№ 22422
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110141512 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба вх. 224680/09.07.2024 г. на Д. Х. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., офис на партерен етаж, срещу „Т.
София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ул. №, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежи на принудително
изпълнение поради погасяването му по давност вземането по изпълнителен лист от
15.02.2010 г. по гр. д. № 13467/2009 г. на СРС, 85 състав, за сумата от 5 954,88 лева –
главница за ползване на топлинна енергия, за принудителното събиране на което е
образувано ИД № 222/2010 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № .
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че въз основа на изпълнителен
лист от 15.02.2010 г. по гр. д. № 13467/2009 г. на СРС, 85 състав, е образувано изпълнително
дело /ИД/ № 222/2010 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № .на КЧСИ, срещу Д. Х. И. за
принудително събиране на вземанията по посочения изпълнителен лист, вкл. за сумата от 5
954,88 лева – главница за ползване на топлинна енергия. Ищецът твърди, че последното
изпълнително действие по горепосоченото ИД е било извършено през 2019 г. и се изразява в
подаване на молба с искане за предприемане на изпълнителни действия, във връзка с която
обаче не са били внесени дължимите авансови такси, вкл. поисканите действия не са били
предприети от съдебния изпълнител. Поддържа, че след депозиране на посочената молба, в
период от 2 години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия,
поради което ИД се е перемирало. Счита, че действията, извършени след перемиране на ИД,
не са годни да прекъснат погасителната давност. Твърди, че в периода 2019 г. – датата на
сезиране на съда с искова молба от 09.07.2024 г. по ИД не са били предприемани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, поради което вземанията
по издадения изпълнителен лист са погасени поради изтичане на 5-годишна погасителна
давност. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът възразява
срещу основателността на предявения иск. Поддържа, че по ИД са предприемани регулярно
действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността. Моли за отхвърляне
на предявения иск и за присъждане в полза на ответната страна направените разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
1
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по
изпълнително дело № 2010.400222 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № .на КЧСИ. От
материалите по него съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 13467/2009
г. по описа на СРС, 85 състав, с молба от 22.03.2010 г. „Т. София“ ЕАД е поискала
образуването на изпълнително производство срещу Д. Х. И. пред ЧСИ У. Д., рег. № .на
КЧСИ. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на
служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл.
извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на
изпълнението.
От приложения към молбата за образуване на ИД изпълнителен лист от 15.02.2010 г.
се установява, че той е издаден в полза на „Т. София“ ЕАД и с него лицето Д. Х. И. се
осъжда да заплати на посоченото дружество следните суми: 1./ 5 954,88 лева – главница за
ползване на топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.11.2009 г. до изплащане на
вземането, 2./ 1 808,73 лева – лихва за забава за периода от 01.06.2004 г. – 20.10.2009 г., и 3./
528,18 лева – разноски по делото.
До длъжника Ю. В. Д. е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
0./25.03.2010 г., връчена лично на 10.04.2010 г.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява по категоричен начин от
приложените по делото материали по ИД № 2010.400222 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № .на
КЧСИ, че в периода от образуване на ИД до 06.03.2019 г. регулярно са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност – така на 25.03.2010 г.
съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до множество търговски банки в
страната; с молба от 21.04.2010 г. длъжникът е признал дължимостта на сумите по издадения
изпълнителния лист и е направил искане за разсроченото им погасяване; на 01.08.2012 г.
съдебният изпълнител отново е изпратил запорни съобщения до различни търговски банки в
страната; с молба от 24.07.2014 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху
всички вземания на длъжника; на 10.06.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до работодателя на длъжника; с постановление от 21.07.2016 г. съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху притежавани от длъжника идеални части от
недвижим имот; с молба от 06.03.2019 г. взискателят е направил искане за налагане на запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки, както и върху трудовото му
възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесната сума,
за която е издаден изпълнителен лист от 15.02.2010 г. по ч. гр. д. № 13467/2009 г. по описа на
СРС, 85 състав, в полза на „Т. София“ ЕАД срещу ищцата Д. Х. И., поради погасяването й
по давност.
В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в
настоящия съдебен процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в
сила на издадената в полза на „Т. София“ ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 13467/2009 г. по описа на СРС, 85 състав, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 15.02.2010 г. – т. е. след 15.02.2010 г.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било
подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
2
414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254
ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на
действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо
поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. приложима в процесната
хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна погасителна давност.
Между страните не е спорно обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е
влязла в сила в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК. На 15.02.2010 г., въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е бил издаден процесния изпълнителен лист.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
3
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС,
е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
(ППВС). Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е
прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които
са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.
10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това. Настоящият
състав споделя практиката на ВКС, обективирана в горепосочените съдебни решения.
В контекста на гореизложеното съдът приема, че процесното вземане е погасено по
давност поради следното:
Както се посочи по-горе, въз основа на процесния изпълнителен лист от 15.02.2010 г.
и за принудително събиране на вземанията по него е било образувано изпълнително дело №
2010.400222 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № .на КЧСИ.
След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът установи, че в
рамките на ИД № 2010.400222 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № .на КЧСИ, са били предприети
следните изпълнителни действия от естество да препятстват изтичането на петгодишната
погасителна давност: 1./ на 25.03.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни
съобщения до различни търговски банки в страната; 2./ с молба от 21.04.2010 г. длъжникът е
признал дължимостта на сумите по издадения изпълнителния лист и е направил искане за
разсроченото им погасяване; 3./ на 01.08.2012 г. съдебният изпълнител отново е изпратил
запорни съобщения до различни търговски банки в страната; 4./ с молба от 24.07.2014 г.
взискателят е направил искане за налагане на запор върху всички вземания на длъжника; 5./
на 10.06.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на
длъжника; 6./ с постановление от 21.07.2016 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана
върху притежавани от длъжника идеални части от недвижим имот; 7./ с молба от 06.03.2019
г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки, както и върху трудовото му възнаграждение.
От приложените материали по ИД се установява, че след депозиране на молба вх. №
8150/06.03.2019 г. други изпълнителни действия по него не са извършвани, вкл. искания за
предприемане на такива не са били правени пред съдебния изпълнител от страна на
взискателя „Т. София“ ЕАД. С оглед на това, съдът намира, че след тази дата /06.03.2019 г./ и
в период от 2 години след нея по ИД липсват изпълнителни действия, предприети от ЧСИ У.
Д. по искане на взискателя или служебно извършени от него по силата на изричното
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство по ИД № 2010.400222 се е перемирало по силата на закона с
изтичане на двугодишния срок по цитираната разпоредба на процесуалния закон, без
4
значение, че съдебният изпълнител не е постановил акт за неговото прекратяване, тъй като
актът на ЧСИ има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. С оглед на
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, новата петгодишна давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист е започнала да тече от датата на предприемането от страна на взискателя
на последното по време валидно изпълнително действие – т. е. от 06.03.2019 г. При
преценка изтичането на последната следва да бъде съобразено последвалото спиране на
теченето на давността поради обявеното извънредно положение в Република България със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо,
давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и продължил
да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този период на спиране на
основание ЗМДВИП е 2 месеца и 8 дни. Доколкото в периода от 06.03.2019 г. до 09.07.2024 г.
е изтекъл период от време повече от 5 години /вкл. при съобразяване на периода на
извънредно положение, като към 06.03.2024 г. добавим посочените 2 месеца и 8 дни/, то
вземанията, установени с изпълнителен лист от 15.02.2010 г. по ч. гр. д. № 13467/2009 г. на
СРС, 85 състав, са погасени по давност, което обосновава извод за основателност на
предявения установителен иск по чл. 439 ГПК.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът. В случая той претендира
разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, за което са представени
доказателства.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като съобрази фактическата
и правна сложност на делото и приетото в решение от 25.01.2024 г., по дело C-438/22, на
Съда на ЕС, съдът приема, че на адвокат В. В. Т., САК, ЕГН **********, следва да се
присъди сумата в размер на 550,00 лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета
сумата от 188,19 лева – държавна такса за разглеждане на производството.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Д. Х. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., офис на партерен етаж, НЕ
ДЪЛЖИ на „Т. София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, гр.
София, ул. №, сумата от 5 954,88 лева – главница за ползване на топлинна енергия, за която е
издаден изпълнителен лист от 15.02.2010 г. по гр. д. № 13467/2009 г. на СРС, 85 състав, и за
принудителното събиране на която е образувано ИД № 222/2010 по описа на ЧСИ У. Д., рег.
№ ., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. София“ ЕАД, ЕИК ., с адрес: гр.
София, гр. София, ул. №, да заплати на Д. Х. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ж. к. , бл. , вх., офис на партерен етаж, сумата в размер на 50,00 лева – платена
държавна такса в производството по гр. д. № 41512/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „Т. София“ ЕАД, ЕИК ., с адрес: гр. София, гр. София, ул. №, да заплати
на адвокат В. В. Т., САК, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата в размер на 550,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита на Д. Х. И., ЕГН **********, в производството по гр. д. №
41512/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Т. София“ ЕАД, ЕИК ., с адрес: гр.
5
София, гр. София, ул. №, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата
в размер на 188,19 лева – държавна такса в производството по гр. д. № 41512/2024 г. на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6