№ 81
гр. Перник, 20.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251700500007 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 192 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 622/2024 г., Районен съд –
гр. Радомир е намалил по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, от ищеца Б.
Б. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 13Б, чрез адв. Р. З. от АК – Перник,
срещу ответника Н. Б. Р., ЕГН **********, от *** община Радомир, област Перник,
дарствено разпореждане с нотариален акт № 106, том ІV, дело № 1365/2008 г., от 22.12.1988
г. на съдия при РС- Радомир, на наследодателя B.K. Р., б.ж. на с. Дрен, общ. Радомир, обл.
Перник, в полза на ответника Н. Б. Р. на следния недвижим имот: Празно дворно място,
съставляващо парцел VI /шести/ за имот планоснимачен номер 19 /деветнадесет/ в квартал
16 /шестнадесет/ по плана на с. Дрен, общ. Радомир, област Перник, с урегулирано
пространство от 480 кв.м., с неуредени регулационни сметки при граници: от две страни -
улици, B.K. Р. и С.К.Р., до размера, необходим за допълване на запазената част на Б. Б. Р.,
който размер е 1/3 /една трета/ идеални части, като е възстановил запазената част на Б. Б. Р.
от наследството на неговия баща B.K. Р., б.ж. на с. Дрен, общ. Радомир, обл. Перник, с
размер на 1/3 /една трета/ идеална част или с 16 986,67 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин
осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/. С решението съдът се е произнесъл и
относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н. Б. Р.,
чрез адв. Г. М., с която се твърди, че постановеното от първоинстанционният съд решение е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Твърди, че в настоящия случай не са налице предпоставките за
намаляване на дарението и възстановяване на запазена част на наследството. Счита, че
съдът е формирал своите изводи като не е взел предвид приетите по делото доказателства и
по конкретно представения с отговора на исковата молба нотариален акт № 107, том IV, дело
1366 от 1988 г. за дарение, съгласно което B.K. Р. е дарил на сина си Б. Б. Р. собствен
недвижим имот. В продължение се правят твърдения, че първоинстанционният съд освен, че
не е направил правилна преценка на представените реституционни решения, не е направил
никаква преценка на нотариалния акт за направеното в полза на ищеца дарение, въз основа
1
на което е достигнал до неправилни изводи, че не е установено в наследствената маса да
съществуват други имоти извън процесния и, че в случая се формира наследствена маса по
реда на чл. 31 от ЗН. Въз основа на изложените аргументи за неправилност на постановеното
от Районен съд – Радомир решение, се моли съда същото да бъде отменено, като се
постанови ново, с което спорът да бъде решен по същество и предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете
съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Б. Б. Р., чрез адв. Р. З., с който се
оспорва въззивната жалба, като се твърди, че атакуваното решение е законосъобразно,
обосновано, справедливо и мотивирано, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Намира, че решаващият съд в решението си е изложил мотиви защо е
отхвърлил претенциите на въззивниците по реда на чл. 31 от ЗН. Моли съда въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от първоинстанционния съд решение
да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не представят и не се
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 20.02.2025 г. от 11:25 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
2
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3