Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4 06.01.2023г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 656 по описа за 2022г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на ЕТ
„АСОРТ – Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Крайречен“ №25, подадена чрез пълномощника му адв. Е.П. ***,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-208-0449936 от 01.07.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на ЕТ „АСОРТ – Г.П.“*** е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – Бензиностанция
№ 1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ № 25 и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят поддържа, че не е изпълнена нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.186,
ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС. Твърди, че доколкото установената от контролните
органи разлика в данните за количествата на постъпващото в резервоарите гориво
по АДД и по НИС, е резултат от възникнал технически проблем вследствие на
случайно по своя характер събитие - разместване и пропадане на земни пластове
под резервоара за гориво, неправилно, необосновано и незаконосъобразно
решаващият административен орган е приел наличието на поведение на търговеца,
което не е насочено към спазване на установения от фискалното законодателства
правов ред. Оспорва се извода за
допуснато нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, по
съображения, че не са констатирани каквито и да е било отклонения от нормативно
установените изисквания на изградената и функционираща в обекта ЕСФП с нивомерна
измервателна система, нито нарушения на поддържаната дистанционна връзка и
обмен на данни, тъй като данните са предавани непрекъснато и достоверно такива,
каквито са генерирани от системите под пряк метрологичен контрол. Счита, че
изложените в обжалваната заповед мотиви за обосноваване целта на приложената
ПАМ и на определения срок за налагане на ограничението /за предотвратяване
възможността за извършване на нови нарушения; за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, за създаване на нормална организация за
отчитане дейността на търговеца и т.н/, са очевидно неотносими, тъй като в
случая са налице безспорни доказателства, че констатираното несъответствие не е
резултат от незаконосъобразни и противоправни действия или бездействия на
търговеца, а от възникнал технически проблем, засягащ генерираните данни от нивомерната
измервателна система в една от цистерните. По подробно изложени в жалбата
съображения за липсата на възприетото материалноправно основание по чл.186, ал.1, т.1, б
„г“ от ЗДДС за налагане на ПАМ и за несъответствие на обжалвания
административен акт с целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че с
оглед установеното като допуснато от търговеца нарушение на чл.3, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
административният орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г. за налагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС на ЕТ „АСОРТ – Г.П.“.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 26.06.2022г. служители на ГД „Финансов контрол”, отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на търговски обект – Бензиностанция
№ 1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ № 25, стопанисван от ЕТ „АСОРТ – Г.П.“, ЕИК *********. Съгласно Протокол
за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0449936/ 26.06.2022г. /л.38 и сл. по
делото/, съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е
установено несъответствие между данните за количествата гориво по акцизни
данъчни документи и подаваните по изградената дистанционна връзка в НАП данни за
количеството гориво от нивомерната измервателна система на ЕСФП в обекта.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-208-0449936 от
01.07.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, на
ЕТ „АСОРТ – Г.П.“***, е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – Бензиностанция
№ 1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ № 25 и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със
заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от
извършената на 26.06.2022г. проверка на търговския обект по смисъла §1, т.41 от
ДР на ЗДДС, при която е
констатирано, че ЕТ „АСОРТ – Г.П.“,
в
качеството му на лице, което извършва продажби на течни горива по чл.3, ал.2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, е допуснало нарушение на разпоредби от Наредбата, като неточно е
предало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта за търговия на течни горива. Посочено е, че в обекта –
Бензиностанция № 1, се използва нивомерна измервателна система тип „VISY – X“
за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП с ИН на ФУ № ОS005152 и ИН на ФП № 58005152,
регистрирано на 07.05.2019г. За периода 01.05.2022г. – 20.05.2022г. е
установено несъответствие в количеството гориво по изпратените данни по
документи за четири доставки /на 09.05.2022г., на 10.05.2022г., на 18.05.2022г.
и на 20.05.2022г./ и данните за количеството гориво от нивомерната измервателна
система на ЕСФП в обекта, изпратени към ИС на НАП по установената дистанционна
връзка, като в заповедта са описани данните по АДД и от НИС за всяка от
доставките. Направен е извод, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не
е изпратило данни за действително доставените количества горива в обекта по
дистанционната връзка на НАП – данни, които дават възможност за определяне на
наличните горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с горива. Прието
е, че е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС, което представлява основание по см. на
чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
ЕТ „АСОРТ – Г.П.“*** е обжалвал ЗНПАМ № ФК-208-0449936
от 01.07.2022г.
по административен ред, като с Решение № ГДФК – 115/ 23.08.2022г. на Директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП, жалбата е отхвърлена като
неоснователна.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г., както и Протокол от 27.06.2022г.,
Протокол от 30.06.2022г. и Констативен протокол от 07.07.2022г. на „Венера
сервиз“ ООД и др.
Допусната, назначена и изпълнена е
съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по
делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Съгласно
заключението, обектът е с изградени и функциониращи системи за измерване и
предаване на данни към НАП – Електронна система с фискална памет /ЕСФП/,
получаваща данни от изградената нивомерна измервателна система за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение /НИС/, данните от които
автоматично по електронен път посредством интернет комуникация се изпращат
дистанционно на НАП за сведение и обработка. Нивомерната измервателна система и
ЕСФП са преминали необходимите метрологични проверки (първоначална и
последваща). В заключението подробно е описан начина, по който функциониращата
в обекта ЕСФП с НИС подава данни за доставените и налични горива в НАП – чрез
автоматично предаване на данните от нивомерната измервателна система относно
измерените количества горива. На датите на четирите доставки – 09.05.2022г.,
10.05.2022г., 18.05.2022г. и 20.05.2022г., НАП е получила данни за количествата
доставени горива по АДД, както и данни от ЕСФП и НИС за количествата постъпило
в резервоарите дизелово гориво. Вещото лице е установило, че всички пломби и
стикери, отнасящи са до метрологичната годност на ЕСФП и НИС, са здрави и
ненарушени, което изключва възможността за неоторизиран достъп до софтуера и
хардуера на системите за измерване и предаване на данни към НАП и съотв.
възможността за умишлена манипулация на системите. Според заключението на СТЕ,
несъответствията на изпратените и получени данни за четирите доставки на гориво
по АДД и по НИС, е грешно отчитане на нивомерната сонда, дължащо се на
технически проблем – изменение в хоризонталното позициониране на резервоара,
което води до промяна на нивото на дизеловото гориво вътре в областта на
сондата, като причина за това е накланяне/пропадане на цистерната с гориво в
резултат на промяна/разместване на земните маси.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово
установения срок по чл.149, ал.3 от АПК и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1
от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени
началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция „Оперативни
дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.15/. Следователно обжалваната ЗНПАМ №
ФК-208-0449936 от 01.07.2022г. е издадена
от материално компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС. Съдът не констатира
допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административно производство.
На
жалбоподателя ЕТ „АСОРТ–Г.П.“ е наложена принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б „г“ от ЗДДС, според която норма, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето. В разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС е регламентирано, че всяко лице,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение
на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите, са регламентирани в издадената въз
основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.3 от Наредбата/. Съответно нормата
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18/2006г. на МФ определя, че всяко лице по ал.
2 /лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход/, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за тази
цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен
контрол. Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал
(ДТ) и подаване на данни, се съдържат в т. IIIб на Приложение № 1 към чл. 8,
ал. 1 от Наредбата – “Функционални изисквания“. В т. IIIб, т. 3 от Приложение №
1 на Наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и
продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна
връзка - а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните
количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно
въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система);
б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за
измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от
ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни
за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на
доставката.
В случая от
фактическа страна не е спорно по делото, че в търговски обект – Бензиностанция
№ 1, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ № 25, стопанисван от ЕТ „АСОРТ – Г.П.“, е имало въведена в
експлоатация и функционираща ЕСФП, включваща в състава си нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Жалбоподателят не оспорва факта, че по отношение
на четири доставки на гориво за дизелови двигатели /на 09.05.2022г., на 10.05.2022г.,
на 18.05.2022г. и на 20.05.2022г./, е налице несъответствие между получените от
НАП данни за количествата доставени горива по АДД и подадените по установената
дистанционна връзка от функциониращата в обекта ЕСФП с НИС данни за постъпилите
количества горива в резервоарите за съхранение. Но нито е обосновано, още
по-малко се явява доказано наличието на неподадени в НАП данни по чл.118 от ЗДДС, която именно хипотеза се субсумира в материалноправното основание за
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС. Тъкмо обратното – видно
от мотивите на обжалваната заповед, решаващият административен орган е
констатирал както получена в НАП информация за количествата доставени на
търговеца горива по АДД, така и данни за количествата горива, отчетени от НИС
като постъпили в резервоарите за съхранение на гориво в обекта. Съгласно заключението
на изпълнената по делото СТЕ, не са констатирани неподадени данни в НАП по
дистанционната връзка за количества горива по четирите доставки, отчетени от монтираната
нивомерна система в обекта. Доколкото от
една страна по делото безспорно е установено /вкл. от заключението на СТЕ/, че
в обекта има изградена и функционираща система за
измерване и предаване на данни към НАП по установената дистанционна връзка,
като монтираната на обекта нивомерна измервателна система за определяне на
наличните количества течни горива в резервоарите за съхранение с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, е включена
под № 4914/ 13.07.2011г. в регистъра за одобрените типове и е преминала необходимите
метрологични проверки (първоначална и последваща/периодична), а от друга страна
данните от нивомерната измервателна система автоматично са подадени в НАП така,
както са отчетени и генерирани от НИС, без индикации за тяхното манипулиране
чрез външна намеса, следва извода, че не е доказано нито твърдяното нарушение
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, нито материалноправната
предпоставка за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС на ЕТ
„АСОРТ-Г.П.“.
Относно констатирана разлика между
изпратените в НАП данни по АДД за доставените количества гориво за дизелови
двигатели по получени от търговеца на 09.05.2022г., на 10.05.2022г., на
18.05.2022г. и на 20.05.2022г. доставки и данните за постъпилото в резервоарите
за съхранение количество гориво, подадени към ИС на НАП по установената
дистанционна връзка от НИС на ЕСФП:
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че това несъответствие се дължи на грешно отчитане
на количествата гориво от НИС в резултат на технически проблем, а не е по причина
неспазване от ЕТ „АСОРТ – Г.П.“ на нормативно
регламентирани изисквания за отчет към НАП, в т. ч на реда и начина за подаване
на данни по чл.118, ал.6 от ЗДДС. Съгласно заключението на СТЕ, ЕСФП прочита
автоматично предоставените данни от нивомерната измервателна система, обработва
ги и предава по дистанционната връзка измерените от НИС количества горива към
НАП, като изчисляването им се извършва автоматично от сложни алгоритми на
заложения софтуер, вземайки предвид данните от калибровъчната таблица,
температурата и нивото в резервоара. Установената от вещото лице ненарушена
цялост на пломбите и стикерите, отнасящи се до метрологичната годност на ЕСФП и
НИС, изключва възможността за неоторизиран достъп до софтуера и хардуера и за
умишлена манипулация на изградената и функционираща в обекта система за
измерване и предаване на данни към НАП (ЕСПФ с НИС), съотв. изключва
възможността за манипулиране на предаваните в НАП данни. Видно от Констативен
протокол от 07.07.2022г. на фирмата, осъществяваща сервизно обслужване на ЕСФП,
разминаването между данните, генерирани от НИС и по АДД, се дължи на малка
промяна на положението на цистерната в земята /накланяне на цистерната в посока
обратна на поставената измервателна сонда/, като предвид обема на цистерната
(50 000л), е достатъчна промяна в положението й само няколко сантиметра, за да
се получи констатираната грешка в показанията. Следователно и въз основа на
заключението на СТЕ съдът приема, че причината за несъответствието на данните
по АДД и тези отчетени от НИС за количествата получени горива, е грешка в
измерването (грешното отчитане на нивомерната сонда) вследствие на изменение в
хоризонталното позициониране на резервоара /пропадане на цистерната с дизелово
гориво/, което води до промяна на нивото на горивото вътре в областта на
сондата, в резултат на случайно по своя характер събитие /накланяне на
цистерната поради разместване на земните маси/, а не се дължи на неправомерно
поведение на търговеца - умишлено манипулиране на данните чрез външно въздействие
или целенасочена външна намеса върху НИС. Липсват доказателства да е било
известно на търговеца преди датата на проверката, че генерираните от НИС данни
за количествата постъпили в резервоарите горива, които автоматично се подават към
НАП от ЕСФП по установената дистанционна връзка, са били неточни, като веднага
след проверката са предприети действия по установяване на причината за грешното
отчитане от НИС и съотв. за отстраняване на възникналия технически проблем
посредством компенсиране на грешното отчитане чрез коригиране на калибровъчната
таблица и актуализиране на софтуера на НИС според текущото положение на
стационарния хоризонтален цилиндричен резервоар /Протокол № 3279 от
27.06.2022г., Протокол № 3281 от 30.06.2022г., Свидетелство за калибриране №
4-Р1598/30.06.2022г., заключение на СТЕ/.
С оглед на така установеното от фактическа страна, необосновано, в нарушение
и при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел,
че констатираното несъответствие между данните за доставените
количествата горива по АДД и подадените от НИС на ЕСФП по установената
дистанционна връзка данни за количеството постъпило в резервоарите гориво,
следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС, съответно като юридически
факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б. „г“
от ЗДДС да наложи ПАМ. След като това несъответствие се дължи на грешното
отчитане на нивомерната сонда поради изменение в хоризонталното позициониране
на резервоара в резултат от случайно по своя характер събитие, липсва основание за налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС - очевидно причината за подаваните от ЕСФП
некоректни данни по чл.118 от ЗДДС в НАП, не се свързва с неправомерно
поведение на търговеца /неспазване на реда или начина за подаване на данни към
НАП/, а е от обективен характер. В тази връзка необосновани, неподкрепени с
каквито и да е било конкретни фактически установявания и абсолютно несъстоятелни
са изложените в заповедта мотиви, че се касае за констатирана противозаконна
практика в дейността на проверяваното лице, насочена срещу установената
фискална дисциплина и нарушаваща данъчното законодателство.
На
следващо място принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по
съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.
„г“ от ЗДДС/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения. Съгласно чл.22 от ЗАНН
принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В случая, видно от представените и приети като
доказателства по делото Протокол № 3281 от 30.06.2022г. и Свидетелство за
калибриране № 4-Р1598/30.06.2022г., преди издаването на обжалваната заповед, е
извършено компенсиране на грешното отчитане на нивомерната сонда чрез
коригиране на калибровъчната таблица и актуализиране на софтуера на НИС според
текущото положение на стационарния хоризонтален цилиндричен резервоар, след
което, съгласно Констативен протокол от 07.07.2022г., е налице еднаквост в
показанията на продажбите, отчетени от фискалната система и тези от НИС. В този
смисъл дори и да се приеме наличието на допуснато нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, то същото се явява преустановено към датата
на издаване на оспорената заповед и съотв. към момента на налагане на ПАМ. Следователно
наложената на дружеството със ЗНПАМ № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г. принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС, кумулативно с нея и
ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС, обективно не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните
последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните
административни мерки не могат да изпълняват.
И не на
последно място – принудителните административни мерки, като форма на държавна
принуда, представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен
резултат. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като
проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да
се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването
на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето т.е налагането на ПАМ следва да се
свързва с неправомерно поведение на адресата на мярката. В случая не е
установено, още по-малко доказано, че стопанисващият обекта търговец или негови
служители, по някакъв начин, с някакви неправомерни действия или бездействия,
са предизвикали констатираното несъответствие на
подадените към НАП данни по АДД и от НИС за количествата постъпващо в
резервоара гориво. След като съгласно заключението на СТЕ данните се изпращат към ИС на НАП
по установената дистанционната връзка автоматично от ЕСФП така, както са
отчетени и генерирани от НИС, очевидно единствено погрешното, поради техническа
причина, отчитане от нивомерната сонда на количеството постъпилото в резервоара
гориво, е довело до несъответствие на подадените от НИС на ЕСФП данни с данните
по АДД за действително доставеното количество гориво. В този смисъл освен, че
прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказано с
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел, мярката не се основава на поведение, сочещо на съпричастност на ЕТ
„АСОРТ-Г.П.“ към причината, водеща до разлика между отчетеното от НИС като
постъпило в резервоара количество гориво и документалните доставки.
Отделно от това съдът приема, че срокът на наложената ПАМ е
необоснован, като при определянето му също е нарушен принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК - продължителността на
налагането на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения и засегнатите интереси на търговеца.
При условие, че по несъмнен начин е
установено, че: 1. В стопанисвания от ЕТ „АСОРТ-Г.П.“ обект, е имало
въведена в експлоатация и монтирана
ЕСФП, включваща в състава си нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ т.е
създадена е организация за предаване от ЕСФП по установената дистанционна
връзка на данни за определяне на наличните и продадените количества горива в
обекта; 2 При извършената проверка не са установени други допуснати нарушения,
представляващи неизпълнени от страна на търговеца задължения, регламентирани в
Наредба № Н-18/2006г. на МФ; 3. Несъответствието между получените от НАП данни
по АДД за количествата доставени горива и изпратените към ИС на НАП данни за
постъпилите в резервоарите количества горива от ЕСФП с НИС, е резултат от
грешното отчитане на нивомерната сонда, дължащо се на технически проблем,
възникнал вследствие на случайно събитие и 4. Незабавно след констатиране на
несъответствието от ЕТ „АСОРТ-Г.П.“ са предприети действия за компенсиране на
грешното отчитане на нивомерната сонда чрез коригиране на калибровъчната
таблица и актуализиране на софтуера на НИС според текущото положение на
стационарния хоризонтален цилиндричен резервоар, абсолютно необосновани са съображенията за „констатирана
противозаконна практика в дейността на проверяваното лице“; че поведението на
търговеца „е насочено срещу установената фискална дисциплина“ и показва
„организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство“. Съответно необоснован е и определеният 14 дневен срок за налагане
на ПАМ „запечатване на търговски обект“, основан на съображения за необходимост
от време за „извършване на промяна в организацията на дейността на обекта“, за
„необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността
на търговеца“, за „преустановяване на противозаконната практика в дейността на
проверяваното лице“ и за да бъде „превъзпитан нарушителят“. Както вече беше
посочено, констатираното некоректно подаване на данни по чл.118 от ЗДДС от ЕСФП
към НАП, нито се свързва със създадена организация на дейността в обекта,
насочена срещу установената фискална дисциплина; нито е резултат от
антифискално поведение или противозаконна практика в дейността на проверяваното
лице. При липсата на обвързване на обективираната в оспорената заповед преценка
на правоприлагащия административен орган за продължителността на срока на ПАМ,
с конкретното нарушение и нарушител, за постигане целите по чл.22 от ЗАНН при
съблюдаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, очевидно необосновано и
въз основа на бланкетни мотиви е прието, че за осигуряване защитата на
обществения интерес от гл.т спазването от задълженото лице на фискалната
дисциплина и коректното отчитане на данните за наличните в резервоарите за
съхранение и за продаваните количества гориво в търговски обект, прилагането на
ограничението следва да бъде за срок от 14 дни. В този смисъл обжалваната заповед налага
необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът следва да се издава, което
обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като издадена в
нарушение на изискванията на чл.
6, ал. 2 и ал.5 от АПК и съотв. на целта на закона.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспорената ЗНПАМ № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при
неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност
по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Националната агенция за приходите следва да
бъде възложено заплащането на сумата от 950 лева, представляваща внесена
държавна такса в размер на 50 лева, 300 лева – внесено възнаграждение за вещо
лице за изпълнената СТЕ и 600 лева – договорено и заплатено възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „АСОРТ – Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Крайречен“ №25, Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-208-0449936 от 01.07.2022г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която
на ЕТ „АСОРТ – Г.П.“***, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – Бензиностанция № 1, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Крайречен“ № 25 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „АСОРТ – Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Крайречен“ №25, сумата от 950лв. /деветстотин и
петдесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: