О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
гр.Варна, 25.09.2014г.
Варненският
административен съд - Първо
отделение, Шести състав, в закрито заседание
на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като
разгледа постъпилите молби с.д.13512/18.07.14г. от процесуалния представител на
жалбоподателя „Месокомбинат Варна“АД и с.д.13555/18.08.14г. от директора на
дирекция ”ОДОП”-Варна за изменение на Решение № 1950/30.07.14г., постановено по
адм. дело N 4490 по описа за
2013год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК вр.§2 ДР на ДОПК.
Постъпила е молба с.д. 13512/18.07.14г. от
процесуалния представител на жалбоподателя „Месокомбинат Варна“АД, с която се претендира
изменение на Решение № 1950/30.07.14г., постановено по адм.д.№
4490/2013г. в частта на присъдените на жалбоподателя разноски, като твърди, че
съдът не му е присъдил начисления по услугата процесуално представителство ДДС,
независимо, че данъкът е договорен като неразделна част от цената на услугата и
са налице доказателства, че реално е платен; че не са присъдени съдебни
разноски за първоначалното разглеждане на делото пред АС-Варна и разноски за
делото пред ВАС, а съгласно чл.160 ал.1 ДОПК се присъждат разноските по делото
и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция, като са представени
списъци по чл.80 ГПК пред всяка инстанция. Твърди и че не са налице
процесуалните и материално правни предпоставки за намаляване на разноските като
прекомерни, като в случая е направено възражение за прекомерност от ответната
страна единствено в настоящото производство, като такова възражение не е
правено при предходното разглеждане на делото и пред ВАС, както и че не са
налице основания за намаляване на платените разноски за отделните инстанции с
оглед правната сложност на делото по съображения в молбата.
Постъпила е и молба с.д.13555/18.08.14г. от
директора на дирекция ”ОДОП”-Варна за изменение на Решение № 1950/30.07.14г., с
която се претендира изменение на присъдени разноски от 57 453лв. на 18072.88лв.,
като твърди, че съгласно представен списък на разноските жалбоподателят
претендира разноски в общ размер на 68 883.60лв., срещу които е направено
възражение за прекомерност и при определяне на размера на разноските следва да
се има предвид както материалния интерес по делото, така и действителната и
фактическа сложност на делото, както и че размерът на разноските следва да е
справедлив и обоснован, поради което в случая следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минималния размер, посочен в чл.8 ал.1 т.6 от Наредба №1 от
09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
18072.88лв. по съображения в молбата.
Представени са писмени отговори
с.д.13898/26.08.14г. от процесуалния представител на Дирекция „ОДОП“-Варна и
с.д.14592/11.09.14г. от процесуалния представител на жалбоподателя по исканията
за изменение на решението в частта за разноските, в които изразяват становище
за неоснователност на същите.
Молбите са депозирани в срок и са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
С решение № 950/30.07.14г., постановено по адм.д.№ 4490/2013г. съдът е уважил жалбата и е отменил Ревизионен акт № *********/05.03.2012 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение № 236/04.06.2012 г. на
Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Варна при
ЦУ на НАП, с който на „Месокомбинат
Варна” АД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м.декември 2007 г.
в размер на 1975226.60 лв. и лихва от 872401.10 лв. в резултат на непризнато
право на данъчен кредит по фактура, издадена от „Булмес”
ООД и е осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Месокомбинат Варна” АД със седалище и адрес на
управление с.Яребична, общ.Аксаково, ЕИК по Булстат № ****, представлявано от Е.Ж.М.
разноски по делото в размер на 57 453лв., от
които 50лв.- ДТ и възнаграждение за адвокат- 57 403лв.
Съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 ДОПК на
жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един
адвокат за всяка инстанция съразмерно на уважената част на жалбата, а съгласно
ал.2 на чл.161 ДОПК при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на
действителната и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
и клиента, той трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по
–нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Съгласно §2 от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл.161 ал.2 ДОПК
присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на
възнагражденията, посочени в наредбата.
Жалбоподателят е направил разноски за водене на делото пред всички
инстанции в общ размер на 258 553лв./ ДТ-50лв. и адвокатско възнаграждение
в общ размер на 258 503лв. без ДДС/, а в последното по делото заседание ответната
страна е направила възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Видно от представения договор за правна
помощ и съдействие жалбоподателят е заплатил договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 258 503 лв./без ДДС/ за осъществяване на процесуално
представителство по делото, включително и пред касационната инстанция. При
прекомерно възнаграждение за адвокат съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно
чл.36 ЗА, съгласно който адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет.
С оглед
материалния интерес по делото – 2847627.70лв. и съгласно §2 ДР на
Наредбата вр.чл.8 ал.1 т.6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес е 36 145.76лв.
На жалбоподателя се присъждат разноски за
възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция- чл.161 ал.1 ДОПК.
В случая жалбоподателят е направил разноски
за възнаграждение за адвокат за процесуално представителство при предходното
разглеждане на делото, пред ВАС и в настоящото производство. Неоснователни са
твърденията на ответната страна, че жалбоподателят не е представил списъци за
направените разноски пред всяка инстанция. Същият е представил такива пред
всяка инстанция и изрично е направил искане в последното с.з. за присъждане на
направените разноски пред всички инстанции и съобразно представените пред тях
списъци.
Съдът намира, че в случая е налице
прекомерност на претендираното възнаграждение, като с
оглед предвидения в наредбата минимален размер и фактическа сложност на делото
следва да се присъди такова в минимален размер, определен по реда на Наредба №1
за всяка инстанция, съгласно чл.161 ал.1 ДОПК. Минималното възнаграждение с
оглед материалния интерес по делото, определено по реда на наредбата е
36 145.76лв. за всяка инстанция, а по делото 108 437.28лв. или общо
разноски по делото – 108 487.28лв., представляващи 108 437.28лв.
адвокатско възнаграждение и 50лв. за ДТ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските е
основателна и следва да се уважи, тъй като минималният размер по наредбата за
адвокатско възнаграждение е 108487.28лв. или общо разноски по делото
108 487.28лв./ведно с тези за ДТ/, а съдът е присъдил с решението си
57453лв., поради което следва да се осъди ответната страна да заплати на
жалбоподателя и разноски в размер на 51034.28лв., представляваща разликата
между 108 487.28лв. / разноски за адвокатско възнаграждение, определени в
минималния размер по наредбата и за държавна такса/ и присъдените с решението,
чието изменение се иска в размер на 57453лв.
Молбата за изменение на решението в частта
за разноските на ответната страна е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП
да заплати на „Месокомбинат
Варна” АД със седалище и адрес на управление с.Яребична, общ.Аксаково, ЕИК по
Булстат № ****, представлявано от Е.Ж.М. разноски по делото в размер на 51034.28лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д.13555/18.08.14г., подадена от директора на дирекция ”ОДОП”-Варна за
изменение на Решение № 1950/30.07.14г., постановено по адм.д.№
4490/2013г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия: