Определение по дело №29134/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юни 2025 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20241110129134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24448
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110129134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Г. Й. Г., с която са предявени
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
59, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Й. Г. дължи на „Т С“ ЕАД
сумата 2964,57 лева - главница, представляваща стойност на доставка на топлинна
енергия за стопански нужди за имот в гр.София, бул. *************, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 606,44 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
14.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 64215/2023 г. по описа на СРС.
Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за стопански нужди
на посочения имот. Според Закон за енергетиката се изисквало сключване на писмен
договор за доставка на топлинна енергия, което задължение ответникът не изпълнил.
Поддържа се, че поради липсата на облигационна връзка през процесния период
ответникът се обогатил неоснователно и дължи да върне това, с което за сметка на
ищеца се обогатил-стойността на доставена топлинна енергия. Претендира се право на
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете. Поддържа, че
доказателствата не установяват връзка между имота и посочения абонатен номер и
сумите са начислявани за друг; измервателните уреди не са отчитали реално
потребеното количество топлинна енергия, а радиатори няма и липсва потребление;
оспорва, че доставката е за стопански нужди и ответникът следва да се счита като
битов клиент; навежда възражение за изтекла давност.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): наличие на обедняване за ищцовото
дружество, изразяващо се в количеството и стойността на доставената през исковия
период топлинна енергия до имот ползван от ответника; с която ответникът се е
1
обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния
период, причинна връзка между обогатяването и обедняването; доставката на
топлинна енергия до имота на ответника е при липса на валидно основание за това;
имуществено разместване в отношенията между двата субекта; ищецът няма друг иск,
с който може да се защити по арг. от чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Тези обстоятелства подлежат
на доказване от ищеца, както и правото на обезщетение, като установи наличието на
главен дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв
покана за плащане, получена от ответника. При установяване на горепосочените
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
парични вземания, за което се указва, че не сочи доказателства, и възражението за
изтекла давност.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т С“ ЕООД
като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай
на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Искането е допустимо и основателно.
За правилното решаване на спора следва да се приложи постъпилото ч.гр. дело
и приложените документи към искова молба, като допустими и относими, а
възраженията на ответника следва да се преценят при постановяване на крайния
съдебен акт, доколкото касаят доказателствена стойност на документите. Ищецът е
направил е доказателствени искания за допускане на СТЕ и ССчЕ, които следва да
бъдат уважени като относими, и искането по чл. 190 от ГПК на ищеца. Искането на
ответника по чл. 190 от ГПК е основателно по отношение на ОУ за битови клиенти, за
небитови са приложени към искова молба, както и искането по чл. 164 от ГПК.
Искането по т. 2, 3 и 4, и по чл. 183 от ГПК не е необходимо, с оглед на процесния
период, релевантен за твърденията на страните, в т.ч. обстоятелствата са предмет на
изследване на СТЕ, а относно искането по чл. 183 от ГПК съдът намира, че не е
необходимо представяне в оригинал на документи, които по делото са приложени в
заверен надлежно от страната препис.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на
ищеца трето лице-помагач – „Т С“ ЕООД. УКАЗВА на третото лице-помагач, че най-
късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените
указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако
в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
2
от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства, ПРИЛАГА ч. гр. дело № 64215/2023г. по описа на СРС.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице-помагач в
едноседмичен срок от съобщението да представи документите, посочените в т. 4 от
„доказателствени искания“ от искова молба, като в противен случай съдът ще приложи
чл. 161 от ГПК спрямо ищцовата страна и третото лице-помагач и ще приеме за
недоказани фактите, установими евентуално от тези доказателства.
ДОПУСКА съдебна техническа експертиза със задачи, посочени в ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по СТЕ от 350,00 лв., което ДА СЕ
ВНЕСЕ от ищеца в 3-дневен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд
и представи доказателство за това по делото. При неизпълнение съдът ще приложи
спрямо страната чл. 161 ГПК.
ВЪЗЛАГА на вещо лице С Б изготвяне на СТЕ.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза със задачи, посочени в ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 350,00 лв., което ДА
СЕ ВНЕСЕ от ищеца в 3-дневен срок от съобщението по сметка на Софийски районен
съд и представи доказателство за това по делото. При неизпълнение съдът ще приложи
спрямо страната чл. 161 ГПК.
ВЪЗЛАГА на вещо лице М М изготвяне на ССчЕ.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника, при режим на довеждане, за
датата на насроченото открито съдебно заседание. и УКАЗВА на страната, че ако не се
води свидетел в с.з., делото ще се гледа без тези доказателства, на основание чл. 253,
вр. чл. 158 от ГПК; като ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на
ответника.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
3
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2025
година от 09,30 часа, за когато да се призоват страните и трето лице-помагач.
ДА се призове вещо лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и трето лице-помагач,
като на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения, а на третото
лице – помагач и препис от искова молба, ведно с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4