РЕШЕНИЕ
№ 1044
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330109518 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против ЕРД. Ф.
Ф., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Според фактите в исковата молба, ищецът имал качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и енергетиката и притежавал
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.
Посочено е, че съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, като същите влизат в сила, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Твърди се, че по силата на Раздел II от Общите условия
дружеството е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. **********************,
имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът е доставил, за периода
1
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., до сградата, където е имотът на ответника, а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинната енергия, е разпределил за имота топлинна
енергия на стойност 1729,13 лева. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от
150,82 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва
за периода 02.07.2019 г. – 20.01.2021 г. Посочва се, че начислената на ответника топлинна
енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ответникът не бил изпълнил
задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство
по частно гр. дело № 1039/2021 г. на ПРС, II гр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414, ал.2 ГПК
подал възражение за недължимост на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл.
422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове. Моли се претенциите да бъдат
уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 21.01.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за настоящото
и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника адв. Н.Т., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че липсват надлежни
доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че последният е
ползвател по смисъла на ЗЕ. Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените
искове.
Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за
енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за
плащане , и това, предмет на иска.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на
ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция , до него е доставена енергия за
отопление , битова гореща вода и сградна инсталация в общ околичество от 15.175680
мегавата, като при дяловото й разпределение , е спазена методиката, представляваща
приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16- 334 /06.04.2007г за топлоснабдяването.
Ползвана е енергия както за отопление , така и за битова гореща вода.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на
ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 1729.13 лева
от главницата и 150.82 лева лихва за забава за период от 02.07.2019г. до 20.01.2021г. (
вещото лице е „изключило“ една от фактурите за доставена топлоенергия от общия размер
на задълженията, тъй като за нея има издадено кредитно известие).
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по
смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на П. Ответникът е краен битов потребител на
2
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда -
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при
разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот е
спорна, но се установява – при условията на пълно главно доказване - от приложеното по
делото копие от нотариален акт № **** т. * рег. № ***** дело № *** от ***** г. на
********* при ПРС. Затова съдът приема , че Ф. е собственик на имота , а оттам – и страна
по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.
Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото лице
по техническата експретиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за целия
процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение. Тоест,
за ответника Ф. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество
топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката нормативно
определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът кредитира и
заключението на вещото лице по счетоводната експретиза. Искът е основателен в пълния си
размер.
Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
като длъжника е в забава да плати.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 78 от делото. На ищеца се
определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален
размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Е. Ф. Ф., ЕГН **********, от
**************************, че в отношенията между страните дължи на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов
№ 37, ЕИК *********, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за плащане
№ 846 по частното дело № 1039/2021 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с. :
1729.13 лв. доставена по договор при ОУ до имот в гр. ***************************,
топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. – 30.04.2020г., 150.82 лв. законна лихва за
3
периода от 07.07.2019г. – 20.01.2021г. и законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда - 21.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Е. Ф. Ф., ЕГН **********, от *********************, да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 900.76 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4