Р Е Ш Е Н И Е
№2994
12.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 661 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
П.Е.Е. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат Е.Д., против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с адрес: град
София, 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“
№ 46, за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата 738 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 123 часа за периода от 26.07.2016 година до
26.07.2019 година, сумата 90 лева,
представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
През периода 26.07.2016 год.
до 26.07.2019 год. П.Е.Е., е полагал труд на длъжност младши оперативен дежурен в БГПК /База „Гранично
– полицейски кораби“/ - Созопол, при Регионална дирекция „Гранична полиция“
град Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР. В исковата молба е изложен довод, че Главна дирекция „Гранична
полиция“ е юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР. Според чл. 142 ал. 1,
т. 1 ЗМВР ищецът е със статут на
държавен служител.
По приложението на закона в исковата молба са изложени
доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР
чл.187 от ЗМВР, чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.
Изложено е, че за посочения период
26.07.2016 год. до 26.07.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908
от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018
год., всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите
наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се
умножават по 0.143, след което се сумира с цялото отработено време или една 12
часова нощна работна смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В
следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била
противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава
празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и
в случая следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По отношение на правнорелевантните факти в
исковата молба е изложено следното:
За периода 26.07.2016 год. до 26.07.2019 год. ищецът,
с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 24 часови смени,
полагал е труд и през нощта. Положил е общо 864 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 987 часа. Преизчисляването на нощен
към дневен труд води до извънреден труд от 123 часа, които работодателят не му
е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е.
задължението на ответника към ищеца възлиза на 738 лева. Цената на иска е
посочена в приблизителен размер.
В
исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по
периоди и претенцията за лихви.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
Ответникът
Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР,
чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Красимира Иванова, дава
писмен отговор на предявения иск. Заявява, че оспорва предявените искове по
основание и размер.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца е в служебно
правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция“. Посочва, че за периода, индивидуализиран в
исковата молба, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 24 – часови
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумарно. В писмения отговор е изложено
още, че на основание чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитан, за компенсиране
на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, които са посочени и в исковата молба. Поради
това от името на ответника е изложен довод, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
издадена на основание Кодекса на труда не намира приложение в конкретния
случай. Уточнено е, че тя се прилага за работещи по трудово правоотношение. В
писмения отговор е изложено още, че е неоснователен довода на ищеца, че е
налице празнота в законодателството и за това следва да се приложи КТ.
В писмения отговор от името на ответника е посочено още,
че за да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно
време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан
ежемесечно, което се вижда от платежните бележки. Ищецът не е полагал нощен
труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на
нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд. В писмения отговор е изложено
и довод, че в ЗМВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Ответникът,
чрез процесуалния си представител счита, че това води до неприложимост на
посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч.
дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото
съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен
труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай ответната страна е
изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от
ищеца нощен труд.
На следващо място ответникът, чрез процесуалния си
представител, излага, че при преобразуване на нощния
труд към дневен е коефициент 1,143 не се формира извънреден труд, както
претендира ищеца. Формират се часове, които се сумират с общия брой отработени часове
за отчетния период и се сравняват с нормата за периода. Като при надвишаване на
нормата се получава резултат в часове, които се заплащат като извънреден труд.
Това е и принципът на сумирано изчисляване на работното време, каквото се е
прилагало за ищеца през процесния период.
Ответникът счита, че в тежест
на ищеца е да докаже, че претендираните суми за всеки
отчетен тримесечен период представляват за него извънреден труд, т.е. са
часове, надвишаващи тримесечната норма, която той е следвало да отработи и
която твърди, че подлежи на компенсиране като извънреден труд.
В писмения отговор е изложен още довод, че съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която не се прилага за ищеца,
коефициентът 1,143, с който се преизчисляват нощните часове към дневни, се
прилага единствено в случаите, когато се извършва сумирано изчисляване на
работното време за съответния отчетен период. Направен е извод, че самото преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен
не кумулира автоматично извънреден труд, подлежащ на
компенсиране.
Ответникът излага, че нощният
труд (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) не е извънреден труд. Извънреден труд би бил
налице само, ако служителят действително работи извън установеното за него
работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че независимо от горното
и нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца, положеният от него
извънреден труд се отчита и изплаща на тримесечен период съгласно ЗМВР. По тази
причина ответникът счита, че искът за
периода 01.07.2019 г.-26.07.2019 г. (датата на завеждане на исковата молба) е
недопустим, поради преждевременното му предявяване. В писмения отговор е конкретизирано, че изискуемостта на
суми за извънреден труд (включително и при прилагане на разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, касаеща преобразуването на нощния труд
с коефициент 1,143 и приравняването му към дневен) при сумирано изчисляване на
работното време, настъпва след изтичане на отчетния период, който съгласно ЗМВР
е тримесечен. По този причина ответникът счита,
че след приключване на отчетния период юли, август, септември 2019 г.,
може да се претендират суми за евентуално дължим и неизплатен извънреден труд.
По
изложените по – горе фактически и правни доводи в писмения отговор е отправено
искане за отхвърляне на предявения иск.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Д.,
поддържа предявените искове и сочи доказателства. В заседание по същество на
спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 905,29 лева за
275,12 часа извънреден труд, искът за лихви до датата на подаване на исковата
молба е увеличен и претенцията се счита предявена за сума в размер от 248,69 лева,
вместо за сума в размер от 90 лева.
В
съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни
доводи за неоснователност на предявения иск.
Предявените искове са с правно основание чл. 150
във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ГД
„Гранична полиция“, МВР, за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. Не се
спори, че е полагал нощен труд. Заемал е длъжността, посочена в исковата молба.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 29.07.2016 година до 29.07.2019
година ищецът е положил 1 924 часа нощен
труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 2 199, 12часа
за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 275,12 часа. Трудовото възнаграждение,
съгласно методиката, която се прилага при ответника за заплащане на извънредния
труд за този труд е в размер от 1 905, 29 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не
изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират
различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен
труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е
обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./
и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 29.07.2016 година до 29.07.2019
година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент. Следва да бъде
посочено, че датата 29.07.2019 година съвпада с датата на подаване на исковата
молба, поради което не е част от предмета на спора.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер. По възражението за недопустимост на иска
за периода 07.2019 година, аргументирано с довода, че извънредният труд се
изчислява и заплаща на тримесечие, което за този период изтича в края на 09.2019 година, настоящият състав приема, че
е неоснователно. Съгласно чл. 187, ал.3 от ГПК изтичането на тримесечния период
е свързано с преценка наличие на извънреден труд и изискуемостта на
задължението за заплащането му. За месец
юли 2019 година, като част от тримесечие, тези факти настъпват, считано от
01.10.2019 година. Събирането на
доказателствата по настоящото дело е приключено на 21.10.2019 година, но от
името на ответната страна не са направени възражения за заплащане на това
задължение, което следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. При това положение следва да бъде посочено, че възражението е относно
основателността на иска, а не по допустимостта му.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 26.07.2019 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска с
правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
За заплашане
на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът е изпаднал
в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото
се възнаграждение.Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
– сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че
датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на
тримесечния период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за
периода до датата на подаване на исковата молба е доказан по основание.
Съгласно заключението на вещото лице претенциите за лихва, изчислени върху
главница в общ размер от 1 905, 29 лева
поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.10.2016 година до деня
предхождащ датата на подаване на исковата молба на 25.07.2019 година е в общ размер от 248,69 лева.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на постановеното по делото
решение.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 350 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 76,21 лева за иска за присъждане на главница, за
иска за заплащане на лихва дължимата държавна такса е в размер от 50 лева. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 230 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 356,21 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с адрес: град София, 1202, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора, да плати на П.Е.Е. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 905,
29 лева
/хиляда деветстотин и пет лева, двадесет и девет стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от общо 275,12
часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 26.07.2016 година до 25.07.2019
година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 26.07.2019
година до окончателното й плащане, сумата
248,69 лева /двеста четиридесет и осем лева, шестдесет и девет стотинки/,
представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ
размер от 1 905, 29 лева /хиляда деветстотин и пет лева, двадесет и
девет стотинки/, поотделно, от последно число на месеца, следващ всяко
тримесечие за периода от 30.10.2016 година до деня предхождащ датата на
подаване на исковата молба на 25.07.2019 година, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене
на делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с адрес: град София, 1202, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора да плати по сметка на Бургаски районен
съд разноски в размер от 356,21 лева /триста петдесет и шест лева, двадесет и
една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: