Решение по адм. дело №1777/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Г. Х. У., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. П., [жк], вх.“В“, ет.6, ап.16, чрез адв. дружество „Б. и П.“, със съдебен адрес: гр. П., [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1030-000429/02.07.2025 г., издадена от началник група при ОД на МВР – П., сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП, на Г. Х. У. е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС", за срок от шест месеца, считано от 02.07.2025 г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в случая, не е конкретизирана хипотезата на нормата – нито на тази по чл.150, нито по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП; налице е неправилно приложена разпоредба – тази по чл.150 от ЗДвП, както и наличие на технически грешки и неясноти в акта – сгрешен номер на АУАВ, неточности в собствеността на МПС, неточности в името на участник в деянието. Твърди се също така, че липсва АУАН, съставен на жалбоподателя, като в същото време ЗППАМ се позовава на такъв, както и че липсват мотиви относно срока на налагане на принудителната мярка. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

Процесуалният представител на жалбоподателя-адв. Н. П. депозира молба, с която поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – началник група при ОД на МВР – П., Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С молба-становище от 25.08.2025 г. последният поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000429/02.07.2025 г., издадена от началник група при ОД на МВР - П., С „ПП“, на жалбоподателя У. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС "Ф.Ф." с рег. № *** ТТ, за срок от шест месеца, считано от 02.07.2025 г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 02.07.2025 г. около 01:05 ч. в гр. П., на [улица]до № 1, в посока [улица], Б. Б. П., управлява л. а. "Ф.Ф." с рег. № *** ТТ, собственост на Г. Х. У., без да е правоспособен водач. На водача е съставен АУАН серия GA № 4249663 от 02.07.2025 г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП - който управлява МПС, без да е правоспособен водач.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, а именно: - приложения към жалбата АУАН серия GA № 4249664, издаден на Х. Г. У. и представените с административната преписка от органа – данни за регистрацията на МПС; АУАН серия GA № 4249663/02.07.2025 г., издаден на Б. Б. П.; справка за нарушител/водач на Г. У.; картон на ЗППАМ № 25-1030-000429/02.07.2025 г.; Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г.на директора на ОД на МВР – П.; Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., двете издадени от министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121К-13342/25.10.2023 г. на главния секретар на МВР; наказателно постановление № 25-1030-005228/30.07.2025 г., издаден на Б. Б. П.; протокол за предупреждение рег. № УРИ1030р-15899/07.07.2025 г. и справка за нарушител/водач на Б. Б. П..

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: копие на ЗППАМ от 02.07.2025 г. и НП № 25-1030-005138/29.07.2025 г. на Х. Г. У..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законовоустановения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5 б."а", т.6 и т.7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства, каза се по-горе, заповеди на директора на ОД на МВ – П., на министъра на вътрешните работи и на главния секретар на МВР, с които са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - П., които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171 т.2а от ЗДвП/, сред които са и заемащите длъжност началник група в сектор „ПП“ на ОД на МВР – П..

Следователно, обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП № 25-1030-00429/02.07.2025 г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началник група при ОД на МВР - П., С „ПП“, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172 ал.1 от ЗДвП и на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Разпоредбите на чл.6 ал.1 и 5 от АПК регламентират като проява на инициатива за съразмерност, задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Целта на ПАМ е да се преустанови, да се предотврати извършване на нарушение, както и да се отстранят вредните последици от него. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН, с констатирано от компетентните лица нарушение което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Съставеният АУАН, по аргумент на чл.189 ал.2 от ЗДвП (редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното) се ползва с официална доказателствена сила. Официалният документ има формална доказателства сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените място и дата на издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и че последното е действало в посоченото в документа длъжностно качество. Липсата на фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед предпоставя извод за издаването й в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП, поради което същата ще се яви незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Непосочването пък на фактическите действия, чрез който следва да бъде реализираната наложена ПАМ, рефлектира върху законосъобразността на оспореният акт, като го опорочава до степен на нищожност.

В настоящия случай оспорената заповед е издадена като е налице позоваване на АУАН ,който не касае настоящия жалбоподател .Съдът намира,че издаването на АУАН и на ЗППАМ на една и съща дата не може да послужи да се установи вложеното като съдържание кое е именно нарушението, което е било обсъдено от органа, при условие, че в самата заповед няма посочена нито дата на нарушението, нито има препращане към съответен АУАН, установяващ нарушението. Ето защо следва да се приеме,че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна ще доведе до неизяснена фактическа обстановка и поради това, вероятно до необосновани правни изводи, които биха били в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. В този смисъл заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл.35 от АПК, като допуснатото нарушение е съществено, доколкото за жалбоподателя не е ясно нарушението, за което е наложена принудителната мярка.

В заповедта трябва да се съдържа пълно фактическо описание на нарушението. В противен случай, заповедта ще е издадена също при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна ще доведе до неизяснена фактическа обстановка, поради това и на необосновани изводи, които биха били в противоречие с материалноправните норми.

За административния орган е тежестта на доказване – административният орган трябва да е изпълнил задълженията си по чл.9 ал.2 и чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти.

Освен това, предвижда ли се в разпоредбата, че ПАМ се налага за определен срок, в ЗППАМ следва да са изложени мотиви, от които да се направи извод защо административнонаказващият орган е преценил, че в конкретния случай целите на ПАМ могат да бъдат достигнати при налагане на мярката за максималния период, посочен в законовата разпоредба.

При така изложения анализ на процедурата по налагане на ПАМ, и при събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира, жалбата за основателна по следните аргументи:

На първо място, с жалбата до настоящата инстанция е приложен АУАН серия № 4249664/02.07.2025 г., издаден на Х. Г. У. – собственик на л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № *** ТТ. По административната преписка липсва АУАН, съставен на Г. У., в качеството му на адресат на ЗППАМ № 25-1030-000429/02.07.2025 г. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, дори нещо повече, в становището по жалбата, се посочва: „В случая е безспорно, че л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № *** ТТ е собственост на жалбоподател. Той не е адресат на съставения АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от неправоспособен водач/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено“.

От приложените по преписката доказателства се установява, че собственик на процесния автомобил е Г. Х. У..

Или иначе казано, в случая липсва надлежно съставен АУАН на собственика на автомобила – Г. Х. У., с който да се сложи началото на административното производство по налагане на ПАМ.

На следващо място, в оспорената ЗППАМ не фигурира номера на съставен АУАН на лицето Г. Х. У.. Дори да се приеме тезата на ответната страна, че съставянето на АУАН на адресата на заповедта е ирелевантно за налагане на ПАМ, липсва изобщо посочване на АУАН на адресата на оспорената заповед.

Отделно от това, в обстоятелствената част на заповедта по никакъв начин не е обосновано основанието за налагане на ПАМ на У., тъй като не е възпроизведено съдържание на съставен срещу Г. У. АУАН; не покрива изискването за мотивираност на административния акт, тъй като липсват каквито и да е било изложени съображения за основанието за ангажиране отговорността на лицето. Не може да бъде възприето констатираното от органа: "... че са налице материалноправните предпоставки на чл.171 т.2 б."а" от ЗДвП" ,без да е описано от фактическа страна в какво се изразява твърдяното нарушение на цитирания текст. Доколкото деянието, възприето от правоприлагащия орган, като материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП, не е обосновано нито от фактическа, нито от правна страна, тъй като е посочено само, че е съставен АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, която не е и съответстващата норма за твърдяното нарушение – такава е нормата на чл.150а от ЗДвП, обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за посочване на фактическите основания за упражненото административно правомощие от гледна точка на обуславящото прилагането на мярката противоправно поведение.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се са относими към нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно, следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

По административната преписка е приложено наказателно постановление във връзка с констатираното с АУАН от 02.07.2025 г. нарушение на Х. Г. У..

Действително, производството по налагане на административно наказания и това, по налагане на принудителна административна мярка са различни, но предвид констатираните разминавания и липса на конкретна хипотеза на нарушението, настоящата инстанция не е в състояние да разбере каква е била действителната воля на издателя, с което е нарушено и правото на защита на наказаното лице.

Предвид така установените по делото факти, при наличието на изключително много грешки и неясноти в оспорения административен акт, съдът намира, че необосновано, от гледна точка на доказателствата, и неправилно, от гледна точка на закона, административният орган е приел, че са налице условията за налагане на процесната принудителна мярка на Г. Х. У., с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. П., [жк], вх.“В“, ет.6, ап.16.

Само горните обстоятелства за достатъчни за крайния извод на този състав на съда за необоснованост и незаконосъобразност на процесната заповед, поради което не е необходимо да се анализират останалите възражения, изложени в жалбата.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за прилагането на ПАМ по чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП, като не е спазено и изискването по чл.35 и чл.36 от АПК - преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-.000429/02.07.2025 г., като постановена при неспазване на изискванията на чл.172 ал.1 от ЗДвП и на чл.59 ал.2 т.4 от АПК; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при неправилно приложение на материалния закон; в несъответствие с целта на закона и несъобразяване с регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, и изложения по-горе анализ на производството по издаване на ЗППАМ, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски,но възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния му представител,е основателно и затова разноските ще бъдат намалени до 500 лева адвокатско възнаграждение съгласно приложимата редакция на чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.Видно от представения договор за правни услуги/л.73 от делото/ договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на адв.дружество „Б. и П.“ е в размер на 1200 лева.Разноските,които ответникът следва да бъде осъден да заплати са в размер на 510лева /500 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса/

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – П., I състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000429/02.07.2025 г., издадена от началник група при ОД на МВР – П., сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОДМВР-П. да заплати на Г. Х. У., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. П., [жк], вх.“В“, ет.6, ап.16, чрез адв. дружество „Б. и П.“, със съдебен адрес: гр. П., [улица]разноски по делото в размер 510/петстотин и десет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.