Мотиви към присъда постановена
по НЧХд. №13/2020 г. по описа на ЧРС:
Производството по делото е
образувано по тъжба на Д.С.Б.,
с ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Х.С.Б. ***, със съдебен адрес:***, ***против подсъдимия
И.Х.
*** затова че, на 13.09.2019 г. около 12:30 часа в *** обл. ***, в сградата на ***докато изпълнявала служебните си задължения като лекар към
неврологичното отделение и пред множество присъстващи хора й отправил
няколко пъти обиди изразяващи се в псувни, а именно: „Да ти еба ***та, да ти
еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!”, с което и причинил
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно силно
унижение и накарняване на достойнството, честтта и самочувствието, като
лекар, жена и гражданин, представляващи престъпление по
смисъла на чл.148, ал.1, т.1 и
т.3 от НК.
На основание чл. 84 от НПК в производството по
делото е предявен граждански иск черпещ своето правно основание в чл.45 вр. с
чл.52 и чл.86 от ЗЗД против подсъдимия за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение
за причинените на тъжителката от престъплението, предмет на тъжбата, неимуществени вреди – претърпяно силно унижение и накарняване на достойнството, честтта и самочувствието, като лекар, жена и гражданин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на извършване на деянието – 13.09.2019 г.,
до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените във връзка с производството
разноски. Искът е
предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същия е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано и като
граждански ищец.
В съдебно заседание
тъжителката Д.С.Б., редовно призована се явява лично и с пълномощника
адв. Х.Б. ***, които молят съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение и му наложи справедливо
наказание, както и да уважи гражданския иск в пълен размер,
като основателен и доказан.
Подсъдимият И.Х. Т., редовно призован, се явява лично и с адвокат И.А.
***. Разпитан в хода на
съдебното следствие, същия съжалява за извършеното от него описано в тъжбата деяние, като излага твърдения, че е
бил в състояние на афект, както и от обстоятелството, че не си е бил хапчетата
назначени му от психиатър и тези за диабета, от който също боледувал.
Съдът като обсъди всички събрани
по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Повдигнато е обвинение против подсъдимия И.Х. Т., роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, не осъждан,
с ЕГН ********** за това, че на на 13.09.2019 г. около 12:30 часа в *** обл. ***, в сградата на ***докато изпълнявала служебните си задължения като лекар към
неврологичното отделение и пред множество присъстващи хора й отправил
няколко пъти обиди изразяващи се в псувни, а именно: „Да ти еба ***та, да ти
еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!”, с което и причинил
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно силно
унижение и накарняване на достойнството, честтта и самочувствието, като
лекар, жена и гражданин, представляващи престъпление по
смисъла на чл.148, ал.1, т.1 и
т.3 от НК.
Подсъдимият И.Х. Т. се намирал в сградата на ***като придружител на неговата *** П.П.На И. й е
бил необходим документ от изследване, с който да бъде приета на
следващия ден в санаториум. Документа е следвало да й бъде издаден от лекар, за която знаел, че идва веднъж седмично
в болницата в Червен бряг – ******, но опитите на И. и подсъдимия да се свържат
с нея били неуспешни. Предния
ден двамата отново идвали за да се срещнат с въпросната лекарка и отново им
било отговорено, че не е в Червен бряг и предвид обстоятелството, че без
въпросното изследване И. ще пропусне настаняването си в санаториума, същите се
опитали да потърсят информация от лекарите, които в момента се намирали в ***.
По същото време, тъжителката Д.Б. работела по трудов договор като лекар-ординатор в Неврологично
отделение към ***и на процесната дата и час била на работа,
изпълнявайки служебните си задължения.
В неврологичното отделение на болницата подсъдимия и *** му били
посрещнати от св. Н.Н.Н.към която И. първоначално задала въпрос дали ******
била на работа и след, като й било отговорено, че такъв лекар няма в ***
свидетелката попитала за ***Б.. ***потърсила ***Б., която й казала
да пусне хората в *** и, че ще отиде да им обърне внимание. Поради това
подсъдимия и *** му седнали на диванче в коридора на самото отделение. Не след
дълго тъжителката ***Б. отишла при тях. Същата била в лекарска бяла престилка и било
ясно, че е медицински специалист от ***. Представила се, че е ***Б. и ги
попитала кого търсят. Подсъдимия отвърнал „Който ми падне“. ***Б. се обърнала към ***
му, и от нея разбрала, че търсят ******. И. я попитала дали ****** е била в
болницата предния ден, и дали и кога ще идва отново. ***Б. отговорила, че ***
не работи в Неврологичното отделение на ***но доколкото й било
известно е била в болничен, но не може да каже дали предния ден след обяд е
идвала в болницата, тъй като тя самата не била на работа. Тогава се намесил
подсъдимия Т. и на висок глас започнал да обяснява за това, как предния ден
били излъгани от сестра в ***. Тъжителката го помолила да не вика, защото в
*** имало доста болни хора на легло, включително спешен случай на пациент с
инсулт. Подсъдимия започнал да става раздразнителен и й отвърнал, да не му
прави забележки и да не му казва какво да прави, а в това време *** му се
насочила към свидетелите Е.Б. /*** на тъжителката/ и Р.Н.като започнала да крещи
по тях. Тъжителката помолила и нея да не вдига шум и отново й обяснила къде да отиде, за да
получат информация за лекаря, който ги интересува. И. се обърнала към нея с
думите „Оу, курво, глупачко такава, знам те от предния път, знам Вашата семейна
мафия“. ***Б. я помолила да не обижда и усетила, че зад нея стои някой.
Обърнала се и се озовала лице в лице с подсъдимия. Т.
започнал да я дърпа и блъска в горната част на тялото държейки я за дрехите
непосредствено под шията, като я псувал с думите „Да ти еба ***та, да ти еба! Аз сега ще ти
еба ***та! *** ти да еба!”. Тъжителката му казала да напусне ***, както и че е извикала полиция.
Афектиран от тези думи подсъдимия отново се обърнал към ***Б. и я хванал за
шията, стиснал я и отново й казал „ще те смачкам, смачках те“. Следствие на виковете и шум от скандала в коридора се събрали пациенти и
част от персонала – свидетелите Д.Б.И.С., Е.Б., Р.М. К. Д.. Някой от тях се
намесили, като застанали между пострадалата и подсъдимия. ***та на последния
също започнала да го дърпа към изхода и двамата си тръгнали от ***.
За случилото бил подаден сигнал в РУ – Червен бряг. След инцидента на пострадалата било издадено мед.
свидетелство за съд, с амб. № номер 1229/ от 13.09.2019 г. на ЕТ „***Д.И.“- *** видно от което е, че при прегледа на същата били
установени отоци и кръвонасядания по шията и по лявата мишница и предмишница.
Конкретно е описано линейно кръвонасядане напречно в лявата част на шията с
размери 2х14 см, болезнено при палпация, както и оток в средата на лява мишница
с размери 3х5 см и оток в средната част на лява предмишница 3х4 см.
Според заключението на съдебно медицинската експертиза,
на пострадалата са причинени оток и кръвонасядане в областта на шията, с
изразена болезненост, болезнени насинявания по лявата мишници и
предмишници.Описаните увреждания са травматични и отговарят да са получени по
начин и време, както е съобщено – стискане в областта на шията, блъскане,
дърпане.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а именно:
- писмени – медицинско свидетелство издадено на 13.09.2019 г. от ***Д.И.; амбулаторен
лист № 001229/ 13.09.2019 г.; трудов договор с ***работен график за месец септември 2019 г. на НО на ***график на старши дежурен лекар в стационар
за месец септември 2019 г. на НО в ***амбулаторен
лист № 000647 от 10.10.2019 г.; етапна
епикриза към лист № 000647 от 10.10.2019 г., СМЕ и СПЕ и други приети като доказателства по делото по
реда на чл.283 от НПК; свидетелство за съдимост на подсъдимия.
- гласни –
показанията на свидетелите – И.Й.С., К. Д.Д., Р.Б.М.,
Е.П.Б. и обяснения
на подсъдимия.
От показанията на всички
свидетели се установява, че на 13.09.2019 г. около 12:30 часа в *** обл. ***, в сградата на ***докато изпълнявала служебните си задължения като лекар към
неврологичното отделение и пред множество присъстващи хора й отправил
няколко пъти обиди изразяващи се в псувни, а именно: „Да ти еба ***та, да ти
еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!”.
Всички свидетели
потвърждават казаното и изразяват наблюденията си как тъжителката възприела обидите.
Не съществува индиция за фактическа
обстановка, различна от приетата от съда.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, което обхваща и
квалифициращите елементи на престъплението, вкл. специфичното качество на
пострадалата, като медицински специалист. Подсъдимия е съзнавал, че
пострадалата е лекар, който в момента изпълнява служебните си задължения, тъй
като самият той е поискал среща с нея, освен това, същият се е намирал в
неврологичното отделение и пострадалата е била със служебно облекло – престилка
и слушалки, на Т. му е обяснено, че при него ще дойде ***Б.. Предприемайки действия
по душене на пострадалата, стискането й в областта
на мишницата и предмишница и нанесените обиди са
целели нанасянето на болки и страдания на пострадалата, което е и постигнато от
подсъдимия.
Видно от
заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза е, че подсъдимия
към момента на деянието е съзнавал извършеното от него и е могъл да ръководи
постъпките си. Наличието на заболяването диабет повлиява лесната му
раздразнителност, но не препятства възможността да съзнава и ръководи
постъпките си. Тоест към момента на деянието Т. е бил вменяем и може да носи
наказателна отговорност.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на разследването доказателства,
доказателствени средства – свидетелски показания,. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите, тъй като същите в своята взаимовръзка се допълват,
логически последователи са и са непротиворечиви. Показанията изцяло
кореспондират и със събраните писмени доказателства.
Пострадалата,
бидейки обект на вербална и физическа агресия, която сама не е в състояние да
отблъсне, недвусмислено е възприела действията на подсъдимия като тежки обидни за честта и
достойнството й думи, видно от
показанията й. В последствие панически се е страхувала от среща с подсъдимия и
е избягвала да се движи сама или по тъмното от притеснение да не го срещне
отново и да стане пак обект на нападение. Безспорно е на лице основателен страх
у пострадалата от довършване на заканата.
От
субективна страна, освен наличието на мотив у подсъдимия, да потърси разплата
за това, че никой не му съдейства да намери ******,
е на лице и пряк умисъл за извършване на деянието. Тъжителката е жена, млад
лекар, видимо нежна
и крехка, около 40-50 кг. и високо около 160 сантиметра. По никакъв начин, нито
с думи, нито с действия, не е пречела на подсъдимия да намери търсената
информация. Не го е предизвикала нито с агресивно поведение, нито с физическите
си данни, жестове, мимики или по друг начин. Подсъдимия се е почувствал
безсилен и в това положение, приемайки, че Б. му пречи, е пожелал да й посочи
превъзходството си, да я унижи и да я накара да получи пренебрежението му
спрямо нея.
От така
обсъденото безспорно се доказва, че от обективна и субективна страна И.Х. Т. е извършил деянието по чл.148, ал.1, т.1
и т.3 от НК,
наказателно отговорен е, по мотивите обсъдени за предходното деяние, и следва
да носи наказателна отговорност.
От правна страна:
По отношение на повдигнатото с тъжбата обвинение:
Обидата е престъпление,
засягащо обществените отношения, свързани с честта и достойнството на
личността. То се характеризира с това, че представлява казване или извършване
на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. При преценка за
обидната форма на извършеното, трябва да се изхожда не от субективно възприятие
на засегнатия, а от обективни критерии: от общоприети морални и обществени
разбирания за необходимото отношение към другите членове на обществото. Обидното отношение не е просто неучтивност, невъзпитание, обидата
изразява една отрицателна оценка на дееца, на отрицателно мнение за
достойнството на засегнатия. Безспорно използваните от подсъдимия към тъжителката думи „Да ти еба ***та, да ти еба! Аз сега ще ти
еба ***та! *** ти да еба!”, представлява
груба и крайна форма, която се явява обществено неприемлива. Казаното е в
присъствието на тъжителката, поради което и същата е била в състояние да ги възприеме
непосредствено. За да е нанесена обидата публично, е необходимо това да е станало
на място, където е имало минимум две лица, които да могат да възприемат
казаното. Видно от разпита на свидетелите И.Й.С., К. Д.Д., Р.Б.М., Е.П.Б. и обясненията на подсъдимия, при нанасянето на обидата са присъствали най-малко шест лица – тъжителката, подсъдимия, тримата свидетели и ***. Подсъдимия И. Т. е
годен субект на осъщественото деяние, защото е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки. Той е бил под влияние на
кумулирани негативни чувства към тъжителката, но не и в състояние на
физиологичен афект. Също така е бил и в състояние на повишена емоционалност,
дължаща се на неупотребата на предписаните му медикаменти, което се е отразило
върху способността му за регулиране на собственото поведение, но не е изключило
неговата вменяемост. Осъщественото от подсъдимия деяние, чрез изричането на
думите „Да ти еба ***та, да ти
еба! Аз сега ще ти еба ***та! *** ти да еба!” разкрива обективните и субективни
признаци на предвидените в закона престъпления по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, с които разпоредби се защитават важни обществени отношения, свързани с
неприкосновен-остта на личността, нейната чест и достойнство. Съдът счита, че казаното
от подсъдимия, представлява съществени и вредни последици за обществото,
обосноваващи съответната наказателна укоримост за поведението му. Степента на
обществена опасност на инкриминираните деяния в настоящия случай е тясно
зависима и от личността и положението на тъжителката – уважаван млад лекар.
По вида и размера на наказанието:
След като прецени тежестта на деянието и данните за подсъдимия, съдът
счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаване на
подсъдимия И. Т. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, визирани в императивната
разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното от него престъпление законът
предвижда наказание «Глоба» от 1000 до 3000 лв. Към момента на извършването на
деянието Т. не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието
не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. В този
смисъл, съдът счита, че на подсъдимия може и следва да бъде наложено административно
наказание «Глоба». При определяне размера на глобата, решаващият орган се
съобрази разпоредбата на ал.5 от с. чл. и данните за липса на предишни
осъждания. Гореизложеното обуславя определяне на административното
наказание глоба в размер на минималния определен от законодателя, а именно –
1000 лв.
По гражданския иск:
С наказателния процес бе приет за съвместно
разглеждане предявения от тъжителката срещу подсъдимия
граждански иск по
чл.45 от ЗЗД в размер на 5000.00 лв., представляващи неимуществени вреди,
страдания свързани с унизената им чест и достойнство за престъплението по ч чл.
148, ал.1, т.1 и т.3 от НК. Отговорността за
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди –
ППВС № 7/1959 г. По горните съображения и събрани доказателства съдът
намира, че предявеният от пострадалата спрямо подсъдимия граждански иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата.
Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – извършено е от
подсъдимия деяние, обявено от закона за противоправно и наказуемо, извършено е
виновно и умишлено. В резултат на същото деяние тъжителката е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в причинено страдание свързани с унизената й
чест и достойнство.
Тъй
като отговорността е деликтна съдът присъди и законна лихва върху уважения
размер на гражданския иск от датата на причиняване на вредите, считано от 13.09.2019 г. до окончателното му
изплащане.
По разноските:
На осн. чл. 189, ал. 2 от НПК
съдът осъди подсъдимия Т. да заплати
направените от тъжителката съдебно деловодни
разноски в размер на 16.00 лв., както и д.т. върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 200.00
лева, 609.85 лв. /шестстотин и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ хонорари на
вещи лица, както и 5.00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При тези доводи и съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: