№ 22
гр. Котел, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, чрез адв. М. Д., АК - Сливен срещу Ц. Д. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Котел, ул. “*************“ № *************, с която
се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 4040 лв.,
представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за щети, причинени на трето лице в резултат на управление на
МПС с несъобразена скорост, след което водачът е напуснал мястото на ПТП-
то, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и М.П. Л., ЕГН
********** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № *************, валидна от 26.10.2022г.до
25.10.2023г. по отношение на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с
рег. № *************.
В исковата молба се навеждат твърдения за настъпило ПТП на
15.09.2023г. около 21,25 ч. в гр. Сливен, в областта на кръстовището между
бул. „Цар Освободител“, бул. „Цар Симеон“ и бул. “Илинденско въстание“,
при движение с несъобразена скорост лек автомобил с марка „Шкода“, модел
„Фабия“ с рег. № *************, собственост на М.П. Л., ЕГН ********** и
управляван от ответника се блъска в спрелия на червен светофар лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Аутландер“ с рег. № *************,
управляван от Г. Й. Т., ЕГН ********** и собственост на Д.Ив.Т. ЕГН
1
**********. В резултат на това са причинени щети на трисекционна
светофарна уредба, собственост на община Сливен. На ответника бил
съставен АУАН. Твърди се, че по тази причина в дружеството-ищец е
образувана щета № 471022232306958, а стойността на нанесените щети е
определена на 4040 лв., представляващи демонтаж и подмяна на описаните
детайли и труд. Навеждат се твърдения, че тази сума е заплатена от ищцовото
дружество на община Сливен, което обуславя и правния интерес на ищеца да
предяви настоящия иск за възстановяване на заплатеното от него. Твърди се
също, че на ответника е изпратена покана да заплати доброволно
първоначално изплатената от застрахователя сума, но към момента на
подаване на исковата молба такова плащане не е постъпило. Посочва банкова
сметка, по която може да се извърши плащането, като прави искане при
законовите предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение. Прави
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 4040 лв.,
представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за щети, причинени на трето лице в резултат на управление на
МПС с несъобразена скорост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и направените от него разноски. В
допълнителна искова молба, приложена към писмо с вх. № СД-02-08-
959/16.04.2024г., депозирана във връзка с указания на съда за отстраняване на
нередовности ищецът, чрез своя процесуален представител, посочва, че
ответникът - Ц. М., е напуснал мястото на ПТП-то.
В съдебните заседания ищецът не се явява, не се явява и неговият
процесуален представител адв. М. Д., но същият депозира становища, в които
се сочи, че поддържа иска и претендира съдебно-деловодните разноски в
производството.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е подал отговор на
исковата молба, както и допълнителен отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че предявеният иск е допустим и частично основателен. В отговора се
твърди, че не оспорва обстоятелството, че на 15.09.2023г. е настъпило ПТП с
участието на ответника, от което са настъпили щети по светофарната уредба
поставена в областта на кръстовището между бул. “Цар Симеон“ и бул.
“Илинденско въстание“. Заявява, че оспорва размера на претендираните
вреди. Навеждат се твърдения, че на посочената дата на стълба на
светофарната уредба е била монтирана само една секция, която признава, че е
била и увредена. Твърди, че описаните в проформа фактура №. ********** от
20.09.2023г. в поз. 2 – Светофарна секция LED 3x300 mm, в поз. 3 -
Светофарна секция LED 2x200 mm пешеходна, и в поз. 4 – Светофарен брояч
на оставащото време на транспортните потоци LED 1x300 mm не са били
налични към момента на мястото на настъпване на ПТП и не са увредени от
него.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и да
присъди, сторените от него разноски в настоящото производство.
2
В съдебните заседания ответникът се явява лично и се представлява от
адвокат М. Й., който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като недоказан и неоснователен, като претендира и разноски
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложена по делото застрахователна полица №
************* e, че между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и М.П. Л.
е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна от
26.10.2022г.до 25.10.2023г. по отношение на лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Фабия“ с рег. № *************, като е издадена и зелена карта
*************/01.
По делото е представено заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при имуществени вреди, подадено до ищеца от Община
Сливен, в което е посочено, че на „15.09.2023г. в гр. Сливен“, в графата
описание на събитието: „водач на Шкода при движение с несъобразена скорост
губи контрол над автомобила и унищожава секция на светофарна уредба“,
като в графата описание на щетите е посочено: „светофарна уредба с три
секции“ (л.6-7).
На 19.09.2023г. е съставен протокол за ПТП № 1815411, в който е
посочено, че на 15.09.2023г. в 21,25 ч. в гр. Сливен, на кръстовището на бул.
„Цар Симеон“ и бул. „Ил. Въстание“ е настъпило ПТП с участници лек
автомобил с марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *************,
собственост на М.П. Л., ЕГН ********** и управляван от ответника при
движение с несъобразена скорост лек автомобил с марка „Шкода“, модел
„Фабия“ с рег. № *************, собственост на М.П. Л., ЕГН ********** и
управляван от ответника се блъска в спрелия на червен светофар лек
автомобил с рег. № *************, управляван от Г. Й. Т., ЕГН ********** и
собственост на Д.Ив.Т. ЕГН **********, като е отбелязано, че участник 1 удря
участник 2, като това е онагледено със схема. Посочено е, че настъпилото
ПТП е с материални щети и за двата автомобила, както и, че други
материални щети са: „един брой светофарна трисекционна уредба, работеща в
нормален режим“.
Представена е справка от „Я и Я – Сливен“ ЕООД за месец септември
2023г., извършена по договор с Община Сливен за 2023г. за извършени
дейности, свързани с безопасността на движението – поддръжка на
светофарни уредби от 20.09.2023г., както и проформа фактура и фактура
3
между „Я и Я – Сливен“ ЕООД и Община Сливен, от които е видно, че е
извършена услуга – доставка на секции и брояч в общ размер на 4044 лв. (л.
10-11-12), за която сума Община Сливен е направила искане за извършване на
разход (л.13) и същото е заплатено (л.14).
По делото е представен опис на претенция № 52-05030-
00101/23/13.10.2023г. на светофарна уредба 3 секционна, в която е отбелязано
количество – 1, п - "п". В легендата е посочено, че това „п“ означава – за
подмяна. Като собственик е посочена Община Сливен.
В кориците по делото се съдържа още и доклад по щета №
471022232306958, в който е отразено, че се предлага да се изплати
обезщетение от ищцовото дружество на Община Сливен на стойност 4044лв.,
както и че основанието за регрес е, че мястото на ПТП-то е напуснато от Ц. Д.
М., виновник за ПТП-то. Предложената сума е заплатена на Община Сливен,
като е приложено и банково нареждане (л. 17).
От представената регресна покана по щета с № 471022232306958 е
видно, че ищцовото дружество е отправило искане до ответника да възстанови
заплатената от ищцовото дружество сума от 4044лв., като в поканата е
посочено, че ответникът е управлявал МПС „Шкода“ с рег. № *************
и на 15.09.2023г. виновно е причинил вреди на светофарна уредба,
собственост на Община Сливен. Видно по делото е, че до ответника е
изпратена покана за уреждане на парични задължения относно регресна щета
на ищеца. От представеното известие се установява, че поканата е изпратена
на ответника, но няма подпис от последния, който да удостоверява
получаването й.
По делото е представено издадено от ОД МВР Сливен Наказателно
постановление № 23-0804-004843 от 09.10.2023г., както и АУАН, за това, че на
15.09.2023г. в 21,25 часа в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон“ като водач на лек
автомобил „Шкода Фабия“, собственост на М.Л., в посока към гр. Ямбол като
„при движение с несъобразена скорост не може да спре и блъска лек
автомобил Мицубиши Аутлендър, който изчаква на червен сигнал на
трисекционна светофарна уредба на кръстовището с бул. Илинденско
въстание вследствие на удара същия се блъска в метален стълб на
светофарната уредба…След настъпване на ПТП водачът напуска
произшествието.“ По тази причина ответникът е бил санкциониран (л. 128-
131 от делото).
По делото е изготвена и съдебно-електротехническа и оценителна
експертиза. От заключението и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание става ясно, че същото е изготвено на базата на материалите по
настоящото гражданско дело, както и на извършени от вещото лице
4
проучвания, онагледени със снимков материал. В заключението е посочено, че
светофарният брояч не е функционирал през годините, както и че „от справка
за извършени дейности, свързани с безопасността на движението – поддръжка
на светофарни уредби съгласно т.3 и т. 4 на процесната уредба е извършен
ремонт на 19.09.2023г. и довършителни настройки на 20.09.2023г.“. Експертът
в табличен вид е посочил стойността на всяка една от секциите, стойността на
брояча и сумата за положения труд от работник по демонтажни – монтажни
дейности по светофарната уредба.
Съдът намира заключението за обективно и ясно. Същото не е
оспорено от страните. Изготвено е от вещо лице с необходимата
квалификация, което в пълнота е отговорило на поставената задача. Поради
тази причина съдът го възприема при формиране на фактическите си изводи.
Тук трябва да бъде пояснено, че съждението на експерта досежно това дали
стойността на светофарния брояч следва да се калкулира към извършения
ремонт, вследствие на ПТП-то, е продукт на мисловната дейност на вещото
лице, изведен въз основа на възприетите от него факти и обстоятелства. Съдът
е този, който е задължен да направи извод за съществуването на определен
факт и евентуално да прави оценки и съждения, когато е необходимо. В тази
връзка съдът следва да съобрази цялостния събран по делото доказателствен
материал, за да направи своите самостоятелни съждения.
По делото са допуснати и разпитани четирима свидетели – Г. Й. Т., П.
Д. В., Хр. Х. Х. и Н.Е.Д..
Изложената фактическа обстановка, досежно случилото се на
15.09.2023 г. в гр. Сливен, се извежда както от писмените доказателства, така
и от съвкупния анализ на показанията на всички разпитани свидетели. В
разказите им не се съдържат празноти и съществени противоречия. От
показанията на свидетелката Г. Т. става ясно, че към момента на ПТП-то,
управлявайки другото МПС, участник в ПТП-то, същата е била спряла
автомобила като пред нея „светофара работеше“. От показанията на
свидетелите Г. Т. и П. В. става ясно, че щетите по трисекционната светофарна
уредба са „тотални“ като „светофарът“ не е работил още няколко дни след
инцидента. Свидетелката Т. изрично е посочила, че е била спряла на „червен
светофар“, когато е настъпила катастрофата. Свидетелката посочва, че не е
сигурна дали другите секции са работели, като под други секции има предвид
– „Отдясно, отляво, отпред“, но посочва с категоричност, че светофарът, който
е трябвало да гледа към онзи момент, е работел. От показанията на
свидетелите Хр. Х. и Н.Д. става също ясно, че колата на ответника се е
ударила в светофара и вследствие на удара същият е виснал, като същите
мислят, че е мигала светлина.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като
същите кореспондират изцяло с останалия, събран по делото, доказателствен
5
материал и ще ползва същите при формиране на фактическите си изводи.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 500,
ал. 1, т. 3 от КЗ.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При
неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва
да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази
основа да постанови решението си.
Съдът е указал на ищеца, че е негова тежестта, в условията на пълно и
главно доказване, да установи наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие във връзка с лекия
автомобил, управляван от ответника; настъпване на застрахователно събитие
по начин, място и време, описани в исковата молба; обстоятелството, че
ответникът е управлявал МПС с несъобразена скорост и напускане на
местопроизшествието; настъпили имуществени вреди, следствие твърдяното
ПТП; тяхната стойност, съответно заплащане на обезщетение на увреденото
лице/неговият застраховател/, отправена покана до ответника.
Съдът е указал на ответника, че е негова тежестта да докаже, че към
момента на настъпване на ПТП-то на светофарната уредба е била монтирана
само една секция, която е била увредена, а останалите не са били налични.
В конкретния случай е налице предявен иск по чл.500 от КЗ, т.е. се
касае за упражняване на регресни права на застрахователя срещу деликвента,
възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице,
претърпяло вреди вследствие на противоправното поведение на прекия
причинител. За разлика от общите норми на чл.410 и чл.411 от КЗ, уреждащи
право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на
пострадалото лице, да се суброгира в правата му срещу причинителя на
вредите, регресното право по чл.500 от КЗ има специален характер. То
възниква по силата на закона от специален фактически състав при наличие на
определени условия и е предвидено само при един вид застраховане -
застраховката „Гражданска отговорност“. В този случай регресното право е
санкционна последица за виновния причинител, като последният понася
реално своята гражданска отговорност. Основанието за плащане на
застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а регресното право
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" срещу
застрахования/прекия причинител възниква, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/
на основания, регламентирани точно от действащата правна уредба, като в
тези случаи застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати
6
застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице. Застрахователната
закрила по застраховка "гражданска отговорност" покрива отговорността
както на собствениците, така и на ползвателите и държателите на МПС и
упълномощените от тях лица.
Първата предпоставка се извежда от приложената застрахователна
полица № *************, от която е видно че между ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ и М.П. Л. е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“
с рег. № *************. Периодът на застрахователно покритие е бил от
26.10.2022г.до 25.10.2023г. Не се спори по делото, че именно ответникът е
управлявал въпросното МПС.
Всички елементи на деликтната отговорност са налице: По делото не
се спори и съдът е обявил за безспорно, че на 15.09.2023г. е настъпило ПТП с
участието на ответника, от което са настъпили щети по светофарната уредба,
поставена в областта на кръстовището между бул. „Цар Симеон“ и бул.
„Илинденско въстание“. Спорен е единствено въпросът за вида и размера на
претърпените вреди вследствие на ПТП-то.
Ответникът, който е виновен за настъпване на ПТП-то, не е
представил доказателства за това, че е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, тъй като е било наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или е била налице друга неотложна причина. От
разпитаните по делото свидетели Хр. Х. и Н.Д. става ясно, че същите са
закарали ответника до болницата, тъй като същият е бил „окървавен по
главата“ (по думи на свидетеля Н.Д.). По делото не са представени никакви
медицински документ, удостоверяващи здравословното съС.ие на ответника
непосредствено след инцидента, от които да може с категоричност да се
заключи, че посещението на лечебното заведение преди пристигането на
органите на реда е било наложително. За пълнота в тази връзка съдът намира,
че следва да посочи, че от свидетелските показания на Г. Т. става ясно, че след
удара ответникът е слязъл от автомобила и е бил попитан „има ли му нещо“,
но освен поведението му, което свидетелката описва като „неадекватно“
свидетелката не посочва никакви други видими увреждания по него.
От всичко гореизложено се извежда и положителен извод за
съществуването на причинно-следствена връзка между процесните щети
(увреждане на трисекционна светофарна уредба) и деянието.
От данните по делото става ясно, че Община Сливен в заявлението си
до ищцовото дружество за изплащане на застрахователно обезщетение в
графата „описание на щетите“ е посочило - „светофарна уредба с три секции“.
При описа на претенцията (лист 15) също се посочва „светофарна уредба 3
секционна“, както и в доклада по щета № 471022232306958 (л. 16 от делото).
От представения по делото Протокол за ПТП става ясно също, че в графата
други материални щети е посочено „един брой светофарна трисекционна
7
уредба, работеща в нормален режим“.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за движение по пътищата:
„Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с
министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определят с наредби условията
и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на
движението по пътищата, отворени за обществено ползване.“ В тази връзка е
била издадена Наредба № 17 от 23 юли 2001 г. за регулиране на движението
по пътищата със светлинни сигнали, която е била в сила към момента на
процесното ПТП. В чл. 12 от Наредба № 17 от 23 юли 2001 г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали е посочено, че: „(1) За
регулиране на движението на ППС на кръстовища, пешеходни пътеки,
стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари с три секции
(трисекционни пътни светофари)...“. В чл. 19 от същата наредба е посочено,
че при регулиране на движението на ППС с трисекционни пътни светофари
могат да се използват и допълнителни средства за сигнализиране -
устройство за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал и светлинен
указател на скоростта. В приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 е онагледено какво
точно следва да се разбира под „светофарна секция“, а именно едно черно
поле (квадрат) от светофара, подаващ един светлинен сигнал.
В настоящия случай към ищцовото дружество е било направено
искане за заплащане на щета за увредена „светофарна уредба с три секции“.
От това, че в справката на фирма „Я и Я – Сливен“ ЕООД към Община Сливен
и във фактурата на община Сливен към посоченото дружество е заплатена
сума в общ размер на 4044 лв., включваща стойността и за брояч, не може да
се изведе категоричен извод, че последният е бил повреден именно при
настъпването на процесното ПТП. За пълнота съдът следва да отбележи, че с
отговора на исковата молба ответникът признава, че при въпросното ПТП е
увредил една от секциите на светофара, като впоследствие, чак в хода на
устните състезания, неговият процесуален представител заявява, че прави
оттегляне на признанието. Съдът, макар и да не дължи произнасяне по това
изявление, намира, че следва да уточни, че съгласно разпоредбата на чл. 237,
ал. 4 от ГПК признанието не може да бъде оттеглено. Факт е, че лицето не
конкретизира коя точно секция е увредил, но е посочил кои секции според
него не са били налични към момента на настъпване на ПТП-то. Ответникът,
при условията на пълно и главно доказване по своето възражение, не можа да
установи, безспорно и категорично, че претендираните като увредени,
вследствие на инцидента, светофарни секции, към момента на настъпване на
ПТП-то не са били налични. От свидетелските показания на водените от
ответната страна свидетели - Хр. Х. и Н.Д., се установи с категоричност, че на
процесната дата ответникът се е блъснал в лек автомобил и в „светофар“.
Свидетелят Х. заявява пред съда, че „светофарната уредба работеше, но беше
виснала. Виждаше се, че свети, мисля, че светеше вече жълто…не се сещам
8
точно, но беше виснала и светеше“, както и, че не е видял щети по земята от
други светофарни уредби. Свидетелят Н.Д. от своя страна заявява, че „висеше
една секция от светофарната уредба и мигаше. Мисля, че мигаше оранжев
цвят, който висеше….не обърнах повече внимание на светофарната уредба.“,
както и, че не е забелязал други пръснати по земята елементи, като посочва, че
е имало само от колата. Съдът намира, че от така изложените твърдения на
тези свидетели, чиито показания съдът кредитира, не може да бъде заключено
с категоричност, че посочените като увредени три светофарни секции не са
повредени именно при този инцидент или, че някой от тях не са били налични.
Първо, съдът следва да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 38 от Наредба
№ 17 от 23 юли 2001 г. за регулиране на движението по пътищата със
светлинни сигнали има устройство, което управлява смяната на светлинните
сигнали на светофарите, наречено – „контролер“, което трябва да отговаря на
посочените в тази разпоредба изисквания, едно от които е: „т. 9 - при
възникване на неизправност на светофарната уредба, която застрашава
безопасността на движението, да осигурява автоматично изключване или
преминаване в режим на работа "жълта мигаща светлина". Съдът счита, че
именно по тази причина свидетелите Х. и Димитров са възприели светофара,
за който говорят, като работещ. Второ - от твърденията им, че не са възприели
по земята други елементи от светофарната уредба, не означава, че
светофарните секции не са били повредени до степен, налагаща тяхната
подмяна именно в следствие на процесното ПТП.
Съдът намира, че другите две предпоставки за уважаване на
претенцията също са доказани – наличие на валидно застрахователно
правоотношение и извършено плащане от застрахователя на
застрахователното обезщетение.
От доказателствата по делото категорично може да се заключи, че
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, в качеството му на застраховател е
платило сума в размер на 4044 лв. за претърпените от увреденото лице
(община Сливен) имуществени вреди, нанесени на светофарната уредба.
Видно от приложения доказателствен материал по делото се установи
по категоричен начин, че на 15.09.2023г. е настъпило ПТП с участието на
ответника, от което са настъпили щети по светофарната уредба, поставена в
областта на кръстовището в гр. Сливен между бул. „Цар Симеон“ и бул.
„Илинденско въстание“, като ответникът е напуснал мястото на ПТП-то преди
пристигането на органите на реда, без това да е било наложително.
Всичко изложено обосновава извод за частична основателност на
претенцията на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Ц. Д. М., а
именно за плащане на сумата от 3168 лева (три хиляди сто шестдесет и осем
лева), представляваща стойността на повредената при ПТП-то трисекционна
светофарна уредба (без стойността на брояча, тъй като при условията на
пълно и главно доказване не бе установено същият да е бил повреден при
процесното ПТП) регресна претенция за изплатено от ЗЕАД „Булстрад Виена
9
Иншурънс Груп“ на Община Сливен застрахователно обезщетение по
застраховка „ГО“, вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. в гр. Сливен,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
иска – 12.01.2024г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
Ищецът е представил списък на разноските. В настоящата инстанция
е направил разноски в размер на 1364,67 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева; държавна такса в размер на 164,67 лева; депозит за вещо
лице в размер на 400 лева; депозит за свидетели в размер на 100, 00 лева).
Съдът намира, че по отношение на депозита, който страната е направила за
свидетели следва да отбележи, че същият е останал по сметка на РС Котел,
тъй като свидетелите не са поискали да им бъдат заплатени пътните разноски.
От това е видно, че тази сума не може да бъде възложена в тежест на
ответника, а същата подлежи на възстановяване на ищеца след подаване на
нарочна молба до съда.
Ответникът е направил искане за заплащане на направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 991,70 лева –
разноски в исковото производство.
В съответствие с правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да бъде възложена за плащане сумата от 151, 09 лв. – разноски в
исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Котел, ул.
“*************“ № *************, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, на основаниечл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, сумата от
3168 лева (три хиляди сто шестдесет и осем лева), представляваща регресна
претенция за изплатено от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на
Община Сливен застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“,
вследствие на ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. в гр. Сливен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
12.01.2024г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 3168 лева до пълния претендиран размер от 4040 лева като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Ц. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Котел, ул.
10
“*************“ № *************, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, сумата от 991,70 лева (деветстотин деветдесет и
един лева и седемдесет стотинки) – разноски по гр.д. № 71/2024 г. по описа на
Районен съд Котел.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, да заплати на Ц. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Котел, ул.
“*************“ № *************, сумата от 151,09 лева (сто петдесет и
един лева и девет стотинки) – разноски по гр.д. № 71/2024 г. по описа на
Районен съд Котел.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
11