Присъда по дело №390/2018 на Районен съд - Провадия

 МОТИВИ към присъда по НЧХД №390/2018г. по описа на РС-***

  

         Подсъдимата Г.Н.М., ЕГН: **********, с адрес ***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, полувисше образование, пенсионер е обвинена в това, че на 24.04.2018 г. в гр. ***, обл. Варненска  извършила нещо унизително за честта и достойнството на Н.Р.К., ЕГН: **********,изричайки думите:“мръсна крадла, кучка такава, как не те е срам, колко пъти стана влизаш в къщата ми и крадеш“ в нейно присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и затова, че на 24.04.2018 г. в гр. ***, обл. Варненска  се заканила на Н.Р.К., ЕГН: ********** с престъпление против нейната личност с думите:“ ще те убия, ще те заколя“, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК

         Подсъдимият В.П.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер е обвинен затова, че на24.04.2018 г. в гр. ***, обл. Варненска  извършил нещо унизително за честта и достойнството на Н.Р.К., ЕГН: **********, изричайки думите:“мръсна крадла, кучка такава, как не те е срам, колко пъти стана влизаш в къщата ми и крадеш“ в нейно присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и затова, че на 24.04.2018 г., в гр. ***, обл. Варненска  се заканил на Н.Р.К., ЕГН: ********** с престъпление против нейната личност с думите:“ ще те убия, ще те заколя“ като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК

         В хода на делото от страна на частния тъжител н.Р.К., бе предявен граждански иск срещу подсъдимата Г.Н. М. в размер на 7000,00 лева за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието-24.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и граждански иск срещу подсъдимия В.П.Н. в размер на 7000,00 лева за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието-24.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание същата, чрез повереника си - адв.Й.Ч. *** поддържа предявения граждански иск. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено, предоставя на съда.

 Подсъдимите не се признават за виновни. Защитника на подсъдимите навежда конкретни доводи за постановяване на оправдателна присъда.

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните приема за установено следното:

Подсъдимите, които били съпрузи и частния тъжител били съседи, като живеели на една и съща улица, но къщите им били една срещу друга.

На 24.04.2018г. частният тъжител твърди, че е излязла на двора пред къщата си около 10,00 часа и почиствала, когато на пътя излезли двамата подсъдими и започнали да й крещя и да я заплашват, че ще я смачкат, ще я убият, като я обиждали с думите:“ мръсна крадла, кучка такава, как не те е срам, колко пъти стана влизаш в къщата ни и крадеш?“

Според К., същата не им обърнала внимание, но те продължили с обидните думи. След като приключила с почистването на двора, К. излязла на улицата и се запътила към близкия магазин. В този момент двамата подсъдими се насочили отново към нея и започнали да я набеждава, че докато спели тя била влизала в техния имот и им крадяла парите и ровила в лекарствата им.  М. дори започнала да размахва бастуна си и да посяга .да я удря, заплашвайки я с думите: „ще те убия, ще те заколя.“ Н.  също се бил насочил към нея и я заплашва със същите думи.

Тъй като К. много се уплашила, успяла да се обади на тел.112 и поискала помощ, като много бързо на место се отзовали полицейските служители. М. избягала според К., но нейният съпруг бил задържат и на същия бил съставен предупредителен протокол.

К. твърди, че от случилото се, се уплашила толкова много, че дълъг период се страхувала да излиза от дома си, а когато излизала винаги търсела някой да я придружи. Вечер не можела да спи и от този момент била с повишено кръвно налягане, неспокойна и изпитвала постоянен страх.

За преценяване на описаната в частната тъжба фактическа обстановка бяха допуснати до разпит множество свидетели, като в голяма степен показанията на допуснатите на страните свидетели са противоречиви.

Разпитан по делото св.О.Т.Й.-живеещ на семейни начала с частния тъжител заявява в съдебно заседание, че на посочената в частната тъжба дата, К. му позвънила по телефона и му обяснила какво се е случило, като била много притеснена и разстроена. К. му обяснила, че е позвънила на тел.112 и е разказала за случилото се.

Й. заявява, че с въпросните съседи се познавали от 45 години. Понеже преди около 20 години обвинили брат му Ю. Т.Й.и съпругата му Н.В.Й.в кражба, че са влизали в тях, че са откраднали на подсъдимата яке, за това не разговарял с тях. Дори инструктирал и К. да не разговаря с тях.

По телефона Н.К. обяснила на Й., че на двадесет и четвърти, както си стои на двора, Г.М. и В.Н. също били на двора и се обърнали към нея с думите: „мръсна крадла, докога ще продължаваш да ни крадеш“. Това го казали многократно. Казали й: „Гледаш ни в очите и ни крадеш, бъркаш ми в чантата и ми вземаш лекарствата“. Това било изречено на висок глас. Н. му обяснила, че в момента, когато са произнесли тези думи по улицата е минавала една съседка М., която е чула всичко, и е била е в непосредствена близост. Н. му казала още, че М. й посягала с бастуна да я удря.

