№ 44655
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110130734 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П. И. Г. срещу С.Ф.Р. АД, с искане ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 5769,27 лева – трудово възнаграждение за периода от
01.04.2025 г. до 09.05.2025 г., и сумата от 3750 лева – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от
29.05.2025 г. до окончателното им изплащане. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по
делото. Направено е искане по чл. 190, ал. 1 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност на исковете. Представя документи с искане да бъдат приети
като доказателства по делото.
По направените доказателствени и други искания:
С исковата молба ищецът е предявил иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ. Този иск
не е предвиден в разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК като такъв, за който се прилага
глава ХХV ГПК – „Бързо производство“. Доколкото съгласно чл. 310, ал. 2 ГПК при
обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по
общия исков ред, не се допуска бързо производство, съдът намира, че настоящото
производство следва да протече съгласно разпоредбите на общия исков процес, а не по реда
на бързото производство Исковата молба е допустима и редовна. Представените с нея
документи следва да бъдат приети като доказателства. Искането за задължаване на
ответника да представи намиращи се у него документи е неоснователно, тъй като има за цел
установяване на безспорни между страните факти.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на
страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24
ноември 2025 г. от 13:50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи преписи от находящи се у него документи.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от П. И. Г. срещу С.Ф.Р.
АД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5769,27 лева –
трудово възнаграждение за периода от 01.04.2025 г. до 09.05.2025 г., и сумата
от 3750 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху всяко от тези вземания, считано от 29.05.2025 г. до
окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че била служител на ответника
на основание трудов договор № 018 от 24.06.2017 г. на длъжност “мениджър
покупки” с месечно трудово възнаграждение от 4964 лева. Правоотношението
било прекратено на 09.05.2025 г., като за посочения по-горе период на ищцата
не било заплатено основно трудово възнаграждение, както и обезщетение за
неизползвани пет дни платен годишен отпуск за 2024 г. и десет дни платен
годишен отпуск за 2025 г. Ищцата счита, че тези суми се дължат и моли
съда да осъди ответника да ги изплати. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба.
Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактите, че
ищцата бил негов служител на основание трудов договор № 018 от 24.06.2017
г. на длъжност “мениджър покупки” с месечно трудово възнаграждение от
4964 лева, както и прекратяването на трудовото правоотношение. Оспорва
дължимостта на сумите. Моли съда да отхвърли исковете, претендира
разноски.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Съдът
обявява за безспорни между страните фактите, че ищцата бил негов служител
на основание трудов договор № 018 от 24.06.2017 г. на длъжност “мениджър
покупки” с месечно трудово възнаграждение от 4964 лева, както и
прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед на това ищцата не е
длъжна да доказва факти. В тежест на ответника е да докаже изплащането на
трудовото възнаграждение и ползването от ищцата на полагащия се платен
годишен отпуск. Не са представени доказателства за установяване на тези
факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2