№ 174
гр. Шумен, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20233600500098 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 365/20.01.2023 г. от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК
*********, гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М.П.Д. срещу
Разпореждане № 2171/29.12.2022 год. /погрешно посочено в частната жалба като №
1291/29.12.2022г./ по ч.гр.д.№ 1291/2022 г. на РС гр. Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, срещу длъжника И. С. И. с ЕГН-********** и Н. С. И. с ЕГН-**********, в
частта му, за сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит, както и в
частта от заявлението относно размера на разноските, за сумата 2,40лв.
Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно. Сочи, че претендираното
вземане произтича от т.5 от Общите условия на договора за кредит, съгласно който
кредитополучателя заплаща такси по Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката
прилага по извършвани услуги на клиента.Счита, че използваното наименование не е определящо
за правната природа на вземането, както и включването му в Тарифата на банката за лихвите,
таксите и комисионните. Сумата не представлява такса за управление на кредита, тъй като не е
свързана с предоставяне на допълнителна услуга. Излага още, че спирането на плащанията
представлява усложнение в нормалния ход на правоотношението и поражда преобразуващото
право на банката по чл.60 ЗКИ. За надлежното упражняване на това право съдебната практика
изисква връчване на уведомление до длъжника, което е свързано с допълнителни разноски за
кредитора, имащи характер на имуществени вреди. Пристъпването към предсрочна изискуемост не
е услуга представена от банката, а съвкупност от действия, насочени към отнемане
преимуществото на срока. В тарифата на банката е извършена предварителна оценка на вредите,
които биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване
необходимото съдействие при получаване на изходяща от кредитора кореспонденция. Клаузата не
попада в ограничителния режим по чл.10а ЗПК. Освен това, тъй като вземането е станало
предсрочно изискуемо, банката е сторила действителни разноски по връчване на нотариална
покана. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да издаде заповед
за изпълнение за сочената сума и изпълнителен лист. Претендира заплащане на разноски за
настоящото производство.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустима.
1
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д. № 1291/2022 год. на НПРС е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от
„Банка ДСК“ АД гр. София, действащо чрез пълномощника си юриск. М.П.Д. солидарно срещу И.
С. И. с ЕГН-**********, с адрес: гр.Нови пазар, обл.Шумен, ул..... №58 и Н. С. И. с ЕГН-
**********, с адрес: гр.Нови пазар, обл.Шумен, ул..... №58 за заплащане на сумата 25 987,35 лева
(двадесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и 35 стотинки), представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление за период от 29.12.2022 г. , ведно със
законна лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 115,49 лева (сто и
петнадесет лева и 49 стотинки), представляваща лихва за период от 06.12.2022 г. до 22.12.2022 г.,
сумата 4 555,41 лева (четири хиляди петстотин петдесет и пет лева и 41 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 25.07.2020 г. до 05.12.2022 г., сумата 517,85 лева
(петстотин и седемнадесет лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
25.08.2020 г. до 05.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 623,52 лева (шестстотин двадесет
и три лева и 52 стотинки) и сумата от 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем
кредит. Претендира и заплащането на разноски по заповедното производство в размер на 625,92
лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането
произтича от извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД по Договор за кредит за
текущо потребление.
Съдът е уважил частично заявлението като е издал Заповед № 604/29.12.2022 г. по ч.гр.д.№
1291/2022 г. на НПРС по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 503/29.12.2022 г. в полза на
заявителя, срещу длъжника, за следните суми: сумата 25 987,35 лева (двадесет и пет хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева и 35 стотинки), представляваща главница за период от
29.12.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 115,49 лева (сто и петнадесет лева и 49 стотинки), представляваща лихва за период от
06.12.2022 г. до 22.12.2022 г., сумата 4 555,41 лева (четири хиляди петстотин петдесет и пет лева и
41 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.07.2020 г. до 05.12.2022 г., сумата
517,85 лева (петстотин и седемнадесет лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 25.08.2020 г. до 05.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 623,52 лева
(шестстотин двадесет и три лева и 52 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева (сто и петдесет лева).
С атакуваното разпореждане № 2171/29.12.2022 г. по ч.гр.д.№ 1291/2022 г., районният съд
гр. Нови пазар отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника И. С. И. с ЕГН-
********** и Н. С. И. с ЕГН-********** солидарно, в частта му, за сумата от 120 лв.,
представляваща дължими разходи при изискуем кредит, както и в частта от заявлението относно
размера на разноските, за сумата 2,40лв. В мотивите си съдът е приел, че договорът съдържа
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2 ЗЗП, приложим съгласно чл.24 ЗПК. Искането за
сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит е нищожно, поради противоречие
с чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, както и противоречие с чл.33, ал.1 ЗПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: С
редакцията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /ДВ бр. 100 от 2019 г., влязла в сила от 24.12.2019 г./,
законодателят е задължил заповедният съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато
искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто несъмнено е и настоящият
случай. Целта на новата императивна норма е да се предостави възможност на съда още на фаза
заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения, а именно потребителя, като чл. 411, ал.2, т.2 ГПК, предвижда възможност да се
откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на договора на закона и
добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство.
Действително, спрямо процесния Договор за кредит за текущо потребление е приложим
2
Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Правилно заповедният съд се е съобразил с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и на добрите нрави и дали не съдържа неравноправни клаузи.
С жалбата се атакува разпореждането, с която съдът е оставил без уважение искането на
заявителя, в частта, за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 120 лв.,
разходи при изискуем кредит, както и по отношение на разноските, за сумата 2,40лв.
Според чл.16 от приложения Договор за кредит за текущо потребление кредитополучателят
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката по извършени
услуги на клиента. В т.5 от Приложение № 3, от таксите по кредита за разходи при изискуем
кредит кредитополучателят заплаща сумата от 120лв.
Настоящата инстанция счита, че посочената сума, представляваща разходи по изискуем
кредит, е уговорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява от
потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на
кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за
последиците от нея посредством изпращане на уведомления до длъжника, са типични действия по
управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.
Съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в
случая от начина на определяне на таксата е налице неяснота относно пълния обем на
предоставената услуга.
На второ място, дори да се приеме, че бланкетно обвързване на потребителя с всякакви
включени в Тарифа на банката плащания, представлява валидно договаряне на вземане с
неустоечен характер, установено по размер като "разходи при изискуемост", то уговарянето му
противоречи на друга забрана ограничаваща обезщетенията на кредитора при неизпълнение на
задължения по потребителски кредит. Чл. 33, ал. 1 ЗПК лимитира отговорността на потребителя
при забавено плащане до размер на законната лихва, независимо какви са действително
претърпените от кредитора вреди. Доколкото в заявлението се претендира цялата дължима сума,
ведно с допустимото по закон обезщетение за забавата, основание за обезщетяване на други,
каквито и да са вреди е изключено с императивна правна норма.
При положение, че търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на
длъжника, би могло да се приеме, че чрез същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 ЗПК.
Цитираната норма гласи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. С оглед изложеното е налице пречка за уважаване на заявлението в
тази част, съгласно чл.411, ал.2, т.3 ГПК. С оглед на това следва да се отхвърли искането за
присъждане на държавна такса върху сумата от 120 лева или за 2,40 лева.
Ето защо, разпореждането, в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 120лв., представляваща
разходи при изискуем кредит, както и сумата от 2,40 лева за присъждане на държавна такса върху
сумата от 120 лева е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против
същото като неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото по частната жалба, на жалбоподателя не се следват разноски за
настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2171/29.12.2022 год. /погрешно посочено в частната
жалба като № 1291/29.12.2022г./ по ч.гр.д.№ 1291/2022 г. по описа на Районен съд гр. Нови пазар, с
3
което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД гр. София в частта за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника И. С.
И. с ЕГН-********** и Н. С. И. с ЕГН-**********, за сумата от 120 лв., представляваща дължими
разходи при изискуем кредит, както и в частта от заявлението относно размера на разноските, за
сумата 2,40лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4