РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Павликени, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евелина Карагенова
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело №
20224140100667 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „И, Ф,“ ЕООД гр.*** чрез юрисконсулт А.Г. по
предявени обективно съединени установителени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК
срещу С. Й. П. от гр.*** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧгД № ***г на *РС. В
нея се твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от И. Ф.“ ЕООД гр.*** е образувано заповедно производство по ЧГрД№ ***г на *РС
и е издадена заповед по чл.410 от ГПК като заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от
ГПК. В указания от съда срок, заявителят е предявил настоящите установителни искове. В
исковата молба се твърди, че на 09.11.2021г при условията на ЗПФУР е сключен договор
за предоставяне на кредит от разстояние № *** въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб сайт ***и публикувани ОУ и изискване за регистрация на клиента,
попълване на въпросник и маркиране на поле „Съгласен съм с общите условия“, след което
кандидатът получава имейл с преддоговорна информация за условията на договора и при
одобрение, получава на имейл договора и ОУ за писмено потвърждение чрез уникален код.
При кадидатстване ответникът е посочил телефонен номер *** и следния имейл: *** с
активиращ код ***. В хода на кандидатстване ответникът е изпратил снимка на личната си
карта от профил на вайбър с името на ответника. На ответника е отпуснат кредит от 700лв.,
изпратен на банкова сметка с титуляр ответника в ***, . Договорната лихва е уговорена в
чл.2 ал.1 т.3 на 40,15%.Ответникът не е заплатил дължимата сума с падежна дата
09.12.2021г, а именно 700лв главница и 23.10.лв. договорна/възнаградителна лихва от
09.11.2021г-09.12.2021г. Претендира се и лихва за забава от 09.12.2021г-23.08.2022г в
размер на 50.16лв.Претендира и законна лихва върху сумата от входиране на заявлението в
съда- 31.08.2022г до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника.
Твърди, че претенциите на ищеца са допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорва ,
че са осъществени етапите на договора. Навежда доводи за неравноправна клауза за
неустойка в договора, както и на чл.3 от договора.Моли съда до постанови решение и
1
отхвърли предявените искове.
Съдът намира, че исковата молба е допустима, предявена след проведено заповедно
производство. Предявени са обекивно съединени установителни искове по чл.415 ал.1
вр.чл.422 от ГПК вр чл. 10 ЗПК вр чл.9 и чл.18 ал 2 от ЗПФУР,чл.86 от ЗЗД .
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***г по описа на РС *** по заявление по чл.410 от
ГПК подадено от “И. Ф.” ЕООД била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ***г за следните суми: 700лв главница по договор за предоставяне на кредит
от разстояние №***09.11.2021г, 23.10.лв. договорна/възнаградителна/ лихва от 09.11.2021г-
09.12.2021г., 50.16лв. лихва за забава от 09.12.2021г-23.08.2022г и законна лихва върху
главницата от 31.08.2022г до изплащане на вземането и 75лв. направени разноски.
По делото да изслушани аудиозапис и е изгледан видеозапис, съдържащ приложени
към исковата молба писмени доказателства. Съдът установява, че между страните е сключен
надлежен писмен договор от разстояние. На уеб сайт ***са публикувани ОУ и изискване за
регистрация на клиента, попълване на въпросник и маркиране на поле „съгласен съм с
общите условия“ ,с което кандидатът за кредит безусловно се съгласява и приема същите.
Кандидатът получава емейл,съдържащ преддоговорна информация за условията на договора
и при одобрение кандидатът получава на емейл договор за предоставяне на кредит. В
случая ответникът е заявил кредит от 700лв, което е прието,видно от приложена разпечатка
от 09.11.2021г с посочен начин за потвърждение и преддоговорна информация: главница
700лв.,обща сума за връщане 723.10лв., падеж на последна вноска 09.12.2021г и обща сума
за връщане при непредставяне на обезпечение 790.30лв. Преди превеждане на исканата сума
главница, е проведен разговор по мобилен телефон на ответника, прослушан в съдебно
заседание, при който ответникът е предоставил свои лични данни,представил е телефони и
имена на свои близки за обезпечение, представил е снимки на лична карта,както и свои
такива, както и банкова сметка. По емейл ищецът е уведомил ответника за преведената сума
от 700лв. въз основа на сключения договор за предоставяне на кредит № *** от 09.11.2021г.
с ОУ по посочена от ответника банкова сметка. Представено е преводно нареждане от
09.11.2021г за преведената сума от 700лв. по банковата сметка, посочена от ответника. По
емейл ищецът е уведомил ответника ,че закъснява с плащането на първата вноска по
кредита и му напомня за дължимата лихва от 790.30лв. На 20.07.2022г е изпратен емейл до
ответника, че задължението е просрочено и че ответникът дължи 820.30лв.
Съдът намира, че между страните е сключен надлежен договор от разстояние за
кредит- налице е валидно облигационно отношение между страните като ищецът е превел
исканата от ответника сума от 700лв. Съгласно договора ответникът се е задължил да
изплати сумата за 30 дни с фиксиран годишен лихвен процент 40.15%. или обща дължима
сума от 723.10лв. Ответникът не е заплатил никакви суми по кредита. Срокът на договора е
изтекъл и ответникът остава задължен за сумата от 700лв., получена по негова банкова
сметка, представляваща главница по отпуснатия му кредит по договора от 09.11.2021г.
Претендирана от ищеца сума в размер на 23.10.лв. договорна/възнаградителна/ лихва от
09.11.2021г-09.12.2021г. се явява основателна. В сила е уговореното по сключения договор в
чл.3 ал.3 т.1 . От една страна ответникът е представил исканото от ищеца обезпечение-2
лица поръчители, а от друга страна самата уговорка за представяне на такова обезпечение
се явява неравноправна клауза, а именно тази по чл.3 ал.3 т.2 от договора. Затова тази клауза
е неприложима. Остава в сила уговорката в чл.3 ал.3 т.1 от договора: дата на падеж на
вноската 09.12.2021г,главница 700лв.,лихва 23.10лв. и месечна вноска от 723.10лв.
По отношение на основанието на вземанията и размера на дълга , съдът намира, че в
2
сключения от разстояние договор №***/09.11.2021г в същия са налице ясни уговорки за
размера на заетата сума, възнаградителната лихва и другите разноски.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата
на чл.18, ал.2 от същия закон предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ,
а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В
настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изцяло електронна, което се доказа по безспорен начин по делото. Сключен договор за
кредит от разстояние, за което ответникът е дал съгласие. Ответникът е усвоил сумата по
договора. Налице е неплащане съгласно погасителния план по чл.3 ал.3 т.1 от договора.
Възнаградителна е лихвата, която представлява цената или възнаграждението по договора и
се дължи по силата на уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи наред
с главното задължение и при точно изпълнение на главния дълг.Срокът на договора е
изтекъл на 09.12.2021г .Налице е забава на ответника. На основание чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД
ответникът изпада в забава от датата на падежиране на целия кредит,в случая от
09.12.2021г. Претендира се лихва за забава от тази дата до 23.08.2022г.в размер на 50.16лв.
Съдът намира, че тази претенция се явява основателна и доказана, видно от направени
изчисления по calculator.bg. Съдът намира, че тази претенция се явява основателна и
доказана. Като законна последица от уважаване на иска за главница следва да бъде уважена
и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда – 31.08.2022г до окончателното плащане.
Съгласно ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. По делото следва да
се присъдят сторените разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които
са приети за установени в настоящото производство. В случая е налице изцяло уважен иск
по суми, идентични по проведеното заповедно производство и следва ответникът да заплати
на ищеца сумата от 75лв. направени разноски по ЧГрД№ ***г по описа на РС ***.
По настоящото дело ищецът е направил следните разноски: 50лв. платена ДТ , 400лв.
платено възнаграждение за особен представител на отсъстващия ответник. Ищецът е
ползвал юрисконсултска защита като съдът определя възнаграждение за ползваната защита
по чл.25 ал.1 от НЗПП в размер на 100лв. С оглед изхода на делото следва ответникът да
заплати на ищеца направените разноски по настоящото производство общо в размер на
550лв.на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С. Й. П. с ЕГН ********** от
*** дължи на “И. Ф.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя Б. И. Н. ,с процесуален представител юрисконсулт А. Г.
сумите. 700лв./седемстотин лева/ , представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № ***/09.11.2021г, 23.10.лв. /двадесет и три лева и десет стотинки/
договорна/възнаградителна/ лихва от 09.11.2021г-09.12.2021г., 50.16лв. /петдесет лева и
3
шестнадесет стотинки/ лихва за забава от 09.12.2021г-23.08.2022г и законна лихва върху
главницата от 31.08.2022г до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
***.2022г по ЧгрД№***г на РС ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Й. П. с ЕГН ********** от гр.*** да
заплати на “И. Ф.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя Б. И. Н. 75лв./седемдесет и пет лева/ направени разноски по
заповедното производство по ЧГрД№***г на *РС и 550лв./ петстотин и петдесет лева/
направени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4