Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
41 |
Година |
04.04.2019 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
06.03. |
Година |
2019……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Полина Амбарева |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анита Дочева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията Амбарева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
440 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||||
|
Предявен е от Държавен фонд
„Земеделие“,със седалище и адрес на управление гр.София,представляван от ИД Ж.Ж.,чрез
ст.юр.Д.П. против Н.Х.Ш. ***
положителен установителен иск за съществуване на вземане ,за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№83/17.04.2018год. по ч.гр.д.№168/2018год. по описа на МРС,с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД,вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. |
|||||||||||||||||||
В исковата молба ищецът позовава на издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,по ч.гр.д.№168/2018год. по описа на МРС.
Вземането му по процесната заповед за изпълнение произлизало от Договор за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и /или фуражни
компоненти, с №09175077/30.11.2010год., по силата на
който ищецът бил предоставил на ответника сумата
от 6320лв.,изплащането на която било наредено с бюджетно платежно нареждане от
15.11.2010год.,по сметката ,посочена от съдоговорителя в договора.Сочи,че
съгласно договора,ответникът се задължил да възстанови получения целеви кредит
в размерна 6320лв. до 06.12.2011год.,като върху тази сума била дължима
договорна лихва в размер на 3%.Ищеца твърди, че ответника е депозирал писмени
искания за разсрочване на задължението по сключения договор, като между
страните са били подписвани анекси, отразяващи условията и срока за
възстановяване на кредита от ответника. Последния анекс подписан от страните
бил Анекс № 03/12.06.2014 г., съгласно който срока
за възстановяване на кредита бил определен до 25.11.2014 г., като
с подписването на анекса,кредитополучателят бил запознат и с размера на дължимите лихви,към дата на
падежа на задължението.Така също ответникът бил известен с покана за доброволно
изпълнение ,връчена му ,чрез пощенска услуга на 04.03.2016год.На 27.03.2018год.
ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист.Сочи,че от страна на
длъжника не било извършено плащане на дължимите по договора и анекса суми.Срещу
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист било депозирано възражение
,което било съобщено на ищеца на 27.08.2018год. като в указания едномесечен
срок от съда била предявена и настоящата искова молба.Ето защо моли съда да
постанови решение,с което да признае за установено ,че ДФ“Земеделие“ има изискуемо вземане против ответника за
сумите в размер на : 6320лв. – главница ;188,02лв. – договорна
лихва за периода от 09.12.2010год. –
06.12.2011год. ; 367,61лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2011год. до
26.11.2012год. ; 382,36лв. – договорна лихва за периода от 27.11.2012год. до
29.11.2013год. ; 280,45лв. – доховорна лихва за периода от 30.11.2013год. до
25.11.2014год. ;2109,76лв. законна лихва за периода от 26.11.2014год. до
26.03.2018год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
27.03.2018год.,до пълното й изплащане.Направено е искане за присъждане,както на
разноските по заповедното производство в размер на 192,96лв.,така и по
настоящото дело,вкл. и юрисконсултство възнаграждение.
В с.з. ищцовата страна се представлява
се от процесуален представител като поддържа изцяло претенциите си.
Ответникът Н.Х.Ш.,чрез
пълномощник,адв.В.М.,*** в писмения отговор по делото сочи,че предявеният
установителен иск ,с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК е
неоснователен.Направени са възражения за нищожност на
договора,както и подписаните към него анекси, поради липса на съгласие, тъй
като не са подписани от съответните представители на ДФЗ,поименно посочени в
същите.За липса на задължение за връщане на получената сума, както и за изтекла
погасителна давност за претенциите за договорни лихви и законна лихва.Във
връзка с възражението за нищожност на договора и анексите към него,страната
оспорва автентичността на подписите,положени в същите от съответните
изпълнителни директори,като представители на кредитора,като на основание
чл.193,ал.1 от ГПК моли съда да открие производство по оспорванена истиността
на документ.Моли съда да постанови решение,с което предявените искове да бъдат
отхвърлени,като неоснователни,както е претенциите на ищеца за разноските по
заповедното и настоящото производство.Претендира да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.В с.з. се представлява от адв.М.,която поддържа
възраженията в писмения отговор,подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, прие следната фактическа обстановка:
Държавен фонд
„Земеделие“,гр.София е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК,вх.№477/27.03.2018год. като по ч.гр.д. №168/2018год. по описа
на МРС е издадена Заповед №83/17.04.2018год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено
длъжникът Н.Х.Ш. да заплати на кредитора ДФЗ сумата в размер на 6
320.00 лв. -главница; договорна лихва от
3% върху размера на кредита за периода
на срока на договора - 188.02лв. от
09.12.2010г. до 06.12.2011 г.; договорна лихва от 6% върху размера на кредита
за периода на срока на договора, във вр. с Анекс № 1 от 20.10.2011 г.-367.61 лв. от 07.12.2011 г. до 26.11.2012 г.; лихва договорна от 6%
върху размера на кредита за периода на срока на договора с Анекс № 2 от
12.06.2014г.-382.36 лв. от 27.11.2012
г. до 29.11.2013 г.; договорна лихва от 4.5% върху размера на кредита за
периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 3 от 12.06.2014 г.-280.45 лв. от 30.11.2013г. до 25.11.2014 г.; лихва законна
2 109.76 лв. от 26.11.2014г. до 26.03.2018
г.; ведно със законната лихва, считано от 27.03.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и направени разноски по делото както следва:
сумата в размер на 192.96лв./сто деветдесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки/ платена д.т. и сумата в размер на 150.00лв./сто и петдесет лева/
юристконсулско възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства:
изискуемо вземане, въз основа на
извлечение от задължение по партида на длъжник на ДФ”Земеделие” по Договор №
09175077 от 30.11.2010 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или
фуражни компоненти, Анекс № 1 от 20.10.2011; Анекс № 2 от 12.06.2014г.; Анекс №
3/12.06.2014 г. към Договора.
От длъжникът Н.Х.Ш. е постъпило в
срок възражение,за което е съобщено на заявителя.Последния,в едномесечен срок
от съобщението е представил доказателства,че е предявил иск за установяване на
вземането си,а именно искова молба,вх.№1744/26.09.2018год.,въз основа на която
е образувано настоящото производство.
В
подкрепа на иска си ,ищецът е представил Договор
№09175077/30.11.2010год. за предоставяне на кредит на животновъдите за
закупуване на фуражи/или фуражни компоненти по силата на който ,фондът ,в
качеството си кредитор е предоставил на физическото лице Н.Х.Ш. ,земеделски
производител,кредит за закупуване на фиружи /или фуражни компонетни,посочени в
т.1.1.Посочено е че фондът ще предостави одобрения кредит,след сключване на
договора и изпълнение на задълженията на земеделския производител.Размерът на
предоставения кредит възлиза на 6 320лв.,която сума следва да се усвои,чрез
превод по банковата сметка на земеделския производител ,в срок до
07.12.2010год.Задълженията на кредитополучателят са определени в раздел
ІІІ,като той се задължава да ползва кредита само за целите и
условията,предвидени в договора,а така също ,съгласно т.3.1.8. следва да
възстанови предоставения кредит в срок до 06.12.2011год.,а съгласно т.3.1.9.
–да заплати на падежа лихва в размер на 3% годишно за предоставения кредит. В
т.4.2 ответникът също е поел задължения, при неизпълнение на задълженията по т.
3.1.8. и т.3.1.9., да възстанови на ДФ "Земеделие" получените суми по
договора за кредит, ведно с 3 % годишна
лихва за периода на срока на договора, заедно със законната лихва върху
получения кредит, считано от деня на
забавата.
С бюджетно платежно нареждане от
15.11.2010год.,ДФЗ ,гр.София е предоставил на Н. Хлибрям Ш. сумата в размер на
6 320лв.,по посочената от него,съгласно т.1.5 от договора банкова сметка.
Със Заявление за разсрочване
№09/290611/87021/13.09.2011год.,Н.Х.Ш. е поискал разсрочване на получения
кредит,което е било утвърдено с решение на управителния съвет на фонда ,като в
тази връзка е подписан Анекс 01/20.10.2011год. към договор
№09175077/30.11.2010год., в който страните по договора са се уговорили,т.3.1.8
да бъде променена по следния начин „да възстанови предоставения кредит в срок
до 26.11.2012год.“Съответно лихвата по разсрочването с анекса е в размер на 6%
,като тя се начислява от 07.12.2011год. и земеделският производител следва да я
заплати до 15.11.2011год.Лихвата по разсрочването дължима след 15.11.2011год.
следва да бъде платена на датата на падежа по т.1. ,т.е. на 26.11.2012год.
Въз основа на Заявление за
разсрочване №09/216712/06346/24.01.2014год. е
подписан Анекс №02/12.06.2014год. към договор №09175077/30.11.2010год.,с
който е променена т.1 от Анекс ,в смисъл
„да възстанови предоставения кредит в срок до 29.11.2013год.“,уговорено е ,че
се разсрочва дължимата лихва по договора и анекса към него ,изчислена до
26.11.2012год. в срок до 29.11.2013год.
Лихвата по
разсрочването е в размер на 6% и се начислява от 27.11.2012год.,до датата на
издължаване.
Въз основа на Заявление за
разсрочване №09/216712/06348/24.01.2014год. е подписан Анекс №03/12.06.2014год. към договор
№09175077/30.11.2010год.,с който е променена т.1 от Анекс 2 – „за възстанови
предоставения кредит в срок до 25.11.2014год.“.Разрочва се дължимата договорна
лихва по договора и анексите ,изчислена до 29.11.2013год. в срок до
25.11.2014год. Лихвата по разсрочването е в размер на 4,5% и се начислява от
30.11.2013год.,до датата на издължаване.
С Покана за доброволно изпълнение
от 19.04.2016год.,връчена по пощата,съгласно известие за доставяне,ДФЗ е уведомил длъжника Н.Х.Ш.,че
поради неизпълнение на задължението ки по т.3.1.8. от договора ,в срок от 14
дни следва да възстанови получените средства в размер на 6 320лв.,ведно със
законната лихва.
Представено е по делото и извлечение
от задължение по партида на длъжник на ДФ“Земеделие“,а именно Н.Х.Ш..
По
искане на ответната страна е открито производство ,на основание чл.193 от ГПК
по оспорване на истинността на Договор №09175077/30.11.2010год., ведно с анекс
№01/20.10.2011г., анекс №02/12.06.2014г. и анекс №03/12.06.2014 год., относно
автентичността на подписите на изпълнителния директор, положени в оспорените
документи.
От страна на ищеца бяха представени
писмени доказателства : заповед №01-РД/1371/08.09.2009г. от изп.директор
Калина Илиева, която е действала и до 30.11.2010г., т.е. към момента на подписване
на договора за целеви кредит,Заповед
№01-РД/0267/06.04.2011г. и заповед №01-РД/1489/26.05.2011г. към датата на
сключване на Анекс 01/20.10.2011год. и заповед №03-РД/329/12.03.2014г.
Изпълнителен директор Мирослав Николов , обхваща Анекс 02/12.06.2014год. и Анекс 03/12.06.2014год.
В тази връзка,съдът намира,че не
се доказа неистинността на оспорените документи,в случая тяхната
неавтентичност,тъй като същите са били подписани от упълномощени представители
на ДФ „Земеделие“,поради което оспорването следва да бъде признато за
недоказано.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
415, вр. чл. 422 ГПК – положителен установителен иск за съществуване
на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК.Приложение намират разпоредбите на ЗЗД за договора за заем
,неизпълнението и обезщетенията за неизпълнение или забавено изпълнение на
парично обезщетение – чл.79,ал.1 от ЗЗД;чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Към процесния договор за предоставяне на целеви кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, доколкото
няма нищо различно предвидено в закона, следва да се приложат общите правила на
договорите за заем - чл. 240 и сл. ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или
заместимите вещи бъдат предадени на заемателя.
Според т.1.5 от Договора за
кредит,усвояването на кредита се
осъществява , чрез превод по банкова сметка ***. От представеното преводно нареждане от 15.11.2010г. се
установява, че ДФЗ е превел по сметка на ответника сумата от 6320 лв. по
договора за кредит за закупуване на
фуражи и или фуражни компоненти от 2010г. Следователно е изпълнено условието за
реално предаване на сумата.
В т. 3.1.8. и т.3.1.9. от договора е
предвидено, че кредитополучателят се
задължава да възстанови на кредитодателя целевия кредит
по процесния договор заедно с 3 % годишна лихва, в срок до 06.12.2011г. В т.4.2
ответникът също е поел задължения, при неизпълнение на задълженията по т.
3.1.8. и т.3.1.9., да възстанови на ДФ "Земеделие" получените суми по
договора за кредит, ведно с 3 % годишна
лихва за периода на срока на договора, заедно със законната лихва върху
получения кредит, считано от деня на
забавата.
Съгласно Анекс №3/12.06.2014год. страните са
постигнали съгласие за удължаване срока за връщане на предоставения на ответното
дружество целеви кредит до 25.11.2014г.Дължимата
договорна лихва ,изчислена до 29.11.2013год. също е разсрочена до
25.11.2014год. Следователно, вземането по договора е изискуемо.
Основното задължение на
заемополучателя е да върне сумата, която е получил в уговорения срок или ако не
е уговорен - при условията на чл. 240, ал. 4 ЗЗД - ако не е уговорено друго, заемът трябва да се върне в течение на един
месец от поканата до длъжника. Изцяло в доказателствена тежест на ответника е
да установи пълно и главно, че е изпълнил задълженията си по процесния договор
за кредит и е върнал дължимата на ищеца
сума от 6 320 лв. след настъпване на изискуемостта й на уговорената за това
дата – 25.11.2014г.Такова плащане по делото не се установи,а и
не се твърди от длъжника.
Ето защо съдът приема, че той не е изпълнил основното си задължение по
договора за заем,поради което предявеното вземане за връщане на целеви кредит в размер на сумата от 6 320лв. е
доказано по своето основание и размер и установителния иск следва да се уважи.
По иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на договорна лихва. Заемателят дължи лихва само и доколкото
такава е уговорена писмено. В случая се установява, че в т.3.1.9 от договора
изрично е уговорено, че се дължи 3 % годишна лихва за периода на действие на
договора за ползвания кредит.В
последствие размера на дължимата лихва е изменен ,съответно на 6% и 4,5%,но
безспорно е налице писмена уговорка за лихви.
В
договора е предвидено,че лихвата от 3% годишно се дължи за предоставения
кредит на падежа,а именно на 06.12.2011год.В последствие с Анекс 1 ,падежа е
изменен на 26.11.2012год.,а дължимата договорна лихва от 3% годишно,начислена
до 06.12.2011год. следва да се възстанови
до 15.11.2011год.,защото след 07.12.2011год. се дължи вече договорна
лихва в размер на 6% годишно като
тази,начислена след 15.11.2011год. се дължи на падежа на задължението – в
случая на 26.11.2012год.
С Анекс 2,падежа на основното задължение е уговорен на
29.11.2013год.,съответно договорната лихва
от 26.11.2012год. се дължи до 29.11.2013год.С Анекс 3,съответно падежа
,както на задължението за връщане на предоставения кредит,така и договорната
лихва,изчислена до 29.11.2013год. е уговорен в срок до 25.11.2014год.
Установителния иск за
съществуването на вземането на кредитора за договорните лихви,следва да се
счита за предявен,с депозирането на заявлението пред заповедния съд на
27.03.2018год.Следователно претенцията на ищеца за договорни лихви ,за периода
от 09.12.2010год. до 24.11.2014год. е погасена поради настъпила давност,на
основание чл.111,б.“в“ от ЗЗД,каквото възражение на направено по делото от
ответника и то в срок /с писмения отговор/.Давностния срок започва да тече от деня,в
който вземането е станало изискуемо,като вслучаят падежът по договора от
06.12.2011год.,с редица споразумения е уговорен на 25.11.2014год.Краткият
3-годишен давностен срок за вземанията на всички договорни лихви е изтекъл на
25.11.2017год.,т.е. преди кредиторът да предяви иск за вземането си.
Следователно вземането на
ищецът за сумите : 188,02лв. – договорна лихва за периода от 09.12.2010год. – 06.12.2011год. ;
367,61лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2011год. до 26.11.2012год. ;
382,36лв. – договорна лихва за периода от 27.11.2012год. до 29.11.2013год. ;
280,45лв. – доховорна лихва за периода от 30.11.2013год. до
25.11.2014год.,чието установяване той претендира не съществува,тъй като е
погасено по давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
понеже вземането е с определен ден за
изпълнение – 25.11.2014г., с настъпването на падежа длъжникът изпада в забава -
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.Ищецът претендира обезщетение,в размер на законната лихва върху главницата
от 6320лв.,за периода от 26.11.2014год. до 26.03.2018год. в размер на
2109,76лв.,както и законната лихва върху главницата,след предявяването на
заявлението,а именно от 27.03.2018год. до пълното й изплащане.
Претенцията му за забавено изпълнение на парично обезщетение,в размер на
законната лихва е частично погасена по давност,с изтичане на краткият 3 годишен
давностен срок,а именно за периода от 26.11.2014год. до 26.03.2015год.,поради
което в тази й част ,този период и за сумата от 184,54лв. същата не съществува
като погасена по давност.
В останалата му част,за периода от 27.03.2015год. до 26.03.2018год.,искът
за обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение,с правно
основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде
уважен ,а именно за сумата от 1925,22лв.,като такова обезщетение върху
главницата се дължи и след след предявяването на заявлението, от 27.03.2018год.
до пълното й изплащане.
По
възражението на ответника за
нищожност на Договор №09175077/30.11.2010год.
за предоставяне на кредитна животновъдите за закупуване на фуражи/или фуражни
компоненти и анексите към него ,намира правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,в
хипотезата на липса на съгласие,предвид оспорването,че не са подписани от
съответните представители на ДФЗ,поименно посочени в същите. В последствие,
тази теза се доразвива от ответника,в смисъл,че не са налице валидни делегиращи
правомощия за сключване и подписване на оспорените договор и анекси като се
обосновава,че изпълнителния директор на фонда не е имал право да делегира
своите правомощия,предвид,че допълването на чл.20а от ЗПЗП,с новите ал.3 и ал.4
е в сила от 17.02.2015год.
Тук на първо място следва да се уточни,че не е налице нижощност,по смисъла
на чл.26,ал.2 от ЗЗД в хипотезата на липса на съгласие,а оспорването е по
смисъла на чл.26,ал.2 ,пр. второ от ЗЗД- твърдение за нищожност,
поради липса на един от съществените елементи на сделката-представителна власт, без потвърждение от
прехвърлителя с правно основание чл. 42, ал.2
от ЗЗД;
За да е налице липса на съгласие,като
основание за нищожност на процесния договор е необходимо в
същия
да няма материализирани две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления,
или да не се отнасят до един и същ предмет,което очевидно не се отнася
до процесния случай.
Договорът за целеви кредит е
сключен между Държавен фонд „Земеделие“ ,представляван от изпълнителния му
директор и физическо лице,на основание чл.12,ал.2,б.“б“ от ЗПЗП като съгласно
ал.7 ,отношенията се уреждат чрез договори.Действително ,към датата на
сключване на договора – 30.11.2010год. ,съгласно разписаното в
нормите на чл. 20
и чл. 20а ЗПЗП,
уреждащи правомощията и компетенциите на изпълнителния директор на ДФЗ, не е
предвидена правна възможност за делегацията им на негови заместници и/или други
лица. Но съгласно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗПЗП на Министерски съвет са предоставени
правомощия, чрез приемане на съответен устройствен правилник
за структурата и организацията на фонда да разпише конкретни правомощия на
изпълнителния директор при осъществяване на бланкентно посочените в чл. 20а, ал.2
от ЗПЗП негови функции. Съгласно устройственият правилник на ДФ
"Земеделие" в чл. 11, ал.1. е предвидена възможност изпълнителният
директор да може да делегира със заповед част от предоставените му от
управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори
за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда.
Следователно
,като са подписани от заместник на изпълнителния директор,съгласно надлежно
издадени заповеди,договорът за целеви кредит,както и анексите към него не сключени при липсата на представителна власт.
Само за пълнота на изложението ,отново следва
да се упомене,че договорът за целеви кредит,сключен на основание чл.12,ал.2,б.“б“
от ЗПЗП като съгласно ал.7 ,отношенията се уреждат чрез договори,всъщност е
договор за заем,който е реален и то неформален
договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя,като за
действителността му не е необходима писмена форма.В случая след като се
доказа,че парите са предадени на ответника,то за него безспорно съществува
задължението да ги върне.
Относно разноските в заповедното и исковото производства:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. Представил е списък на разноските по
чл.80 от ГПК ,с който претендира д.т. в размер на 192,96лв. и юрисконлутско
възнаграждение в размер на 812,41лв.
На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00
лв. общо за заповедното и исковото производства.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и други разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 585,92лв., като съобразно уважената част следва да
му бъде присъдена сумата от 500,72 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за недоказано оспорването на истинността ,в частност неавтентичността на Договор
№09175077/30.11.2010год., ведно с анекс №01/20.10.2011г., анекс
№02/12.06.2014г. и анекс №03/12.06.2014 год.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Х.Ш.,ЕГН : **********
,с адрес *** , че дължи на Държавен фонд „Земеделие“,ЕИК
: *********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Цар Борис
ІІІ“,№136,представляван от изпълнителния директор Ж.Ж.,сумата в размер на 6320лв. ,главница по Договор
№ 09175077 от 30.11.2010 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или
фуражни компоненти, Анекс № 1 от 20.10.2011; Анекс № 2 от 12.06.2014г.; Анекс №
3/12.06.2014 г. към Договора,както и сумата в размер на 1925,22лв.,представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
паричното задължение за периода от 27.03.2015год. до 26.03.2018год.,ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.03.2018г. до окончателно
изплащане на вземането,за което е
издадена Заповед № 83/17.04.2018год. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 168/2018год. по описа на МРС,на
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК вр. чл.79,ал.1 вр.
чл.240,вр. чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ претенциите,с
правно основание чл.422,вр. чл.415 от ГПК,вр. чл.240,ал.2,вр. чл.86 от ЗЗД на Държавен фонд „Земеделие“,ЕИК :
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“ЦАр Борис
ІІІ“,№136,представляван от изпълнителния директор Ж.Ж.,да бъде установено по
отношение на Н.Х.Ш.,ЕГН : ********** ,с адрес *** , че дължи сумите : 188,02лв. – договорна лихва за
периода от 09.12.2010год. –
06.12.2011год. ; 367,61лв. – договорна лихва за периода от 07.12.2011год. до
26.11.2012год. ; 382,36лв. – договорна лихва за периода от 27.11.2012год. до
29.11.2013год. ; 280,45лв. – доховорна лихва за периода от 30.11.2013год. до
25.11.2014год.,както и сумата от
184,54лв. –
законна лихва върху главницата от 6320лв.,за периода от 26.11.2014год. до
26.03.2015год., като погасени по давност,за които суми е издадена Заповед № 83/17.04.2018год. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 168/2018год. по описа на МРС.
ОСЪЖДА Н.Х.Ш.,ЕГН
: ********** ,с адрес *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“,ЕИК
: *********,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Цар Борис
ІІІ“,№136,представляван от изпълнителния директор Ж.Ж., сумата в размер на 500,72лв. направени разноски по
делото и по заповедното производство, изчислени съобразно
уважената част на исковите претенции .
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П.Амбарева/