Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на
10.06.2021г. в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
при секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Цекова,
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 757 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 336 и сл. от ГПК. Образувано е по искова молба на Ж.П. срещу П.П..
Ищцата твърди, че ответникът е неин син и страда от дълбока умствена
изостаналост, епилепсия, вторична глаукома на двете очи и ДЦП, в резултат от
които заболявания не може да ходи, да се самообслужва и да се храни, като е
освидетелстван от ТЕЛК за психични заболявания със 100% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ. Счита, че ответникът не е в състояние да
разбира свойството и значението на постъпките си, нито на случващото се около
него, както и не може да ръководи постъпките си и не разбира смисъла и значението
на действията си. Не може да се ориентира в обкръжаващия свят, поради което не
може да се грижи за себе си и за своите работи. Намира, че са налице
предпоставките за поставянето му под пълно запрещение и отправя такова искане
до съда. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за
допускане на експертиза и за разпит на свидетели.
Преписи
от исковата молба и от доказателствата са връчени на назначения особен
представител на ответника – адв. Ванчева. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Особеният представител счита, че приложените към
исковата молба доказателства не са достатъчни да обосноват извод за наличие на
юридическия критерий за поставяне на ответника под запрещение, т.е. неспособност
да се грижи за своите работи. Отправя доказателствено искане за личен разпит на
ответника. Не възразява срещу доказателствените искания на ищцата.
В открито съдебно заседание, ищцата се явява лично и се
представлява от адв. П., който поддържа подадената молба и моли съда да я уважи.
В открито съдебно заседание
ответникът се явява лично и се представлява от адв. Ванечва – особен
представител, която оспорва иска и поддържа отговора. Счита, че са налице както
юридическият, така и медицинският критерий. Моли съда да уважи исковата
претенция като основателна и доказана.
На 11.06.2021г. адв. Ванчева
е подала допълнителна молба за изплащане на определеното възнаграждение в
качеството й на особен представител. Моли да й бъдат възстановени транспортните
разходи във връзка с провеждане на откритото съдебно заседание по делото в гр.
П..
Представителят на Софийската окръжна
прокуратура – прокурор Цекова – изразява становище, че молбата е основателна, и че са налице всички
предпоставки за уважаването й.
Съдът,
след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното.
От служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за
предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението
– Национална база данни
"Население" се установява, че ответникът П.Ц.П. с ЕГН ********** е
син на ищцата Ж.С.П. с ЕГН **********. Поради това тези лица са надлежно процесуално
легитимирани участници в настоящото производство.
По делото се открива експертно решение № 0106
от 014/30.01.2008 г. на ТЕЛК за психични заболявания – С. област, с което на П.П.
е определена пожизнено 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради
водещо заболяване дълбока умствена изостаналост, и допълнителни заболявания „епилепсия“
и „вторична глаукома на двете очи“. Изложени са мотиви, че интелектуално-
мнестичната недоразвитост в рамките на дълбока умствена изостаналост с липса на
говор и липса на възможност за елементарно социално вграждане обуславят 100%
ТНР с чужда помощ.
Съдът се убеди лично в психическото и
физическото състояние на П.П. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Констатира се неспособност за установяване на словесен и визуален контакт
с ответника, както и невъзможност на
последния да се концентрира върху конкретен обект и да отговори на зададените
му въпроси.
От разпита на св. З. Д.П., вуйна на П.П., се установява, че той
не може да прави нищо - не ходи, не говори, не може да се обслужва сам, вкл. не
може да се храни сам. Според свидетелката, всичко се извършва от неговата
майка, а той самият не може нищо без чужда помощ – дори да седи изправен и да
се придвижва самостоятелно. Заявява, че П. не може да комуникира и да общува по
никакъв начин – не само словесно, но дори и със знаци.
От заключението по съдебно- психиатричната
експертиза, изготвено от в.л. д-р Ц.П., се установява, че още от раждането си
ответникът страда от дълбока умствена изостаналост – тежко психоневрологично
заболяване, което представлява вродено слабоумие по смисъла на чл. 5 от ЗЛС и е
съпътствано с придружаващи заболявания. В резултат от това, П. не е в състояние
да се самообслужва, не може да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи, не осъзнава своите интереси и права и не може да ги защитава,
т.е. не е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи.
В открито съдебно заседание на 14.05.2021г.
вещото лице е заявило, че поддържа заключението. Посочило е, че познава
ответника още от 2008г. Възпроизвежда извода си, че той страда от дълбока
умствена изостаналост (която е вродено заболяване), епилепсия и глаукома,
обуславящи пълна недееспособност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е допустим, доколкото
исковата молба изхожда от майката на ответника, която е активно процесуално
легитимирана, с оглед разпоредбата на чл.
336, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе по неговата
основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който,
по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания, се
ограничава или отнема дееспособността на физическо лице.
Предпоставка за постановяване на такъв акт
е наличие на слабоумие или душевна болест, което препятства лицето да се грижи
за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването
не прави болния недееспособен нито е достатъчно да обуслови постановяване на
съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика единствено
кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на
заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните
дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите
законни права и интереси.
Тези принципни положения са нормативно
закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които
непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест
не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието
състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата
норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на
първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на
лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата,
поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на
малолетните и на непълнолетните лица.
При това,
обаче, следва да се имат предвид мотивите към Решение № 12 на Конституционния
съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г.,
съгласно които тези разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по
начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на
правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато
неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано
посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага
недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което
единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които
могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети
лица, или на обществото“. Това тълкуване е в съответствие с
основния международноправен акт,
регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на
хората с увреждания, ратифицирана със
закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от
10.02.2012 г.), и в сила от 21.04.2012 г.
С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея
е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания,
притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали
хора във всички сфери на живота.
Третата алинея от този нормативен текст
регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до
подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4,
мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с
увреждания следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето,
както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен
преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна
инстанция.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
основен принцип е запазване дееспособността на лицата в максимална степен, а
нейното ограничаване следва да се допуска само тогава, когато това се налага за
защита на техните интереси или тези на обществото.
В конкретния случай необходимост от
ограничаване дееспособността на ответника П.П. е налице, тъй като от събраните
по делото доказателства се установява, че той страда от дълбока умствена
изостаналост, епилепсия и глаукома, за което през 2008г. пожизнено му е
определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Съгласно
заключението на в.л. д-р Ц.П., заболяването му се квалифицира като тежко
психоневрологично заболяване, представляващо вродено слабоумие по смисъла на
чл. 5 от ЗЛС, и възпрепятстващо ответника да се самообслужва, да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и да се грижи
пълноценно за себе си и за своите работи.
Тези изводи се потвърждават и от
непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337,
ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът беше неспособен да осъществи словесен и
визуален контакт със съда, нито да се концентрира.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е
изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия
(медицинския) за поставяне на ответника под запрещение.
Налице е и условието по втория критерий
(юридическия), тъй като степента на заболяването му е такава, че го лишава
напълно от възможността, пълноценно да се грижи за своите работи (виж.
заключението по СПЕ). Ответникът
е неспособен да изрази по разбираем начин мисъл или воля, което
води до невъзможност да ръководи постъпките си. Така той не може пълноценно да се грижи за себе си и
да охранява своите интереси.
На последно място, съгласно цитираното по-
горе решение на Конституционния съд на Република България, „произнасянето на съда на практика включва не
само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата
продължителност във времето“. В конкретния случай прогнозата за състоянието
на ответника е неблагоприятна, тъй като, видно от заключението по СПЕ, умствената
му изостаналост е резултат от необратими мозъчни увреждания и не може да се
очаква подобрение на неговото състояние.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
здравословното състояние на П.Ц.П. е сериозно увредено до степен, в която той е
неспособен да се справя сам със своите
работи, като няма изгледи за подобрение. Поради това той следва да бъде
поставен под запрещение.
За да определи вида на запрещението, съдът
взе предвид, че съгласно чл. 51, ал. 4 от Конституцията на Република България,
„лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на
държавата и обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването
им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят
собствените си интереси. Институтът на поставяне под запрещение е част от тази
защита, тъй като от една страна той гарантира, че лицата с психически и/или
умствени увреждания ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с
които биха могли да навредят на самите себе си, а от друга страна той гарантира
сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите лица и
обществото като цяло, които също биха могли да пострадат от правните действия
на лицата с увреждания.
С оглед гореизложеното и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая недопускането на такива правни действия от страна
ответника, които застрашават негови собствени или чужди права и интереси,
налага поставянето му под пълно запрещение.
След влизане на решението в сила, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и
попечителство при община Пирдоп - за определяне на настойнически
съвет съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от СК.
Основателна е молбата на адв. Ванчева за изплащане на
възнаграждение за осъщественото от нея представителство на ответника в
настоящото производство в размер на 250 лв. – от внесения депозит.
Неоснователна е молбата в частта й, съдържаща претенция за заплащане на
транспортни разходи, тъй като представителството не е по реда на Закона за
правната помощ, в който смисъл е и уведомително писмо № 52239/2021 на
Софийската адвокатска колегия. Следователно, разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗПП, на която се позовава молителката, е неприложима. Определеният от съда
глобален депозит е за всички процесуални действия и свързаните с тях разходи и
усилия на адвоката, като не следва отделно да се калкулират допълнителни
такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ
ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П.Ц.П. с ЕГН ********** и
адрес ***.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.И.
Ванчева - П. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ответника П.Ц.П. по
гр.д. № 757/2020г. на Софийския окръжен съд в размер на 250 лв. - от внесения
депозит.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
След влизане на решението в сила, заверен
препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при
община Пирдоп за учредяване на настойничество.
Окръжен
съдия: