Присъда по дело №13/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 260009
Дата: 8 октомври 2020 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20204440200013
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

гр. Червен бряг, 08.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Червен бряг, трети наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

 

при секретаря Елеонора Йотова и участието на прокурора……………. като разгледа докладването от съдията Дженов НЧХД № 13 по описа за 2020 г. на Районен съд – Червен бряг, след тайно съвещание въз основа на закона и събраните по делото доказателства:

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Х. Т., роден на *** ***, с местоживеене ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че:

На 13.09.2019 г. около 12:30 часа в гр. Червен бряг, обл. ***, в сградата на ***в коридора на ***публично е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Д.С.Б., с ЕГН **********, в качеството й на ***в ***при и по повод изпълнение на службата и функциите й, а именно: ***** престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, вр. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Х. Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 45 ЗЗД на Д.С.Б., ЕГН ********** *** СУМАТА от 5 000.00 /пет хиляди/ лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 13.09.2019 година до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Х. Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 189, ал. 3 НПК на Д.С.Б., с ЕГН ********** *** сумата от 16.00 /шестнадесет/ лева – направени съдебно-деловодни разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Х. Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Червен бряг, СУМАТА от 200.00 лв. /двеста/, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, 609.85 лв./шестстотин и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ хонорари на вещи лица, както и 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен съд ***.

На основание чл. 310, ал. 2 вр. чл. 308 НПК съдът обявява на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в 60 дневен срок, считано от днес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда постановена по НЧХд. №13/2020 г. по описа на ЧРС:

 

Производството по делото е образувано по тъжба на Д.С.Б., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Х.С.Б. ***, със съдебен адрес:***, ***против подсъдимия И.Х. *** затова че, на 13.09.2019 г. около 12:30 часа в *** обл. ***, в сградата на ***докато изпълнявала служебните си задължения като лекар към неврологичното отделение и пред множество присъстващи хора й отправил няколко пъти обиди изразяващи се в псувни, а именно: „Да ти еба ***та, да ти еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!”, с което и причинил неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно силно унижение и накарняване на достойнството, честтта и самочувствието, като лекар, жена и гражданин, представляващи престъпление по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК.

На основание чл. 84 от НПК в производството по делото е предявен граждански иск черпещ своето правно основание в чл.45 вр. с чл.52 и чл.86 от ЗЗД против подсъдимия за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителката от престъплението, предмет на тъжбата, неимуществени вреди – претърпяно силно унижение и накарняване на достойнството, честтта и самочувствието, като лекар, жена и гражданин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 13.09.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и направените във връзка с производството разноски. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същия е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителката Д.С.Б., редовно призована се явява лично и с пълномощника адв. Х.Б. ***, които молят съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение и му наложи справедливо наказание, както и да уважи гражданския иск в пълен размер, като основателен и доказан.

Подсъдимият И.Х. Т., редовно призован, се явява лично и с адвокат И.А. ***. Разпитан в хода на съдебното следствие, същия съжалява за извършеното от него описано в тъжбата деяние, като излага твърдения, че е бил в състояние на афект, както и от обстоятелството, че не си е бил хапчетата назначени му от психиатър и тези за диабета, от който също боледувал.

Съдът като обсъди всички събрани по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Повдигнато е обвинение против подсъдимия И.Х. Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, не осъждан, с ЕГН ********** за това, че на на 13.09.2019 г. около 12:30 часа в *** обл. ***, в сградата на ***докато изпълнявала служебните си задължения като лекар към неврологичното отделение и пред множество присъстващи хора й отправил няколко пъти обиди изразяващи се в псувни, а именно: „Да ти еба ***та, да ти еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!”, с което и причинил неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно силно унижение и накарняване на достойнството, честтта и самочувствието, като лекар, жена и гражданин, представляващи престъпление по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК.

Подсъдимият И.Х. Т. се намирал в сградата на ***като придружител на неговата *** П.П.На И. й е бил необходим документ от изследване, с който да бъде приета на следващия ден в санаториум. Документа е следвало да й бъде издаден от лекар, за която знаел, че идва веднъж седмично в болницата в Червен бряг – ******, но опитите на И. и подсъдимия да се свържат с нея били неуспешни. Предния ден двамата отново идвали за да се срещнат с въпросната лекарка и отново им било отговорено, че не е в Червен бряг и предвид обстоятелството, че без въпросното изследване И. ще пропусне настаняването си в санаториума, същите се опитали да потърсят информация от лекарите, които в момента се намирали в ***.

По същото време, тъжителката Д.Б. работела по трудов договор като лекар-ординатор в Неврологично отделение към ***и на процесната дата и час била на работа, изпълнявайки служебните си задължения.

В неврологичното отделение на болницата подсъдимия и *** му били посрещнати от св. Н.Н.Н.към която И. първоначално задала въпрос дали ****** била на работа и след, като й било отговорено, че такъв лекар няма в *** свидетелката попитала за ***Б.. ***потърсила ***Б., която й казала да пусне хората в *** и, че ще отиде да им обърне внимание. Поради това подсъдимия и *** му седнали на диванче в коридора на самото отделение. Не след дълго тъжителката ***Б. отишла при тях. Същата била в лекарска бяла престилка и било ясно, че е медицински специалист от ***. Представила се, че е ***Б. и ги попитала кого търсят. Подсъдимия отвърнал „Който ми падне“. ***Б. се обърнала към *** му, и от нея разбрала, че търсят ******. И. я попитала дали ****** е била в болницата предния ден, и дали и кога ще идва отново. ***Б. отговорила, че *** не работи в Неврологичното отделение на ***но доколкото й било известно е била в болничен, но не може да каже дали предния ден след обяд е идвала в болницата, тъй като тя самата не била на работа. Тогава се намесил подсъдимия Т. и на висок глас започнал да обяснява за това, как предния ден били излъгани от сестра в ***. Тъжителката го помолила да не вика, защото в *** имало доста болни хора на легло, включително спешен случай на пациент с инсулт. Подсъдимия започнал да става раздразнителен и й отвърнал, да не му прави забележки и да не му казва какво да прави, а в това време *** му се насочила към свидетелите Е.Б. /*** на тъжителката/ и Р.Н.като започнала да крещи по тях. Тъжителката помолила и нея да не вдига шум и отново й обяснила къде да отиде, за да получат информация за лекаря, който ги интересува. И. се обърнала към нея с думите „Оу, курво, глупачко такава, знам те от предния път, знам Вашата семейна мафия“. ***Б. я помолила да не обижда и усетила, че зад нея стои някой. Обърнала се и се озовала лице в лице с подсъдимия. Т. започнал да я дърпа и блъска в горната част на тялото държейки я за дрехите непосредствено под шията, като я псувал с думите „Да ти еба ***та, да ти еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!”. Тъжителката му казала да напусне ***, както и че е извикала полиция. Афектиран от тези думи подсъдимия отново се обърнал към ***Б. и я хванал за шията, стиснал я и отново й казал „ще те смачкам, смачках те“. Следствие на виковете и шум от скандала в коридора се събрали пациенти и част от персонала – свидетелите Д.Б.И.С., Е.Б., Р.М. К. Д.. Някой от тях се намесили, като застанали между пострадалата и подсъдимия. ***та на последния също започнала да го дърпа към изхода и двамата си тръгнали от ***.

За случилото бил подаден сигнал в РУ – Червен бряг. След инцидента на пострадалата било издадено мед. свидетелство за съд, с амб. № номер 1229/ от 13.09.2019 г. на ЕТ „***Д.И.“- *** видно от което е, че при прегледа на същата били установени отоци и кръвонасядания по шията и по лявата мишница и предмишница. Конкретно е описано линейно кръвонасядане напречно в лявата част на шията с размери 2х14 см, болезнено при палпация, както и оток в средата на лява мишница с размери 3х5 см и оток в средната част на лява предмишница 3х4 см.

Според заключението на съдебно медицинската експертиза, на пострадалата са причинени оток и кръвонасядане в областта на шията, с изразена болезненост, болезнени насинявания по лявата мишници и предмишници.Описаните увреждания са травматични и отговарят да са получени по начин и време, както е съобщено – стискане в областта на шията, блъскане, дърпане.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а именно:

- писмени – медицинско свидетелство издадено на 13.09.2019 г. от ***Д.И.; амбулаторен лист № 001229/ 13.09.2019 г.; трудов договор с ***работен график за месец септември 2019 г. на НО на ***график на старши дежурен лекар в стационар за месец септември 2019 г. на НО в ***амбулаторен лист № 000647 от 10.10.2019 г.; етапна епикриза към лист № 000647 от 10.10.2019 г., СМЕ и СПЕ и други приети като доказателства по делото по реда на чл.283 от НПК; свидетелство за съдимост на подсъдимия.

- гласни – показанията на свидетелите – И.Й.С., К. Д.Д., Р.Б.М., Е.П.Б. и обяснения на подсъдимия.

От показанията на всички свидетели се установява, че на 13.09.2019 г. около 12:30 часа в *** обл. ***, в сградата на ***докато изпълнявала служебните си задължения като лекар към неврологичното отделение и пред множество присъстващи хора й отправил няколко пъти обиди изразяващи се в псувни, а именно: „Да ти еба ***та, да ти еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!”.

Всички свидетели потвърждават казаното и изразяват наблюденията си как тъжителката възприела обидите.  

Не съществува индиция за фактическа обстановка, различна от приетата от съда.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, което обхваща и квалифициращите елементи на престъплението, вкл. специфичното качество на пострадалата, като медицински специалист. Подсъдимия е съзнавал, че пострадалата е лекар, който в момента изпълнява служебните си задължения, тъй като самият той е поискал среща с нея, освен това, същият се е намирал в неврологичното отделение и пострадалата е била със служебно облекло – престилка и слушалки, на Т. му е обяснено, че при него ще дойде ***Б.. Предприемайки действия по душене на пострадалата, стискането й в областта на мишницата и предмишница и нанесените обиди са целели нанасянето на болки и страдания на пострадалата, което е и постигнато от подсъдимия.

Видно от заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза е, че подсъдимия към момента на деянието е съзнавал извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си. Наличието на заболяването диабет повлиява лесната му раздразнителност, но не препятства възможността да съзнава и ръководи постъпките си. Тоест към момента на деянието Т. е бил вменяем и може да носи наказателна отговорност.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на разследването доказателства, доказателствени средства – свидетелски показания,. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите в своята взаимовръзка се допълват, логически последователи са и са непротиворечиви. Показанията изцяло кореспондират и със събраните писмени доказателства.

Пострадалата, бидейки обект на вербална и физическа агресия, която сама не е в състояние да отблъсне, недвусмислено е възприела действията на подсъдимия като тежки обидни за честта и достойнството й думи, видно от показанията й. В последствие панически се е страхувала от среща с подсъдимия и е избягвала да се движи сама или по тъмното от притеснение да не го срещне отново и да стане пак обект на нападение. Безспорно е на лице основателен страх у пострадалата от довършване на заканата.

От субективна страна, освен наличието на мотив у подсъдимия, да потърси разплата за това, че никой не му съдейства да намери ******, е на лице и пряк умисъл за извършване на деянието. Тъжителката е жена, млад лекар, видимо нежна и крехка, около 40-50 кг. и високо около 160 сантиметра. По никакъв начин, нито с думи, нито с действия, не е пречела на подсъдимия да намери търсената информация. Не го е предизвикала нито с агресивно поведение, нито с физическите си данни, жестове, мимики или по друг начин. Подсъдимия се е почувствал безсилен и в това положение, приемайки, че Б. му пречи, е пожелал да й посочи превъзходството си, да я унижи и да я накара да получи пренебрежението му спрямо нея.

От така обсъденото безспорно се доказва, че от обективна и субективна страна  И.Х. Т. е извършил деянието по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, наказателно отговорен е, по мотивите обсъдени за предходното деяние, и следва да носи наказателна отговорност.

От правна страна:

По отношение на повдигнатото с тъжбата обвинение:

Обидата е престъпление, засягащо обществените отношения, свързани с честта и достойнството на личността. То се характеризира с това, че представлява казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. При преценка за обидната форма на извършеното, трябва да се изхожда не от субективно възприятие на засегнатия, а от обективни критерии: от общоприети морални и обществени разбирания за необходимото отношение към другите членове на обществото. Обидното отношение не е просто неучтивност, невъзпитание, обидата изразява една отрицателна оценка на дееца, на отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. Безспорно използваните от подсъдимия към тъжителката думи „Да ти еба ***та, да ти еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!”, представлява груба и крайна форма, която се явява обществено неприемлива. Казаното е в присъствието на тъжителката, поради което и същата е била в състояние да ги възприеме непосредствено. За да е нанесена обидата публично, е необходимо това да е станало на място, където е имало минимум две лица, които да могат да възприемат казаното. Видно от разпита на свидетелите И.Й.С., К. Д.Д., Р.Б.М., Е.П.Б. и обясненията на подсъдимия, при нанасянето на обидата са присъствали най-малко шест лица – тъжителката, подсъдимия, тримата свидетели и ***. Подсъдимия И. Т. е годен субект на осъщественото деяние, защото е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки. Той е бил под влияние на кумулирани негативни чувства към тъжителката, но не и в състояние на физиологичен афект. Също така е бил и в състояние на повишена емоционалност, дължаща се на неупотребата на предписаните му медикаменти, което се е отразило върху способността му за регулиране на собственото поведение, но не е изключило неговата вменяемост. Осъщественото от подсъдимия деяние, чрез изричането на думите „Да ти еба ***та, да ти еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!” разкрива обективните и субективни признаци на предвидените в закона престъпления по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, с които разпоредби се защитават важни обществени отношения, свързани с неприкосновен-остта на личността, нейната чест и достойнство. Съдът счита, че казаното от подсъдимия, представлява съществени и вредни последици за обществото, обосноваващи съответната наказателна укоримост за поведението му. Степента на обществена опасност на инкриминираните деяния в настоящия случай е тясно зависима и от личността и положението на тъжителката – уважаван млад лекар.

По вида и размера на наказанието:

След като прецени тежестта на деянието и данните за подсъдимия, съдът счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаване на подсъдимия И. Т. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното от него престъпление законът предвижда наказание «Глоба» от 1000 до 3000 лв. Към момента на извършването на деянието Т. не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. В този смисъл, съдът счита, че на подсъдимия може и следва да бъде наложено административно наказание «Глоба». При определяне размера на глобата, решаващият орган се съобрази разпоредбата на ал.5 от с. чл. и данните за липса на предишни осъждания. Гореизложеното обуславя определяне на административното наказание глоба в размер на минималния определен от законодателя, а именно – 1000 лв.

По гражданския иск:

С наказателния процес бе приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителката срещу подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД в размер на 5000.00 лв., представляващи неимуществени вреди, страдания свързани с унизената им чест и достойнство за престъплението по ч чл. 148, ал.1, т.1 и т.3 от НК. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди – ППВС № 7/1959 г. По горните съображения и събрани доказателства съдът намира, че предявеният от пострадалата спрямо подсъдимия граждански иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата.

Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – извършено е от подсъдимия деяние, обявено от закона за противоправно и наказуемо, извършено е виновно и умишлено. В резултат на същото деяние тъжителката е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причинено страдание свързани с унизената й чест и достойнство. Тъй като отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва върху уважения размер на гражданския иск от датата на причиняване на вредите, считано от 13.09.2019 г. до окончателното му изплащане.

По разноските:

На осн. чл. 189, ал. 2 от НПК съдът осъди подсъдимия Т. да заплати направените от тъжителката съдебно деловодни разноски в размер на 16.00 лв., както и д.т. върху уважения размер на гражданския иск в размер на 200.00 лева, 609.85 лв. /шестстотин и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ хонорари на вещи лица, както и 5.00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: