№ 116
гр. Търговище, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело
№ 20243500200353 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено от несъдебен орган на Кралство **********по дело с рег. № EGS-
*********, постановено на 25.08.2023 г. влязло в сила на 26.02. 2024 г. спрямо българския
гражданин О. Х. С..
Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски
език. Решението е издадено за извършено нарушение на чл.453 от Наказателния кодекс на
Нидерландия за това, че „на 18.09.2021 г., в 00.15 ч., в Mijnsherenlaan, Rotterdam, пребивава
на обществен път /на обществено място/ във видимо пияно състояние“. Наложената
финансова санкция се изразява в налагане на глоба в размер на 100 евро.
При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на лицето са
О. Х. С., роден на ******** с постоянен и настоящ адрес с.Б., общ.О., обл.Търговище,
ул.“Ш.“ № 3, ЕГН-**********.
В съдебното заседание прокурорът изразява становище, че не са налице всички
предпоставки за признаване на решението на посочения в удостоверението несъдебен орган
в Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция, тъй като посоченото в него
1
деяние, третирано като престъпление в Кралство Нидерландия не е такова или
административно нарушение по българското законодателство, поради което пледира за
това съда да откаже признаването и изпълнението на финансовата санкция.
Засегнатото лице, нередовно призовано не се явява, не изпраща представител. Видно
приложената докладна записка, по данни на Кмета на с. Б., засегнатото лице живее от дълги
години в Германия и няма роднини в селото, които да получат призовката. Назначеният на
основание чл.16,ал.3 от ЗПИИАКОРНФС служебен защитник счита, че не са налице всички
предпоставки за признаване на решението на посочения в удостоверението несъдебен орган
в Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция, тъй като посоченото в него
деяние, третирано като престъпление в Кралство Нидерландия не е такова или
административно нарушение по българското законодателство, поради което моли съда да
откаже признаването и изпълнението на финансовата санкция.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от
несъдебен орган на Кралство **********който на 25.08.2023 г. е постановил решение по
дело с рег. № EGS-*********, спрямо българския гражданин О. Х. С., роден на ****** г.
Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.
35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС/; Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или
изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл.35, т.2 от
ЗПИИАКОРНФС/; Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от
ЗПИИАКОРНФС/; Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от
ЗПИИАКОРНФС /. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или са били извършени извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т.5 от ЗПИИАКОРНФС/.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от ЗПИИАКОРНФС/ –
същата е в размер на 100 евро с левова равностойност 195.59 лв. по фиксирания курс на
БНБ 1.95583 лв. за 1 евро; Решението е по отношение на физическо лице, което е
административно наказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от ЗПИИАКОРНФС /
Настоящият съдебен състав намира, че изпратеното решение за налагане на
финансова санкция не следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република
България, поради това, че е налице визираното в чл.35, т.7 от ЗПИИАКОРНФС основание.
Видно от изпратеното удостоверение нарушението, за което е санкционирано лицето се
изразява в това, че на 18.09.2021 г., в 00.15 ч. О. С. Х. е пребивавал на обществен път /на
2
обществено място/ във видимо пияно състояние – поведение, което съставлява престъпление
по чл. 453 от НК на Нидерландия. Допълнително е уточнено, че според този текст, който във
видимо пияно състояние се намира на обществен път, се наказва с лишаване от свобода най-
много дванадесет дни или с парична глоба от първа категория.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС решения за налагане на
финансови санкции, които са постановени в наказателни или административно-наказателни
производства в държава членка на Европейския съюз се признават и изпълняват на
територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват
престъпления или административни нарушения и по българското законодателство,
независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава.
В конкретният случай посоченото в удостоверението нарушение на чл.453 от
Наказателния кодекс на Нидерландия не съставлява нито престъпление, нито
административно нарушение по българското законодателство. Двойната наказуемост е
абсолютно условие, въведено от националното законодателство, като изключение от този
принцип е въведено в чл. 30, ал.2, т.1-7 от ЗПИИАКОРНФС, където са изброени
престъпленията или административните нарушения, за които не се изисква двойна
наказуемост, между които обаче настоящето не попада.
Предвид гореизложеното, както и с оглед основанията за отказ да бъде признато и
изпълнено решение за налагане на финансови санкции, регламентирани в разпоредбата на
чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС, съдът прие, че в хипотезата на чл. 35, т.7 от закона, следва да
бъде постановен отказ да се признае решение с рег. № EGS-*********, постановено на
25.08.2023 г. влязло в сила на 26.02. 2024 г. спрямо българския гражданин О. Х. С., с което
му е била наложена финансова санкция – глоба в размер на 100 евро /сто евро/ за извършено
на 18.09.2021 г. в 00.15 ч., в Mijnsherenlaan, Rotterdam престъпление по чл.453 от
Наказателния кодекс на Нидерландия. На основание чл.16, ал.7, т.2 от
ЗПИИАКОРНФС производството по делото да бъде прекратено. На основание чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗПИИАКОРНФС за отказа за признаване и изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция, заедно с основанията за това да се уведоми незабавно компетентния
орган на издаващата държава, а на основание чл.38, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от
уведомлението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия
постановено на 25.08.2023 г. по дело с рег.№ EGS-*********, влязло в сила на 26.02.2024 г.,
спрямо българския гражданин О. Х. С., роден на ******** с постоянен и настоящ адрес
с.Б., общ.О., обл.Търговище, ул.“Ш.“ № 3, ЕГН-**********, с което за престъпление по
чл.453 от Наказателния кодекс на **********му е било наложена финансова санкция – глоба
в размер на 100 евро.
3
На основание чл.16, ал.7, т.2 от ЗПИИАКОРНФС ПРЕКРАТЯВА производството по
ЧНД № 353/2024 г. по описа на ОСТ.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно
компетентния орган на издаващата държава, за отказа да се признае Решението за налагане
на финансова санкция, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава.
На основание чл.13, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република
България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на правосъдието
на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред Апелативен
съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИАКОРНФС, не
спира изпълнението на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4