РЕШЕНИЕ
№ 19767
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110119610
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.чл. 240,ал. 1 от ЗЗД и чл. 99
от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество суми, представляващи главница и лихви по договор за потребителски кредит
572995, сключен с /фирма/, прехвърлени с договор за цесия на ищцовото дружество, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 29556/2021 г. на Софийски районен съд, 124 състав.
В исковата молба се твърди, че между /фирма/ и ответника на 11.12.2015 г. е сключен
договор, по силата на който /фирма/ е предоставило паричен заем в размер на 400 лева,
който ответникът се задължил да върне, ведно с уговорената лихва на 5 равни погасителни
вноски от по 88,43 лева в срок до 20.05.2016 г. Ответната страна не е изпълнила
задълженията си за връщането му. С договор за цесия вземането е прехвърлено на ищеца.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е
уведомен надлежно за извършената цесия. Оспорва съдържанието на уведомлението за
цесия. Сочи, че цесията не индивидуализира прехвърленото вземане. Твърди, че сумата по
договора за кредит не е усвоена от ответника. Оспорва авторството на договора за
потребителски кредит. Твърди, че уговорката за лихва по договора за кредит е нищожна
поради противоречието с добрите нрави и нарушение на изискванията на чл. 11, т.9 и 10
ЗПК. Сочи, че уговореният лихвен процент надхвърля трикратния размер на законната
лихва, поради което твърди, че договорът за кредит е нищожен. Навежда твърдения за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За да бъдат уважени предявените исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
1
вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи по делото следните обстоятелства: 1) наличието на сключен договор за
потребителски кредит с /фирма/, посочен в исковата молба; 2) изпълнение на задълженията
на заемодателя по него; 3) прехвърляне на вземанията на ищеца, както и 4) размера на
претенциите си /главница и лихви/;, а по иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
е да докаже настъпване изискуемостта на процесните суми и техния размер, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава. Във връзка с възражението за
давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били
налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, за което не сочи
доказателства.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити на /фирма/,
Договор за потребителски кредит № 572995 от 11.12.2015 г., Приложение № 1 към Договор
за потребителски кредит № 572995/11.12.2015 г., в което е инкорпориран погасителния план,
видно от който последната погасителна вноска е с падеж 20.05.2016 г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. Уведомление за цесия от
02.04.2021 г., както и разписка за изплатени суми по кредит от 11.12.2015 г.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител изрично оспорва
наличието на облигационно отношение между страните, както и авторството на
представените по делото писмени доказателства, като посочва, че същите не носят подписа
на ответника. Съдът изрично с доклада по делото е указал на ищеца да посочи дали ще се
ползва от оспорените документи, като в случай че ще се ползва да представи същите в
оригинал. Ищецът не заявява дали ще се ползва и не представя същите в оригинал, предвид
което и с оглед разпоредбата на чл. 183, ал. 1, изр. 2-ро представените преписи следва да
бъдат изключени от доказателството по делото.
Ищецът излага твърдения, че процесния договор за кредит е сключен по реда на
ЗПФУР, но не ангажира доказателства за спазването на разпоредбите за предоставяне на
потребителски кредити от разстояние.
Предвид изложеното, ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи по
делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен
между праводателя му – /фирма/ и ответника В. Д. А., както и изпълнение на задължението
по него от кредитора, а именно предаване на заемната сума, не представи годни
доказателства по делото, поради което съдът намира предявения иск за неоснователен.
При този изход на спора разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в /адрес/ против В. Д. А., ЕГН **********, с адрес в /адрес/, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.
99 от ЗЗД за установяване на вземания, както следва: сумата в размер на 400 лева,
представляваща главница по договор за кредит от 11.12.2015 г., ведно със законна лихва от
26.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 42,15 лева, представляваща
договорна лихва от 20.01.2016 г. до 20.05.2016 г., както и сумата в размер на 217,74 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 20.01.2016 г. до 23.02.2021 г., като
2
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3