М О Т И В И към присъда
№ 159 от 16.04.2019 г. по НДОХ № 85 по описа за 2019 г.
на Районен съд – гр.Видин
========================================================
Делото е
образувано по обвинителен акт на видинската районна прокуратура, с който е внесено
в съда обвинение против подсъдимия С.В.С. *** с ЕГН ********** по чл.330, ал.1 от НК.
Представителят на районната
прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е внесено в
съда с обвинителния акт и моли подсъдимия да бъде признат за виновен, и да му бъде наложено наказание.
Подсъдимият С. и неговият
защитник в съдебното заседание заявяват, че са
съгласни да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите и
експертните заключения от досъдебното производство.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс.С. и свидетелят
Ф. ***. Подсъдимият решил да запали автомобила на свид.Ф. понеже били
в лоши отношения. На 23.09.2018г. С. взел запалка и едно шише пълно
с бензин, което бил приготвил
предния ден и напълнил на бензиностанцията в близост до селото. Тръгнал с тези
неща към дома на свидетеля
в началото на селото. По пътя срещнал свидетелите
С. и Л., споделил им какво смята да направи и ги поканил да дойдат
с него. Свид.Л. не се съгласил
и си тръгнал. Свид.С. обаче се съгласил и тръгнал с него. Стигнали до дома
на Ф., видели автомобила му
марка «Фолксваген Поло» с рег.№ , спрян на улицата пред къщата на пострадалия. Подсъдимия залял с част от бензина от шишето
предното стъкло на лекия автомобил и със запалката
го запалил, а шишето с останалата в него част от бензина хвърлил
върху автомобила. След което подсъдимия и свидетеля избягали. Свид.С. не помагал на подс.С. и не му съдействал.
На 23.09.2018г. на мястото е изпратен
дежурен екип на РС»ПБЗН»-Видин и е констатирано, че горенето е било
потушено от собствениците на лекия
автомобил. На мястото пристигнал и полицейские кип. Двата
екипа извършили оглед на местопроизшествието и
установили, че запалването е умишлено.
Открито пластмасовото шише с остатък от бензина и според заключението на химическата експертиза, течността в него е бензин. Според
заключението на пожаротехническата
експертиза, запалването е извършено след умишлено човешко деяние, използвано е лесно запалимо, летливо вещество и източник на открит огън, запалка
или кибрит. Според заключението на трасологичната експертиза относно идентичността на оставените и намерени на местопроизшествието
следи от подметки на обувки, някои от тях са оставени
от свид.С.. Според заключението на съдебно-оценъчната
експертиза стойността на лекия автомобил е 2120лв., а стойността на причинената вреда е 941лв.
Тази фактическа
обстановка се установява от гласните
доказателства: показанията
на свидетелите: Ф., Ф., С., Л., К.,
С., М. и Р., писмените доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, протокол за разпит
пред съдия, протокол за доброволно
предаване, справка за собственост
на МПС, пожаро-техническа експертиза,
химическа експертиза, съдебно-оценъчна експертиза, трасологична експертиза, протокол
за оглед на веществени доказателства, свидетелство за съдимост и карта на обвиняемо лице, както
и веществените доказателства:
пластмасова бутилка, чифт спортни обувки, стъклен буркан подробно описани в
приложението към обвинителния акт и в предавателния протокол по делото. Между тези доказателства относно това, което е
прието от съда за безспорно доказано и за категорично установено не са на лице
противоречия, те се допълват взаимно, както и кореспондират по
между си. Ето защо съдът ги възприема
и ги кредитира, како годни и съотносими
доказателства по делото.
От изложеното от фактическа
страна съдът прави извода, че подсъдимият С. е осъществил престъпното деяние по
състава на чл.330, ал.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна. От обективна страна той на 23.09.2018г. в с.Н., обл.В., чрез заливане с горима,
лесно запалима течност - бензин и използване на
източник на открит огън – запалка, запалил имущество на значителна стойност –
лек автомобил марка „Фолксваген Поло“, собственост на В.А.Ф. ***, на стойност
2120лв. периода от началото на месец август до 25.08.2011г. в гр.Лом и в гр.Видин. От субективна страна той е сторил
това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е
обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици
и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се
прави извод от конкретното поведение на извършителя. То обективира негово собствено,
вътрешно, субективно отношение към стореното.
За описаното
престъпление е предвидена наказателна отговорност
лишаване от свобода от една до
осем години. При
индивидуализация на наказанието съгласно чл.54 от НК и за постигане на целите
на наказанието съгласно чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимия може да бъде
наложено наказание над минималния размер – лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, при условията на чл.373,
ал.2 от НПК и във вр.с чл.58а, ал.1 от НК, като
бъде намалено с една трета и се определи едно наказание от една година лишаване от свобода. Неговото изпълнение може да бъде отложено за срок от
три години на основание чл.66, ал.1 от НК. При
постановяване на присъдата и определянето на наказанието съдът има предвид смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно, че не се разкрива висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието. С. има добро прецесуално поведение,
не се отклонява от наказателния процес и от органите на съдебната власт.
Подсъдимият не е осъждан, има
чисто съдебно минало. Той е
възстановил причинените щети в размер на 941лв. От стореното
не са настъпили съществени увреждания, както за обществените отношения, така и за отделни леца. В своята защина, чрез своя процесуален
представител, подсъдимият не отрича авторството на деянието.
Съдът не възприема становището
на защитата на подс.С., което е в смисъл, че деянието
не съставомерно. Тази теза се третира като защитна
позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към
такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира
основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по
този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава
съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните
доказателства. Според нормата на чл.330, ал.1 от НК съставомерен
е размера на стойността на имуществото предмет на посегателство, а не размера
на стойността на имуществените вреди. В случая имуществото предмет на
престъплението е на значителна стойност, както визира съответната разпоредба, а
именно 2120лв.
Подсъдимият С. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД
МВР Видин сумата 526,42лв., изразходвана за изготвяне на експертизи и по сметка
на ВРС Видин сумата 80лв., изразходвана за явяване и участие на в.л. в с.з.
Веществените доказателства по
обвинителния акт и предавателния протокол следва да бъдат предадени в полза на
държавата и унищожени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: