е установено административното нарушение –
извършена полицейска проверка, конкретизирано е административното
нарушение.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.150
от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено
наказание – глоба в размер от 100 до 300 лева. При определяне на наказанието
съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В разглеждания случай следва да се има предвид от една страна,
че административното нарушение е поредно – жалбоподателя е системен
нарушител, което налага извода за по висока обществена опасност – същият
не се е повлиял от наложените му наказания и продължава на извършва
системно административни нарушения, изразява явно незачитане на правовия
ред на страната. От друга страна не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, които да обуславят по ниско по размер административно
наказание. С оглед на това, съда намира, че глобата, която следва да се
наложи на К. за поредното извършеното от него виновно, административно
нарушение, в случая по чл.150 от ЗДвП, следва да бъде над средния към
максималния предвиден в закона размер. Наложеното наказание от страна на
административно-наказващия орган е съобразено с разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, поради което и обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно.
3
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на процесуалния представител на
въззиваемия, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1228-003423
от 27.10.2022 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град
Стара Загора /Упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на МВР/, с което на С. А. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 250 лева, за нарушение по
чл.150, във връзка с чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата,
КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР – град Стара Загора, ЕИК ********** по сметка в „Уникредит Булбанк“
АД, IBAN:BG30 UNCR 7630 3100 1156 26, BIC:UNCRBGSF, сумата от 90
/деветдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4