Определение по дело №72659/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9320
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20211110172659
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9320
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110172659 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на редовна искова молба,
подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, с която са предявени срещу СТ. ЛЮБ. В.
и АНДР. ЛЮБ. В. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, както
и осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, като
СТ. ЛЮБ. В. е направил възражение, че исковете, предявени срещу него са
недопустими поради отказ от наследството на Любомир Стоилов В.. Като разгледа
същото, съдът намира, че е неоснователно, тъй като обстоятелството дали е наследник
на Любомир Стоилов В. касае материалната му легитимация, тоест основателността на
предявените срещу него претенции, а не тяхната допустимост. Поради това и на
основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе
по доказателствените искания на страните.
Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.06.2022 г. от 09:30 часа,
за която дата и час страните да бъдат призовани.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от
съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предявeни са субективно пасивно и обективно кумулативно съединени искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9,
ал. 1 ЗПК, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2. Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД твърди, че между него и
наследодателя на ответниците СТ. ЛЮБ. В. и АНДР. ЛЮБ. В. – Любомир Стоилов В.
бил сключен договор за потребителски кредит № ........./ 09.02.2016 г., по силата на
който му предоставил кредит в размер на 3000 лева, като част от сумата, възлизаща на
1
2424,22 лева, била използвана за рефинансиране на негово задължение по договор за
потребителски кредит № **********, а остатъкът от 575,78 лева бил преведен на
09.02.2016 г. по банковата му сметка. Кредитополучателят поел задължение да върне
сумата 3000 лева на равни месечни вноски в срок до 36 месеца при годишен лихвен
процент – 41,17 % и годишен процент на разходите – 49,90 %. Между страните било
сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, чрез
което Любомир Стоилов В. се съгласил да заплати на ищеца възнаграждение в размер
на 2711,88 лева. На 11.05.2016 г. Любомир Стоилов В. подал заявление за промяна на
погасителния план, като пожелал отлагане на три погасителни вноски, вследствие на
което на 17.05.2016 г. между него и „Профи кредит България“ ЕООД бил сключен
анекс № 1, с който договорили отлагане на три погасителни вноски, като
погасителният план към договора за кредит бил изменен чрез увеличаване на
погасителните вноски от 36 на 39. Въз основа на ново заявление на Любомир Стоилов
В. на 24.03.2017 г. бил сключен нов анекс № 2, чрез който било отложено плащането
на две погасителни вноски, а погасителният план бил изменен, предвиждайки
увеличаване на погасителните вноски на 41. На 26.01.2018 г. и на 25.04.2018 г. между
„Профи кредит България“ ЕООД и Любомир Стоилов В. били подписани анекс № 3 и
анекс № 4, чрез които било постигнато споразумение за отлагане на погасителни
вноски, като погасителният план бил отново изменен чрез добавяне на 45-та
погасителна вноска. Съгласно т. 4 от Общите условия към договора за кредит
кредитополучателят следвало да заплати на кредитора договорно възнаграждение в
размер 2270,04 лева, платимо разсрочено в рамките на погасителния план. Ищецът
сочи, че Любомир Стоилов В. не изпълнил задълженията си, поети с договора за
кредит и споразумението за допълнителни услуги, като не заплатил сумите 1797,89
лева – главница, 837,13 лева – договорно възнаграждение и 1354,41 лева –
възнаграждение за допълнителни услуги. Поддържа, че поради смъртта му за
задълженията следва да отговарят наследниците му - СТ. ЛЮБ. В. и АНДР. ЛЮБ. В.
при квоти по ½ всеки от тях. Излага, че въз основа на подадено от него заявление по
чл. 410 ГПК в негова полза срещу ответниците била издадена заповед за изпълнение за
сумата 1797,89 лева по ч.гр.д. № 41067/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51
състав, но СТ. ЛЮБ. В. и АНДР. ЛЮБ. В. депозирали възражения срещу нея. Поради
това предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, с които да иска да бъде признато за установено, че
всеки от ответниците му дължи по ½ от сумата 1797,89 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението. В исковата молба е изложено, че
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД по чл. 410 ГПК било отхвърлено в
частта за вземанията за сумите 837,13 лева – договорно възнаграждение и 1354,41 лева
– възнаграждение за допълнителни услуги, поради което дружеството моли по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК СТ. ЛЮБ. В. и АНДР. ЛЮБ. В. да бъдат осъден да му заплатят
тези суми при условията на разделна отговорност – всеки от тях по ½, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
3. Ответникът СТ. ЛЮБ. В. оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че се е отказал от наследството на Любомир Стоилов В., като отказът му бил
вписан в специалните регистри на Районен съд – Дупница въз основа на решение №
563/ 03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2137/ 2018 г., по описа на Районен съд – Дупница.
Поради това изразява становище, че няма качеството наследник на Любомир Стоилов
В. и не следва да отговаря за претендираните задължения.
4. Ответникът АНДР. ЛЮБ. В. оспорва предявените искове. Твърди, че е приел
по опис наследството, оставено от Любомир Стоилов В., както и че общата стойност на
всички описани движими вещи е 815 лева. С оглед на това изразява становище, че
2
следва да отговаря пред кредиторите на Любомир Стоилов В. до сумата 815 лева.
Излага, че „Профи кредит България“ ЕООД претендира от него като наследник на
Любомир Стоилов В. и суми, дължими въз основа на договор за кредит от 2017 г., за
които било образувано гр.д. № 2562/ 2021 г., по описа на Районен съд– Дупница.
5. Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните материални предпоставки: наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит между него и
Любомир Стоилов В.; че реално е предоставен на Любомир Стоилов В. уговорения
кредит; че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения
кредит; че ответниците са законни наследници на Любомир Стоилов В.; както и че
следва да отговарят за изпълнение на задължението за връщане на кредита при
посочените квоти – по ½ всеки от тях. Указва на ищеца, че не сочи доказателства, че
реално е предоставил на Любомир Стоилов В. договорения кредит.
По исковете по чл. 240, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че Любомир
Стоилов В. е поел задължение да му заплати възнаграждение за ползване на кредита;
договорения размер на възнаграждението; че вземането за него е изискуемо; че
ответниците са законни наследници на Любомир Стоилов В.; както и че следва да
отговарят за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението при
посочените квоти – по ½ всеки от тях.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че Любомир
Стоилов В. е поел задължение да му заплати възнаграждение по соченото
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги; размера на договореното
възнаграждение; че ответниците са законни наследници на Любомир Стоилов В.; както
и че следва да отговарят за изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждението при посочените квоти – по ½ всеки от тях.
В тежест на ответника СТ. ЛЮБ. В. е да докаже, че се е отказал от наследството
на Любомир Стоилов В..
В тежест на ответника АНДР. ЛЮБ. В. е докаже, че е приел по опис
наследството, оставено от Любомир Стоилов В.; правата, включени в съставения опис,
и стойността им; както и че е удовлетворил парична претенция на „Профи кредит
България“ ЕООД към него в качеството му на наследник на Любомир Стоилов В.,
произтичаща от друг договор за кредит. Указва на ответника АНДР. ЛЮБ. В., че не
сочи доказателства за последното обстоятелство.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 41067/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 51
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника АНДР. ЛЮБ. В. за
изискване и прилагане на ч.гр.д. № 62405/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд,
128 състав.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не представят писмени доказателства или не
поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те
3
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
.негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца – и препис от
отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4