№ 469
гр. Пазарджик, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220103222 по описа за 2024 година
Предявени са комулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 26
ал.2 пр.5 от ЗЗД и чл. 124 ГПК.
Делото е образувано по искова молба подадена от адв. Л. М.-П., АК Пазарджик, ул.
"Ив**, в качеството на пълномощник на Н. А. Х., ЕГН **********, с посен адрес: гр.
**ротив Н. С. А. ЕГН********** от гр. Паз** и Л. Р. А. ЕГН ********** от гр. Пазар**5 в
която се твърди, че ищцата Н. Х. е наследник на **в и н И. Х., които наследодатели приживе
били придобили в режим на СИО - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № **, по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с
адрес: гр. Пазарджик, ***1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 72,46 кв.м., ВЕДНО с прилежащ обект - Изба-21. Твърди се, че към
настоящия момент Н. Х. била собственик на идеални части от гореописания самостоятелен
обект, както и че когато дядо й с починал на ** г., тя станала собственик по наследство на
1/6 ид.ч. от процесния имот. Твърди се, че на 05.11.2009 г. с нот. акт № 95/2009 г., том 3, per
№ 4308, дело 449/2009 по описа на нотариус Наташа Хантова, н И. Х. /баба на ищцата/ била
дарила на Н. С. А. /леля на ищцата/ 4/6 идеални части от описания по-горе имот. Твърди се
още, че на 20.10.2014 с нот.акт №51/2014г., том 4, per №6899, дело 560/2014 по описа на
нотариус Наташа Хантова, Н. С. А. дарява на н И. Х. 4/6 идеални части от описания по-горе
имот. Сочи се, че данъчната оценка на идеалните части от имота предмет на дарението е
била 16647,40лева.
На следващо място се твърди, че на 30.10.2014 г. с нот. акт №81/2014г., том 4, per
№7189, дело 588/2014 по описа на нотариус Наташа Хантова, н И. Х. продава 4/6 идеални
части от описания по-горе имот на Н. С. А.. Твърди се, че данъчната оценка на идеалните
части от имота предмет на продажбата е била 16647,40лева, като цената на сделката според
нотариален акт №81/2014г. по описа на нотариус Наташа Хантова е 9900лева.
Твърди се, че за кратко време ищцата губи първо баща си - януари 2000 г., а близо
1
година по-късно и дядо си, което я свързвало още повече с баба й н Х. и макар и от разсие,
тя се стараела да поддържа връзката с баба си. Твърди се, че ищцата е служител на Гранична
полиция, и е била изпращана в ЦСПП Пазарджик за различни обучения и преквалификации,
често посещавала и оставала при баба си да преспива, както и, че когато била идвала винаги
й била оказвала помощ включително и финансова. Твърди се, че когато ищцата оставала при
баба си, те си говорели за близките хора, които са изгубили и за това колко е хубаво когато са
заедно. Твърди се ,че баба н била много щастлива, че има внучка, която носи името й.
Твърди се, още че в последната година, когато здравето на баба й се влошило, а служебните
ангажименти на ищцата били зад граница, леля й възпрепятствала контактите с баба й и
когато търсела баба си по телефона, отговорът бил: „спи и не мога да я събудя" или: „не иска
да говори с никой“. Твърди се, че на 09.02.2021 г., бабата на ищцата била починала, като
леля й Н. А. не я била потърсила да я уведоми, така и не могла да си взема последно сбогом.
За смъртта на баба си разбрала от братовчед на баща й, който я потърсил да я пита защо не е
присъствала на погребението. При тази новина ищцата била разстроила и до ден днешен и
било мъчно, че не си е взела последно сбогом с баба си. Твърди се, че от данъчното
получавала писма за дължимия данък за процесния имот и го плащала по банков път, докато
не й направило впечатление, че плаща само за 1/6 идеални части, а би трябвало след смъртта
на баба й да е станала собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот. Опитала се да се свърже с
лелята, но контакт не бил осъществен. При едно от пътуванията й в началото на 2024 г.
направила справка в МДТ Пазарджик и разбрала, че лелята и съпруга й са собственици на
4/6 идеални части от имота. Станало й много мъчно и се обърнала към адвокат, за да види по
какъв начин е придобит имотът. При справката в AB СВ Пазарджик, се установило, че през
2009 г. баба й била дарила на леля нейните 4/6 идеални части, както и симулативните сделки
от октомври 2014г., целящи единствено да увредят интересите й като наследник. Смята че,
сделките от 2014 г. са симулативни, тъй като съобразно практиката на ВКС, симулативен е
онзи договор, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. Сочи
се, че симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга
сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка /относителна симулация/.
Твърди се, че за ищцата било безспорно, че страните по договора за покупко-продажба не са
имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни
правни последици, настъпването на каквито не са желаели, само и единствено, да бъдат
увредени интересите на ищцата. Отделно от това, се посочва, че един договор се явява
привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. В
този смисъл се сочи Решение № 163 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г. Твърди
се, че цената на прехвърляне, била много под данъчната оценка, съответно и от пазарната
цена на имота. Твърди се, че определената „цена“ е под 10 000 лева, за да няма плащане по
банков път, каквото е изискването на закона, както и, че поведението на баба й и леля й
прикривало само и единствено дарението на имота, тъй като ищцата Н. Х. съгласно чл. 29 от
ЗН има право на запазена част. И тъй като страните се били съгласили, предвид цената и
последователността на сделките, че няма да си дължат нищо, единствения извод до който
можело да се достигне, според ищцата, е че сделката обективирана в нотариален акт
№81/2014г., том 4, per №7189, дело 588/2014 по описа на нотариус Наташа Хантова е
симулативна.
Оформено е искане към съда, за провъзгласяване на сделката по прехвърляне на
процесния имот с нот.акт №81/2014г., том 4, per № 7189, дело 588/2014 по описа на нотариус
Наташа Хантова за нищожна.
Моли се съдът да приеме за установено по отношение на Н. С. А. ЕГН
********** и Л. Р. А. ЕГН **********, че Н. А. Х., ЕГН **********, с посен адрес: г**4 е
собственик на 1/2 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **,
2
по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик,
***1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 72,46
кв.м., ВЕДНО с прилежащ обект - Изба-21, от които 2/6 ид.ч.на основание наследяване по
закон от н Х. и 1/ 3 наследяване по закон от нейния дядо.Претендира се присъждане и на
сторените разноски в настоящото производство. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците Н.
С. А., ЕГН ********** от гр.П** и Л. Р. А., ЕГН **********, от гр.П**, със съдебен адрес:
гр.Пазарджи** чрез пълномощника им адв. Л. М., в който е изложено становище за
неоснователност на исковата молба. Не се оспорва , че след смъртта на **в, починал на **г.,
ищцата станала собственик на 1/6 идеални части, ответницата Н. А. е станала собственик на
1/6 идеални части, а н Х. е собственик на 4/6 идеални части от описания имот. Твърди се, че
действително през 2009 г. н Х. дарила на ответницата Н. А. 4/6 идеални части от
апартамента, както и, че на 20.10.2014 г. ответницата Н. А. била дарила на майка си 4/6
идеални части от апартамента. Твърди се също така, че на 30.10.2014 г. майката на
ответницата продала на същата собствените си 4/6 идеални части от апартамента за сумата
от 9900 лв., която й била изплатила в брой, преди подписването на нотариалния акт. Твърди
се, че й била заплатила такава сума, тъй като така се били разбрали, сделката била между
майка и дъщеря - близки родственици, а освен това майка й била останала да живее в
жилището, и си била запазила пожизнено право на ползване. Твърди се, че не било вярно
изложеното в исковата молба, че ищцата поддържала връзка и контакти с майката на
ответницата, и нейна баба н Х.. Твърди се, че ищцата повече от 30 години не живеела в
гр.Пазарджик, и че по никакъв начин ответницата не била ограничавала контактите на
ищцата с майка й, съответно нейната баба. Твърди се, че майката на ответницата си живеела
сама в жилището, в което имало стационарен телефон, така че при желание от страна на
ищцата тя винаги могла да й се обади. Твърди се, че телефонът бил закрит след смъртта на
майка й. Твърди се, че ищцата била идвала да преспива при баба си през 2001 г., след като
починал братът на ответницата, и била спала няколко пъти при майка й. Твърди се, че н Х.
била болна от сърце и когато се налагало, ответницата й била придружител. Ищцата не
посещавала баба си по време на болничните й престои, не се интересувала от
здравословното й съсие. Твърди се, че майката на ответницата била починала в Ковид
отделение в МБАЛ Пазарджик и ответницата сама се била заела да организира погребението
й, била съсипана, жалела, била под стрес. Твърди, че вечерта се била сетила да пусне
съобщение във Фейсбук, че майка й е починала и от братовчеда им Любо Илков разбрала,
че той се бил обадил на ищцата, за да я уведоми, че баба й е починала, както и, че ищцата не
присъствала на погребението. Твърди се, че доколкото ответницата била разбрала, същата е
била в служебна командировка. Оспорва се и се твърди, че не е вярно изложеното в ИМ, че
сделката обективирана в нотариален акт № 81/2014г., том 4, per № 7189, дело 588/2014г. по
описа на Нотариус Наташа Хантова е симулативна. Твърди се, че не е вярно, че страните по
договора за покупко-продажба не са имали воля да бъдат обвързани по него, а са го
сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са
желали. Твърди се, че майката на ответницата категорично била искала да й продаде
3
собствените си идеални части от апартамента. Твърди се, че ищцата била наясно и знаела за
всички разпоредителни сделки, извършени от майката на ответн По предявения иск за
собственост е направено възражение за изтекла в полза на ответниците придобивка давност.
Твърди се, че от момента на сделката и до настоящия момент само ответниците владеят
процесния апартамент - едно трайно, непрекъснато и необезпокоявано владение, както и, че
само те имат ключ, че ищцата нямала ключ за апартамента, не го била посещавала изобщо от
2012 г. и не била предявявала никакви претенции. Моли се съдът, да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно
деловодни разноски. Формулирани са доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата чрез своят процесуален представител поддържа и
уточнява предявените искове, като поддържа, че исковите претенции са за нищожност на
сделката за покупко- продажба поради симулация и за установяване на права на собственост
– по наследство от общите наследодатели. Ответниците чрез своят процесуален
представител поддържат своите възражения.
Съдът след като взе предвид представените по делото писмени доказателства и
като ги съпостави с изложените от страните доводи и възражения, прие за установено
следното то фактическа страна :
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства-
удостоверение за наследници ,нотариални актове, кадастрална схема и данъчна оценка , се
установява, че ищцата Н. А. Х. и първата ответница – Н. С. А. - са наследници по закон на
**в , починал на ** г., като ищцата е негова внучка от починал син / ** сов ** / , а
ответницата е негова дъщеря. Също така се установява, че бабата на ищцата н И. Х. също е
починала – на 09.02.2021 г. и е оставила същите лица за свои законни наследници. Не е
спорно , че двамата ответници са съпрузи.
Не са спорни също така и обстоятелствата, според които ищцата Н. Х. е станала
собственик на идеални части от процесния имот по наследство от нейния дядо , а именно –
на 1/6 ид.ч. от процесния имот, а другите права са преминали в полза на нейната леля-
ответницата Н. А. и на нейната баба н Х. – 4/ 6 ид.ч. , тъй както не е спорно , че имотът е
придобит от общата наследодателка в режим на СИО.
Установява се , че на 05.11.2009 г. с нот. акт № 95/2009 г., том 3, per № 4308, дело
449/2009 по описа на нотариус Наташа Хантова, н И. Х. /баба на ищцата/ е дарила на Н. С.
А. /леля на ищцата/ 4/6 идеални части от описания по-горе имот.
Така също се установява, че на 20.10.2014 с нот.акт №51/2014г., том 4, per №6899,
дело 560/2014 по описа на нотариус Наташа Хантова, Н. С. А. дарява на н И. Х. 4/6 идеални
части от описания по-горе имот, а на 30.10.2014 г. с нот. акт №81/2014г., том 4, per №7189,
дело 588/2014 по описа на нотариус Наташа Хантова, н И. Х. продава 4/6 идеални части от
описания по-горе имот на Н. С. А.. Не се спори , че тази възмездна сделка е извършена по
време на брака на ответницата с нейния съпруг – втория ответник Л. Р. А..
Тези факти са безспорни между страните , а същите се установяват и от
представените по делото писмени доказателства. По делото са представени писмени
доказателства , според които н Х. е страдала от хронична исхемична болест на сърцето и
считано от 2018 г. многократно е постъпвала в болнично заведение за лечение. Починала е
през 2021 г. в МБАЛ гр. Пазарджик, след прекарана вирусна инфекция от КОВИД.
4
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св. В. И. Г. поддържа ,
че ищцата макар, че живеела в друг град , винаги когато имала възможност посещавала и
дома на своята баба в гр. Пазарджик. Когато пътувала в командировка се отбивала при нея за
да се видят , купувала и носела храна.Ищцата била споделила със свидетелката , че била
силно притеснена, понеже не можела са се свърже по телефона с нейната баба. Било по
време на епидемията от КОВИД .Малко по-късно се оказало , че възрастната дама е
починала. Ищцата била много разстроена , тъй като никой не й се обадил навреме , за да й
каже за смъртта на баба й. Другият разпитан по делото свидетел ** твърди, че съжителства с
ищцата от около 20 години. Поддържа , че въпреки разсието между градовете , през
годините ищцата не прекъснала връзката с баба си. Твърди даже , че бабата и лелята на
ищцата на няколко пъти идвали на гости в гр. **. После с годините отношенията им
поохладнели. Имали имуществени спорове, тъй като лелята предлагала на ищцата да изкупи
дела й от апартамента. Ищцата била разстроена, че научила за погребението на баба си от
друг техен родственик. По делото е разпитан свидетел посочен от ответната страна – с Л.ов
А.- син на ответниците. Свидетелят поддържа, че приживе неговата баба си живеела самичка
в апартамента. Страдала от сърце и само неговата майка се грижела за нея, тя я водела по
лекари , на изследвания за сърцето. Поддържа , че ищцата никога не е идвала при баба си,
освен един път през 2012 г. Бабата починала внезапно и затова неговата майка качила
съобщението във Фейсбук. Свидетелят твърди, че техен родН. – братовчед случайно прочел
публикацията и се обадил по телефона на ищцата , за да й каже. Тя казала обаче , че е в
командировка и не дошла да се сбогува с баба си. Свидетелят поддържа ,че ключ от
апартамента имали само неговите родители, а преди това само неговата баба. Твърди, че
ищцата знаела за дарението на апартамента , защото при единственото си посещение през
2012 г. се срещнала с баба си и казала , че един ден ще вземе всичко. През годините обаче
не била имала никакви претенции. Свидетелят поддържа , че през годините ищцата не се е
интересувала от баба си , даже не й се обаждала по телефона. Неговото семейство
единствено се грижело за нея до нейната смърт. В показанията си свидетелят **в – живеещ в
съседен на процесния апартамент заявява , че преди смъртта на н ** само ответницата Н. А.
е посещавала майка си. Тя я водела по лекари и се грижела за нея. Ищцата не познавал,
никога не я бил виждал. Твърди , че до 2018 г. живеел на адреса , след това много често го
посещавал, тъй като майка му останала да живее там, а те двете с н контактували по
съседски.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи : Ищцата е предявила срещу ответниците обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД и 124 ГПК.
Съгласно правната теория, привиден е този договор, страните по който са се
съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните му последици. Целта е да се създаде
привидност пред третите лица/не и между страните/ за това какви са действителните
отношения между страните. Ако волята на страните е въобще да не са обвързани от
5
последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите
между тях правоотношение и за тяхното съдържание, тогава е налице абсолютна симулация,
а когато волята на страните е да си дължат нещо различно от посоченото в договора, е
налице относителна симулация. При относителната симулация са налице две съглашения-
явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такова, което
урежда действителните отношения. Както при абсолютната, така и при относителната
симулация, привидният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД,
като и в двата случая страните не са обвързани от правните му последици. В случаите на
абсолютна симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с
привидния договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл.17, ал. 1 от
ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност.
В исковата си молба ищцата поддържа твърденията, че процесният договор за
продажба на 4/6 ид.ч. от апартамент е симулативен, тъй като страните не са имали воля да
бъдат обвързани от него , а са го сключили само за да създадат привидни правни последици,
настъпването на които не са желаели , но само и единствено да увредят интересите на
ищцата. Поддържа се още , че страните са се уговорили да не дължат уговорените престации
и се поддържа , че сделката покупко- продажба прикрива дарение.
В подкрепа на своите доводи ищцата се е позовала на договор за дарение извършен
между същите страни през 2009 г., както и договор за дарение от 2014 г. , с който лелята на
ищцата е прехвърлила обратно на своята майка / общата наследодателка / 4/ 6 ид.ч. от
процесния апартамент , както и на сключения около 10 дни по-късно нотариален договор -
процесната сделка , с която бабата на ищцата отново е прехвърлила тези идеални части на
своята дъщеря – вече чрез сделка покупко- продажба. Освен това се позовава и на събрани
гласни доказателства, според които тя никога не е губила напълно връзката със своята баба
и винаги когато е имала възможност я е посещавала. Гласните доказателства събрани от
показанията на свидетелите посочени от ответниците установяват , че последният път , в
която ищцата е посетила баба си е било през 2012 г., когато е разбрала за дарението от 2009
г. и е заявила воля на несъгласие с тази сделка. На погребението на баба си през 2021 г.
ищцата не присъствала,тъй като не била уведомена от близките си роднини, а и била
служебно възпрепятствана.
Анализът на така събраните по делото доказателства, дава основание на съда да
приеме , че в процесния случай не се установява нито абсолютна , нито относителна
симулация при сключване на сделката покупко- продажба през 2014 г.
Когато ищецът претендира,че сделка е нищожна, като привидна, в негова
доказателствена тежест е да установи,че действителната воля на страните сключили
договора не е такава,каквато е отразена в него. Освен това при относителната симулация в
доказателствена тежест на страната, която претендира,че съществува прикрито съглашение
е да докаже неговото съдържание.
По делото не се установява страните да са сключили договора за покупко-
6
продажба с друга цел, освен декларираната от тях пред нотариуса и в писмения отговор.От
ищцата в настоящото производство не се установява по необходимия безспорен и
категоричен начин, че страните не са желаели обвързване с правните последици на договора
за продажба. Напротив – от свидетелските показания и от писмените доказателства по
делото се установява, че наследодателката н Х. е живеела в гр. Пазарджик и с напредване на
възрастта й е боледувала , като за здравословните й проблеми и за ежедневните й нужди се
е грижела нейната дъщеря – ответницата Н. А.. Не се установява при изповядване на
сделката , двете страните да не са целели правните последици на прехвърлянето на имота
или пък единствената им цел да е била увредят правата на ищцата. В този смисъл съдът
приема , че от събраните доказателства не може да се направи извод за привидност ,
определена като съгласие за симулация. Друг е въпросът доколко страните по тази сделка са
целели заобикаляне на правни норми, но такива твърдения не са включени в предмета на
настоящия правен спор.
Съдът не приема за доказан и поддържания от ищцата довод , че процесният договор
за покупко- продажба прикрива дарение. В тежест на ищцата е да установи, че е
осъществена не друга сделка , а именно дарение на идеални части от недвижимия имот .
Доказването следва да е главно и пълно , поради което ищцата следва да представи такива
доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че целената сделка от една страна е
различна от тази, която е официално удостоверена , от друга страна е действителна в
отношенията между страните по нея. Доказването на твърдението , че прикритата сделка е
дарение ищците основават с ниската продажна цена на договора / под данъчната оценка и
под пазарната / и под 10000,00 лв. за да се заобиколи законовото изискване за плащане по
банков път. Доказателства за тези твърдения не са събрани по делото. В своята
последователна практика ВКС приема , че дори неплащането на цената не води до
нищожност на привидната сделка , но би било индиция, за това , че не е имало обща воля за
възникване на задължението. Тази индиция обаче само по себе си не може да опровергае
доказателствената сила на нотариалния акт за покупко- продажба / така Решение № 1405/
10.01.2029 г. на ВКС по гр.д. № 4689 / 2007 г. ІV г.о. ГК/, нито да докаже по несъмнен начин
основанието на прикритата сделка, въпреки презумпцията на чл. 26 ал.2 пр. последно от
ЗЗД . Дори и да се установи твърдения факт, че процесната сделка е „ безпарична „ , той не
доказва , че сделката е безвъзмездна , още повече , че по делото са събрани безспорни
доказателства , че грижата и гледането на бабата на ищцата е полагана от нейната леля –
непрекъснато , ежедневно и преимуществено. Доказателство за симулация не може да бъде
обстоятелството, че процесната сделка за покупко- продажба е била предшествана от сделки
за дарение от 2014 г. и от 2009 г. , нито , че сделките за дарение и за покупко- продажба от
2014 г. са извършени в един кратък интервал от време. Касае се за две отделни сделки ,
сключени една след друга , по които и прехвърлителите и уговорките им са различни , като
намеренията на договарящите са били отразени и в съставените нотариални актове.
Липсват по делото категорични доказателства, че тези намерения са били различни от
удостоверените.
7
Според трайната съдебна практика, симулацията може да бъде разкрита, както с
писмени доказателства, така и с гласни, като в настоящият случай, доколкото на
относителна симулация се позовава ищцата, която е трето лице за атакуваната сделка,
съгласно чл. 165, ал. 3 ГПК, ограниченията по чл. 165, ал. 2 ГПК не се отнасят до нея.
Симулацията може да бъде установена и въз основа на косвени доказателства,ако те,
разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за
наличието на такава. /Определение № 164/10.03.2021 г.по гр.д.№2208/2020 г. на ВКС, Г. К.,
IV гр. о./ По делото не са представени доказателства от страна на ищцата за
симулативността на сключения с ответниците договор за покупко- продажба,както и това, че
в действителност същият прикрива договор за дарение./В същия смисъл Определение №
475/14.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№621/2009 г.,ІV г.о. и Определение № 1010/30.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2655/2014 г.,ІVг.о./.
Неизпълнението на това процесуално задължение води до извода за
неоснователността на предявения иск по чл. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД и същият
следва да бъде отхвърлен.
По втория иск за установяване на права на ищцата в съсобственост с
ответниците, този иск е частично основателен , доколкото безспорно се установява, че от
своя починал дядо ищцата е придобила в наследство 1/6 ид.ч. от апартамента. С оглед
гореизложеното обаче , съдът по този иск следва да признае правата на ответниците
възникнали от оспорена сделка, тъй като не се доказа наличието на прикрито съглашение и
нормата на чл. 17 ал.1 ЗЗД не следва да бъде приложена.Отделен иск с такова основание не е
предявен по делото , но гореизложеното е основанието да се приеме, че ищцата се
легитимира само на права в процесния имот от 1/ 6 ид.ч. и в тази му част исковата
претенция следва да бъде уважена. Не се установява ищцата да се легитимира като
собственик за претендираните 2/6 ид.ч. от наследството на нейната баба, поради което
исковата претенция се явява неоснователна в тази й част и следва да бъде отхвърлена.
Възражението на ответниците за придобиване по давност на тези идеални части е предявено
като евентуално, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Предвид изхода от спора следва ищцата да заплати на ответниците сторените по
делото разноски в размер на 2640,00 лв. с ДДС за всеки един от тях, съгласно представените
списъци и доказателства за плащане. Възражението за прекомерност е направено от
процесуалния представител на ищцата едва с представените по делото писмени бележки –
т.е. след приключване на последното по делото заседание , поради което същото е
преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него.
Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Х., ЕГН **********, с посен адрес: гр. **, ж.к.“ **
**“ 3** чрез адв. Л. М.-П., АК Пазарджик, ул. "Ив**, против Н. С. А. ЕГН********** от гр.
Паз** и Л. Р. А. ЕГН ********** от гр. Пазар**5 иск за признаване за установено , че
сключеният на 30.10.2014 г. с нот. акт №81/2014г., том 4, per. №7189, дело 588/2014 г. по
описа на нотариус Наташа Хантова, договор за покупко- продажба между н И. Х. и Н. С. А.
е нищожен като привиден.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. С. А. ЕГН********** от гр. Паз** и
Л. Р. А. ЕГН ********** от гр. Пазар**5, че Н. А. Х., ЕГН **********, с посен адрес: гр.
**, ж.к. „** **“ 3** представлявана от адв. Л. М.-П., АК Пазарджик, ул. "Ив** е собственик
на 1/6 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ***1,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 72,46 кв.м.,
ведно с прилежащ обект - Изба-21, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за собственост на
описания по-горе имот в останалата му част /за претендираните още 2/ 6 ид.ч. от
собствеността/ - като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. А. Х., ЕГН **********, с посен адрес: гр. **, ж.к. „** **“ 3** адв. Л.
М.-П., АК Пазарджик, ул. "Ив**, да заплати на Н. С. А. ЕГН********** от гр. Паз** и Л.
Р. А. ЕГН ********** от гр. Пазар**5 сторените по делото разноски в размер на по
2640,00 лв. за всеки един от тях.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9