Решение по дело №1239/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 287
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20191100901239
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 10.02.2020 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав 

                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1239 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника В.Л. ЕООД, ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и поради свръхзадълженост. Молителят твърди, че има задължения на голяма стойност, които не е в състояние да погасява. Твърди, че освен две МПС, които са запорирани в полза на НАП, не разполага с други активи и няма вземания. Твърди, че занапред дружеството няма да осъществява търговска дейност. Твърди, че дружеството има задължения към НАП съгласно Ревизионен акт № Р-22002218000362-091-001/23.11.2018 г. на ТД на НАП – гр. София, необжалван и влязъл в сила на 16.03.2019 г. Твърди, че дружеството не разполага с имущество за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.

Молителят претендира на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и свръхзадълженост, с произтичащите от това последици, и да бъде спряно производството по делото.

 

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото са представени от молителя баланс към 31.05.2019 г., както и за периода 01.01.2019 г. – 31.05.2019 г. Справка за нетекущите (дълготрайни) активи, Отчет за собствения капитал, Отчет за паричните потоци по прекия метод, Отчет за приходите и разходите.

Представен е като доказателство Годишния финансови отчети на дружеството за 2018 г.

Представена е декларация на управителя за пасивите и активите на дружеството, както и счетоводни справки за дружеството.

Представена е също извадка от Ревизионен акт № Р-22002218000362-091-001/23.11.2018 г., издаден от ТД на НАП – гр. София (стр. 1 и стр. 21 от акта), че са налице публични задължения за данък върху добавената стойност в размер на 410 416,29 лева и лихви в размер на 193 237,30 лева.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната система ИКАР за притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна по партидата на молителя, от която се установява, че за дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от НАП и представена информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на В.Л. ЕООД, като е посочено, че няма започнали действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Към писмото са приложени постановления за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК.

Изискана е и е представена по делото от СДВР – Отдел Пътна полиция справка за МПС, регистрирани на името на дружеството молител.

За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2014 г. – 2018 г. вкл. и към 31.05.2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.

Вещото лице посочва при анализа на структурата на активите на молителя, че анализът на капиталовата структура показва, че капиталовият ресурс на дружеството към 31.05.2019 г. и 31.12.2018 г. се състои само от привлечен капитал (задължения). Вещото лице дава заключение, че към 31.05.2019 г. и към 31.12.2018 г. дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си. Към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г. капиталовият ресурс на дружеството се състои от собствен капитал, който е преобладаващ, и привлечен капитал (задължения). Към 31.12.2015 г. и към 31.12.2014 г. капиталовият ресурс на дружеството се състои от собствен капитал, и привлечен капитал (задължения), като преобладаващ е привлеченият капитал.

Вещото лице посочва, че в баланса за анализираните периоди с най-голям относителен дял от нетекущите активи са дълготрайните материални активи, които за всяка година от анализирания период представляват 100% от нетекущите активи.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на В.Л. ЕООД за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са вземанията, които към 31.12.2014 г. са в размер на 192 хил.лв., представляващи 94,1% от краткотрайните активи; към 31.12.2015 г. са в размер на 152 хил.лв., представляващи 95,6% от краткотрайните активи; към 31.12.2016 г. са в размер на 107 хил.лв., представляващи 96,4% от краткотрайните активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 44 хил.лв., представляващи 81,5% от краткотрайните активи; към 31.12.2018 г. са в размер на 25 хил.лв., представляващи 55,6% от краткотрайните активи. Към 31.05.2019 г. с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на дружеството са паричните средства в размер на 5 хил.лв., представляващи 100% от краткотрайните активи.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от текущите пасиви на дружеството за 2014 г., 2018 г. и към 31.05.2019 г. са други задължения, които към 31.12.2014 г. са в размер на 147 хил.лв., представляващи 87% от всички задължения; към 31.12.2018 г. са в размер на 612 хил.лв., представляващи 99,2% от всички задължения; към 31.05.2019 г. са в размер на 609 хил.лв., представляващи 100% от всички задължения. С най-голям относителен дял от текущите пасиви на дружеството за 2015 г. и 2016 г. са задължения към доставчици, които към 31.12.2015 г. са в размер на 77 хил.лв., представляващи 78,6% от всички задължения; към 31.12.2016 г. са в размер на 20 хил.лв., представляващи 46,5% от всички задължения.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружествотоКонстатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 1,2019 за 2014 г., 1,6224 за 2015 г., 2,5581 за 2016 г., 2,4545 за 2017 г., 0,0729 за 2018 г. и 0,0082 към 31.05.2019 г.

Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 1,1598 за 2014 г., 1,6224 за 2015 г., 2,5581 за 2016 г., 2,4545 за 2017 г., 0,0729 за 2018 г. и 0,0082 към 31.05.2019 г.

Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0237 за 2014 г., 0,0714 за 2015 г., 0,0698 за 2016 г., 0,4545 за 2017 г., 0,0324 за 2018 г. и 0,0082 към 31.05.2019 г.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: 0,3639 за 2014 г., 0,9490 за 2015 г., 2,1395 за 2016 г., 1,8636 за 2017 г., -0,9271 за 2018 г. и -0,9918 към 31.05.2019 г.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 2,7705 за 2014 г., 1,0538 за 2015 г., 0,4674 за 2016 г., 0,5366 за 2017 г., -1,0787 за 2018 г. и -1,0083 към 31.05.2019 г.

Вещото лице дава заключение, че всички коефициенти на обща и бърза ликвидност към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., са в референтните стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност (с изключение на 2017 г.) са извън тях. Към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г. всички коефициенти за ликвидност са извън референтните стойности.

Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. общата балансова стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни), притежавани от В.Л. ЕООД, са били достатъчни за покриване на всички негови задължения (текущи и нетекущи). Към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г. общата балансова стойност на всички активи на В.Л. ЕООД не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения (текущи и нетекущи).

Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна величина. Предприятието е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.

Вещото лице дава заключение, че е налице тенденция молителят да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, като може да се приеме, че към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г. молителят обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към двама или повече кредитори, поради липса на краткотрайни активи.

Вещото лице дава заключение, че към 31.05.2019 г. дружеството отчита в баланса си наличност на парични средства в размер на 5 хил. лева, като не отчита други краткотрайни активи.

Вещото лице посочва, че няма данни от счетоводството на молителя и не може да отговори кога е извършено последното плащане за погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от търговска сделка, публично задължение, свързано с търговската му дейности, или частно държавно вземане.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Молителят В.Л. ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.

В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на финансово-икономическото състояние на молителя за 2014 г. – 2018 г. и към 31.05.2019 г. и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.

Коефициентите на обща и бърза ликвидност на молителя към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г. излизат извън референтната стойност от единица и са доста под нормата, тъй като клонят към нула (0,0729 към 31.12.2018 г. и 0,0082 към 31.05.2019 г.). Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност на молителя са извън нормата през целия анализирания период период (с изключение на 2017 г.). Съгласно констатациите на вещото лице, към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г. дружеството е декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите си. Налице е тенденция дружеството да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки и публични задължения.

В изслушаното и прието заключение на вещото лице е изследвана структурата на активите, която към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г. е доста под общата стойност на задълженията на дружеството (пасивите).

Изложеното по-горе води до извод за влошено финансово-икономическо състояние на дружеството през 2018 г. и 31.05.2019 г., като няма данни това състояние да се е подобрило към датата на приключване на съдебното дирене. След като коефициентът за обща ликвидност се съпостави с останалите коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) и бъде анализиран заедно с тях, се налага изводът, че молителят има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, като е налице тенденция за влошаването им. От изчислените от вещото лице финансови показатели се установява, че към 31.12.2018 г. и 31.05.2019 г. молителят е в голяма зависимост от кредиторите си. Налице е влошаване на финансовото-икономическо състояние на дружеството, която тенденция се задълбочава към 31.05.2019 г.

По делото се установява от събраните доказателства също, че молителят има изискуеми парични задължения по публично държавно вземане (данъчни задължения – данък върху добавената стойност), които не е платило.

Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Видно от представения отчет за паричните потоци по прекия метод, има извършени плащания единствено в периода 01.01.2019 г. – 31.05.2019 г. (парични потоци, свързани с търговски контрагенти, и други парични потоци от основната дейност). По делото не се установява плащане на изискуемите задължения на молителя след 31.05.2019 г., предвид процесуалното му поведение за липса на съдействие на вещото лице за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, като на основание чл. 161 от ГПК съдът приеме за доказани фактите, за които страната е станала пречка за събиране на допуснати доказателства.

Съгласно заключението на вещото лице и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.

От гореизложеното се налага изводът, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност.

При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на В.Л. ЕООД, поради неплатежоспособност.

 

Молителят е въвел при условията на кумулативност и искане за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост, което следва да се разгледа от съда. Съгласно нормата на чл. 742 от ТЗ, съдържаща легална дефиниция на свръхзадължеността”, едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика се приема, че под имущество по смисъла на чл. 742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл. 625 от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото на дружеството към този момент.

В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да изпълнява паричните си задължения си към кредиторите, съдът следва да установи дали същият е в състояние на свръхзадълженост. От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 31.12.2018 г. и 31.05.2019 г. коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост на дружеството молителя са под приемливите стойности, че собственият капитал на дружеството е отричателна величина, че дружеството е декапитализирано и изцяло зависимо от кредиторите си.

Към 31.12.2018 г. и 31.05.2019 г. имуществото на дружеството (дълготрайни и краткотрайни активи) не е било достатъчно за покриване на всички негови задължения (дългосрочни и краткосрочни) за този период. Налице е недостиг на имущество, което обосновава състоянието на свръхзадълженост.

Длъжникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни, както и доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ).

От гореизложеното се налага изводът, че дружеството е свръхзадължено.

 

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се  вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да е в състояние да не може с наличното си имущество да покрие задължения към кредиторите си, което състояние да е трайно. Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза и отчита трайното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни публичните си задължения към държавата към 31.12.2018 година. Към тази дата установените с ревизионния акт публични задължения са включени в баланса на молителя, тъй като същият подлежи на изпълнение, независимо от обжалването му по администртивен ред или по съдебен ред (по аргумент от чл. 153, ал. 1 от ДОПК и съответно от чл. 157, ал. 1 от ДОПК). Същият е влязъл в сила на 16.03.2019 г. с оглед посоченото от самия молител. С оглед на това към 31.12.2018 г. се установява, че молителят има установени публични задължения, които не е изплащал, като липсват доказателства за погасяването им, както и че състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения. Към тази дата се установява и че дружеството не разполага с имущество, което да покрие задълженията му към кредиторите му.

По отношение на началната дата на свръхзадължеността следва да се приеме също 31.12.2018 г., към която дата се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството е свръхзадлъжняло и не е могло с наличното си имущество да покрие всичките си задължения към своите кредитори и собственият капитал на дружеството е декапитализиран.

Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността съвпада, то може да бъде открито производство по несъстоятелност и на двете основания (така в Решение № 201/11.12.2014 г. по т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).

При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на В.Л. ЕООД поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.

 

По делото не се установява молителят да разполага с налични парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството. Посочените в отчета парични средства към 31.05.2019 г. не могат да се приемат за налични към датата на приключване на съдебното дирене, тъй като молителят не е оказал необходимото съдействие на вещото лице.

Поради това съдът намира, че съгласно искането на молителя производството по несъстоятелност по отношение В.Л. ЕООД следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството.

Предвид данните по делото и липсата на доказателства дружеството да разполага с парични средства, с които да се покрият необходимите начални разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, дори и текущото възнаграждение на синдика, съдът намира, че с решението на основание чл. 629б от ТЗ следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева– държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на В.Л. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната им дата – 31.12.2018 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника В.Л. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника В.Л. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника В.Л. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника В.Л. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***

ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка в несъстоятелност.

СПИРА производството по търговско дело № 1239 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника В.Л. ЕООД, ЕИК *******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника В.Л. ЕООД, ЕИК *******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.Л. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева)- държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата от 5 лева (пет лева) – държавна такса.

УКАЗВА на длъжника В.Л. ЕООД, ЕИК *******, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на В.Л. ЕООД, ЕИК *******, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :