№ 473
гр. В., 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110200722 по описа за 2024 година
Образувано по жалба на А. А. С., против НП №23-0439-001593/
03.11.2023г. на Началник 3 РПУ в ОД МВР- В., с което на въззивника е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП.
С жалбата се твърди, че в хода на адм.производство има допуснати
съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание възз.С. не се явява, представлява се от процесуален
представител, който подържа жалбата на посочите в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представил.
Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че
жалбата е неоснователна и се иска постановлението да бъде потвърдено. Иска
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В хода на проверката на било установено, че на 12.08.2023г. около
10.27 часа възз.С. в гр.В. по ул.“К.Р.“ в посока бул.“Л.“ бил спрян за
проверка, от служители на ОД МВР В.. Той управлявал собствения си л.а. с
1
рег. № *** ТС. При проверката на място било установено, че въззивника
управлявал лек автомобил, който бил спрян от движение. Било установено, че
след като жалбоподателят в двумесечен срок от придобиването на
управляваното от него превозното средство не е изпълнил задължението си
по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира
придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от Наредбата, на
25.07.2023г., регистрацията на автомобила била прекратена служебно и
автоматично.
Автомобилът бил закупен от въззивника с договор с нотариална
заверка на подписите сключен на 23.05.2023г.. Съгласно изискванията на
закона въззивника не е изпълнил задължението си в указания двумесечен срок
от придобиването да регистрира МПС. До 24.07.2023г. автомобила не бил
пререгистриран, поради това на 25.07.2023г. служебно била прекратена
регистрацията му.
Поради това материалите от извършената проверка били изпратени
на РП-В. за преценка дали е осъществен състав на престъпление от общ
характер.
Въз основа на материалите от извършената проверка материалите
били изпратени в РП-В. за преценка за образуване на досъдебно производство
по чл. 345 от НК. Прокурор изготвил постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, като било прието, че деянието му представлявало
адм. нарушение. С оглед на това преписката била прекратена, а материалите
били изпратени в КАТ-В. за преценка за налагане на адм.наказание.
Въз основа на постановлението на ВРП и на основание чл. 36 от
ЗААН, било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел, че въззивника на 12.08.2023г. в е управлявал МПС
с прекратена регистрация. Нарушението отново било квалифицирано като
такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на основание чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства, които са последователни,
2
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началника 3 РПУ при ОД-МВР-В., съгласно заповед № Iз- 8121з-3653-
373/20.01.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на
нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота
и конкретика. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въззивника е управлявал автомобил,
който е бил с прекратена регистрация. Причина за това е било именно
неговото неправомерно поведение, тъй като в двумесечен срок от
придобиването на превозното средство не изпълнил задължението си по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира
придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от Наредбата, на
13.03.2023г., регистрацията на автомобила била прекратена служебно и
автоматично.
В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила е бил с прекратена регистрация. Безспорно
въззивника не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията
на автомобила. Това обаче в конкретния случай не води до извод, че
въззивника не е осъществил и от субективна страна вмененото му във вина
3
нарушение. От друга страна именно въззивника не е изпълнил задължението
си в указания двумесечен срок от придобиването да регистрира МПС. Поради
това и съдът намира, че не следва въз.С. да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. За същият, като водач на МПС има задължения, за
неизпълнението на които в ЗДП е разписана процедура, с която се прекратява
регистрацията на автомобила. Той е бил длъжен да познава закона, съответно
да знае, че при липса на застраховка, автомобилът подлежи на служебна
дерегистрация. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което
изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да е извършено
административно нарушение, е достатъчно да е налице непредпазливост.
След като е бил длъжен да знае, че превозното средство не е регистрирано по
надлежния ред след придобиването му, бил е длъжен да познава закона и е
могъл да предположи, че превозното средство е дерегистрирано, то
въззивника е осъществил от субективна страна състава на нарушението при
непредпазлива форма на вината. В този случай не се установяват никакви
конкретни обстоятелства, които да са довели лицето до погрешни възприятия
относно фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на
служебна дерегистрация.
След като собственика на автомобила не е изпълнил задължението си
да го регистрира по надлежния ред предвиден в закона, е проявил
небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината
има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта
също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича
още «несъзнавана непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
въззивникът следва да носи административно наказателната отговорност по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не
оправдава никого.
4
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали
органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият
е със служебно прекратена регистрация, тъй като уведомяването не е елемент
от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС. На водача
на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС,
което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на
автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е,
че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи
на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието
на факта, че управляваният от въззивника автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на неговото неправомерно поведение.
Безспорно е установено, че към датата на проверката регистрацията
на процесния автомобил е била прекратена служебно (на 25.07.2023г.),
поради това, че възз.С. не е регистрирал същия в двумесечен срок от
придобиването му. Тъй като по време на проверката е установено
управлението на автомобила, безспорно е осъществен състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно е установено извършеното
нарушение и неговият извършител, като дадената от АНО правна
квалификация е правилна. Със служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е осъществена първата
хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като описанието на нарушението в АУАН и
НП изцяло кореспондира с нея. Като правоспособен водач въззивника е бил
длъжен да знае реда за регистрация на придобитото от него МПС. Релевантен
за съставомерността на деянието е факта, че МПС е било с прекратена
регистрация – т. е., макар да е с налични регистрационни табели, вече не е
било регистрирано по надлежния ред.
Съдът не приема възражението, че деянието е несъставомерно от
субективна страна, т. к. въззивника не бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията. В хипотезата на служебно прекратяване – с
отбелязване в автоматизираната информационна система, законът не
предвижда уведомяване на собственика на превозното средство. Такова
5
задължение за уведомяване не е предвидено и в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредба № I-45 ). Това е така защото прекратяването на регистрацията в
процесната хипотеза настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в
който приобретателя е длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на
уведомяването.
Промяната в собствеността е основание за промяна в регистрацията
на МПС (чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45), в който случай се подменя
свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер – по
желание на собственика (чл. 17 от Наредба № I-45). Задължение на
приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в
определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл. 4 от
Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и
се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи,
удостоверяващи промяната в собствеността (чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба I-
45).
Следва да се посочи, че нотариусите имат служебно задължение да
подадат информация до съответната служба за извършеното прехвърляне на
автомобил. Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната
камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава
приобретателя от така регламентираните задължения. Нотариусът
удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на
превозното средство след получаване на верифицирани данни от МВР по
направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и в
случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл. 16, ал. 4 от
Наредба I-45. В случай че сделката е извършена, от информационната система
на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща
информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката,
регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е
записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват
към информацията за превозното средство – чл. 16, ал. 5 от Наредбата.
6
Именно такъв обмен на информация между нотариуса, пред който е
сключен договора за продажба и ИС на МВР е документиран в представената
по делото справка, според която е подадена само информация във връзка с
регистрирането на договор за продажба.
Поради това настоящия състав приема, че административно
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Наложените санкциите – «глоба» в размер от 200
лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са
определени към минимален размер и съда не разполага с възможност да ги
ревизира. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва
на ОД на МВР-В. да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5
от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание и не е с фактическа или правна сложност.
Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-В. следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление НП №23-0439-
001593/ 03.11.2023г. на Началник 3 РПУ към ОД МВР- В., с което на А. А.
С. ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА А. А. С. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-В. ,
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8