Р Е Ш Е Н И Е
№ 3651/31.7.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 02.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12848 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца „Д.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу ответника "Д.6." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата от 15 657.60 лева /петнадесет хиляди шестстотин
петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща стойност на
торове и препарати, доставени по договор за доставка на стоки от 22.03.2017 г.,
сключен с „Топоферт“ ЕООД, ЕИК *********, за която
доставка е издадена фактура № ****/****г., като вземането е прехвърлено на
заявителя по силата на договор за цесия от 16.01.2019 г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 4597/13.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7743/2019г. на Районен
съд-гр.Варна.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
Излага се,че по сключен договор за доставка на
торове и препарати от 22.03.2017 г. и издадена фактура № 1000 000 811/
22.03.2017 г., Топферт ЕООД с ЕИК *********, с адрес в град Стара Загора, ул. Кольо Ганчев No 39, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Вл. Р. извършва доставка на
22.03.2017 г. на Д.6. ЕООД ***8 представлявано от Д.Б.Дследните стоки:
Амонусолфан 13,80 тона на единична стойност от 460лв. за тон и Комплексен Минерален тор 10,00 тона на единична
стойност от 670лв. за тон или обща стойност на
доставени стоки 13 048лева, начислен е ДДС в размер на 2 609,60лева или обща
парична стойност на доставени стоки с ДДС отразени във фактурата е 15 657,60
лева.
Посочва се, че поради дълг на Топферт ЕООД към Д.2. ЕООД,
управителите на трите дружества постигат съгласие Д.6. ЕООД да плати на Д.2. ЕООД дълга си към Топферт ЕООД в
размер на 15 657,60 лева с включено ДДС .
Излага се, че на 16.01.2019 г. в гр.Стара Загора се сключва договор за
цесия между Топферт ЕООД и Д.2. ЕООД , като Топферт ЕООД
цедира вземането си от Д.6. ЕООД на Д.2. ЕООД, за
което е уведомен длъжника и му е потвърдено прехвърлянето със съобщение от
Топферт ЕООД .
Твърди се, че до настоящият момент ответникът Д.6. ЕООД не
е изпълнил задължението си, поради което е инициирано производство по реда на
чл.410 от ГПК. Предвид депозираното възражение от страна на длъжника , се предявява настоящия иск за установяване на
вземането , по което е издадена заповед по чл.410 от ГПК .
Предвид гореизложеното, се
сезира съда с искане да за постановяване на съдебно решение ,
с което да се уважи предявената искова претенция, както и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът "Д.6." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага,
че предяваният иск е допустим , но неоснователен.
Оспорват се твърденията в исковата
молба, че трите
дружества са постигнали съгласие за прехвърляне на вземания. Излага
се, че ответното дружество не е изразявало съгласие за прехвърляне на вземания,
както и че в договора за цесия не е положен подпис на представляващия ответното
дружество.
Излага се, че цедентът е уведомил
ответното дружество да не превежда пари, т.к. има някакви ревизии и проверки , поради което следва да се изчака да го уведоми
кога да бъдат преведени парите.
По отношение на твърдяното уведомяване
за цесията не се оспорва, че ответникът е получил уведомление за прехвърляне на
цесия , но същото
е било подписано от Директор „ТОПФЕРТ" ЕООД, а изпратено от
физическо лице адвокат Пламен Кючюков с адрес гр.Ямбол, поради което се е
формирал извод, че процесната цесия е фиктивна. Излага се, че дружеството
„ТОПФЕРТ" ЕООД няма директор, а управител ,
поради което са възникнали съмнения относно истинността на изпратеното писмо.
Нещо повече, проведен
разговор с цедента, същият не уведомил ответника за сключен договор за цесия,
поради което се оспорва предявения иск.
Оспорва се договора за цесия от
16.01.2019г., като
се счита същия за нищожен , на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД. Оспорва
се подписа на цедента в договора за цесия от 16.01.2019г. и подписа на представеното уведомление.
Излага се, че с решение №
559 от 04.12.2019г. по
търговско дело № 209/2019г. по описа на Старозагорски
окръжен съд „ТОПФЕРТ" ЕООД е обявено в несъстоятелност, като е наложен
запор на цялото движимо имущество и вземанията на длъжника както и обща
възбрана на недвижимите му имоти. Като дата на
неплатежоспособността е фиксирана 31.12.2016г.
Предвид изложеното се моли
да се отхвърли предявената исковата претенция като неоснователна и да се
присъдят сторените разноски.
Досежно
допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 7743/2019г. на Районен съд-гр.Варна, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 22.05.2019
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 4597/13.06.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено
на длъжника „Д.6.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на кредитор „Д.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 15 657.60 лева /петнадесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/, представляваща стойност на торове и препарати, доставени
по договор за доставка на стоки от 22.03.2017 г., сключен с „Топоферт“ ЕООД,
ЕИК *********, за която доставка е издадена фактура № ****/****г., като
вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от
16.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 313.15 лева /триста и тринадесет лева и петнадесет стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено е , че вземането произтича
от следните обстоятелства: договор за доставка на стоки от 22.03.2017 г.,
сключен с „Топоферт“ ЕООД, ЕИК *********, за която доставка е издадена фактура
№ ****/****г., като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор
за цесия от 16.01.2019г.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят
и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от
уведомяването му за постъпилото възражение.
Вследствие
на изложеното и с оглед идентитета на вземанията ,
които са предмет на исковото и заповедното производство, съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне
по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Приета по делото е фактура
№ ****/****г., от която е видно, че „ТОПФЕРТ"
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Управителя К.М.Е., в
качеството му на доставчик, е доставило на получателя „Д.6.“ ЕООД , ЕИК:
********* , със седалище и адрес на управление ***8 , представлявано от Д.Б.Дследните
стоки: Амонусолфан - 13,80 тона на единична стойност от 460,00 лв. за тон и
Комплексен Минерален тор - 10,00 тона на единична стойност от 670,00 лв. за тон
, с включен транспорт или обща стойност на доставени стоки 13048,00 лева,
начислен е ДДС в размер на 2609,60 лева или обща парична стойност на доставени
стоки с ДДС , отразени във фактурата е 15 657,60 лева.
От приобщения по
делото Договор за цесия от 16.01.2019г. е видно, че „Топферт" ЕООД
прехвърля възмездно на „Димекс-2007" ЕООД вземането си към „Д.6."
ЕООД с ЕИК *********, и адрес ***8, представлявано от Драгомир Драгоев,
придобито на основание фактура № 1000 000 811/ 22.03.2017 г. и съставляващо :
неиздължена главница -15 657,60 лв. , като общият размер на прехвърленото
вземане възлиза на 15 657,60 лв. Прехвърленото
вземане преминава в патримониума на цесионера, ведно с принадлежностите му, в
обема ,в който е съществувало у цедента, включително с привилегиите, обезпеченията
и изтеклите до сключване на договора за цесия лихви и разноски. Посочва се, че
цесионерът се съгласява да придобие вземането на цедента към „Д.6." ЕООД
общо в размер на 15 657,60 лв.,ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности , включително с изтеклите лихви и разноски,срещу заплащане на
цена от 11 376 лв., като цената ще бъде изплатена към момента на подписване на
договора.
Ответникът е
оспорил представения по делото Договор за цесия от 16.01.2019г. по
съображенията , изложени в отговора.
Съдът е задължил
ищеца да представи в срок до насроченото открито съдебно заседание оригинала на
договор за цесия от 16.01.2019г. , на основание чл. 183, пр. І от ГПК, като
ищецът е представил оригинала на договора по делото.
Видно от
представеното Пълномощно от 16.01.2019г., Вл. П. Р. , в качеството си на
управител на „Топферт" ЕООД, гр. Стара Загора с ЕИК ********* упълномощава
П. Д. К. да връчи от негово име в качеството му на представляващ „Топферт"
ЕООД съобщение за извършена цесия между „Топферт" ЕООД и „Д.2." ЕООД
за задължение на „Д.6." ЕООД към „Топферт" ЕООД в размер на 15 657,60
лв.
Приобщено по делото
е уведомление от „ТОПФЕРТ" ЕООД до „Д.6." ЕООД чрез д. Д.-управител, че
по силата на Договор от 16.01.2019 г.
„Топферт" ЕООД прехвърля възмездно на "Д.2." ЕООД вземането си
към „Д.6." ЕООД, придобито на основание фактура № 1000 000 811/ 22.03.2017
г. и съставляващо : неиздължена главница - 15 657,60 лв. , като общият размер на прехвърленото вземане възлиза на 15
657,60 лв. и същото преминава в
патримониума на цесионера, ведно с принадлежностите му, в обема в който е
съществувало у цедента, включително с привилегиите,обезпеченията и изтеклите до
сключване на договора за цесия лихви и разноски.
Видно от
представеното по делото известие за доставяне, ответното дружество е уведомено
за договора за цесия на 05.03.2019г.
Видно от приобщения
по делото Договор за покупко - продажба /доставка/ на амониев нитрат ео тор №
********** /28.09.2017 год., „ТОПФЕРТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Управителя К. М. Е.а, в качеството
му на продавач , продава на „Д.2." ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление *** , представлявано от Димчо Димов, в качеството му на
купувач следните стоки: 1/ Амониев нитрат ЕО ТОР; 24.00 тона; опак. от 600 кг /
биг бегси / и 2/ Амониев нитрат ЕО ТОР; 24.00 тона; опак от 50 кг. /чували/ при
цена на стоката за плащане с включен ДДС: 22752.00 лв. с ДДС.
Представена е Фактура
№ ********** от дата: 28.09.2017 год. , от която е видно, че „ТОПФЕРТ" ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя
К.М.Е., в качеството му на доставчик, е
доставило на получателя Д.2. ЕООД следните стоки: Амониев нитрат ЕО ТОР - 48
тона на единична стойност от 395,00 лв. за тон с включен транспорт или обща стойност на доставени стоки 18960,00 лева,
начислен е ДДС в размер на 3792,00 лева или обща парична стойност на доставени
стоки с ДДС , отразени във фактурата е 22752,00 лева.
Прието по делото е
платежно нареждане от 02.10.2017г. за кредитен превод с наредител Д.2. ЕООД и
получател „ТОПФЕРТ" ЕООД за сумата в размер на 22752,00 лева.
С решение №
559/04.12.2019г., постановено по търг.дело № 209 по описа за 2019 година на
Старозагорски окръжен съд , е обявен „ТОПФЕРТ' ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление:***, представлявано от управителя Владимир Панев
Русев, в несъстоятелност.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на
пълно и главно доказване , както следва: учредено по нейна инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна
полза по основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане
срещу ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и
ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и
по размер, длъжник и падеж; наличие на
валидно облигационно задължение по договор за доставка на стоки от 22.03.2017
г., сключен между ответника и „Топоферт“ ЕООД, ЕИК *********; изпълнение на задълженията на кредитора
„Топоферт“ ЕООД, ЕИК ********* , произтичащи от договор за доставка на стоки от
22.03.2017 г.; факта и момента на
уведомяването на длъжника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; настъпилата изискуемост на
претендираната сума
От своя страна в тежест на ответника по
делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане на претендираната процесна
сума , в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.
От приетата по делото фактура № ****/****г.,
е видно, че „ТОПФЕРТ“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище: гр.Стара Загора
е доставил на ответното дружество „Д.6.“ ЕООД , ЕИК: ********* , със седалище:***
торове и препарати на обща стойност 15 657,60 лева с ДДС. Процесната фактура е подписана , както от доставчика
„ТОПФЕРТ“ ЕООД , чрез управителя К. Е. , така и от получателя „Д.6.“ ЕООД ,
чрез управителя Д. Д.Предвид изложеното , с оглед представения надлежен
счетоводен документ, съдържащ необходимите законоустановени реквизити, съдебният състав намира, че от същия се
установява наличието на валидно търговско правоотношение между „ТОПФЕРТ“ ЕООД и „Д.6.“
ЕООД за доставка на описаните в счетоводния документ стоки – торове и препарати
на посочената във фактурата обща стойност 15 657,60 лева с ДДС.
Доколкото ответникът не твърди и не доказва,
че е изплатил на „ТОПФЕРТ“ ЕООД доставените стоки, то съдът намира, че
ответникът се явява неизправна по продажбеното правоотношение страна, поради
което в полза на „ТОПФЕРТ“ ЕООД е възникнало вземане, произтичащо от договор за
доставка на торове и препарати от 22.03.2017 г. , за което е издадена фактура №
****/****г. на обща стойност 15 657,60 лева с ДДС.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че „ТОПФЕРТ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище: гр.Стара Загора в качеството му на цесионер и
ищцовото дружество „Д.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище:*** , в качеството
му на цедент, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2019 г., с който е прехвърлено вземането на цедента от
ответника по процесния договор за доставка на торове и препарати от 22.03.2017
г. , за което е издадена фактура № ****/****г.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането.
Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това
действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си
и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010
г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д.
№12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. №
867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай по делото да са налице данни , че ответникът е уведомен за цесията преди
образуване на настоящото производство, видно от представеното известие за
доставяне. Съдебният състав съобразява обстоятелството , че наред с горното , ответникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне с получаване на преписа от исковата молба. Тези съображения налагат извода за неоснователност
на направените от ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията.
Предвид посоченото, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен
за извършената цесия.
Съдебният състав констатира, че ищецът е
изпълнил указанията на съда, на основание чл. 183, пр. І от ГПК , като е представил по делото оригинала на
Договора за цесия от 16.01.2019г. Ето защо и по изложените
по-горе съображения съдът приема, че извършената цесия е валидна, поради което
ищецът се легитимира като кредитор на вземането по процесния договор на обща
стойност 15 657,60 лева с ДДС.
Твърдението на ответника, че „ТОПФЕРТ“ ЕООД е
било обявено в несъстоятелност няма касателство към процесния договор за
доставка на торове и препарати от 22.03.2017г.,
още повече, че видно от съвкупния доказателствен материал, включително
приобщения по делото Договор за покупко - продажба /доставка/ на амониев
нитрат ео тор № ********** /28.09.2017 год. , ищецът „Д.2.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище:*** и „ТОПФЕРТ“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище: гр.Стара Загора са били в търговски отношения
във връзка с продажба на торове и
препарати в по-късен момент. Видно от извършената справка в Търговския регистър
, предмет на дейност на „ТОПФЕРТ“ ЕООД е търговия на едро и дребно с минерални
и органични торове; производство, разфасовка и търговия с продукти за
наторяване от минерален или органичен произход; вътрешно и външно търговска
дейност; обработка и търговия на земеделски земи; производство и търговия на
растениевъдна продукция от всякакъв вид; зеленчукопроизводство; биологично
земеделие и други, което кореспондира на предмета на процесния договор за
доставка на торове и препарати.
Вследствие на изложеното , съдът намира, че
процесната сума в размер на обща стойност 15 657,60 лева с ДДС, за която е
издадена процесната фактура № ****/****г., е дължима от ответното
дружество.
Липсват твърдения , респективно и
ангажирани доказателства ответникът да е
изплатил цената на доставените стоки по процесния договор. Ответникът в
производството не е представил доказателства за изплащане на сумата по процесната
фактура, поради което съдът формира
извод, че с оглед доказаното основание на предявената искова претенция, същата
се явява основателна.
Предвид
изложеното исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи, поради което следва да
бъде присъдена заплатената в исковото производство държавна такса в размер на
313,15 лв. и изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лв.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство, за заплатена държавна такса в размер на 313,15 лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
„Д.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, от една страна и ответника "Д.6." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** , от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата от 15657,60 лв. , представляваща стойност
на торове и препарати, доставени по договор за доставка на стоки от 22.03.2017
г., сключен с „Топоферт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Стара Загора ,
за която доставка е издадена фактура № ****/****г.,
като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от
16.01.2019 г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 4597/13.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7743/2019г. на Районен
съд-гр.Варна, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Д.6." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 313,15
лв. , представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 7743/2019г. на
Районен съд-гр.Варна, както и сумата от 1313,15 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: