РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Девня, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120101323 по описа за 2023 година
Предявена е от „Eнерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, искова молба против Е. А. Х., ЕГН ********** с
правно основание чл.422 ГПК
Ищецът твърди, че Е. А. Х. му дължи сумата от 233,02
лв., представляваща главница за доставена, потребена и
незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода
24.09.2021 г. – 22.11.2021 г. за обект с абонатен №
**********, находящ се на адрес: с. Генерал Киселово,139,
УПИ XI и сумата от 24,02 лв., обща стойност на мораторната
лихва, върху всяка от главниците, считано от съответните
падежи до 17.11.2022 г. Претендира сторените в
производството разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
След насрочване делото за разглеждане в о.с.з. ищецът
представя справка - извлечение за фактури и плащания и
заявява, че 13.02.2024г. са заплатени сумите за главница
електроенергия и за лихви.
В о.с.з. ищецът, редовно уведомен, не изпраща
представител. С писмена молба процесуалният представител
на ищеца юрк. Иванова моли, съдът предвид обстоятелството,
че ответникът е заплатил след образуване на делото
задълженията си за главница и за лихви, да отхвърли
исковите претенции като платени след процеса задължения и
да присъди сторените разноски по настоящето дело ведно с
юрисконсултско възнаграждание.
В о.с.з. ответникът се явява и представя доказателства –
разписка от Изипей, за платени суми .по процесните фактури.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа страна и от правна страна :
Исковете са предявени от заявителя против длъжника в
заповедното производство в предвидения от закона срок,
поради което се явяват допустими.
По ч.гр. дело № 1249 / 2022г. по описа на Девненски
районен съд със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е разпоредено на длъжника Е.
А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. В. д., ДА
2
ЗАПЛАТИ, в полза на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна
Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата 233,02
лв., представляваща главница за незаплатена електрическа
енергия по фактури издадени за периода от 24.09.2021 г. до
22.11.2021 г., за обекти с абонатен номер и адрес: абонатен №
**********, с. Г. К., 139, УПИ XI, общ. В. д., с клиентски №
**********, сумата 24,02 лв., представляваща мораторна
лихва, като периода, за който е изчислена мораторната лихва
на всяка една от претендираните фактури, е периода от
падежа на същата до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 01.12.2022 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата 25 лв.,
представляваща държавна такса на осн. чл.12, т.1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и сумата 50 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
След насрочване делото за разглеждане в о.с.з. ищецът
представя справка - извлечение за фактури и плащания и
заявява, че 13.02.2024г. са заплатени сумите за главница за
електроенергия и за лихви.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Ответникът по иска е представил разписка от Изипей,
удостоверяваща заплащането на дължимото на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, след датата на исковата молба, като
3
в тази връзка с молби от 02.04.2024г. и от от 21.05.2024г.
процесуалният представител на ищеца признава, че с оглед
на постъпило плащане, претендираните от ищеца суми с иска
по чл.422 ГПК за главница и за лихва са заплатени изцяло в
хода на производството. Останали незаплатени са разноските,
сторени в гражданското и в частногражданското
производство. С оглед, че плащанията са постъпили след
депозиране на исковата молба се иска присъждане на сумите
за разноски по заповедното производство и доплатена
държавна такса от 75 лв и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство.
С оглед изложеното, съдът като съобрази извършеното в
хода на производството плащане, намира, че предявените
искове по реда на чл. 422 ГПК са доказани по основание и
размер. Извършеното плащане на дължимите суми
съставлява факт, настъпил след завеждане на делото, който е
от значение за спорното право. Предвид нормата на чл. 235,
ал. 3 ГПК доколкото претенцията на ищеца е удовлетворена
чрез погасяване на претендираните суми за главница и за
лихва по исковете по чл.422 ГПК, исковете следва да се
отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях. Тъй като
ответникът е причина за завеждане на делото, съдът
съобразявайки и че претендираните суми са погасени чрез
плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за
отхвърляне на исковете като погасени чрез плащане.
По общо правило разноските се дължат от страната, която
4
с поведението си е причинила възникването на съдебния
спор, като задължението за заплащане на направените по
делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на
ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо
вземане към датата на исковата молба. За казусът исковете се
отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК /дори след предявяване на
установителнителните искэве по чл. 422 от ГПК/, поради
което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е
станал причина за завеждане на делото по арг. от противното
на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в
настоящото производство. В случая не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното
плащане е едва след получаване на препис от исковата молба,
поради което не освобождава ответника от задължението за
заплащане на разноски по делото. Ето защо ответникът
следва да заплати на ищеца разноските в заповедното
производство, както и тези, направени в настоящото
производство на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, в полза на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, следва в настоящото производство да
бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски, от
които: 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
5
настоящето производство и 150 лв за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение по заповедното и исковото
производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД ЕИК *********, гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”, против
Е. А. Х. с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. “ Ч. “ №**, общ.
Д., обл. Д., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено съществуването на вземането за
парична сума в размер на 233,02 лв. /двеста тридесет и три
лева и 02 стотинки/, представляващи главница за
консумирана ел.енергия, по фактури издадени за периода от
24.09.2021 г. до 22.11.2021 г., за обект с абонатен номер и
адрес: абонатен № **********, с. Г. К., ***, УПИ XI , ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2022г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
с № 792/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1249/2022 г. по описа на
Районен съд – Девня, поради извършено плащане в хода на
делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, гр. Варна , общ. Варна, обл. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”, против
6
Е. А. Х. с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. “ Ч. “ №**, общ.
Д., обл. Д., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено съществуването на вземането за
сумата 24,02 лв. /двадесет и четири лева и 02 стотинки/,
представляваща мораторна лихва, като периода, за който е
изчислена мораторната лихва на всяка една от
претендираните фактури, е периода от падежа на същата до
17.11.2022 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК с
№ 792/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1249/2022 г. по описа на
Районен съд – Девня, поради извършено плащане в хода на
делото.
ОСЪЖДА Е. А. Х. с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. “
Ч. “ №**, общ. Д., обл. Д., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр. Варна , общ. Варна,
обл. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс – Г”, направените в настоящото исково производство
деловодни разноски в размер на 175 лева / сто седемдесет и
пет лева /
ОСЪЖДА Е. А. Х. с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. “
Ч. “ №**, общ. Д., обл. Д., да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр. Варна , общ. Варна,
обл. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
7
Тауърс – Г”, направените деловодни разноски по ч.гр.д. №
1249/2022 г. по описа на РС Девня в размер на 75 лева /
седемдесет и пет лева /.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8