По отношение на състоянието на К. твърди, че същата била много разстроена от думите на подсъдимите и взимала успокоителни хапчета. Този инцидент се бил отразил на цялото семейство.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й. поради факта, че същият живее на съпружески начала с частния тъжител и поради тази причина счита, че неговите показания са дадени изцяло в полза на К.. Отделно от това, същият не е бил свидетел на инцидента, а е добил представа за случилото се от споделеното му по телефона. На следващо място съдът счита , че следва да отчете и факта, че още преди инцидента, Й. не е бил в добри отношения с подсъдимите, за което същият сам споменава в разпита си.

В хода на делото до разпит от страна на частния тъжител бе допуснат и св.З.Д.З.от показанията на който става ясно, че познава и двете страни по делото. Същият им се явявал съсед, като неговата къща имала обща граница с къщата на подсъдимите. З. не е бил свидетел на инцидента и свидетелства единствено по отношение на отношенията си с подсъдимите, като твърди, че подсъдимата често обвинявала други хора, че й липсват вещи. Поради тази причина съдът счита, че не следва да коментира неговите показания.

По делото бе допусната до разпит от страна на подсъдимите, св.М.Н.И.-сестра на подсъдимата М.. Същата свидетелства относно здравословното състояние на подсъдимите. По отношение на инцидента, същата не знае нищо и не е ставала свидетел, но от сестра си разбрала, че между страните има конфликт. Поради факта, че св.И. е сестра на подсъдимата, съдът счита, че не следва да кредитира нейните показания.

По искане на страните до разпит бяха допуснати и свидетелите М.М.М. и М.П.Л., за които се твърди, че са станали свидетели на инцидента от 24.04.2018г.

Видно от показанията на св.М., същият познавал и двете страни с които бил съсед, а с подсъдимата бил и колега преди. За конкретния инцидент си спомня, че се е случил през пролетта на 2018г., когато един ден отивал да изхвърли боклука. Мястото на което се намирали контейнерите било на ъгъла на ул.“***“ и ул.“***“. След като изхвърлил боклука с оставил кофата до контейнера и отишъл до близкия магазин. Тогава чул гюрултия, като разпознал гласовете на подсъдимата и частния тъжител. След това видял как подс.М. се насочва към контейнерите за боклук, а К. вика: „Ти си луда, ти си откачена. Аз ако трябва ще се обадя в полицията“.

През това време излязъл съпругът на подсъдимата и тогава К. започнала да вика и на него: „Виж съпругата ти къде отива, тя е луда, тя е откачена, аз ако трябва ще се обадя на полицията“.

М. си продължил по пътя, като до него имало друга жена, която той познавал, но към момента на разпита му същата била вече покойница. Тя също чула тези думи.

Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, тъй като същият не е в роднинска връзка с нито една от тях. Познава и двете от квартала и не декларира по-добри или по-лоши отношения с която и да е от тях. Поради тази причина съдът счита, че неговите показания са правдиви, непредубедени и поради това следва да ги кредитира изцяло.

По делото от страна на частния тъжител бе разпитана и св.М.П.Л., която заявява, че на въпросната дата отивала към кварталния магазин заедно с детето си и чула скандал и тъй като познавала К. се спряла при нея. Скандалът се разразявал на улицата и бил между К. и подсъдимата. От него тя разбрала, че М. обвинява К., че и е откраднала нещо, но не разбрала какво. Докато била там, чула как подсъдимата обижда К., но не конкретизира думите, които е изрекла поради това, че били грозни. Това се случило в близост до контейнерите. По това време не видяла друг на улицата освен себе си и дъщеря й. след това отишла до магазина и като се върнала по същия път, пред къщата на К. имало двама полицаи

По време на скандала, подсъдимият си бил вътре в двора. Времето от отиването и до магазина и излизането от него било около пет минути.

Съдът не кредитира показанията на св.Л., тъй като същите по никакъв начин не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. От нейните показания прозира негативното отношения спрямо подсъдимите и явното демонстриране на познанството й с частния тъжител, което дава основание на съда да се съмнява в достоверността на нейните показания. Св.Л. твърди, че от девет години живее в махалата и въпреки това не познава св.М.М.М., който живее в същата махала и пазарят от един и същи квартален магазин. Съдът счита, че за град с мащабите на град *** това твърдение звучи неправдоподобно, поради което и не кредитира нейните показания. Счита същите за дадени с цел да се подкрепи версията на частния тъжител и от друга страна да бъдат игнорирани показанията на св.М..

В хода на делото до разпит бе допуснат и св.П.В.П.-***, районен инспектор от чийто показания става ясно, че същият познава подсъдимите, тъй като от десет години е районен инспектор в този район. П. твърди, че е имал сигнали срещу семейството на подсъдимите, като сигнали е имало и срещу К..

Една от жалбите срещу К. била от подс.М., когато е била ухапана от пчела. По това време К. отглеждала пчели и по този повод била правена проверка.

Относно инцидента от 24.04.2018г. заявява, че на въпросната дата с колегата си М.Д.били в района по задачи, когато му позвънили по телефона от дежурната част и го изпратили на место по повод сигнал от г-жа К.. Когато отишли на место, от разговор със страните разбрали, че е възникнал скандал между подсъдимите и частния тъжител.

Повода бил за лекарства, които били на г-жа М. и били пипани от г-жа К.. Когато отишли само г-н Н. бил там, г-жа М. не била там. Колегата му беседвал с г-жа К., после и с г-н Н., който бил сам на двора. Той също каза, че са се скарали с Н.К., но той по това време е бил в къщата и не е видял г-жа К. да влиза в имота. Обсъждали какво трябва да направят и предупредили г-н Н. писмено, а г-жа К. устно, по чл. 65, да не влизат в конфликт от този момент нататък. Колегата му й обяснил, че може да си заведе дело от частен характер. След това продължили да си изпълняват задълженията, за които били излезли. По някое време, около обед, се върнали в районното управление и г-жа М. била дошла там във връзка с този случай. П. и М.Д.разговаряли с нея и тя тогава казала, че била обиждана от г-жа К.. Обяснили й че предупредили г-жа К. устно и съответно и предупредили и г-жа М. устно.

Заявява, че когато отишли на място на 24.04.2018 г. от г-н Н. и г-жа К. разбрал, че са си разменяли обидни думи, но конкретните думи не помнел. Той лично не е чул някой да е казвал за думи, които се отнасят за закани, за агресия.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.П.. същият не е в роднински отношения с нито една от страните и неговите показания са дадени на базата на тези факти, които са му станали известни по повод изпълнение на неговите служебни задължения.

 Гореизложената фактическа обстановка се установява донякъде от събраните по делото писмени доказателства и най-вече от преписка №467/2018г. по описа на РП-*** приета по делото.

Подсъдимите дават обяснения по делото, като описват идентична фактическа обстановка.

Според подс.М., на въпросната дата тя тръгнала за аптеката, като наред с това искала да се срещне и с представител на полицията, защото имала причина затова. След като излязла от двора видяла К., която й направила някакъв жест с ръка, но М. не й отговорила. Продължила да си върви, когато К. излязла на пътя и започнала да й крещи: „къде отиваш, къде отиваш? Какви са тези жалби дето ги пишеш?“М. отново не й обърнала внимание.

Дава обяснения, че преди време е лежала в болница, след тежък грип с тежки усложнения, лежала в интензивното във Военна болница с остра сърдечна недостатъчност и емфизем белодробен и като се върнали намерили първо пътната врата разбита, и имало едно резе което било изкъртено. Като се качила горе в къщи на първата стая вратата и по-специално бравата била разбита. Установил, че е влизано в дома й и поради тази причина пуснала жалба в полицията.

Озадачила се, че К. знае за тази жалба и не се чувствала длъжна да й казва къде отива и по какъв повод, но въпреки това се обърнала и й казала:“ в аптеката и полицията“. Като чула полицията, К. още по-силно почнала да вика:“ Чакай, спри“. Почнала да натиска джиесема си и да вика полиция, и тогава М. я попитала:“ За какво ти е полиция на тебе?“. Тя продължила да вика, и тогава подсъдимата се обърнала и й казала: „Каква майка си ти и защо крещиш?“

Отрича да е изричала думи, както и да е упражнявала някакво насилие или заплаха спрямо Н.К..

По отношение на съпруга си твърди, че по това време същият си стоял в двора на пейката и не е разбрал, какво става, тъй като не чувал. В близост до тях били една жена, която не живеела в момента в гр.***, друга жена, която към момента била покойница и свидетеля М.М..

В същия дух са и обясненията на  подс.Н., който към момента на инцидента бил на пейката в двора на дома си, когато съпругата му тръгнала към аптеката. Видал, че тя се спира пред вратата и като излязъл да види какво се случва чул Н.К. да вика:“ Чичо В., чичо В. тя е луда, тя е откачена, не я слушай“. Той се върнал у дома си и малко след това дошла полицейска кола с двама души, като единият от тях провел разговор с него. Н. твърди, че въобще не се е намесвал в разговора между подсъдимата и К..

По отношение на хората които са били на мястото на инцидента заявява, че там е бил св.М..

Съдът напълно кредитира обясненията на подсъдимите, тъй като същите изглеждат достоверни и са подкрепени от показанията на кредитираните от съда свидетели.

Мотивиран от гореизложеното и при направения разбор на доказателствата съдът намира, че не се потвърди фактическата обстановка, твърдяна в обстоятелствената част на тъжбата по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно: че на посочената в тъжбата дата подсъдимите В.П.Н. и Г.Н.М. са осъществили съставите на престъпленията по чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК.

За да е налице състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК би следвало пострадалата да е възприела обидните изрази, както и да формира съзнание и чувство за лична чест и достойнство. К. е възприела обидните думи, но същите не са станали достояние на други хора, които да потвърдят това обстоятелство с изключение на св. Л., чийто показания съдът не кредитира.

         За да е налице състава на престъплението по чл.146 от НК би следвало унизителния характер на изреченото да е в такава степен, че да противоречи на нормалните норми за човешко общуване. Видно от материалите по делото, няма данни подсъдимата и подсъдимия да са изричали подобни думи.

За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения, като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.

Имайки предвид възрастта на подсъдимите, заболяванията от които страдат за което по делото има събрани огромен брой доказателства, както и показанията на повечето свидетели следва извода, че няма как подсъдимите да са възбудили основателен страх у частния тъжител за осъществяване на твърдените от него закани.

Съдът счита, че не се събраха и доказателства за извършено престъпление от страна на В.П.Н. и Г.Н.М. по чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК.

Твърденията за това престъпление в тъжбата, не се подкрепиха от нито едно от доказателствата по делото, поради което съдът ги счита за голословни.

Изложеното налага извода, че инкриминираните деяния не са осъществени от обективна и от субективна страна от подсъдимите. Влошените съседски отношения между семействата на подсъдимите и частния тъжител датират от доста време, за което свидетелстват и двамата, както и част от свидетелите по делото.

От доказателствата по делото става ясно, че многократно в техните взаимоотношения се е налагало да се месят служителите на полицията.

         От гореизложеното следва извода, че съставът на престъпленията по чл.144, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК не е доказан и деейците не може да носят отговорност по предвидените за този престъпен състав признаци за субективна и обективна страна.

 При така установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата съдът намира, че не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда. Не се установи по един несъмнен начин с предвидените от закона средства подсъдимите В.П.Н. и Г.Н.М. са осъществили състава на престъпленията по чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК

По силата на чл.103 ал.1 от НПК, тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител. Независимо от позицията изразена от подсъдимите, независимо от съдържанието на техните обяснения, независимо от невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане, бележка или възражение-тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи от тъжителя. Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност частният тъжител не съумее да докаже, че подсъдимият е виновен, съдът следва да постанови оправдателна присъда.

         В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимите В.П.Н. и Г.Н.М. нее доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимата М. за невиновна в това, че на 24.04.2018 г. в гр. ***, обл. Варненска  извършила нещо унизително за честта и достойнството на Н.Р.К., ЕГН: **********,изричайки думите:“мръсна крадла, кучка такава, как не те е срам, колко пъти стана влизаш в къщата ми и крадеш“ в нейно присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и затова, че на 24.04.2018 г. в гр. ***, обл. Варненска  се заканила на Н.Р.К., ЕГН: ********** с престъпление против нейната личност с думите:“ ще те убия, ще те заколя“, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и подсъдимия В.П.Н. затова, че на 24.04.2018 г., в гр. ***, обл. Варненска  се заканил на Н.Р.К., ЕГН: ********** с престъпление против нейната личност с думите:“ ще те убия, ще те заколя“ като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и затова, че на 24.04.2018 г. в гр. ***, обл. Варненска  извършил нещо унизително за честта и достойнството на Н.Р.К., ЕГН: **********, изричайки думите:“мръсна крадла, кучка такава, как не те е срам, колко пъти стана влизаш в къщата ми и крадеш“ в нейно присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК поради което ги оправда по така възведените им обвинения.

Предвид постановяването на оправдателна присъда съдът отхвърли предявения граждански иск от Н.Р.К., ЕГН ********** срещу Г.Н.М., ЕГН: ********** за сумата в размер 7000 лв./седем хиляди лева/ и  В.П.Н., ЕГН: ********** за същата сума, за причинените с деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 24.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

Поради тази причина осъди частния тъжител Н.Р.К., ЕГН **********, да заплати разноските извършени от двамата подсъдими Г.Н.М., ЕГН: ********** и  В.П.Н., ЕГН: ********** за адвокатско възнаграждение в размер на общо 400 лева/четиристотин лева/ по 200 лева/двеста лева/ за всеки един от тях.

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: