РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. Добрич, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230103349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Кредит Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет.
Мецанин срещу В. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*****“ №
20, вх. А, ет. 4, ап. 7, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 2485/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:
- 2000, 00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012233/08.02.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата;
- 360, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
08.03.2024 г. до 08.07.2024 г.;
- 28, 60 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода за периода от 09.03.2024 г. до 07.08.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит „Екстра“
№ ДЗ012233/08.02.2024 г. Същият е бил сключен от разстояние. По силата на
съглашението ищецът е предоставил на ответника заемна сума от 2000, 00
лева на същата дата. Последният се е задължил да върне сумата, ведно с
дължимите лихви, на 16 вноски до 08.06.2025 г. Страните са уговорили
1
фиксирана възнаградителна лихва от 36, 00 %.
Подчертава се, че ответникът не е погасил задълженията си.
Така, по заявление на ищеца Районен съд Добрич е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д 2485/2024 г.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на
заповедния съд.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
В законоустановения срок е постъпил отговор от особения
представител. Последният оспорва исковете по основание и размер.
Противопоставя се на твърдението, че ответникът е получил
уведомление за предсрочна изискуемост. Счита, че възнаградителната лихва е
уговорена в противоречие на закона, а дължимостта на главницата не е
доказана.
Прави се искане за отхвърляне на претенциите.
Особеният представител се явява в съдебно заседание и пледира за
отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, а и от представените доказателства се установява, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012233/08.02.2024 г. (Договора).
Договорът е сключен от разстояния по реда на ЗПФУР. По силата на
съглашението кредитодателят е предоставил на ответника сумата от 2000, 00
лева. Ответникът от своя страна се е задължил да върне сумата на 16 вноски, в
срок до 08.06.2025 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 36, 00 %. Не
се спори, че заемната сума от 2000, 00 е получена от ответника на 08.02.2024 г.
Този факт се потвърждава и от приложената справка на л. 11.
От справка на гърба на л. 11 и л. 12 се извежда, че на 02.08.2024 г.
ищецът е изпратил електронно съобщение на електронния адрес на ответника
– ***************@***.**. Уведомил го е че обявява кредита за предсрочно
изискуем поради неплатени вноски за месец 03.2024 г., 04.2024г., 05.2024 г.,
06.2024 г. и 07.2024 г.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич
на дата 12.08.2024 г., с което е искал да бъде издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми, предмет на
настоящото производство:
- 2000, 00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012233/08.02.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата;
2
- 360, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
08.03.2024 г. до 08.07.2024 г.;
- 28, 60 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода за периода от 09.03.2024 г. до 07.08.2024 г.
Заповедният съд – Районен съд Добрич, е издал заповед за изпълнение
на парично задължение № 1220/13.08.2024 г. по ч.гр.д. № 3349/2024 г. по описа
на Районен съд Добрич, с която е разпоредил на ответника да заплати на
ищеца процесните суми.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд,
заявителят е предявил установителен иск за вземането си.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за главницата е негова тежестта да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит; изпълнение на задължението си за
предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за
връщане на сумата.
Ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с
ответника, възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ДЗ012233/08.02.2024 г., в условията на пълно и главно доказване.
Установи се, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и
ответникът е усвоил заемната сума от 2000, 00 лева.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При
неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва
да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази
основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника
е да докаже, че е платил задълженията по договора. Същият обаче не ангажира
доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен
категоричен извод за неплащане на процесното вземане.
Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е
настъпила на 02.08.2024 г., когато ответникът е получил уведомлението за
предсрочна изискуемост на електронната си поща „***************@***.**“ –
т. 9.2 от ОУ. Необходимо е да бъде съобразено приетото в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на
3
ОСГТК на ВКС. Върховният съд е посочил, че предсрочната изискуемост по
същността си представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от
предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е
получил уведомлението. Този факт се установи от приложената справка на
гърба на л. 11 и л. 12.
При това положение се налага изводът, че претенцията за сумата от
2000, 00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ДЗ012233/08.02.2024 г., трябва да бъде уважена в цялост.
По иска за претендираната възнаградителна лихва е в тежест на ищеца
да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит; изпълнение на
задължението си за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват с
тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им. От
договора се установи, че страните са уговорили за ползването на паричната
сума да бъде плащана възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент - 36, 00 % (т. 3.1 от договора). Размерът на претендираната
възнаградителна лихва от 360, 00 лева не се оспорва. Излага се единствено
възражение за прекомерност на лихвата.
Възражението е неоснователно. Този извод се аргументира с размера