О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, 06.04.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дончева
ч. гр. д. № 174 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на Д.Н.Ц., чрез адв. Д.Н. от САК, срещу протоколно
определение от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 521/2018 г. по описа на
РС – гр. Пирдоп, с което е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК,
производството по гр.д. № 521/2018 г. по описа на РС-Пирдоп, III-ти състав, поради данни за престъпни обстоятелства,
от които зависи изхода на гражданскоправния спор. Постановено е изпращане на
делото на РП-Пирдоп за проверка относно евентуалното извършване на престъпление
по чл. 311 НК или друга разпоредба на НК и евентуално иницииране на искане за
възобновяване на АНД № 107/2018 г. по описа на РС-Пирдоп.
В частната жалба жалбоподателят излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Посочва, че с
решение № 78/17.05.2018 г. по АНД № 107/2018 г. по описа на РС-Пирдоп, д-р М.Г.Л.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 134, ал.1 т.2, вр. чл.
129, ал. 2, предл. 3, алт. 1, вр. ал. 1 НК. При извършване на
съдебно-медицинската експертиза по гр.д. № 521/2018 г. се установило, че по
приложените рентгенографии, не се установява фрактура на долната челюст, но в
експертизите, както и в съдебното заседание, вещите лица потвърдили пред съда,
че ищцата е била с поставени зъбни шини и ластици. Видно от цялата медицинска документация,
както и от извършените експертизи било установено по категоричен начин, че на
ищцата чрез оперативна интервенция са поставени зъбни шини и ластици, с които е
била в продължение на месец и половина. От всички извършени експертизи се
установявяло, че е претърпяла силни болки и страдания, които й се отразяват и
до днес. По същество моли да бъде отменено обжалваното определение.
Ответната страна М.Г.Л., чрез адв. П.Н. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага, че съгласно заключенията на вещите лица не се установява фрактура на
долната челюст на Д.Ц., от което следва, че не й е причинена средна телесна
провреда. В случая се касае до установяваване факта на престъпление, изразяващо
се в съставяне на неистинска медицинска документация, както и даване на невярно
заключение, послужили за осъждане на ответника.
Софийския окръжен съд, като прецени
доводите на страната и съобрази данните по
делото, намира за установено следното:
Производството пред РС – Пирдоп по гр.
д. № 521/2018 г. е образувано по искова молба от Д.Н.Ц. срещу М.Г.Л., с която
са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане
на обезщетение от ответника за претърпени имуществени и неимуществени вреди за
претърпяна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст.
От приложеното АНД№ 107/2018 по описа на
РС-Пирдоп се установява, че М.Г.Л. е признат за виновен за това, че на
14.11.2016 г. около 16,30 ч. в с. Ч., в зъболекарски
кабинет, е причинил на Д.Н.Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на долната челюст, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност – като дентален лекар-стоматолог и в това му
качество, при извършване на цялостна дейност, свързана с провеждане на
стоматологично лечение на пациентката Ц., като немарлимото изпълнение се
изразява в нарушаване на Правилата за добра медицинска практика на лекарите по
дентална медицина - без рентгенова
снимка, като минимум от предварителните изследвания за преценка и писмено
информирано съгласие, подписано от пациента за извършване на съответната
лечебна дейност, е предприел манипулация по изваждане екстракцио/ на осми долен
в ляво постоянен зъб /мъдрец/, което е довело до счупване на челюстта –
престъплание по чл. 134, ал. 1, т.2 вр. чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1 вр.
ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Пред РС-Пирдоп е приета единична и тройна
съдебно медицинска експертизи. Експертизите дават заключение, че от направените
и представени рентгенографии няма данни, които да насочат за наличие на фрактура
на долна чалюст.В съдебно заседание, проведено на 10.02.2021 г. вещите лица
уточняват, че експертът, издал съдебно-медицинското удостоверение ,, въобще не
коментира дали е видял снимка, а вещите лица д-р М.
и д-р Х.
не посочват да са разгледали „история на заболяването“.
РС-Пирдоп е приел, че фактите, които
вещите лица разкриват пред съда, свидетелстват, че съществува възможност
медицинската документация, използвана за база на изводите на наказателния съд и
вещите лица в наказателния процес, да е неистинска, което представлява данни за
наличие на престъпни обстоятелства – такива, попадащи под квалификацията на чл.
311 НК и е спрял производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна, по същество е
неоснователна.
Видно от формулировката
на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, основание
за спиране на гражданско дело е налице, ако при разглеждането му "...се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор". Критерий за преценка на такава зависимост е връзката
между гражданското дело и релевантните обстоятелства по чл. 300 от ГПК, а именно -
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Следователно, не всяко престъпно обстоятелство е основание за спиране на
производството, а само такова, чието установяване по наказателен ред с влязла в
сила присъда, е релевантно за изхода на гражданскоправния спор. И обратно:
горната предпоставка не е налице, ако пред гражданския съд са доказани
обстоятелства, които, дори и да покриват състав на конкретно престъпление по
НК, сами по себе си са достатъчни за формиране на правни изводи по гражданския
спор, без да е необходимо доказване на всички елементи от обективна и
субективна страна на престъплението. Такива напр. са случаите, в които
гражданският съд установи неистинност на документ, невярност на свидетелски
показания и др., тъй като от значение за изхода на спора е само обективното
съответствие или несъответствие на документа (или показанията) с
действителността, но не и наличието на съответно престъпление. В този смисъл е
и трайната съдебна практика (напр. Определение № 634 от 17.11.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 5418/2015 г., III г. о., ГК), според което "... дори фактът на
образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови
такова спиране. За приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е
нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са
налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото
гражданско производство".
В конкретния случай съдът намира, че изходът на
гр.д. № 521/2018 г. по описа на РС-Пирдоп зависи от установяването по
наказателноправен ред на изложените от молителя М.Л. обстоятелства, и от
евентуалното им обявяване за престъпни. За формиране на извод относно правото
на обезщетение е от значение да се установи дали медицинската
документация, използвана за база на изводите на наказателния съд и вещите лица
в наказателния процес, е истинска/неистинска.
Това е така, тъй като съгл. чл. 300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. РП-Пирдоп е задължен
да зачете задължителната сила на решението по АНД№ 107/2018 по описа на
РС-Пирдоп, с което ответникът е признат за виновен, същевременно обаче в хода на гражданския процес от приетите експертизи
се установява, че при ищцата няма данни, които да насочат за наличие на
фрактура на долна челюст, който факт е установен в наказателното производство и
следва да се приме за доказан, съобр. чл. 300 ГПК.От тази гледна точна изходът
от едно евентуално производсто и възобновяване на АНД№ 107/2018 по описа на
РС-Пирдоп би имало значение за правилното решаване на спора по гражданското
производство.
При тези съображения, обжалваното
определение е правилно и следва да се потвърди.
Воден от изложеното, Софийският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д.Н.Ц., чрез адв.
Д.Н. от САК, срещу протоколно определение от 10.02.2021 г., постановено по гр.
д. № 521/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, с което е спряно, на осн. чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК, производството по гр.д. № 521/2018 г. по описа на
РС-Пирдоп, III-ти състав, поради данни за
престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на гражданскоправния спор.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.