Решение по дело №954/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 16.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 954 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.

Молителят Национална агенция по приходите (НАП) твърди в молбата си, че ответникът „Б.П.“ ЕООД има изискуеми публични задължения към държавата в общ размер на 8 734 273.28 лева, от които 7 283 193.43 лева – главница и 1 451 079.85 лева – лихви, които произтичат от  Ревизионен акт № **********/07.06.2010 г. за установени задължения за ДДС за периода 09.08.2007 г. – 30.09.2009 г., Ревизионен акт № 20001104286/22.08.2011 г. за установени задължения за корпоративен данък за периода 30.07.2007 г. – 31.12.2008 г. и ГДД по чл. 92 ЗКПО вх. № 224351400420700/31.03.2014 г. за корпоративен данък  за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.

Поддържа, че ответникът не е в състояние да плати публичните си задължения и е изпаднал в неплатежоспособност. Поддържа още, че са налице презумптивните предпоставки на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ.

Моли да бъде открито производство за несъстоятелност за „Б.П.“ ЕООД.

Ответникът „Б.П.“ ЕООД не е депозирал отговор, нито е взел становище по молбата на НАП.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Ревизионен акт № **********/07.06.2010 г., връчен на „Б.П.“ ООД на 14.06.2010 г. С него са установени задължения за ДДС за периода 09.08.2007 г. - 30.09.2009 г. в размер на 6 294 562.25 лева и лихва в размер на 1 175 755.72 лева, както и корпоративен данък за периода 30.07.2007 г. – 31.12.2008 г. в размер на 988 629.68 лева и лихва в размер на 151 786.46 лева. С решение № 1699/12.11.2010 г. на директор на Дирекция ОУИ посоченият ревизионен акт е отменен в частта, в която е установен корпоративен данък и лихва върху неги и е оставен в сила в останалата част. Решението е обжалвано от „Б.П.“ ООД пред АССГ, по жалбата е образувано адм.д. № 9497/2010 г. и с определение от 25.02.2011 г., влязло в сила на 31.03.2011 г. производството по делото е прекратено.

Представен е Ревизионен акт № 20001104286/22.08.2011 г. за установени задължения за корпоративен данък за периода 30.07.2007 г. – 31.12.2008 г. в размер на 988 629.68 лева и лихва в размер на 275 324.13 лева. Същият е връчен на 05.10.2011 г. и няма данни да е обжалван от „Б.П.“ ЕООД.

Представена е ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г., подадена от „Б.П.“ ЕООД на 31.03.2014 г., с която е декларирана данъчна печалба в размер на 1015 лева и дължим данък в размер на 101.50 лева.

Не се установи длъжникът да притежава каквото и да е имущество:

С писмо от 05.06.2019 г. СДВР, отдел „Пътна полиция“ е уведомила съда, че в централната база на АИ-КАТ на името на „Б.П.“ ЕООД няма данни за регистрирани ППС.

            С писмо изх. № 3049/10.06.2019 г. Агенция по вписванията е уведомила съда, че за периода 01.01.2007 г. – 27.05.2019 г. за съдебен район гр. София не са открити вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „Б.П.“ ЕООД.

От НАП са уведомили съда, че върху имуществото на ответното дружество са наложени обезпечителни мерки.

По делото не е изслушвано заключение  на СИЕ за установяване финансово-икономическото състояние на ответника поради липса на счетоводна документация, въз основа на която вещото лице да може да работи.

При справка в търговския регистър по партидата на ответника се установява, че „Б.П.“ ЕООД е обявил ГФО само за 2009 г. и 2010 г., като за следващите години такъв не е обявяван. Видно от ГФО за 2009 г. дружеството няма дълготрайни активи. Липсват и краткотрайни активи, за разлика от предходната 2008 г., за която са обявени вземания в размер на 34 000 лева и касова наличност в размер на 1000 лева. Краткосрочните задължения са в размер на 2 000 лева към доставчици. Видно обаче от представените ревизионни актове, само главницата по установеното ДДС за 2009 г. е над 2 600 000 лева, предвид което е очевидно, че това задължение не е осчетоводено от длъжника. При съобразяване на така начисленото за 2009 г. ДДС и коригиране на краткотрайните задължения с неговата стойност, размерът на показатела за обща ликвидност за 2009 г. е практически 0.

В публикувания ГФО за 2010 г. също липсват каквито и да са активи и пасиви. Липсват и данни дружеството през тази година да е имало дейност. Показателите за ликвидност са 0.

С определение от 04.07.2019 г. съдът е дал възможност на участниците в производството и всички кредитори да привнесат разноски по сметка на СГС в размер на 5000 лева, в седмодневен срок от вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ, с предупреждение, че в противен случай производството по делото ще бъде спряно на основание чл. 632 ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ в същия ден, но до изтичане на дадения срок (15.07.2019 г.) по делото не са привнесени разноски в указания размер.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане или от ГД „Инспекция по труда“ при неплатени трудови възнаграждения. В настоящия случай съдът е сезиран от НАП, която твърди, че държавата е кредитор на „Б.П.“ ЕООД и има изискуеми публични вземания за ДДС и корпоративен данък, като на основание чл. 3, т. 10 ЗНАП НАП представлява държавата, поради което производството е допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

В чл. 608, ал. 2 ТЗ законът е установил оборима презумпция за неплатежоспособност, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Несъмнено длъжникът „Б.П.“ ЕООД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ******, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.

Установи се, че ответникът има изискуеми публични парични задължения към държавата, установени с влезли в сила ревизионни актове, поради което държавата чрез НАП е материалнолегитимиран кредитор да иска откриване производство по несъстоятелност за длъжника.

Молителят се позовава на установената в закона (чл. 608, ал. 2 ТЗ) оборима презумпция за неплатежоспособност. За да може същата да бъде приложена, необходимо е да се установи, че длъжникът не е обявявал финансовите си отчети в търговския регистър най-малко три години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Молбата в случая е подадена на 22.05.2019 г. Задължението за обявяване на ГФО е до 30.06. на всяка година, т.е., следва да не са подавани ГФО през 2016, 2017 и 2018 г. Доколкото в търговския регистър не се установи да е подаван ГФО за която и да е от тези три години, то презумпционните предпоставки са доказани. По делото не са събрани доказателства, които да оборват посочената презумпция. Напротив, според малкото налични данни за финансовото състояние на ответника, той не е бил в състояние да погаси задълженията си с краткосрочните си активи още през 2009 г., каквито няма данни да има. Коефициентите на ликвидност на дружеството още за 2009 г. са далеч под препоръчителните стойности.

Данни за извършвана от ответника дейност има до края на 2009 г., видно както от приетите по делото ревизионни актове, така и от наличните ГФО за 2009 г. и 2010 г. Някаква, но спорадична търговска активност, дружеството е имало и през 2013 г., видно от декларацията по чл. 92 ЗКПО.  При огромните натрупани още през 2008 г. и 2009 г. публични задължения обаче дейност през 2013 г. с данъчна печалба от 1015 лева следва да се разглежда като ирелевантна. Следователно, следва да се приеме, че след 2009 г. дружеството няма дейност, която да генерира приходи. Не се установи длъжникът да притежава каквото и да е имущество.

От друга страна, липсата на достъп до каквито и да е счетоводни документи за годините след 2010 г., предвид неизпълнението на длъжника да впише в търговския регистър своя настоящ адрес на управление, както и да публикува годишните си финансови отчети, възпрепятства установяването на възприетите в съдебната практика показатели за платежоспособността на едно предприятие – показателите за ликвидност, даващи информация относно способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни (краткосрочни) активи. При данни само за краткосрочни задължения, каквито са публичните задължения по влезлите в сила ревизионни активи без данни за каквито и да било краткотрайни активи в годините след 2010 г-, това би означавало коефициент на обща ликвидност „0“, което пък е сигурен белег за невъзможност на ответника да погасява задълженията си.

Ето защо, настоящият състав приема, че финансовите затруднения на длъжника са трайно състояние и това състояние продължава и към настоящия момент, като „Б.П.“ ЕООД не е в състояние да изпълни задължението си към НАП.

Следователно, „Б.П.“ ЕООД е неплатежоспособно.

В своята трайна практика ВКС застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством посочените коефициенти, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитора. Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в случаите, когато в един и същ момент падежират значима част от дългосрочните до тогава задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на плащането, респ. на извършване на плащане (вкл. последно в темпорално отношение плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата на неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)

От събраните доказателства се установи, че още през 2009 г. ответното дружество не е било в състояние да погаси своите задължения с краткотрайните си активи, което се установява от ГФО към 31.12.2009 г., като видно и от представения по делото ревизионни актове голямата част от задълженията му за ДДС и корпоративен данък са именно за 2009 г., но има и такива за 2007 г. и 2008 г., когато приходи са генерирани. Установи се, че дейността на ответника е преустановена от началото на 2010 г. Първият случай, в който ответникът не е обявил своя ГФО е този за 2011 г., като първият момент, в който са налице презумпционните предпоставки по чл. 608, ал. 2 ТЗ са налице към 30.06.2014 г.  Данни за невъзможност на длъжника да изплати краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи обаче има още към 31.12.2009 г. Или, първият момент на сигурно трайно влошено финансово-икономическо състояние е към 31.12.2009 г.  и това е датата на неплатежоспособността на „Б.П.“ ЕООД. Състоянието на неплатежоспособност е продължило и през следващите години, дружеството не е погасило едно значително по размер публично задължение и няма данни след 2009 г. да е реализирало приход от собствена търговска дейност, с изключение на незначителен доход през 2013 г. Състоянието е следователно трайно, за което индиция е и липсата на обявени ГФО за годините след 2010 г., съответно –вероятно такива въобще не са съставяни, тъй като търговецът е желаел да скрие лошото си финансово състояние.

В същото време длъжникът не е представил никакви доказателства, че затрудненията му са временни и разполага с достатъчно имущество да покрие задълженията си без опасност за кредиторите, нито които отрицателни предпоставки за откриване производство по несъстоятелност са уредени в чл. 631 ТЗ. Наличието им не се установява и въз основа на служебно събраните по делото доказателства.

Тъй като в хода на съдебното дирене не се установи ответникът да притежава каквото и да било бързо ликвидно имущество, нито молителят или друг кредитор е привнесъл разноски, съобразно дадените с определение от 04.07.2019 г. указания по чл. 629б ТЗ, вписани в книгата по чл. 634в ТЗ на 08.07.2019 г., то следва да се постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ, като производството по делото бъде спряно.

По разноските. Молителят има право на разноски, но няма доказателства такива да са сторени, нито е правено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.П.“ ЕООД, *** и  ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2009 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „Б.П.“ ЕООД, ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.П.“ ЕООД, ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.П.“ ЕООД, *** и СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите на „Б.П.“ ЕООД, ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението в Търговския регистър, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако депозират по сметка на СГС необходимата сума за първоначални разноски в размер на 5000 лева.

УКАЗВА на кредиторите на „Б.П.“ ЕООД, ***, че ако в посочения едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публично-правно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (22.05.2019 г.)

 

Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.

 

 

 

СЪДИЯ: