№ 111
гр. Велико Търново, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20254000500080 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 636/26.11.2024 год., постановено по гр. д. № 602/2024 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. от гр. Елена против
Районен съд - Горна Оряховица иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, обективно
съединен с иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 33 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и
решаване на воденото от него гр. д. № 1367/2024 г., ведно със законната лихва върху това
обезщетение, като неоснователен и недоказан.
Постъпила е въззивна жалба от К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Елена, *********
против Решение № 636/26.11.2024 год., постановено по гр. д. № 602/2024 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд.
В същата се излага, че обжалваното решението е невалидно, недопустимо, така и
неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до
неговата необоснованост, а от там и до неправилно приложение на материалния закон, по
изложените в мотивите правни изводи, съгл. изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК -
необсъждане на всички доводи на ищеца и относимите към тях доказателства, като същото
1
не отразява действителното правно положение между страните. Като основание за
нищожност на съдебния акт жалбоподателят излага, че липсвало обсъждане в мотивите на
всички наведени от страните доводи и възражения, и всички събрани доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност - приравнено на липса на мотиви. Недопустимостта на
обжалвания съдебен акт се извежда от т. 15 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС на РБ, според което, когато наред с Прокуратурата на РБ ответник е и друг
държавен орган, прокурорът участва задължително като контролираща страна, като
ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е задължително - чл. 10 ал.
1 от ЗОДВПГ (изм. загл. чл. 10 ал. 1 от ЗОДОВ) и дадените разяснения в т. 6 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/201З г., ОСГТК на ВКС на РБ, ако в първата инстанция не е
бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, а
изводимо от същото не е необходимо само уведомяването, а постановяването на нарочен
съдебен акт, какъвто в случая се явява по правилото на процесуалния закон - определение, за
което с пълна сила важат правилото по чл. 131 във вр. с чл. 5 - 13 от ГПК. Направени са
оплаквания за неправилност на съдебния акт, касаещи неправилното прилагане на
приложимия по делото материален закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, по съображения подробно изложени в жалбата. Излагат се подробни съображения.
Жалбоподателят излага и съображения, че са били налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т.
6 от ГПК за отвод са съдията-докладчик, разгледал делото в първоинстанционния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Районен
съд – Горна Оряховица.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
Прокуратура на Република България.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като отчитайки
продължителността на разглеждане на конкретния исков спор (четири дни) пред посочения
ответник – Районен съд – Горна Оряховица. Приел е, че делото пред Горнооряховски
районен съд е разгледано в изключително кратък срок и той е повече от разумен. Направил е
извода, че липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия
състав на чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчна за отхвърляне на иска, без да се обсъжда
наличието на другите, поради което е отхвърлил предявените искове.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.
2
2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато
нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ,
не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на
гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на
установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за
разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. - Решение № 210/15.06.2015 г. по
гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо
производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да
няма постигнато споразумение.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с
правно основание чл. 2б, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията).
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Производството по гр. д. № 602/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е
образувано по предявен иск от К. Г. Т. от гр. Елена против Районен съд – Горна Оряховица, с
посочено правно основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ за сумата от 33 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Изложени са обстоятелства, че пред Административен съд – Велико Търново е
образувано адм. д. № 587/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново по
подадена от ищеца искова молба до Административен съд – Велико Търново против
Комисия за защита от дискриминацията. След изпращането му на Районен съд – Горна
Оряховица е образувано гр. д. № 1367/2024 г. по описа на съда, като на основание чл. 9, ал. 2
3
от ЗСВ бил определен съдия-докладчик. Твърди се, че от датата на неговото образуване до
настоящия момент не се е провело нито едно открито съдебно заседание, повече от осем
месеца, което от своя страна водело до обоснования извод, че не е спазена гаранцията по чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок е с цел съхраняване на
доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за
справедливост на страните в процес. Поради допуснатите нарушения, производството по
делото е продължило твърде дълго, през което време ищецът бил претърпял и продължавал
да търпи душевни болки и страдания.
Не се спори по делото и от извлечението на електронното съдебно дело се установява,
че на 20.06.2024 г. в Районен съд – Горна Оряховица е образувано гр. д. № 1367/2024 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица по подадена от ищеца К. Г. Т. от гр. Елена искова
молба до Районен съд – Горна Оряховица против Комисия за защита от дискриминация, гр.
София, по писмо вх. № 8149/20.06.2024 г. (първоначално образувано пред Административен
съд – Велико Търново - адм. д. № 587/2023 г.).
С протокол за разпределение от 20.06.2024 г. делото след образуването му е
разпределено на принципа на случайния подбор (чл. 9 от ЗСВ). С Вх. № 8244/24.06.2024 г.
ищецът е подал молба, като на същата дата съдията-докладчик се е произнесъл по същата.
На 24.06.2024 г., с Определение № 908, на основание чл. 104, т. 4 от ГПК във вр. с чл.
118, ал. 2 от ГПК е прекратено производството гр. д. № 1367/2024 г. по описа на Районен съд
– Горна Оряховица, като делото е изпратено по родовата и местна компетентност на
Окръжен съд – Велико Търново
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлява
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Препращането
към чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС води до извода, че активнолегитимирани да предявят иска по чл.
2б от ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС. Такова съждение можем да направим и от тълкуването на разпоредбата на чл.
2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Критериите, които националния закон регламентира в чл. 2б от ЗОДОВ
и въз основа, на които съдът преценява дали органите на съдебната власт са допуснали
нарушението по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС са примерни, като следва да бъдат съобразени и
стандартите, установени в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Правото на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловено от установяване на
действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до
4
забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и неприключването му в
рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в
съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ може
да бъде приет за разумен. Отговорността по ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да
гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в
производството по този закон като страна по материалното правоотношение тя се
представлява от процесуални субституенти. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ по иск по чл. 2б
от ЗОДОВ Държавата се представлява от съответния съд или съдилища, които по твърдения
на ищеца са нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Ако
бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, разглеждали делото в
рамките на исковия период, те носят солидарна отговорност, но кредиторът сам избира
срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда – спрямо всички съпричинители в
условията на солидарна отговорност или на разделна такава, с оглед преценката му за
приноса на всеки от тях, или спрямо един от съпричинителите за цялото задължение,
съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, или за частта, съобразно неговия принос. При всяко
положение процесуалният субституент, срещу когото е предявен искът, следва да има
принос за настъпване на вредата, т. е. да е способствал в някаква степен за бавното
правосъдие.
Налице е трайна и последователна съдебна практика (вж. - Решение № 66/02.04.2015
г. по гр. д. № 5813/2014 г., III г. о., Решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., III г.
о., Решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., IV г. о. на ВКС и др.), с която
константно е приемано, че по реда на чл. 2б от ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети
само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните
органи (безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса
на справедливост и др.), но не и вредите от друг деликт. Спазването на гаранцията по чл. 6,
§ 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието
на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на
страните в процеса. Разумността на времетраенето на производството се преценява в
светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона
и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ – сложността на делото, поведението на
жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. При иска по чл. 2б от
ЗОДОВ не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на
разумния срок. В практиката на ВКС на РБ е изяснено също, че принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в
съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В случая ищецът Т., предявявайки иска по чл. 2б от ЗОДОВ твърди, че висящото
гражданско дело (гр. д. № 1367/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица)
5
определя неговите граждански права, защото като ищец разполага с осъдителен иск срещу
Комисия за защита от дискриминация, гр. София за репариране на твърдени от него
претърпени неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, а гражданското дело се разглежда в
неразумен срок. Релевантният период е от 20.06.2024 г. (датата на неговото образуване пред
Районен съд – Горна Оряховица) до 24.06.2024 г. (дата на неговото прекратяване и
изпращането му по подсъдност на Окръжен съд – Велико Търново).
От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че се
претендира обезщетение за това, че разглеждането на делото се е забавило извън разумния
срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, които фактически твърдения определят и предмета на
настоящия спор, съобразно правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Към момента на подаване на
исковата молба делото не е приключило. За да бъде уважен предявеният на основание чл. 2б
от ЗОДОВ иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
поведение на ответника, което е довело до продължителност на гражданското производство,
надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време, което представлява нарушение на
чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, причиняване на претендираните вреди и техния размер, както и
наличието на пряка причинна връзка между претърпените вреди и поведението на
ответника.
От представените по делото доказателства е видно, че делото пред Районен съд –
Горна Оряховица е разгледано (от образуването до прекратяване му) в рамките на 4 (четири)
дни, 2 (два) дни, от които са почивни, което не е довело до действия, забавящи
производството по делото. Предвид това, действията на съда по разглеждане на делото по
никакъв начин не са довели до забавяне на производството, още по-малко може да се твърди,
че за ищеца са настъпили конкретни вреди от тези конкретни действия. С оглед на това,
настоящият състав намира, че поведението на ответника е в съответствие с процесуалните
правила, като срокът на разглеждане на делото е разумен и необходим.
Ето защо настоящият състав счита, че не е допуснато забавяне в разглеждането на
делото от страна на Районен съд – Горна Оряховица. Образуването, прекратяването на
делото и изпращането му по подсъдност са извършени в кратки, необходими и разумни
срокове.
При преценката на тези правно значими факти не може да се достигне до извода, че е
нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок. Не е осъществено
поведение от съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото,
поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща
възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. Делото е разгледано за
срок от 4 (четири) дни, 2 (два) дни, от които са почивни. При липсата на този елемент от
фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на събраните
доказателства относно твърдените от ищеца вреди и относно причинната връзка между тях и
поведението на съда. По така изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъдат отхвърлен.
6
Оплакванията на жалбоподателя-ищец изложени във въззивната жалба за липсата на
формална логика, преценка на доказателствената тежест при формиране изводите на
първоинстанционния съд, водещи до необоснованост на обжалвания съдебен акт не се
споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни
по делото факти, разпределил е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК и в
т. см. постановеният съдебен акт е обоснован.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ за
задължителното участие на прокурор, като контролираща страна. В случая представител на
Прокуратура на Република България е редовно призован и участвал в първоинстанционното
производство, поради което правата на контролиращата по смисъла на чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ не са били нарушени, но дори и да са били нарушени жалбоподателят-ищец не би
могъл да защитава чужди права.
Останалите оплаквания, касаещи неправилността на обжалваното решение, също се
неоснователни. Както посочихме по-горе първоинстанционният съд е обсъдил всички
релевантни по делото факти, разпределил е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1
от ГПК.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Посочената
разпоредба визира като основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които
пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията. То е условно по своя
характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Участието на съдия по
друго дело с различен предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които
се поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство, пораждащо
основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност. Евентуално основание за
приложението на тази разпоредба би било, ако ответник в настоящото производство е
Окръжен съд - Велико Търново (Вж. Решение на ЕСПЧ - М. с/у България и Решение на
Съдът на ЕС по дело C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието
на съда, породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла на чл. 22,
ал. 1, т. 6 ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е процедирано по начин,
поставящ под съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и
единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния
състав.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 636/26.11.2024 год., постановено по гр. д. № 602/2024
г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8