№ 46888
гр. София, 11.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110150938 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.122 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
С определение от 07.10.2025 г.,постановено по гражд.дело № 930/2025 г.
по описа на Севлиевския районен съд е прекратено производството по
предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл.439
от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от ***.,ЕГН **********,и ***.,ЕГН
**********,и двамата с адрес гр.***“ № ***,срещу „***,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от Р*** и ***,за
признаване за установено,че ищците не дължат парични суми на ответника.
Ищците са основали исковите си претенции на обстоятелството,че са
наследници по закон на ***.,като наследници по закон са конституирани по
изпълнително дело,образувано въз основа на издаден срещу наследодателя
изпълнителен лист. Ищците се позовават на изтекла погасителна давност.
За да прекрати производството по делото и да изпрати делото по
подсъдност на РС София,РС Севлиево е счел,че е приложимо правилото на
чл.105 от ГПК и е уважил възражението на ответника за неспазена местна
подсъдност като е приел,че ищците са наследници на задълженото лице и
нямат качеството потребител.
От изисканите в хода на настоящото производство справки за постоянен
и настоящ адрес на ищците се установява,че вписаните постоянни адреси са в
гр.Севлиево,а настоящите им адреси – в с.***,община Севлиево.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки да бъде
повдигната препирня за подсъдност,тъй като счита,че подсъдността не следва
да бъде определяна от общото правило,регламентирано съгласно чл.105 от
ГПК,а от специалното правило на чл.113 от ГПК. Съгласно чл.119,ал.3 от ГПК
съдът следи служебно за подсъдността по чл.113 от ГПК. В конкретния случай
настоящият адрес и на двамата ищци е в с.***,община Севлиево,т.е. в
съдебния район на Районен съд Севлиево,което означава,че според цитираната
разпоредба на чл.113 от ГПК Софийският районен съд счита,че делото следва
да бъде разгледано от Районен съд Севлиево. Софийският районен съд
1
приема,че да бъде отречено качеството потребител на лица,които са
наследници по закон на лице,което е сключило договор за паричен заем и се
явява потребител по смисъла на легалната дефиниция на това
понятие,противоречи на закона – наследственото правоприемство е
универсално правоприемство,възникващо между физически лица по силата на
родствена или брачна връзка и наследниците по закон встъпват в правата и
задълженията на своя наследодател,всеки от наследниците – до размера на
наследствения си дял. С настъпването на наследственото правоприемство
наследниците се явяват страна по правоотношението и разполагат с правото
да предявяват искове за защита на субективни права като при упражняването
на своите права същите следва да бъдат считани за потребители. Предвид
обстоятелството,че ищците Е. и М. отричат дължимост на парични суми по
договор,сключен с „***“С.А.,което вземане е прехвърлено с договор за цесия
на ответното дружество,съдът счита,че първоначално наследодателят на
ищците,а впоследствие самите ищци имат качеството потребители и въпросът
за подсъдността на иска следва да бъде разрешен при прилагане правилото на
чл.113 от ГПК. В тази насока съдът намира за необходимо да бъде отчетено,че
въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл.113 от ГПК в производства
по предявени искове с правно основание чл.439 от ГПК,какъвто е и
настоящият случай,е разрешен в съдебната практика – в този смисъл
определение № 50413/05.10.2022 г.,постановено по ч.търг.дело № 2100/2022 г.
и определение № 306/11.07.2022 г.,постановено по ч.търг.дело № 1362/2022 г.
по описа на ВКС.
Софийският районен съд счита,че разпоредбата на чл.113 от ГПК е
регламентирана в защита на физическото лице – потребител,защото създава
гаранция за ефективно упражняване правото на защита пред съд по настоящия
адрес на потребителя. Легалната дефиниция на понятието потребител
съгласно § 13,т.1 от Закона за защита на потребителите предвижда,че
потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва
услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност,и всяко физическо лице,което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.С оглед това,че разпоредбите в Закона за защита на потребителите са
приети в българското законодателство предвид Директива 93/13/ЕИО и
предвид това,че според практиката на Съда на Европейския съюз качество
потребител има всяко физическо лице,встъпващо в договорното
правоотношение извън търговска или професионална дейност,съдът счита,че
по предявената искова претенция относно отричане дължимост на парични
суми по договор за заем,сключен между наследодателя на ищците като
физическо лице и търговско дружество страната заемополучател има
качеството потребител. Според приетото Тълкувателно решение №
3/23.02.2022 г. по тълк.дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да
извърши преценка дали искът е предявен от или срещу потребител при
съобразяване на легалната дефиниция на понятието потребител. Константната
съдебна практика,установена от Върховния касационен съд е,че подсъдността
по чл.113 от ГПК не е регламентирана само за искове,предявени по Закона за
защита на потребителите,а се отнася до всички хипотези на спорове между
търговци и потребители – в този смисъл определение № 18/16.01.2020
г.,постановено по ч.търг.дело № 2502/2019 г.на ВКС, определение №
2
241/05.04.2013 г.,постановено по ч.търг.дело № 1395/2013 г. на
ВКС,определение № 1019/09.11.2012 г. по ч.търг.дело № 783/2012 г. на
ВКС,определение № 408/24.06.2014 г. по ч.търг.дело № 1206/2014 г. по описа
на ВКС. Така мотивиран,съдът намира,че делото се явява подсъдно на
Районен съд Севлиево. Предвид изложените съображения съдът счита,че
следва да бъде повдигната препирня между Софийски районен съд и Районен
съд Севлиево относно това кой е компетентният съд да разгледа и да се
произнесе по исковете,предявени от ***.,ЕГН **********,и ***.,ЕГН
**********,и двамата с адрес гр.***“ № ***,срещу „***,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от Р*** и ***,за
признаване за установено,че ищците не дължат парични суми поради
настъпила погасителна давност.
Водим от гореизложеното и на основание и на основание чл.122 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 50938/2025 г. по описа
на Софийския районен съд,42 състав.
ПОВДИГА препирня за подсъдност между Софийски районен съд и
Районен съд Севлиево относно това кой е компетентният районен съд да се
произнесе по активно субективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК,предявени от ***.,ЕГН **********,и
***.,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.***“ № ***,срещу „***,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.***,представлявано от Р***
и ***,за признаване за установено,че ищците не дължат сумите от 4915,80
лева – главница,4995,72 лева – законна лихва,3027,29 лева – неолихвяеми
вземания,553,20 лева – разноски.
ДЕЛОТО ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕНО на Софийски градски съд за
произнасяне по препирнята за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3